№ 769
гр. Сливен, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20232230100467 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
евентуалност са предявени установителни искове с правно основание чл.26
ал.1 от ЗЗД във вр. с разпоредбите на ЗПК за прогласяване нищожността на
договор за паричен заем от 15.09.2020 г. и евентуално за прогласяване
нищожността на клаузата за неустойка. Изложени са подробни съображения в
подкрепа на твърденията за недействителност на договора.
От съда се иска да постанови решение, с което да уважи исковата
претенция, като се претендират и разноските по делото.
От страна на ответното дружество е постъпил отговор на исковата
молба, с който се оспорва нейната основателност. Изложени са твърдения за
действителност на процесния договор за паричен заем.
От страна на ответното дружество е подадена насрещна искова молба, с
която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на дължими
суми по договора за паричен заем. Изложени са подробни съображения в
подкрепа да доводите за дължимост на сумите и се иска тяхното присъждане,
като се претендират и разноските по делото.
От страна на И. Б. е подаден отговор на насрещната искова молба, с
1
който се оспорва нейната основателност.
Редовно призованият ищец не се явява и не се представлява в съдебно
заседание. В писмена молба пълномощникът му моли за уважаване на иска и
отхвърляне на насрещните искове. Претендират се разноските по делото.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание. В
писмено становище се иска отхвърляне на иска на ищеца и уважаване на
насрещните искове. Претендират се разноските по делото.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че по силата на договор за паричен
заем № 5635526 от 15.09.2020г. ответното „Вива Кредит“ ООД е
предоставило в заем на ищеца И. Б. сумата от 3000 лева, за срок от 60
седмици, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент – 40,32% и ГПР –
49,37%. Общо ищецът заплатил на ответното дружество сумата 799 лева, а
действителният процент на ГПР надвишава значително петкратния размер на
законната лихва за страната, тъй като е уговорено да се върне общо сумата
5032,50 лева, която включва и неустойка по чл.4 от договора в размер на
1257,90 лева. Последната сума е явно, че не е включена в ГПР.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявената искова претенция за прогласяване на нищожността на
договор за паричен заем № 5635526 от 15.09.2020г., като противоречащ на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит и Закона за
защита на потребителите е допустима, а разгледана по същество е изцяло
основателна.
Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по
делото, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
потребителски кредит, като ищецът е получил в заем сумата 3000 лева, а е
върнал на ответника –кредитор сумата 799 лева.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
2
средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на
договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че
потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В
тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на
кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция
по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва.
Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да
заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува
клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния
случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за
кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 49,37 %.
Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много
по-голям размер, като се има предвид, че при получен заем в размер на 3000
лева е уговорено да се върне в срок от 14 месеца сумата 5032,50 лева, която
включва и неустойка по чл.4 от договора в размер на 1257,90 лева. При
съпоставка на тези суми няма как действителния ГПР да е посочения в
договора . Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл.
19, ал. 4 ЗПК. По изложените съображения процесния договор за
потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК и следва да
бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно
3
да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.
Насрещната искова молба е допустима и частично основателна.
Съгласно чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В случая между страните не е
спорно, че ищецът е заплатил на ответника сумата 799 лева. Тази сума следва
да се приспадне от получения от ищеца заем в размер на 3000 лева, поради
което на ответното дружество се дължи сумата 2201 лева, представляваща
непогасения остатък от главницата по кредита. До посочения размер иска
следва да се уважи, ведно с претендираната законна лихва. В останалата част
за главницата и изцяло за договорната лихва, предявените насрещни искове
са неоснователни.
По правилата на процеса на страните следва да се присъдят
претендираните разноски, които са в размер на 120 лева за ищеца и в размер
на 624 лева за ответника /последните съобразно уважения размер на
насрещните искове/. На процесуалния представител на ищеца следва да се
присъди основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата сумата 848 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
съобразно уважения и отхвърления размер на исковете.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на договор за паричен заем №
5635526/15.09.2020г., сключен между „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:гр.София, район Люлин,
бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г и И. Х. Б. с ЕГН-********** от
******************************************, на основания чл.22 от ЗПК
във връзка с чл.26 от ЗЗД, поради противоречие на закона.
ОСЪЖДА И. Х. Б. с ЕГН-********** от
****************************************** ДА ЗАПЛАТИ на „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София,
район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г сумата 2201 /две
хиляди двеста и един/ лева, представляваща незаплатена част от главница по
4
договор за паричен заем № 5635526/15.09.2020г., ведно със законната лихва
върху нея, считано от 21.03.2023г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ насрещните искове, в останалата част за главницата и
изцяло за лихвите, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2,
офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на И. Х. Б. с ЕГН-********** от
****************************************** сумата 120,00 /сто и
двадесет/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА И. Х. Б. с ЕГН-********** от
****************************************** ДА ЗАПЛАТИ на „Вива
Кредит“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:гр.София,
район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28, ет.2, офис 73Г сумата 624
/шестстотин двадесет и четири/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:гр.София, район Люлин, бул.“Джавахарлал Неру“ №28,
ет.2, офис 73Г ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. С. П. от САК на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата сумата 848
/осемстотин четиридесет и осем/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, платими по следната банкова сметка в
************************************************, с титуляр адв. П. С.
П..
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5