Мотиви

 

               към присъда № 17 постановена от С.ския районен съд на 12 юни     2019 година по наказателно дело № 120 нохд по описа на РС С. за 2019 г.

С обвинителен акт по досъдебно производство № 510/2017 год. по описа на РУ-С., пр.пр.№ 1380/2017 год. по описа на РП-С. С.ският районен прокурор е повдигнал обвинение срещу И.Т.В. ЕГН ********** за престъпление по чл.343в. ал.2 от НК.

От фактическа страна подсъдимият И.Т.В. е обвинен в това, че на 20.10.2017г. около 17.35ч. в гр. С. по улица „М“ е управлявал товарен автомобил марка „М ****“, с рег. № С **** **, без да има такова право /без да притежава съответното свидетелство за управление/, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление с Наказателно постановление № 1226/08.07.2013 г. издадено от Началника на РУ-С., влязло в сила на 27.12.2016г.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и предлага наказание лишаване от свобода както и глоба около минимума за състава.

Подсъдимият, представляван в съдебно заседание от защитника му адвокат Е.М. взема становище по обвинението, че се признават изцяло от подсъдимия фактите изложени в обстоятелствената част на обвинението, като това изявление не е счетено от съда като основание за съкратено съдебно следствие с оглед липсата на изразено от подсъдимия и защитника му съгласие при постановяване на съдебния акт съдът да се ползва от самопризнанието на подсъдимия, без да събира други доказателства за фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В съдебно заседание подсъдимият И.Т.В., чрез защитника си адвокат Е.М. вземат също така становище съдът да освободи подсъдимия от наказателна отговорност на основание чл. 78а ал. 1 от НК и да му наложи административно наказание глоба.

Съдът,  като прецени събраните по делото доказателства и изявлението на подсъдимия че признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинението прие за установено следното от фактическа страна.

На 20. 10. 2017 година свидетелите И.Д. и Е.П., които работили като полицаи в РУ-С., били на работа за времето от 08.30ч. до 20.30 на 20.10.2017г. и изпълнявали служебните си задължения като автопатрул 100, като проверявали лица и автомобили в гр.С..

Около 17.35ч. свидетелите И.Д. и Е.П. патрулирали по план за специализирана полицейска операция и били в района на ул. „М“ преди околовръстния път за гр.И. Спрели за проверка движещия се по улицата микробус марка „М ****“, с рег. № С **** **. Водачът бил сам в автомобила. Не представил никакви документи за проверка. Свидетелите извършили справка в ОДЧ на РУ-С., където установил, че водач на автомобила бил И.Т.В., който не притежавал свидетелство за управление на МПС. За извършено същото нарушение срещу В. имало издадено Наказателно постановление, което към момента на проверката било влязло в сила.

 

 

В. ***, където пристигнал младши автоконтрольор Я.И.Д.. Той съставил акт за установено адм. нарушение №0335144 на от 20.10.2017г., който В. подписал без възражение.

От приложеното по делото в препис Наказателно постановление № 1226/08.07.2013г. се установява, че същото е издадено от Началника на РУ-С. срещу В., тъй като на 17.06.2013г. последният управлявал МПС без да е правоспособен водач, за което бил наказан по административен ред за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Наказателното постановление било връчено лично на В. на 19.12.2016г. Той не го обжалвал и същото влязло в сила на 27.12.2016 г. На 20.10.2017г. подсъдимият И.Т.В. отново управлявал автомобил без да е правоспособен водач, т.е. без да притежава свидетелство за управление, в едногодишния срок от наказанието му по административен ред, за същото нарушение.

От  приложената  по делото справка от РУ-С. и справка за нарушител към нея се установява, че на И.В. не е издавано свидетелство за управление на МПС и същият е неправоспособен водач, но това не  го  спира  да  управлява моторни превозни средства и многократно е наказван по административен ред за нарушения по ЗДвП.

От справката за съдимост на В. се установява, че с Решение № 127/15.04.2013, влязло в сила на 07.05.2013г. по НАХД № 174/2013г. по описа на РС-С., на основание чл.78а от НК на И. Т. В. е наложено наказание „Глоба“ в размер на 1200 лв. за извършено престъпление по чл.343в, ал.2 от НК. От справката от НАП е видно, че срещу В. е образувано изпълнително дело № 22150013015/2015г. и към 07.03.2019г. задължението не е погасено. Не  е  настъпила реабилитация за това деяние на И.Т.В. за което е признат за виновен с влязло в сила решение на РС С. за извършено на 22. 12. 2012 година престъпление по чл. 343в ал. 2 НК и на основание чл. 78а ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност за това престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК, но към датата на извършване на процесното деяние не е изплатил глобата наложена му като административно наказание по чл. 78а ал. 1 НК. Поради това съдът приема, че подсъдимият  И.Т.В. вече  е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а ал. 1 НК, по реда на раздел ІV от глава осма НК, което е пречка съдът да приложи отново чл. 78а ал. 1 НК и да освободи подсъдимия от наказателна отговорност за процесното деяние извършено на 20. 10. 2017 година в град С., изразяващо се в това, че в едногодишен срок от наказването му по административен ред отново е управлявал МПС без да притежава СУМПС и без въобще да е правоспособен водач. 

