РЕШЕНИЕ
№ 3170/10.7.2019г.,
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ТРИДЕСЕТ И ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на 21.06.2019г., в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря АТАНАСКА ИВАНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 420 по описа на съда за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод предявен от В.В.М. ЕГН **********,*** срещу „Д.З.“АД, ***, иск с правно
основание 405, ал. 1 КЗ, която след допуснато на основание
чл.214, ал.1, пр. ІІІ-то
ГПК изменение в размера на исковата претенция, е за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца, сумата от 1431,55/хиляда четиристотин тридесет и един лева и петдесет и пет
стотинки/, представляваща неизплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка
„Каско” на МПС", полица №0312160780015835, сключен между страните по делото, на
дата 24.10.2016г., със срок на действие от 25.10.2016г. до 24.10.2017г., във връзка с настъпилото застрахователно
събитие- паднала
градушка на 05.07.2017г. и нанесени от нея повреди на собствения на ищеца на лек
автомобил марка „Фолксваген" модел „Голф" с регистрационен номер ***, шаси № ***, за което е образувана щета под № *********/10.07.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 15.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер
на 220,70лв./двеста и двадесет лева и седемдесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от
датата на завеждане на щетата 10.07.2017 год.
до датата
на завеждане на исковата претенция -15.01.2019 г.
Претендират се от ищецът направените по делото
съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в
исковата молба и в уточнителна молба №8464/04.02.2019г.:
На 24.10.2016 год., с ответника по настоящия иск Д.З. АД,
сключил застрахователен договор „КАСКО на МПС" №0312160780015835 с обект
на застраховката собственият му лек автомобил марка „Фолксваген" модел
„Голф" с регистрационен номер ***, шаси №***.
Автомобилът се управлява в Република България.
Съгласно подписаната полица, застраховката се сключва по
клауза ПЪЛНО КАСКО, 100 % застраховане, за застрахователна сума 5 100 (пет
хиляди и сто) лв. Автомобилът е застрахован без щети. Договорът има срок на
действие от 25.10.2016 г. до 24.10.2017 год. при разсрочени вноски и в идно от
приложените разписки съм заплатил всички вноски по застраховката.
Вследствие на паднала градушка на 05.07.2017 год. по
автомобила са били нанесени множество повреди, включително и пукнато предно
стъкло.
На 10.07.2017 г. в офис на „Д.З."АД, подадол искане за оценка на вреди и е била заведена щета
под № *********/10.07.2017 г.
В деня на завеждане на щетата, служител на застрахователя
извърши оглед на автомобила и е бил изготвен опис на щетите.
Видно от опис заключение за вреди на МПС по щетата,
увредените части от автомобила са следните:
1. челно стъкло
2. таван
3. преден капак
4. калник
преден десен
5. калник
преден ляв
6. врата предна
лява
7. панел заден
ляв
8. врата предна
дясна
9. панел заден
десен
10. врата
багажник
Посочва стойност на материалите и труда, по отношение на
всеки един от увредените детайли поотделно и в рамките на общо въведената сума
като вреда 1000,00 лева, а именно:
Труд в часове Цена за
материали
(демонтаж,
монтаж и ремонт) (боя + консумативи)
|
1. |
челно стъкло |
2ч. |
130 лв. |
|
2. |
таван |
8ч. |
90 лв. |
|
3. |
преден капак |
8ч. |
80 лв. |
|
4. |
калник преден десен |
7ч. |
80 лв |
|
5. |
калник преден ляв |
7ч. |
80 лв. |
|
6. |
врата предна лява |
9ч. |
80 лв. |
|
7. |
панел заден ляв |
8ч. |
80 лв. |
|
8. |
врата предна дясна |
9ч. |
80 лв. |
|
9. |
панел заден десен |
8ч. |
80 лв. |
|
10. |
врата багажник |
8ч. |
70 лв. |
|
общо: |
|
72 ч. |
850 лв. |
|
Средната |
цена на
час за труда е 16,00 лв./ |
ч. или за 72 часа |
1152 лв. |
Общата сума, според ищеца, която му е необходима за пълното
възстановяване на автомобила възлиза на 2002,00лв., включваща цената на труда и
материалите. Видно тази
сума значително надвишава заплатеното му обезщетение от застрахователното дружество в размер на 943,48лв. Предявеният
от него иск, преди изменението по чл.214 ГПК, е за
разликата в размер от 1000,00лева.
В законоустановения срок, „Д.з."
АД превела по банковата му сметка застрахователно обезщетение в размер на
943.48 (деветстотин четиридесет и три лв и 48 ст.)
лв.
Ишецът направил
проучване на цените на бояджийските услуги и пазара на материали и труд и
установил, че за пълното възстановяване на автомобила в същия вид и качество
към деня на повреждането са необходими около 2000 (две хиляди) лв.
В тази връзка, подал възражение, вх. №
2009В001227/24.07.2017г., до Застрахователя с молба да бъде преразгледано
решението им относно определеното и изплатено обезщетение.
Получил отговор, че застрахователното обезщетение е
изготвено по експертна оценка, която е съобразена и изготвена изцяло в
съответствие с приетата методика на застрахователя, посредством система за
калкулация на щети „Аудатекс".
Тъй като счита, че изплатеното му застрахователно
обезщетение не отговаря по размер на действителната стойност необходима за
възстановяване на вредите, за ищеца се сочи, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск.
Предвид изложеното, моли за уважаване на предявената от него
искова претенция.
В представен допълнителен отговор/становище вх.№ 25002 от
04.04.2019г., настоява, че всички наведени от
ответното дружество твърдения, че съгласно ОУ е уговорен единствен ред
за обезщетение - по експертна оценка - по правилата на застрахователя и приетите от него методики,
във връзка със състоянието и възрастта на автомобила, са несъстоятелни.
Счита, че това, че в случай на настъпило застрахователно
събитие, не е избрал отстраняване на щетите от посочен от застрахователя
"доверен" автосервиз по реда на т.54.4.1. от ОУ, не означава, че
единствената останала възможност е определянето на обезщетение по експертна
оценка, съгласно т. 54.4.2. от ОУ. Настоява, че съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ
ясно е разписано, че "При настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в
случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност".
Разпоредбата е императивна и всякакви други клаузи, уговорки
и изявления от страна на застрахователя следва да бъдат дерогирани.
В този смисъл, сочи, че предвидената в Общите условия клауза за определяне на
обезщетението според методиката на застрахователя не може да намери приложение.
Счита, че следва да се има предвид и че при изчисляване
размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на овехтяване, тъй
като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Това е видно
и от сключената застраховка непосредствено след изтичане на застрахователния
договор при същия застраховател. От тази гледна точка е напълно естествено и
законно е да претендира действителния размер на вредите, т.е.не шиканира с права и не би могъл да се обогати неоснователно.
Твърдението при евентуална защита на ответника за тотална
щета, както и че размерът на платеното обезщетение съответства на
действителната стойност на МПС към датата на събитието, намалена с размера на
запазените части, също се счита от ищеца за несъстоятелно.
При направения опис-заключение за вреди на МПС
застрахователят не е посочил, че става въпрос за тотална щета. Съгласно чл.
390, ал. 1 от КЗ "преди изплащане на обезщетение, определено като тотална
щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България,
застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение
от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета".
До момента застрахователят не е твърдял наличието на тотална
щата по отношение на МПС, съответно не е изисквал от ищеца, в качеството му на
ползвател на застрахователна услуга подобно удостоверение.
За да е налице тотална щета съгласно КЗ стойността на
разходите за необходимия ремонт трябва да надвишава 70 на сто действителната му
стойност. Излага се от игщеца, че видно от
застрахователната полица застрахователната стойност на автомобила е 5100,00
лева.
Или исканото от ищецът обезщетение в никакъв случай не
надвишава 70 на сто от тази сума, която, е определена от самия застраховател.
По въпросът за намаляване размера с размера на запазените
части, ищецът сочи, че МПС е възстановено напълно, като непосредствено след
изтичане на застрахователния договор е сключена нова застраховка Каско при същия застраховател съответно при застрахователна
стойност на автомобила 4600,00 лева. Това, според ищецът означава, че в никакъв
случай няма как да се ползва от размера на запазените части и е още едно
доказателство, че самият застраховател при последващото
застраховане не е отчел наличието на тотална щета по отношение на автомобила.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 ГПК, ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, обективиращ съображенията му за
оспорване на така предявените искове, както по основание, така и по размер, по
следните съображения:
1.1.Застрахователят Д.З. АД е
изпълнил пълно, точно и коректно своите
ангажименти, съгласно Кодекса за застраховането и Общите условия по застраховка
Каско на МПС (приложени към настоящия отговор на
исковата молба). Въз основа на Искане за оценка на вреди по застраховка Каско на МПС, пред Дружеството е образувана преписка №
*********/10.07.2017 г., с което искане се търси обезщетение за нанесени вреди
по застрахованото МПС, настъпили в резултат от паднала градушка на 05.07.2017
г. в с. Томпсън, Р България. След направен оглед на увреденото МПС, щетите са
отразени в опис - заключение за вреди на МПС, подписан Застрахователя и
Застрахованото лице. В рамките на законоустановените
срокове, след преглед на представените документи, оглед на МПС и оценка на
имуществените вреди по л.а. Фолксваген Голф с д.к. № ***, възникнали в резултат
от градушката, по представена банкова сметка ***.88 лева, на дата 17.07.2017 г.
Сумата е формирана както следва: определеното по експертна
оценка обезщетение (според уговореното в договора за застраховка и искането на
застрахования) възлиза на 1036.72 лева.
Съгласно т.63 от ОУ и предвид
предстоящата за заплащане четвърта вноска от разсроченото плащане на
застрахователната премия, застрахователят се е възползвал от правото си да
удържи вноската в размер на 92.86 лева, като остатъкът от 943.88 лева е
изплатен на ищеца. В този смисъл, без правно основание е осъщественото
превод на застрахователна премия - 4-та вноска от страна на ищеца към
застрахователя. Счита се, че ответното дружество е изправна страна и настоящите
искове са неоснователни и недоказани, и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
1.2.При условие на
евентуална защита се твърди, че така претендирания
с исковата молба размер на вреди, който надхвърля вече изплатения от
застрахователя, е завишен и не кореспондира нито с Кодекса за застраховането,
нито с уговореното в Общите условия (ОУ) по застраховка Каско
на МПС, нито с действителния размер на вредите, които да са в причинно
следствена връзка със застрахователното събитие, които са отразени в
опис-заключение, разписано от двете страни по договор за застраховка Каско на МПС. Видно от представеното като доказателство от
ищеца, свидетелство за регистрация на МПС, последното е произведено през 2002
г., а единствения ред на обезщетение, уговорен между страните за автомобил на
тази възраст е разписан в т.54.4.2 от ОУ. При сключване на договора за
застраховка, лицето не е заплатило застрахователна премия, отговаряща на
изискването по т.54.4.2. (предвид възрастта на МПС), поради което единствения
начин на обезщетяване а експертна оценка по методиката на застрахователя.
1.3.Застраховката не е сключена при условието на чл. 400,
ал. 2 от КЗ, поради липса на изрична уговорка в тази насока по полицата. Тъкмо
обратното: страните са възприели определен начин на обезщетяване и са посочили
конкретно как ще бъдат изчислени вредите (щетите) по конкретното МПС, предвид
неговото състояние и възраст при посочени в застрахователната полица и тези към
дата на застрахователното събитие. В случая страните са уговорили, че
обезщетението ще бъде изплатено по експертна оценка (т.53 от ОУ - по правилата
на Застрахователя и приетите от него методики). Ето защо, ищецът не може и няма
договорено право да претендира действителен размер на вредите, като поставя за
критерий стойността на ремонтната услуга към дата на събитие, без да държи
сметка за възрастта на МПС, и договорните клаузи по застраховката в ОУ,
неразделна част от нея. Противното би означавало, шиканиране
с права и неоснователно обогатяване.
1.4. При евентуална защита, се твърди от ответното
дружество, че щетата е тотална и размерът платено обезщетение съответства на
действителната стойност на МПС към дата на събитието, намалена с размера на
запазените части от МПС.
Предвид посочените обстоятелства и релевираните
възражения, се настоява, че предявените срещу дружеството искове, са
неоснователни и недоказани по размер, и се моли да бъдат отхвърлени.
2. Неоснователността на главния иск, според ответникът, води
до неоснователност и на акцесорните искове за законна
лихва. Първо: защото исковете считаме за неоснователни и недоказани. Второ:
защото по смисъла на чл. 106, ал.3 от КЗ едва след тази дата вземането на
застрахованото лице става изискуемо, и застрахователят не е в забава спрямо
него. В този смисъл, исковете за лихви се считат за неоснователни и недоказани
от датата на която се претендират.
3. Относно
искането за присъждане на разноски – счита се същото за неоснователно, тъй като
ответника настоява, че не е дал повод за завеждане на настоящото съдебно
производство.
В с.з. ищецът поддържа чрез процесуален
представител исковата си претенция в изменените й размери, съгласно чл.214,
ал.1, пр.3-то от ГПК, и настоява за уважаването
й. Ответникът, в подадено писмено становище преди с.з., настоява за отхвърляне
на исковата претенция, на основание аргументите изложени в отговора, съответно
за присъждане на сторените разноски.
Съдът,
като прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото и относими
към решаване на спора доказателства, и като съобрази приложимите за спорното
правоотношение нормативни правила, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Прието по делото за безспорно и за ненуждаещо се от
доказване в отношенията между страните на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК, е че моторно превозно
средство л.а. „Фолксваген" модел „Голф" с регистрационен
номер ***, шаси № *** е
застраховано по имуществена застраховка „Каско"
в ответното дружество със ЗП№0312160780015835;
както и че ответникът определил размера на обезщетението на 943.48лв., като на ищеца е изплатена
посочената сума
Предявения иск е с правно основание чл.386, ал.2 вр. с чл 405, ал.1 КЗ.
По така предявения иск в тежест на ищеца е
да докаже съществуването на валидно застрахователно правоотношение между него и
ответното дружество, както и настъпване в срока на застрахователното покритие
на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска, съответно
размера на действителна пазарна стойност на щетата към датата на
застрахователното събитие. В разглеждания случай, в тежест на ищеца е да установи, следните правнорелевантни факти, а именно: -че към датата на
настъпване на ПТП по отношение процесния лек автомобил е бил налице валидно сключен договор за застраховка „Каско” при ответника; -възникване на застрахователно
събитие - покрит риск по застрахователния
договор; -изпълнение на поетите
от него задължения по уведомяване на застрахователя и окомплектоване на
изискуемите документи; -причинна връзка между застрахователното събитие и
настъпили за ищеца вреди; -размера на средствата, необходими за отстраняване на вредите.
Ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват отговорността му. В тежест на ответника от своя страна е да установи наведените от него положителни твърдения за факти, от които черпи благоприятни за себе правни последици – наличието на обстоятелства, изключващи, респ. погасяващи дължимостта на претендираните суми, в случай че ищеца докаже тяхната дължимост.
Съгласно
разпоредбата на чл. 405, ал. 1 от КЗ, при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в
уговорения срок.
По смисъла на
чл. 386, ал. 2 от КЗ /идентичен с разпоредбата на чл. 208, ал.3 от КЗ /отм./,
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Съгласно
разпоредбата на чл. 400, ал.1 и ал.2 от КЗ, за действителна застрахователна
стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може
да се купи друго от същия вид и качество, а за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК
решения, която и към днешна дата не е загубила своето правно значение и се
явява приложима за случая: решение № 6/02.02.2011 г.
по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. №
156/2009 г., I т. о.; определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. №
1667/2014 г. на ВКС, II т. о., постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия случай, съгласно
която при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно ал.3 на чл.400 от КЗ, когато друго не е уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на действителната стойност застрахователят има право да извърши оглед на застрахованото имущество.
В случая,
размерът на реалната стойност на вредата следва да се определи по пазарни цени.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/
или възстановителна /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго със същото качество - чл.400, ал.2 от КЗ.
В случая в т.53 от ОУ, страните са уговорили, че обезщетението ще бъде изплатено по експертна оценка - по правилата на Застрахователя и приетите от него методики.
Посочената уговорка, съдът счита, че не следва да се тълкува във вреда на застрахованото лице, като му се отрече възможността за обезвреда на претърпените вреди по действителната им пазарна оценка. Правото на справедлив размер на обезщетението и възможност за поправка на същото, съобразно средните пазарни цени, не може да се отрече.
В тази връзка следва да бъде съобразена практиката на ВКС, представляваща задължителна такава, постановена по реда на чл.290 от ГПК в решение №155/05.12.2016г. по т.д.№1092/2015г. на ВКС, 2-ро т.о., в което е прието, че не е възможно влезлият в сила и действащ застрахователен договор, по който е заплатена дължимата застрахователна премия, да не осигурява застрахователно покритие за поетия застрахователен риск.
Съдът намира, че влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования обезщетение за претърпените от събитието вреди, в случая да покрие възникналите за ищеца разходи за възстановяване на автомобила в състояние годно за обикновената му употреба.
Ограничаване на действието на договора и изплащането на по-малък размер на обезщетението, предвид амортизацията на вещта, би довела до невъзможност на застрахованото лице да получи застрахователното покритие за поетия застрахователен риск, което противоречи на целите и функциите на договора за застраховка.
В
създадената съдебна практика: решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. №
1586/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. №
667/2008г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. №
1069/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 115 от 09.07.2009г. по т.д. №
627/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. и др. е прието, че обезщетението по имуществена
застраховка се определя в рамките на договорената максимална застрахователна
сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. Този отговор е застъпен е в
разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, уреждаща че по имуществена застраховка,
застрахователят дължи действителната стойност на увреденото имущество, а за
такава се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество, арг. чл. 400,
ал. 1 КЗ.
Представените
документи, озаглавени „калкулация на ремонт №********* от 13.07.2017г.“ и
„опис-заключение по щета № *********“, в които е прието, че размера на
дължимото от застрахователя обезщетение за претърпените от ПТП вреди възлиза на
943,88лв., съставляват изявления, съставени в писмена форма от представител на
застрахователя, в които са удостоверени единствено и само лично възприетите от
лицето щети по застрахованата вещ и степента на увреждането им, а не техническа
експертиза.
При
изложеното съдът е допуснал провеждането на САТЕ за установяване действителната
пазарна стойност на увреденото имущество.
Щетите по процесния лек автомобил, са установени посредством събрани
по искане на страните специални познания
на вещо лице по допусната САТЕ. Според заключението на вещото лице, което съда кредитира като компетентно дадено,
общия размер на вредата от ПТП, изчислен
по средни пазарни цени, възлиза на общо 2486,27лв., което включва следните
позиции: общо за резервни части – 236.53лв.; общо за операции за Д/М и Р/О
– 13,9ч. х 17.00лв. = 236.30лв.; общо за операции за
ремонт – 17.1ч.х 17.00лв. = 290.70лв.; общо за операции за боядисване – 47.14ч. х 17.00лв. =
801.38лв.; общо за основни и допълнителни материали – 903.36лв.
От посочената сума, определена за
застрахователно обезщетение по щетата, след приспадане на изискуемата последна вноска
по премията на застраховката в размер на
92.84лв., на основание т.63 от Общите условия на застраховката, както и след приспадане на изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 943,48лв., дължима се явява сумата от 1431,55лв.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя по имуществената застраховка по чл. 405, ал.1 КЗ, като предявеният иск следва да бъде уважен в претендирания размер от 1431.55лв.
Към тази сума следва да се присъди и законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 15.01.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
По делото се претендира за присъждане сумата в размер на 220,70лв./двеста и двадесет лева и седемдесет стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от датата на завеждане на щетата 10.07.2017 год. до датата на завеждане на исковата претенция -15.01.2019 г., която изчислена чрез продукта за изчисляване на законната лихва, възлиза на посочената сума, при което подлежи на уважаване мв този размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на ищецът, следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски.
Претенцията е за присъждане на разноски общо в размер на 807.26лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, явяващи се сбор от следните суми: за д.т.107,26лв./50.00лв.+50,00лв.+7,26лв.-доплащане на д.т. по главния иск/, за САТЕ 100.00лв., за адв.възнаграждение 600.00лв.
Ответното дружество е направило възражение за прекомерност по отношение на размера на адв.възнаглаждение, като надхвърлящо минималните размери по Наредба № 1/2004г. за МРАВ. В разпоредбата на чл.7, ал.1, т.2 от посочената Наредба, за процесния случай минималното адв.възнаграждение действително възлиза в размер на 345,66лв., но предвид по-високата правна сложност на делото, съдът приема, че определеното адв.възнаграждение над този размер, а именно в размер от 600.00лв. не се явява прекомерно, поради което и не следва да се редуцира до минимума от 345.66лв. Разноските, следва да се присъдят в полза на ищеца, така, както са заявени.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.405, ал.1 във вр. с чл.386, ал.2 от , „Д.З.“АД, ЕИК***, със седалище
и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ В
ПОЛЗА НА В.В.М. ЕГН **********,***, сумата
в размер на 1431,55/хиляда
четиристотин тридесет и един лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение
по договор
за застраховка „Каско” на МПС", полица №0312160780015835, сключен между страните по делото, на дата 24.10.2016г., със срок на действие от 25.10.2016г. до 24.10.2017г., във връзка с настъпилото застрахователно
събитие- паднала
градушка на 05.07.2017г. и нанесени от нея повреди на собствения на ищеца на лек
автомобил марка „Фолксваген" модел „Голф" с регистрационен номер ***, шаси № ***, за което е образувана щета под № *********/10.07.2017 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на завеждане
на исковата молба – 15.01.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата в размер
на 220,70лв./двеста и двадесет лева и седемдесет
стотинки/, представляваща мораторна лихва, считано от
датата на завеждане на щетата 10.07.2017 год.
до датата
на завеждане на исковата претенция -15.01.2019 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК, ЗАД „Д.З.“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА В.В.М. ЕГН **********,***, сумата от 807.26лв., представляваща сбор от сторени по делото съдебно – деловодни разноски, както следва: за д.т.107,26лв./50.00лв.+50,00лв.+7,26лв.-доплащане на д.т. по главния иск/, за САТЕ 100.00лв., за адв.възнаграждение 600.00лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненския окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО да се обяви в
регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.
ПРЕПИС от
настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за
постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: