Решение по дело №5641/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 122
Дата: 17 февруари 2022 г. (в сила от 5 март 2022 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20212120205641
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 122
гр. Бургас, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
в присъствието на прокурора Св. Ст. Ив.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120205641 по описа за 2021 година
, въз основа на закона и данните по делото,
РЕШИ:

ПРИЗНАВА обвиняемия * В. с ЕГН: **********, роден на * г. в гр. Бургас, с
адрес за призоваване в гр. Бургас, *, българин, български гражданин, неженен,
неосъждан, ЗА ВИНОВЕН в това, че:
на 18.07.2018 г., в гр. Бургас, противозаконно присвоил чужди движими вещи,
които владеел, а именно собствените на „*” ООД гр. Бургас с ЕИК: *, управлявано от
*, както следва: преносим компютър „НР450 G4/15.6“/7200/8/lTB/Typ БТ Биз“ с ИМЕЙ
№ * на стойност 1 040,00 /хиляда и четиридесет/ лева и следните мостри и и стопански
инвентар, възлизащи общо на стойност 390,05 /триста и деветдесет лева и пет
стотинки/ лева: акумулатор 65 АН на стойност 96,20 /деветдесет и шест лева и
двадесет стотинки/ лева, спрей многофункционален 400 мл. на стойност 8,18 /осем лева
и осемнадесет стотинки/ лева, три броя течност за чистачки лятна концентрат с
единична стойност 1,20 /лев и двадесет стотинки/ лева и на обща стойност 3,60 /три
лева и шестдесет стотинки/ лева, спрей за почистване на спирачна система на стойност
3,90 /три лева и деветдесет стотинки/ лева, спирачна течност на стойност 3,12 /три лева
и дванадесет стотинки/ лева, четири броя запалителни свещи UR6DE ALFA RO.MEO с
1
единична стойност 13,50 /тринадесет лева и петдесет стотинки/ лева и обща стойност
54,00 /петдесет и четири лева / лева, скоба „мини клип“ „mini clip“ 12-13 мм на
стойност 0,36 /тридесет и шест стотинки/ лева, скоба 25-40 мм, широка 9 mm на
стойност 0,60 /шестдесет стотинки/ лева, скоба „мини клип“ „mini clip“ 29-32 мм на
стойност 0,48 /четиридесет и осем стотинки/ лева, скоба 80- 100 мм, широка 12 мм на
стойност 1,62 /един лев и шестдесет и две стотинки/ лева, стабилизираща щанга на
стойност 8,88 /осем лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, стабилизираща щанга на
стойност 8,53 /осем лева и петдесет и три стотинки/ лева, обтегач „Тойота“ на стойност
128,00 /сто двадесет и осем/ лева, ремък канален на стойност 6,83 /шест лева и
осемдесет и три стотинки/ лева, накладки „Мазда“ на стойност 22,72 /двадесет и два
лева и седемдесет и две стотинки/ лева, ремък пистов „Мазда“ на стойност 12,56
/дванадесет лева и петдесет и шест стотинки/ лева, ремък пистов „Мицубиши“ на
стойност 10,45 /десет лева и четиридесет и пет стотинки/ лева, два биалета „Мазда 323“
с единична стойност 10,00 /десет/ лева и обща стойност 20,00 лева /двадесет/,
ВСИЧКИ ВЕЩИ на обща стойност 1 430,05 /хиляда четиристотин и тридесет лева и
пет стотинки/ лева, като стойността на присвоеното до приключване на съдебното
следствие в първоинстанционния съд е заместено с левовата му равностойност, поради
което и на основание чл. 206, ал. 6, вр. с ал. 1 НК, вр. с чл.78а от НК го
ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно
наказание „ГЛОБА” в размер на 1000,00 ( хиляда) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 НПК * В. с ЕГН: ********** да заплати
по сметка и в полза на ОДМВР-Бургас сумата от 51,52 /петдесет и един лева и петдесет
и две стотинки/ лв., представляващи сторени в досъдебното производство разноски, а
на основание чл. 190, ал. 2 НПК да заплати по сметка на Районен съд Бургас сумата от
5,00 (пет) лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен
лист, ако се пристъпи към издаването на такъв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок, считано
от днес пред БОС.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение № 112/17.02.2022 г. по НАХД № 5641/2021 г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна
прокуратура гр. Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия Ф. Б. В. с ЕГН: ********** за
извършено от него престъпление по чл. 206, ал. 6, вр. с ал. 1 НК, а именно за това, че:
на 18.07.2018 г., в гр. Бургас, противозаконно присвоил чужди движими вещи, които
владеел, а именно собствените на „*” ООД гр. Бургас с ЕИК: *, управлявано от *, както
следва: преносим компютър „НР450 G4/15.6“/7200/8/lTB/Typ БТ Биз“ с ИМЕЙ № * на
стойност 1 040,00 /хиляда и четиридесет/ лева и следните мостри и и стопански инвентар,
възлизащи общо на стойност 390,05 /триста и деветдесет лева и пет стотинки/ лева:
акумулатор 65 АН на стойност 96,20 /деветдесет и шест лева и двадесет стотинки/ лева,
спрей многофункционален 400 мл. на стойност 8,18 /осем лева и осемнадесет стотинки/
лева, три броя течност за чистачки лятна концентрат с единична стойност 1,20 /лев и
двадесет стотинки/ лева и на обща стойност 3,60 /три лева и шестдесет стотинки/ лева,
спрей за почистване на спирачна система на стойност 3,90 /три лева и деветдесет стотинки/
лева, спирачна течност на стойност 3,12 /три лева и дванадесет стотинки/ лева, четири броя
запалителни свещи UR6DE ALFA RO.MEO с единична стойност 13,50 /тринадесет лева и
петдесет стотинки/ лева и обща стойност 54,00 /петдесет и четири лева / лева, скоба „мини
клип“ „mini clip“ 12-13 мм на стойност 0,36 /тридесет и шест стотинки/ лева, скоба 25-40 мм,
широка 9 mm на стойност 0,60 /шестдесет стотинки/ лева, скоба „мини клип“ „mini clip“ 29-
32 мм на стойност 0,48 /четиридесет и осем стотинки/ лева, скоба 80- 100 мм, широка 12 мм
на стойност 1,62 /един лев и шестдесет и две стотинки/ лева, стабилизираща щанга на
стойност 8,88 /осем лева и осемдесет и осем стотинки/ лева, стабилизираща щанга на
стойност 8,53 /осем лева и петдесет и три стотинки/ лева, обтегач „Тойота“ на стойност
128,00 /сто двадесет и осем/ лева, ремък канален на стойност 6,83 /шест лева и осемдесет и
три стотинки/ лева, накладки „Мазда“ на стойност 22,72 /двадесет и два лева и седемдесет и
две стотинки/ лева, ремък пистов „Мазда“ на стойност 12,56 /дванадесет лева и петдесет и
шест стотинки/ лева, ремък пистов „Мицубиши“ на стойност 10,45 /десет лева и четиридесет
и пет стотинки/ лева, два биалета „Мазда 323“ с единична стойност 10,00 /десет/ лева и
обща стойност 20,00 лева /двадесет/, ВСИЧКИ ВЕЩИ на обща стойност 1 430,05 /хиляда
четиристотин и тридесет лева и пет стотинки/ лева, като стойността на присвоеното до
приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд е заместено с левовата му
равностойност.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява, възползвайки се от
възможността по чл. 378, ал. 1 НПК. Интересите му се защитават от назначен служебен
защитник – адв. Б.К. – БАК.
Пред съда производството протече по реда на чл. 378, ал. 2 НПК, като страните
дадоха съгласие да не се провежда разпит на свидетелите или вещите лица, а да се ползват
протоколите от досъдебното производство.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана в
постановлението на БРП е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на събраните в хода
на производство доказателства. Счита, че обвиняемият следва да бъде признат за виновен и
освободен от наказателна отговорност, като му се наложи административно наказание
„Глоба”. Отчитайки смекчаващите отговорността обстоятелства, прокурорът счита, че
размерът на глобата следва да се определи към минимума, а именно – 1000 лева.
Служебният защитник на обвиняемия – адв. К. – БАК, също счита, че фактическата
1
обстановка е правилно установена и сочи на извършено от подзащитния му престъпление по
чл. 206, ал. 6 НК. Също счита, че приложение следва да намери институтът на чл. 78а НК, а
глобата трябва да бъде индивидуализирана в законовия минимум.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият Ф. Б. В. с ЕГН: ********** е роден на * г. в гр. Бургас. Той е българин,