Предвид  събраните  доказателства  в  хода на съдебното следствие, съдът намира, че е доказано по несъмнен  и  категоричен  начин  че подсъдимият И.Т.В. на 20.10.2017г. около 17.35ч. в гр. С. по улица „М“ е управлявал товарен автомобил марка „М ****“, с рег. № С **** **, без да има такова право  и без да притежава съответното свидетелство за управление, като деянието е извършено в едногодишен срок от влизане в сила на наказанието му по административен ред за управление на моторно  превозно  средство без съответното свидетелство за управление, което

 

 

наказване по административен ред е осъществено с Наказателно постановление № 1226/08.07.2013г. издадено от Началника на РУ-С., влязло в сила на 27.12.2016г.

На самопризнанието на подсъдимия че признава изцяло фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт кореспондират събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на разпитаните на съдебното следствие свидетели полицаи И.  Д., Е.П., Я.И.Д., както и  приложените към делото и прочетени на съдебното следствие по реда на чл. 283 от НПК  писмени доказателства: АУАН № /л.9 /, Наказателно постановление № 1226/08.07.2013г. издадено от Началника на РУ-С., влязло в сила на 27.12.2016г /л.10/, справка от РУ-С. /л.12-18/, справка за съдимост.

От  субективна страна обвиняемият е действал при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал че управлява посоченото МПС без СУМПС и без въобще да е правоспособен водач, както и че извършва това деяние в едногодишен  срок от влизане в сила на цитираното наказателно постановление с което по административен ред е наказан за управление на МПС без СУМПС и без въобще да е правоспособен водач.

По изложените съображения съдът признава подсъдимия И.Т.В. - роден на *** ***, постоянен адрес:***, българин, българско гражданство, начално образование, женен, неосъждан  с  ЕГН ********** за виновен в това, че на 20.10.2017г. около 17.35ч. в гр. С. по улица „М“ е управлявал товарен автомобил марка „М ****“, с рег. № С **** **, без да има такова право  и без да притежава  съответното свидетелство за управление, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказанието му по административен ред за управление на моторно превозно средство без съответното свидетелство за управление с Наказателно постановление № 1226/08.07.2013 г. издадено от Началника на РУ-С., в сила от 27.12.2016г. – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

С оглед самопризнанието на подсъдимия на фактите изложени в обстоятелствената  част на обвинението на осн. чл. 373 ал. 2 от НПК наказанието му следва да се определи при условията на чл. 55 ал. 1 точка 1 НК, но така, че да съотвества на наказанието което би следвало да се определи съобразно чл. 58а ал. 1 от НК.  Така  за това престъпление по чл. 343в ал. 2 от НК  законът предвижда наказанията лишаване от свобода от една до три години и  глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. Щом подсъдимият своевременно е направил изявление че признава изцяло фактите посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, въпреки че не е проведено съкратено  съдебно следствие наказанието следва да се определи при условията на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК по правилата установени в чл. 58а ал. 1 НК. Щом е налице такова самопризнание на подсъдимия, няма основание съдът да го лишава от материално правните последици във връзка с наказанието, при положение че го намира за виновен по обвинението. Това че по делото не е проведено съкратено съдебно следствие е по решение на съда, но не лишава подсъдимия от законоустановените последици от самопризнанието му, направено   преди   съдебното   следствие.    В   тази   насока   съдът   съобрази

 

ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 06.04.2009 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2008 Г., ОСНК НА ВКС. По изложеените съображения  съдът определя наказанието при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК, по правилата на чл. 58 ал. 1 от НК и осъжда подсъдимия И.Т.  В.  на осем месеца лишаване от свобода и глоба от 500 лева, като на основание чл.66 ал. 1 от НК отлага изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за изпитателен срок от три години считано от влизане в сила на присъдата.

Във  връзка с предпоставките на чл. 66 ал. 1 от НК за условното осъждане  съдът съобрази, че подсъдимият е неосъждан за престъпление от общ характер и като намери, че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието му, не е наложително той да изтърпява наказанието лишаване от свобода, изтърпяването на това наказание  се отлага за изпитателен срок от три години считано от влизане в сила на присъдата.

Посочените наказания в своето съчетание ще съдействат за постигане целите на наказанието по чл. 36 от НК, за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, за създаване у него контрамотив за извършване на други престъпления и ще въздействат предупредително възпитателно на другите членове на обществото и преди всички тези от обкръжението на подсъдимия, да не извършват такива деяния. 

Причини за извършване на деянието са ниското правно съзнание на обвиняемия  и незачитане на разпоредбите на ЗДвП, включително и изискванията за управление на МПС по улиците в град С. и по републиканската пътна мрежа.

Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

Председател: