№ 227
гр. Варна, 14.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станчо Р. Савов
Членове:Светла В. Даскалова
Румяна П. Петрова
при участието на секретаря Николета Н. Николова
в присъствието на прокурора В. Вл. Д.
като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600654 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на въззивното производство е присъда №70 от 31.03.2022г. по НОХД
№3170/2021г. по описа на РС- Варна, с която подс. П. Т. Т. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.213а, ал.2т.1пр.1 и т.6 от НК, като му е наложено
наказание при условията на чл.55ал.1т.1 от НК „ШЕСТ МЕСЕЦА“ лишаване от свобода.
Признат е за виновен и в извършване на престъпление по чл.144ал.3 във вр. с ал.1 от НК,
като му е наложено наказание при условията на чл.54 от НК Лишаване от свобода за срок от
„ЧЕТИРИ МЕСЕЦА“. На основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание в
размер на най- тежкото от тях, а именно „ШЕСТ МЕСЕЦА“ лишаване от свобода, чието
изпълнение е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Осъден е на основание чл.45
от ЗЗД да заплати на гражданския ищец Н. Н. В. сумата от 1500лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.144ал.3 от НК, ведно със
законната лихва, считано от 05.06.2020г. до окончателното изплащане. Подсъдимият е
осъден да заплати разноските по производството, вкл. и тези сторени от гражданският ищец,
като на основание чл.53ал.1 б. „а“ от НК е отнето в полза на Държавата вещественото
доказателство по делото – 1бр. газов пистолет марка „EKOL".
Срещу постановената присъда е постъпила въззивна жалба от подс. П. Т. чрез адв. К., в
която се сочи, че присъдата на ВРС е неправилна и незаконосъобразна, поради което моли
въззивната инстанция да постанови съдебен акт, с който делото да бъде върнато за ново
разглеждане на първоинстанционния съд за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, алтернативно присъдата да бъде изменена като наложеното
наказание бъде намалено на 3 месеца Лишаване от свобода с 3 години изпитателен срок и
намален размера на гражданският иск на 500лева. В допълнителното изложение към
жалбата се навеждат доводи за липса на обективна и субективна съставомерност на
престъплението по чл.213а от НК, доколкото от съществено значение според защитата е
1
отношението и волята на пострадалия спрямо отправените към него имуществени
претенции. В тази връзка се изтъква, че у пострадалия не е било налице нежелание за
поемане на имуществено задължение, поради което деянието е обективно несъставомерно.
Оспорва се и наличието на квалифициращите признаци, досежно деянието по чл.213а, ал.2
от НК. По отношение на деянието по чл.144ал.3 във вр. с ал.1 от НК също се твърди
обективна и субективна несъставомерност, както и липса на мотив за извършването му.
Счита, че поведението на подсъдимия би могло да се квалифицира като дребно хулиганство
по смисъла на УБДХ. Изтъква се, че за характера на въздействието върху психиката на
пострадалата действието на подсъдимия не може да покрие обективният признак
възбуждане на основателен страх. Защитата изтъква, че в хода на процеса не е доказан
предявеният граждански иск по основание, поради което моли съда да го отхвърли.
В съдебно заседние жалбата се поддържа от защитника и подсъдимия на основанията,
наведени в нея, както и исканията, съдържащи се в нея. В последната си дума подсъдимия
моли да бъде оправдан, като сочи, че това било хлапашка постъпка.
Представителят на ВОП моли съда да остави жалбата без уважение, тъй като присъдата
на ВРС е правилна и законосъобразна. Счита, че обективно и законосъборазно в мотивите
си съдът е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства и аргументи за
признаване на подсъдимия за виновен. Изложените доводи, досежно наказанието и
гражданския иск са законосъобразни и в съответствие с обществената опасност на деянието
и дееца, поради което присъдата на ВРС да бъде потвърдена.
В отговора на въззивната жалба повереникът на гражданският ищец изразява становище
за нейната неоснователност и за правилност и законосъобразност на постановената присъда,
което се поддържа и в съдебно заседание от повереника.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение на
законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на
чл.313 и чл.314ал.1 от НПК намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от
надлежна страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
От фактическа страна, първостепенният съд в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установено по безспорен начин следното:
Св. В.С. И. бил управител и едноличен собственик на капитала на „Оазис трейд“ ЕООД-
гр.Варна. Основната дейност на дружеството била търговия и разнос на хранителни
продукти. За осъществяването на дейността си същото стопанисвало склад, находящ се в
гр.Варна, ж.к.“Възраждане“, срещу блок №25.
С Трудов договор №578/02.03.2020г. подсъдимият Т. бил назначен на длъжност
склададжия, с работодател- „Оазис трейд“ ЕООД и място на работа- посочения склад. В
началото на м. юни 2020г. подсъдимият решил да напусне работа, тъй като преценил
натоварването като прекомерно. Вечерта на 04.06.2020г Т. употребил значително
количество алкохол, под чието влияние се намирал и сутринта на 05.06.2020г. Около 13,00ч.
той отишъл в склада, в който работел, като носел със себе си в чантичка и притежавания от
него газов пистолет марка „EKOL“, модел „Special 99“, калибър 9 мм. При пристигането си
Т. минал покрай св.М.В.И.-син на пострадалия, който помагал в дейността на дружеството и
в този момент се занимавал с един от бусовете за разнос. Подсъдимият го поздравил и
попитал дали не му достигат работници, след което се насочил към офиса на св.В.И..
Св.М.И. забелязал, че подсъдимият е употребил алкохол и се движи несигурно, притеснил се
и решил да го последва. Подс.Т. отворил вратата на офиса, но видял, че пострадалият
разговаря с непознат за него човек и изчакал извън помещението. След като неустановеното
лице напуснало офиса, Т. влязъл вътре и се насочил към св.В.И., който все още стоял прав,
след като изпратил госта си. Носеният от подсъдимия пистолет бил без пълнител и не бил
годен да произвежда изстрели, но той го извадил от чантичката, извършил действие,
наподобяващо зареждане и го насочил към слепоочието на пострадалия, като му отправил
2
репликата „Ще те гръмна, дай ми парите“! Пострадалият се изплашил и попитал
подсъдимия какви пари иска, като същевременно се приближил към него с намерение да го
избута от офиса. В този момент в помещението влязъл св.М.И. и Т. свалил ръката, с която
държал пистолета, до тялото си, но продължил да държи газовото оръжие. Пострадалият се
опитал да изясни ситуацията и на въпросите му Т. отговорил, че напуска и си иска парите,
като И. предположил, че се касае за трудовото възнаграждение на подсъдимия за
предходния месец. Св.В.И. обяснил, че първо трябва да се подаде молба за напускане и
насочил подсъдимия към склада, където се помещавало счетоводството на дружеството,
като продължавал да го избутва извън офиса. Т. тръгнал към склада, а пострадалият се
възползвал от това, за да подаде сигнал за случая на тел.112.
След излизането си от офиса подсъдимият влязъл в съседно помещение, в което
работели свидетелките Н. Н. В. и Д.А.С.- служители на дружеството. В този момент св.В.
работела, като въвеждала в компютър заявки към клиентите. Т. подхвърлил незначителна
реплика и в момента, в който привлякъл вниманието на св.В., той насочил пистолета към
главата й и го опрял в дясното й слепоочие. Свидетелката се изплашила силно и дръпнала
ръката му надолу, след което Т. се обърнал и напуснал помещението, като държал пистолета
в дясната си ръка. В. се разплакала и отишла при св.В.И., за да го уведоми за случилото се и
той й съобщил, че вече е подал сигнал. Малко по-късно пристигнали полицейски
служители, които заварили подсъдимия на улицата пред склада и установили, че той е
лицето, във връзка с което е подаден сигнала. Т. заявил, че е служител на дружеството и е
имал да получава пари, поради което е дошъл с пистолет, за да си оправи сметките с
управителя. Полицейските служители убедили подсъдимия да предаде доброволно
пистолета, който той извадил от чантичката си, след което го задържали и го отвели в
сградата на Трето РУ при ОД на МВР-Варна за изясняване на случая.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена
въз основа на доказателствата по делото. Съдът е анализирал всички доказателства, като
съдебният акт е мотивиран и законосъобразен, постановен след подробен и задълбочен
анализ на всички относими към процесния казус доказателства. Производството пред ВРС
се е развило по правилата на чл.371т.1 от НПК, като е одобрено съгласие да не се провежда
разпит на всички свидетели и вещи лица, с изключение на св. В. И., като е констатирано, че
съответните действия са извършени при условията и реда, предвиден в НПК.
Доколкото в жалбата и в съдебно заседание не се сочат конкретни нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правата на подсъдимия, при цялостната
проверка от въззивната инстация такива не са констатирани.
По отношение на обвинението по чл.213а, ал.2 т.1пр.1 и т.6 във вр. с ал.1 от НК,
въззивната инстанция се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд относно
обективната и субективната му съставомерност. От доказателствата по делото
безпротиворечиво е установено поведението на подсъдимия, насочено към имуществото на
пострадалия И., който е бил заплашен от него с газов пистолет, чрез който той е трябвало да
бъде мотивиран да се разпореди със свои вещи/ пари/. От доказателствата по делото по
несъмнен начин се установява, че подсъдимия е използвал принуда, както с думи, така и с
действия спрямо пострадалия, целейки по този начин той да извърши имуществено
разпореждане, в случая да му заплати дължимото възнаграждение. Първоинстанционният
съд е отговорил на възраженията на защитата, досежно обстоятелството дали пострадалия е
оспорвал или отказал да заплати процесното възнаграждение. Приел е, че деянието е
съставомерно, независимо от това дали имущественото задължение е било дължимо или не,
който извод се споделя и от настоящата инстанция. Нещо повече, от доказателствата по
делото се установява, че претендираната сума не е била дължима, изхождайки от
обстоятелството, че трудовото правоотношение на подсъдимия към този момент не е било
прекратено. Не е бил спазен и срокът на уговореното предизвестие, което е дало основание
да не му бъдат изплатени впоследствие длъжимите суми поради това. От друга страна
формалното съгласие на пострадалия след като към него е било насочено оръжие в
слепоочието му, не води до извод, че същият не е оспорвал дължимото. Нещо повече, в този
3
момент св. И. не е разбрал какви пари е искал от него подсъдимия, а както и сам сочи в
показанията си, е искал да спечели време. Попитал го за какви пари става дума, като при
разговора предположил, че са заработените от него през предходния месец, тъй като Т. така
и не уточнил. Тогава св. И. му обяснил, че трябва първо да подаде молба за напускане и го
насочил към счетоводителката, отново за да спечели време, а не защото е бил съгласен да му
заплати възнаграждението. Целта му е била да се обади в полицията. Предвид горното и
съдът правилно е приел, че не е било налице съгласие, че исканото от подсъдимия е
дължимо, още повече, че сам св. И. му е посочил какъв е реда за получаване на трудовото
възнаграждение при напускане. В тази връзка съответни на доказателствата по делото са и
направените от ВРС правни изводи, че поведението на подсъдимия не може да бъде
подведено и под състава на престъпление по чл.323 от НК, тъй като целта му е била да
принуди посредством употребената заплаха пострадалия сам да извърши акт на
разпореждане. Действията на пострадалия по отклоняване на вниманието на подсъдимия,
извеждането му от помещението, в което е осъществена заплахата и отпращането му към
склада, са израз на манифестираното от него несъгласие с дължимост на някаква парична
сума на Т. към този момент. Предвид горното, настоящата инстанция споделя доводите за
обективна съставомерност на престъплението по чл.213а, ал.2 от НК, от страна на подс. Т.,
ведно с квалифицииращите признаци на същото. Поведението на подсъдимия обективира
признака заплаха за убийство, тъй като същата е била отправена, както с думи-„Ще те
гръмна, дай парите“, така и с действия- насочил към слепоочието носения от него пистолет,
който преди това демонстрирал, че зарежда. Настоящата инстанция споделя доводите на
първоинстанционня съд, досежно ноличието на квалифициращия престъплението по чл.213а
от НК признак въоръжено лице, доколкото подсъдимият е използвал газово оръжие, което
насочил към слепоочието на пострадалия. Обстоятелството дали оръжието е изправно е
ирелавнтно, доколкото същото е било възприето от пострадалия като огнестрелно и с
възможност да го увреди, да въздейства върху психиката и да преодолее съпротивата му.
Деянието по чл.213а, ал.2 от НК е било извършено от подсъдимия Т. при пряк умисъл, тъй
като същият е съзнавал, че използва заплаха, за да мотивира пострадалия да предприеме
желано от него поведение, свързано с акт на имуществено разпореждане.
По отношение на престъплението по чл.144ал.3 във вр. с ал.1 от НК,
първоинстанционният съд е постановил своя съдебен акт признавайки подс. Т. за виновен
по обвинението, като настоящата инстанция намира, че изводите на ВРС са правилни,
обосновани и кореспондират с доказателствената съвкупност по делото. Фактическите
констатации на ВРС, от значение за правилното разкриване на обективната истина по
делото, са изведени след всестранна и задълбочена проверка на всички събрани по делото
доказателствени средства. За съставомерността на престъплението по чл.144ал.3 от НК от
обективна страна е необходимо чрез думи или действия на закана с убийство спрямо
определено лице, която да бъде приета от него и би могла да възбуди основателен страх от
осъществяването. Правно релевантно за ставомерността на деянието по чл.144ал.3 от НК е
не дали заплашеният действително се е обезпокоил за собствената си безопасност, а дали
заканването обективно може да възбуди основателен страх за осъществяването му. Т.е.
обстоятелството дали в действителност тази закана е възбудила този основателен страх е
ирелевантно за съставомерността на деянието, доколкото законът държи сметка единствено
за това дали тази закана е от естество по принцип да възбуди такъв страх, като
установяването и на обстоятелството, че адресатът на заканата в действителност е изпитал
такъв страх, би могло единствено да има значение при индивидуализацията и
диференциацията на наказанието и при определяне размера на обезщетението, в случай на
заявена претенция по чл. 45 ЗЗД.
В случая безспорно е установено поведението на подсъдимия, обективиращо състава на
престъпление по чл.144ал.3 от НК, изразяващо се в насочване и допиране на газов пистилет
в слепоочието на пострадалата. Така установеното не се оспорва от подсъдимия, а
единствено се изтъква, че поведението му изключва умисъла за престъпление, тъй като не
бил налице мотив, а по-скоро следва да се окачестви като хлапашка проява, осъществяваща
4
евентуално състава на чл.325 от НК или УБДХ. Настоящият състав на съда изцяло споделя
доводите на първоинстанционния състав за съставомерност на деянието по чл.144ал.3 от
НК. Факта на опирането на пистолет в слепоочието на пострадалата представлява заплаха за
убийство и е от естество да възбуди основателен страх. За съставомерността на деянието не
се изисква в момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши
убийство, нито да е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално
може да настъпи. Насочването на газов пистолет към главата на пострадалата, от обективна
страна е заплашително действие, което кумулира явната заплаха по отношение на живота
на пострадалата. По своя характер поведението на подсъдимия изразява недвусмислена
закана, насочена към живота й и действията му са извършени по начин, по който дават
основание на пострадалата и на св. Д.С. да възприемат заплахата като действителна, т.е. че
може да бъде осъществена. Безспорно е, че тези действия на подсъдимия са били възприети
от св. В. като заплаха за живота й, още повече, че същата не е била наясно, нито с вида на
оръжието, нито с обстоятелството дали същото е годно такова, както и с намеренията на
извършителя, поради което е естествено да възприеме насоченото към нея оръжие като
застрашаващо живота й, изхождайки от външните му белези, които са сходни с тези на
огнестрелно оръжие. Фактът, че св. В. е възприела заплахата като реална се установява от
действията й, насочени към отблъскане на нападателя и оръжието, а от друга, видно от
показанията на св. Стаматова, след излизането на подсъдимия от помещението, тя се
разплакала, а от показанията на св. А. се установява, че вследствие на преживяния стрес от
случилото се, напуснала работа при този работодател.
От субективна страна подс. Т. е осъществил деянието по чл.144ал.3 във вр. с ал.1 от НК,
при пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че поведението му обективира закана чрез действия,
както и че тя е въприета от пострадалата като действителна и пряко насочена срещу живота
й. Не е необходимо същата действително да се е изплашила, а само да съществува
основание, че заканата би могла да бъде изпълнена, поради което и правилно ВРС е признал
подсъдимия за виновен в извършването на това престъпление.
При индивидуализация на наказанията на подс. Т. съдът намира, че правилно ВРС е
отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото съдебно минало и липсата на
противообществени прояви, изразеното съжаление за извръшеното и направените
самопризнания. Отчел е и добрите характеристични данни, изведени от показанията на
свидетелите, досежно личността на подсъдимия, приел е, че това му поведение е единичен
случай, като отключващ фактор за проявата е изиграло схващането за претовареност в
работата, а употребеното количество алкохол е допринесло за отпадане на задръжките. При
липса на отегчаващи отговорността обстоятелства е приел, че са налице многобройни
смекчаващи такива, така щото и най- лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което е определил наказанието по отношение на деянието по
чл.213а,ал.2 от НК при условията на чл.55ал.1т.1 от НК и наложил такова под най-ниския
предвиден размер, а именно Лишаване от свобода в размер на Шест месеца. Така
определеният размер е съобразил и с квалифициращите признаци. Настоящата инстанция
счита, че наложеното от първоинстанционния съд наказание се явява съответно на
обществената опасност на деянието и дееца, справедливо определено и в съответствие с
обуславящите отговорността обстоятелства, поради което е в състояние да постигне целите
на наказанието, визирани в нормата на чл.36 от НК.
По отношение на второто деяние по чл.144ал.3 от НК, първоинстанционния съд е
определил същото при условията на чл.54 от НК, като е приел, че многобройните
смекчаващи отговорността обстоятелства не обуславят извод за несъразмерност на най-
ниското предвидено за това престъпление наказание. С оглед на това е отчел, че
пострадалата не е дала повод за поведението на подсъдимия, а от друга страна е съобразил
преживения страх от случилото се, което е било нечаквано от нея. С оглед на това, в
съответствие с обуславящите отговорността обстоятелства е наложил справедливо и
адекватно на обществената опасност на деянието и личността на дееца наказание в размер
на Четири месеца Лишаване от свобода при условията на чл.54 от НК. Определеното при
5
условията на чл.23ал.1 от НК общо най- тежко наказание в размер на Шест месеца
Лишаване от свобода законосъобразно е постановил да бъде отложено за изпитателен срок
от ТРИ ГОДИНИ, с оглед на чистото съдебно минало на подс. Т. и реалната възможност,
целите на наказанието- генералната и личната превенция да бъдат постигнати с отлагането
му.
В съотвествие с правилата на чл.52 от ЗЗД и с установените в хода на производството
неимуществени вреди е уважен и размерът на гражданския иск от престъплението по
чл.144ал.3 от НК, предявен от пострадалата В.. ВРС е изложил мотиви относно последиците
от деянието за пострадалата и претърпените от същата болки и страдания, както и тяхната
не голяма придължителност, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Основан и
на показанията на разпитаната свидетелка А. относно психичното състояние на
пострадалата, преживения стрес и отражението на същия върху качеството й на живот,
законосъобразно действията на подсъдимия са били оценени от ВРС в размер на 1500лв.
Този размер е определен по справедливост и се явява адекватен на преживяното от
пострадалата, която след случилото се е напуснала работа поради несигурност и страх,
довел до невъзможност да влезе отново в помещението, в което е извършено деянието. С
оглед горното присъдата на ВРС и в гражданско осъдителната й част се явява правилна и
законосъобразна, постановена при отчитане на всички обстоятелства, релевантни за
конкретния казус, поради което правилно искът е бил уважен до размера на 1500лева и
отхвърлен за разликата до 2500лв.
В съответствие с нормата на чл.53ал.1б.“а“ от НК е отнето в полза на Държавата
вещественото доказателство- газов пистолет марка „EKOL“.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за
изменяване и отменяване на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Окръжен
съд - Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 70 по НОХД №3170/2021г. по описа на РС- Варна,
постановена на 31.03.2022г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6