български гражданин, неженен. В. е неосъждан и без данни за криминални прояви.
На 16.02.2018 г. по силата на трудов договор обв. В. започнал работа в дружеството
„*“ ООД с управител *. Заеманата от обв. В. позиция в дружеството с предмет на дейност
„Търговия с части и принадлежности за автомобили“ била „специалист с контролни
функции търговия“ с изпитателен срок за 6 месеца, категория „помощен административен
персонал“. В длъжностната му характеристика били описани неговите задължения и
отговорност, попадащи в категория „помощен административен персонал“, като по
отношение на условията на труд и производствената среда било вписано, че има работно
място, персонален компютър, стационарен телефон /служебен мобилен телефон/, без повече
конкретика. В практически план ролята на обв. В. била като на търговски представител,
който следва да набира нови клиенти за дружеството, да представя „мостри“ на предлагани
продукти, да приема поръчки и т.н. За улеснение при изпълнението на неговите задачи му
били предоставени фактически мобилен телефон „Ксиоми“ със сим- карта, служебен л.а.
„Дачия Сандеро“, преносим компютър- лаптоп „НР 450“ и множество инвентар,
представляващ „мостри“, но не бил изготвен нарочен приемо-предавателен протокол за
връчването им в конкретно негово длъжностно/служебно/трудово качество или за
предаването им за ползване от негова страна в подобно качество. По - нататък във времето
ръководителите на обв. В. преценили, че следва да го освободят от работа и на 11.07.2018 г.
му съобщили, че ще му бъде прекратено трудовото правоотношение, респективно че дължи
връщане на всички ползвани от него вещи и предмети, предоставени му от работодателя.
Обв. В. обаче върнал само част от вещите - тези, които били описани от комисия в приемо-
предавателен протокол от 11.07.2018 г. и неподписан от самия него /л. 28 от ДП/. Обв. В.
следвало да се върне в офиса на фирмата и на следващия ден, за да довърши връщането на
дължимото, но така и не го направил. На телефонни обаждания на колегите си заявявал, че
след седмица ще върне останалите при него вещи - лаптопа и мострите, след което обаче
повече не отговарял на обажданията им. Обв. В. неправомерно и противозаконно задържал
за себе си предоставените му от работодателя му вещи, присвоявайки ги за себе си и по -
конкретно преносим компютър „НР450 G4/15.6/7200/8/lTB/Typ БТ Биз“ с ИМЕЙ № *,
мостри и стопански инвентар - акумулатор 65 АН, спрей многофункционален 400 мл., три
броя течност за чистачки лятна концентрат, спрей за почистване на спирачна система,
гащеризон „Тотал“ размер L, спирачна течност, четири броя запалителни свещи UR6DE
ALFA ROMEO, скоба ,,m,ini clip“ 12-13 мм, скоба 25-40 мм, широка 9 мм, скоба „мини
клип“ /„mini clip“/ 29-32 мм, скоба 80-100 мм, широка 12 мм, стабилизираща щанга,
стабилизираща щанга, обтегач „Тойота“, ремък канален, накладки „Мазда“, ремък пистов
„Мазда“, ремък пистов „Мицубиши“, два биалета „Мазда 323“.
Така и официално трудово уредените отношения между „*“ ООД и обв. В.
приключили на 18.07.2018 г., като обв. В. бил напълно наясно с това обстоятелство и с
обстоятелството, че е ощетил дружеството. Неговите вече бивши работодатели известили
полицията за неправомерното му поведение и по случая започнало разследване, в хода на
2
което предали като писмено доказателство и констативен протокол от 23.07.2018 г. за
невърнатите и обсебени от обв. В. вещи.
Била изготвена оценителна експертиза, съгласно която процесният компютър бил
оценен на сумата от 1 040,00 лева, а мострите и стопански инвентар, съгласно протокол от
23.07.2018 г. на сумата от 390,05 лева.
Сумата от общо 1 430,05 лева в хода на досъдебното производство била възстановена
от обв. В. и с постановление от 08.09.2021 г. на осн. чл. 111, ал. 2 от НПК прокурорът
постановил да се върне на представляващи ощетеното дружество.
В последствие В. бил привлечен като обвиняем, а в последвалия разпит, заявил, че се
признава за виновен.

По доказателствата:

Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
производството доказателствен материал, приобщен от настоящия състав на основание на
чл. 378, ал. 2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите: * (л. 44 от ДП),
включително и при проведената с нейно участие очна ставка (л. 113 от ДП); * (л. 45 от ДП),
включително и при проведената с негово участие очна ставка (л. 112 от ДП); * (л. 46 от ДП),
включително и при проведената с нейно участие очна ставка (л. 111 от ДП) и * (л. 47 и л.
123 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 17 от съдебното производство);
трудов договор (л. 23 от ДП); длъжностна характеристика (л. 24-26 от ДП); заповед за
прекратяване на трудово правоотношение (л. 27 от ДП); приемо-предавателен протокол (л.
28 от ДП); приемо-предавателен протокол (л. 29 от ДП); фактури (л. 30-31 от ДП); отчетни
документи (л. 32-43 от ДП); удостоверение за актуално състояние (л. 48-50 от ДП); протокол
за доброволно предаване (л. 62 от ДП); констативен протокол (л. 63 от ДП); протокол за
доброволно предаване (л. 115 от ДП) и разписка (л. 144 от ДП).
От експертизите: съдебно-оценителна експертиза (л. 58-60 от ДП).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви, логични и допълващи се,
поради което и съдът ги кредитира изцяло.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва по никакъв начин и от обвиняемия,
който доброволно е възстановил нанесените щети още в хода на досъдебното производство
и в последвалия разпит на обвиняем е изразил признание за вината си, поради което и
настоящият състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените
материали. В случая доколкото всички материали са еднопосочни, то такъв анализ е и
безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да признае подсъдимия/обвиняемия
за виновен, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на
инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на
3
престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита,
че обвиняемият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава
на престъплението по чл. 206, ал. 6, вр. с ал. 1 от НК, за което му е повдигнато обвинение.
Непосредствен обект на обсебването са обществените отношения, които осигуряват
нормалното упражняване правото на собственост върху движими вещи. Обсебването е
противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази и с която
той се разпорежда неправомерно в свой или чужд интерес. Това разпореждане може да бъде
осъществено с фактически или с правни действия. В конкретния случай от обективна страна
обвиняемият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението посредством активни
действия, последвани от бездействие. Той е получил от дружеството-работодател, описаните
по-горе вещи и ги е поставил на място неизвестно за собственика и то без негово съгласие, с
които си действия е изключил възможността на дружеството безпрепятствено да ползва и да
се разпорежда със собствените си вещи и същевременно е демонстрирал, че вече счита
вещите за своя собственост – т.е. променил е отношението си към тях и от чужди, е
започнал да ги третира като свои. Няма спор, че всички описани вещи са движими вещи по
смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗС, както и че към датата на инкриминираното деяние те са били
„чужди” за обвиняемия, доколкото той не е бил носител на правото на собственост върху
тях. На следващо място настоящият състав намира, че собственикът на вещите не е давал
съгласие на обв. В. да се разпорежда с тях, което се доказва от обстоятелството, че след
прекратяване на трудовото правоотношение представителите на дружеството няколко пъти
са канили обвиняемия да върне вещите, то но той не го е сторил – т.е. поведението му е и
противозаконно, доколкото не се основава на валидно правно основание. Това е така,
доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно и недвусмислено, без
да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В случая представляващият дружеството
не е давал такова съгласие.
На последно място съдът счита, че в конкретния случай е налице и последното
изискване на чл. 206 НК, а именно преди разпоредителното действие вещите да се намирали
у подсъдимия на валидно правно основание – т.е. да му са били поверени. В случая няма
спор, че всички вещи са били връчени на обвиняемия, за да може да изпълнява трудовите си
задължения, като той много добре е съзнавал, че след приключване на отношенията му с
дружеството дължи тяхното връщане. При наличието на правомерно установена фактическа
власт върху една вещ по-нататъшното разпореждане с нея извън волята на собственика,
съставлява вече демонстриране на желание за своене. То от своя страна би могло да бъде
както в полза на самия деец, така и в полза на другиго, но от значение е, че деецът се е
разпоредил с нея по начин, за който пострадалият не е дал своето съгласие. С
демонстрирания отказа да върне повереното му имущество, обвиняемият е демонстрирал
"своене" на вещите, доколкото е решил съдбата им по начин, за който не е бил оправомощен
от собственика. С тези действия е осъществил състава на престъплението "обсебване" (Р-
511-2012-III).
Доколкото в случая преди приключване на съдебното следствие пред първата
инстанция обвиняемият доброволно е възстановил на собственика стойността на всички
обсебени вещи, то и правилно прокурорът е решил да квалифицира деятелността на В. по
привелигерования състав на чл. 206, ал. 6 НК.
Конкретното деяние не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9
НК, тъй като същото не разкрива липса или незначителност на вредните си последици.
Въпросният извод на съда се извежда най-вече от стойността на процесните вещи, а именно
– 1 430,05 лева, която е над две минимални работни заплати за страната.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината
"пряк умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, тъй като В. е съзнавал общественоопасния
характер на извършеното, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал
4
настъпването им, което е обективирано в неговото поведение - съзнавал е, че вещите са
чужда собственост, че са му поверени по силата на трудовото правоотношение, както и че
собственикът не му е давал съгласие да се разпорежда с тях и дължи връщането им при
прекратяване на трудовото правоотношение. В. е предвиждал, че с невръщането на вещите
ще възпрепятства собственика да упражнява правото си на собственост върху тях, както и че
ще манифестира желанието си да ги свои – т.е. да престане да счита вещите за чужди и да
започне да ги третира, като свои. От волева страна обвиняемият е искал настъпването на
общественоопасните последици изразяващо се в своене на вещите и разпореждане с тях,
като със свои.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок до три години. В същото време по отношение на
обвиняемия В. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. причинените съставомерни имуществени вреди са възстановени;
3. към процесната дата обвиняемият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; обвиняемият не е бил в пияно състояние, нито след употреба на
наркотични вещества и не са налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС, когато са налице предпоставките за
приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да приложи именно тази разпоредба и да
освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба” в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства. В полза на обвиняемия
следва да се отчете фактът, че до настоящия момент няма каквито и да е данни за извършени
противообществени прояви (същевременно настоящият състав счита, че не следва да отчита
като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на В., доколкото то е отчетено
веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обв. В. е в
млада възраст, доброволно е възстановил щетите и е признал вината си. Стойността на
инкриминираните вещи също не е висока. Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е
лице със сравнително ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно
деяние е инцидентна проява в живота му, както и че той е осъзнал стореното. Всичко това
води до извода, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Поради тези съображение и като съобрази имущественото и социално положение на
обвиняемия, съдът счита, че спрямо него следва да се определи наказание при наличие на
множество смекчаващи отговорността обстоятелства в минимален размер, а именно –
„Глоба” в размер на 1000 лева (с т.6 на ППВС № 7/1985г. е дадено задължително
тълкуване, съгласно което дори наличието на многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства в производството по приложение на чл.78а НК не може да довее до прилагане
на разпоредбите на чл. 55 НК).
5
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на обвиняемия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.

По разноските:

По делото има сторени разноски от ОДМВР-Бургас в размер на 51,52 лева за
изготвена в досъдебната фаза експертиза, които съгласно чл. 189, ал. 3 НПК следва да се
възложат в тежест на обвиняемия. На основание чл. 190, ла. 2 НПК обвиняемият следва да
заплати в полза на РС-Бургас и сумата от 5.00 лева – държавна такса за служебно издаване
на изпълнителен лист, ако се пристъпи към издаване на такъв.

По веществените доказателства:

По делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от страна на съда.

Мотивиран от горното и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът постанови
решението си.





Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
В.О.: К.В.
6
Съобщи за изтекли лични данни