Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
2018 Град Варна
Варненският окръжен съд Наказателно отделение
На двадесет и седми септември две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИН АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
ПЕТКОВ
ДЕЯН ДЕНЕВ
Секретар:Нели Йовчева
Прокурор:Светослав Стойнов
като разгледа докладваното от съдия Н.Петков
ВНОХД №701 по описа на съда за
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по повод въззивна жалба от К.Г.Д. – подсъдим
по НОХД № 5836/2017 г. по описа на
Районен съд –Варна, срещу постановена на 30.05..2018 г. присъда №158 с която същият
е признат за виновен по предявеното му обвинение по чл.343 б ал.3 НК ,като
му е наложена наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и „глоба” в
размер на сумата от 500 лева.На
осн.чл.343 г от НК подсъдимият е бил лишен от право да управлява МПС за срок
от две години.
В жалбата са направени оплаквания за
незаконосъобразност и необоснованост на
присъдата,както и че наложеното наказание е явно несправедливо. Навежда се
довод за липса на цялостен и задълбочен анализ на всички факти в мотивите на
присъдата, от който да може да бъде направен безспорен извод относно степента
на виновност на подсъдимия,тъй като не били отчетени всички смекчаващи отговорността
обстоятелства. Прави се искане за отмяна на присъдата
и постановяване на нова с която
подсъдимият да бъде оправдан.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура-Варна изразява
становище, че жалбата е неоснователна , като счита, че постановената присъда е правилна и
законосъобразна.
В съдебно заседание защитата на подсъдимият поддържа депозираната
жалба,като моли съдът да отмени
обжалваната присъда и постанови нова
оправдателна такава.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт
по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му,
съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена e в срока за
обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество същата е неоснователна.
За
да достигне до извода досежно виновността на подсъдимият първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
На
22.09.2016г. свидетелите И.Д. И.и С. Т. И.-полицейски служители при
ОДМВР-Варна, били дежурни за времето от 20.00ч. на 22.09.2016г. до 08.00ч. на
23.09.2016г.. В изпълнение на полицейските си задължения патрулирали по улиците на гр.Варна.
Около
23.50ч. на 22.09.2016г. свидетелите възприели движението на лек автомобил „БМВ
318" с рег.№ * **** **,който се опитал при десен завой на друг лек
автомобил движещ се по ул.” Княз Черказки” да го заобиколи отляво, при
което имало вероятност да настъпи
пътно-транспортно произшествие. На свидетелите им направило впечатление, че
автомобила се движи несигурно, като криволичел. Полицейските служители подали
на водача на автомобила светлинен сигнал, за да спре, но водачът не
преустановил движението си .
Двамата
полицаи веднага последвали автомобила. Между улиците „ Поп Харитон” и „ Капитан
Райчо” автомобила спрял. В този момент свидетелите И. и И. видели, че
подсъдимия пуска през прозореца на шофьорската врата нещо на земята, като
приближавайки се полицаите видели, че това е малко пакетче, за което се
усъмнили, че съдържа наркотично вещество. Полицейските служители се
легитимирали на Д., поискали документите му. По представената лична карта
установили самоличността му. При проведения разговор подс.Д. споделил, че по-рано
през деня бил употребил наркотични вещества. Свидетелите И. и И. чрез ОДЧ
поискали съдействие от служители на с-р „Пътна полиция" при ДМВР-Варна и малко по-късно на място били
изпратени свидетелите П. С. М. и Х. Г.Г.-мл.автоконтрольори. Подс.Д. първо бил
тестван за употреба на алкохол, като пробата му била отрицателна. След това бил
отведен в полицейското управление ,където бил изпробван за употреба на
наркотични вещества чрез техническо средство Drug Test 5000 с фабричен № ARAM
0004, проба с пореден №114. Резултатът на теста бил положителен за употреба на
кокаин и опиати. Пробата била запечатана в присъствието на подсъдимия и на св. Г.
в плик, който бил подписан. Св.П. М. съставил на Д. АУАН № 725457/23.09.2016г.
и му издал талон за медицинско изследване № 0016823. Подс.Д. бил задържан и
отведен във ВМА-Варна за даване на кръвна проба за медицинско изследване. Там
били направени неколкократни опити да му бъде взета кръв от вена, но опитите
били неуспешни, което се дължало на лош венозен достъп. Подсъдимия обяснил на
медицинското лице, че причината за това е дългогодишната употреба на наркотични
вещества, които си инжектирал венозно.
От
заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ-л.54-56 от ДП/ се установява, че Д. не
страда от психично заболяване в тесния смисъл на думата -психоза. При него са
били установени данни за психични и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на опиоиди и синдром на зависимост към хероин. Към момента на
извършване на деянието Д. е бил в състояние да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си, като същият може да носи
наказателна отговорност.
Изложената
фактическа обстановка съдът е
приел за установена въз
основа на събраните по делото
доказателства – гласни – показанията на подсъдимия,свидетелските показания на И.
Д.И., П. С. М., Х. Г.Г., С. Т. И. / включително и за една част от
обстоятелствата , за които е била приложена
процедурата на чл.281,ал.4, вр. ал.1,т.2 от НПК/,
СПЕ, свидетелство за съдимост, протокол за медицинска експертиза и употреба на
алкохол или друго силно упойващо вещество, справка за водача, ЗППАМ №
16-0819-002338/23.09.2016 год., протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични и упойващи вещества, рег. № 819р-20381/26.09.2016 год., от
23.09.2016 год., справки за Drug Test 5000, прочетени и приети по реда на чл.283 от НПК.
на свидетелите В. депозирани в съдебно заседание
Изготвената
по делото СПЕ съдът правилно е възприел
изцяло, като е намерил, че е обективно и компетентно
дадена, в съответствие със специалните знания на вещото лице в съответната
област.
Предвид изложеното и от така
изяснената фактическа обстановка, съобразявайки с разпоредбите на чл.301 от НПК
съдът правилно е приел за установено от
правна страна, че с действията си подс. К.Г.Д. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 343б,ал.3 от НК.
От
обективна страна деянието е извършено от подсъдимия, тъй като на 22.09.2016г. в
гр.Варна, управлявал моторно превозно средство-лек автомобил „БМВ 318" с рег.№ *
**** **, след употреба на наркотични вещества-кокаин и опиати, доказано чрез
техническо средство Drug Test 5000, с фабричен № ARAM 0004, проба №114 .
Касае се
за престъпление на просто извършване, т.е. за съставомерността на деянието не е
необходимо настъпването на вредоносни последици. Счита се, че обществените
отношения са увредени със самото управление на МПС след употреба на наркотични
вещества до колкото се застрашава безопасността на останалите участници в
движението с оглед отрицателното въздействие на наркотичното вещество върху
рефлекторните процеси на индивида.
Употребата
на наркотични вещества е установена по надлежния ред, регламентиран в Наредба №
30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства – с техническо
средство -Dreger Drug Test 5000 ARAM
0004,проба № 114.
Съгласно
пар.1,т.11. (изм. - ДВ, бр. 61 от
Кокаинът и
опиатите са високорискови наркотични вещества по смисъла на чл.
3, ал.1, т.1 и ал. 2
от Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/, вр.
Приложение № 1, Списък I – "Растения и вещества с висока степен на риск за
обществено здраве, поради вредния ефект от злоупотребата с него, забранен за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина" към чл.
3, т.1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
В
чл.6 ал.1 от Наредба №30/27.06.2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства, е
предвидено, че в случай на отказ да се даде кръв за изследване употребата на
алкохол и /или на друго упойващо вещество от водача се установява
въз основа на показанията на техническото средство. В чл.1 ал.4 от Наредбата е
предвидено, че техническите средства, с които се извършва проверка за употреба
на упойващи вещества от водачите на моторни превозни средства се определят със
заповед на министъра на вътрешните работи, след като бъдат одобрени от
Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерството на здравеопазването.
Видно
е от приложеното по делото писмо с № I A2-42298/11.10.2017 г. от
Изпълнителната агенция по лекарствата към Министерство на здравеопазването, е
че техническо средство dräger
drugtest® 5000 анализатор, на
производителя DRÄGER SAFETY AG
& Co. KGaA е ин витро диагностични
медицински изделия съгласно Директива 98/79/ЕС за ин витро диагностичните
медицински изделия и по смисъла на Закона за медицинските изделия, с който в
националното законодателство на РБългария са транспонирани европейските
директиви за медицинските изделия / пар. 2 от ДР на ЗМИ/. Предпоставките за
пускане на пазара и/или в действие на ин витро диагностичните медицински изделия
са нанесена „ СЕ” маркировка по реда на чл.15 от ЗМИ и наличие на документ –
декларация за съответствие, удостоверяващ съответствието на издалието със
съществените изисквания по Директива 98/79/ЕС , издадена от производителя.
Съгласно ЗМИ, когато медицинските изделия са с оценено съответствие и с
нанесена СЕ –маркировка, могат да бъдат пускани на пазара / в действие и не
подлежат на процедура по регистрация в ИАЛ.
В
ИАЛ е подадена информация за пускане на пазара в РБългария на dräger
drugtest® 5000 анализатор. Представена е инструкция за употреба на български
език в съответствие с чл.16,ал.3 от ЗМИ, която е представена.
Приложена
е Заповед Рег.№ Із-789/12.04.2010 г. на министъра на вътрешните работи.
От субективна страна деянието е било извършено при форма на вината
„пряк умисъл” по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Подсъдимия е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване, т.е. знаел е, че е
употребил наркотични вещества, които водят до нарушаване на нормалните функции
на възприятията, но въпреки това е управлявал моторно превозно средство. Това, че
подсъдимият е съзнавал всички елементи от състава на престъплението и
неправомерността на поведението си и е имал намерението противозаконно да
присвои чуждите вещи, е видно от поведението му преди, по време и след
извършване на деянието.
Субект на
престъплението е всяко наказателно отговорно лице. В случая това е подсъдимия К.Г.Д., който е вменяемо, пълнолетно,
осъждано физическо лице , който няма
причини да не може да носи наказателна отговорност - роден
на ***г***,
постоянен адрес:***, с адрес за призоваване: гр.Варна, ул."*****" №9, ет.4,
ап.14, българин, български гражданин, женен, със средно образование, не работи,
осъждан, ЕГН:**********.
По отношение направеното от страна на подсъдимия
възражение, относно времето на приемане на установените наркотични вещества и
състоянието му от медицинска гледна точка при извършване на съответната
проверка, съдът правилно ги е намерил за
неоснователни.
От обективна страна съставът на деянието по чл.
343б, ал. 3 НК изисква единствено управление на МПС след употреба на
наркотични вещества, като не се изисква наличие на определена концентрация на
наркотичните вещества в кръвта или доказване на неспособност за управление на
МПС.
Необходимо
и достатъчно условие е за съставомерността на престъпление по чл.343б,ал.3 от НК е да е употребено наркотично вещество преди управление на МПС, което да е
установено по надлежния ред. Настоящият случай е точно такъв.
Законодателят
е преценил, че опасност за обществените отношения по транспорта е налице винаги
при данни от годно техническо средство за употреба на наркотично вещество от
съответния подсъдим при управление на МПС, респ. криминализирал е именно и
единствено този доказеум резултат, но без количествено или времево рамкиране на
неговия първоизточник.
Съдът мотивирано е кредитирал и е дал
вяра на показанията на гореизброените свидетели, като е счел
същите за логични, безпротиворечиви, последователни и кореспондиращи помежду си
и с писмените доказателства по делото.
Съдът
правилно напълно се
доверил и на заключенията на съдебно-психиатричната
експертиза, като е намерил същата за обоснована, незаинтересована, компетентно изготвена.
От друга страна съдът
обосновано не е дал вяра на
обясненията на подс. Д. в частта, в която същият твърди, че от две години не
е употребявал наркотични вещества. Така заявеното се намира в
противоречие с допълненията направени от вещото лице в съдебно заседание, че
при оралния тест от три до шест часа
след употребата им наркотиците могат да бъдат открити. На следващо място
са показанията на свидетелите И., М., Г. и И.. В същите свидетелите И. и И. са категорични и напълно последователни, като
казват, че съвсем ясно са възприели, първо, че именно подсъдимия е управлявал
лекия автомобил, който е бил спрян за проверка след извършването на рискованата
маневра и неизпълнението на подадения светлинен сигнал за спиране, а в
последствие са и разговаряли с него, при което последният им е споделил, че
следобед в деня на проверката е употребил наркотици.
В показанията си
свидетелите М. и Г. посочват начина на вземане на оралната проба за
установяване употребата на наркотични вещества.За разлика от подсъдимия,
полицейските служители не се намират в никакви взаимоотношения с него, на
инкриминираните дата и място просто са изпълнявали служебните си задължения и
поради това не възниква никакво съмнение в достоверността на заявеното от тях
относно авторството на извършеното деяние и резултатите от извършеното
изследване на Д. за употреба на наркотици. Още повече, че така заявеното от
посочените свидетели се подкрепя изцяло и категорично от приобщените по делото
писмени доказателства. В този смисъл извършената проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества е надлежно документирана в изготвения за целта
протокол – лист 14 от досъдебното производство. Поради това и обясненията на
подсъдимия в обсъдената им част, следва да бъдат отхвърлени като недостоверни,
депозирани не с цел изясняване на обективната истина по делото, а единствено
като реализация на защитната позиция на Даниелов по делото, с цел да бъде той
оправдан по повдигнатото му обвинение.
По
изложените съображения съдът правилно е приел за доказано, че подс.Д. е
осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, състав на
престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК, поради което го признал за виновен.
От фактическа страна първостепенния
съд в съответствие с всички релевантни доказателства е приел за установено,че описаната в обвинителния акт фактическа обстановка се
потвърждава от събраните в съдебно заседание доказателства.Варненският
окръжен съд в настоящия състав възприема изцяло изводите на първоинстанционният съд относно
категоричната доказаност на обвинението
по чл.343б ал.3 от НК.
Що се отнася до посочените в жалбата оплаквания касаещи допуснати груби процесуални нарушения,съдът
намира същите за неоснователни,тъй като същите са декларативни и не са подкрепени от абсолютно никакви
доводи.Наложеното наказание е в справедлив размер ,като съдът е отчел всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства имащи касателство към определяне на наказанието .
По
изложените съображения настоящият състав намира,че в случая следва да бъде потвърдена изцяло
обжалваната присъда,като депозираната жалба оставена без уважение. Предвид липсата на служебно констатирани основания за отменяване на присъдата, на основание чл.337ал.1 т.2 от НПК, съставът на Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция,
РЕШИ:
Потвърждава изцяло присъда № 158 постановена на 30.05.2018
г. по НОХД №5836 /2017 г. от Районен съд – Варна,45 наказателен състав,с която
подсъдимият К.Г.Д. е осъден за извършено
престъпление по чл.342б ал.3 от НК ,като
му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и „ГЛОБА” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.