Решение по дело №943/2019 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 774/22.4.2019г.       Година 2019        Град Варна

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Варненският районен съд     четвърти състав

На петнадесети април        Година две хиляди и деветнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 943  по описа за две хиляди и деветнадесета година.

 

                           

                   Р  Е  Ш  И:

 

 

 

ИЗМЕНЯ НП № 404937-F465512/06.02.2019г. на Началник но отдел „Оперативни дейности“- Варна, с което на  „Д.“ ЕООД  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 800 лева на основание чл.185 ал.1 от ЗДДС като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 800 лева на 500 лева.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното дружество против НП № 404937-F465512/06.02.2019г. на Началник но отдел „Оперативни дейности“- Варна, издадено на основание чл.53, вр. чл.83 ЗАНН.

С жалбата се счита, че фактическата обстановка е останала неизяснена, като не е установено фискалното устройство, лицето, отразяващо плащанията в ЕКАФП, както и датата , на която се твърди , че е допуснато нарушението. Считат се за нарушени чл.42 ал.1 т.4 и 5 от ЗАНН, както и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Алтернативно  се счита, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимален размер.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от представляващ дружеството.

По същество се поддържат основанията за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

В пледоарията си по съществото на делото моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.     

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 30.12.2018 год. служители към ТД на НАП – Варна , сред които св. К., извършили проверка в търговски обект- магазин за дамски обувки, находящ се в гр. Варна, ул. „Акад. Андрей Сахаров“ -2, Гранд Мол,  стопанисван от „Д.“ ЕООД.

 

По време на проверката св. К. останал извън обекта, като наблюдавал случващото се през стъклената витрина.

В обекта данъчна служителка си закупила чифт ботуши, които заплатила. Ботушите били опаковани в кутия от продавачката – св. Й. и поставени в торба, след което проверяващата напуснала магазина.

Св. К. и колежката му изчакали известно време, след което заедно влезли в обекта и легитимирайки се, отпочнали извършването на проверка дали е издаден касов бон. Поискали да бъдат изброени парите от касата, при което установили, че в касата не се съхраняват пари. Парите се намирали в стаичка вътре в склада. От ЕКАФП бил изведен междинен финансов отчет, който показвал нулева стойност.

На 10.01.2019 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „Д.“ ЕООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в  съдържанието му възражения. Възражения постъпили  в законоустановения срок.

Впоследствие, на 06.02.2019г. въз основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по  чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание над минимално предвидения в чл.185 ал.1 от ЗДДС размер.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – показанията на св. К.  и писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото.

Показанията на св. К. са такива на свидетел- очевидец, който пряко и непосредствено е възприел извършената покупко- продажба и липсата на издаден касов бон от наличния в обекта ЕКАФП. Показанията на св. К. кореспондират с изготвения дневен отчет  и обективираното в констативен протокол.

Пред съда депозира показания св. Й. – лицето, извършило фактическата продажба в обекта.

Съдът не кредитира показанията на св. Й., която сочи, че прибрала парите в склада и тъкмо щяла да издава касова бележка, когато проверяващите се легитимирали и почнали проверка.

За да не кредитира показанията на тази свидетелка съдът на първо място изходи от категоричното противоречие на заявеното от нея с показанията на св. К..

На следващо място, липсва логика св. Й. да се придвижва в пространството на разстояние от около един метър в рамките на пет минути, колкото е времето от извършване на продажбата до завръщането на данъчните служители. Не може да се кредитира заявеното то нея, че тъкмо щяла да издаде касова бележка, когато проверяващите се върнали в обекта, тъй като задължение по закон е да отрази посредством касов бон от наличния в обекта ЕКАФП извършената продажба в момента на извършването й, а не на по-късен етап от време, по нейно усмотрение.

Липсва и логика , ако св. Й. е имала желание да отрази продажбата, тя да не прибере парите в касата, където следва да се намират , ако се извършваше съобразена със закона дейност, а да ги отклонява в склада на обекта, в портмоне с пари.

Така , предвид горното, както  и предвид установената материална зависимост на св. Й. от въззивното дружество, съдът намери, че показанията й като заинтересовани от изхода на делото и противоречащи на останалия доказателствен материал, не следва да бъдат кредитирани.

 

Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

 

Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба№Н-18/13.12.2006г. и ЗДДС и е  издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.1 от ЗДДС, която следва да намери приложение.

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗДДС наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път, поради което  санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона минимум.

 

 

Що се отнася до наведените с жалбата и поддържани в съдебно заседание основания за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

 

 

С жалбата се счита, че фактическата обстановка е останала неизяснена, като не е установено фискалното устройство, лицето, отразяващо плащанията в ЕКАФП, както и датата , на която се твърди , че е допуснато нарушението.

Съдът , изхождайки от показанията на св. К., който е очевидец на нарушението, както и от писмените доказателства по делото –дневен отчет от ЕКАФП и протокол от извършена проверка, намери, че от всички събрани доказателства се установява именно фактологията, твърдяна от наказващия орган.  Установено е фискалното устройство, посредством изведения дневен отчет; в хода на въззивното производство е установено и конкретното лице, отразяващо плащанията в ЕКАФП. В АУАН и НП е посочена датата, на която е допуснато нарушението. По административно наказателната преписка са били събрани достатъчно и категорични доказателства за извършеното нарушение, поради което и не е възникнала нужда от събирането на допълнителни такива.

 

Считат се за нарушени чл.42 ал.1 т.4 и 5 от ЗАНН, както и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.

 

Съдът не констатира да са допуснати такива нарушения, като при проверка на обстоятелствените части на АУАН и  НП   констатира, че от същите са изводими всички признаци от състава на нарушението, конкретизирани са дата на нарушението и неговото местоизвършване, както и са посочени доказателствата, подкрепящи повдигнатото обвинение. Правната квалификация на нарушението е била прецизирана.

 

Алтернативно  се счита, че е налице хипотеза на маловажен случай на административно нарушение.

 

 Съдът намери, че установените факти в настоящия казус са неотносими към хипотезата на маловажния случай, тъй като стойността на стоката е такава в голям размер, предвид вида на осъществяваната в обекта дейност.  Така нарушението показва завишена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и се изключва квалификация на случая като „маловажен“.

 

 

След като констатира, че са налице основания за намаляване размера на наложеното административно наказание, съдът измени наказателното постановление, като намали имуществената санкция до предвидения в закона минимален размер .

 

 

Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

             

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: