Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 26.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети юни хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Йовчева гр. дело № 2183 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 28.11.2017г. на СРС, ГО, 61
състав по гр.д.№ 8034/2017г.
e признато
за установено на основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, че ,,Р.М.” ЕООД
дължи на И.П.Б. общо сумата 21 678. 30
лв., представляваща цена на стока, съгласно неформален договор за продажба
на сурово краве мляко, за което са издадени следните фактури №№№№: 233/16.06.2016г.
на стойност 5327. 10 лв.; 234/31.05.2016г. на стойност 5567. 40 лв.;
235/16.06.2016г. на стойност 4860 лв. и 237/30.07.2016г. на стойност 5923. 80
лв., ведно със законната лихва, считано от 01.11.2016г. до окончателното
изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение ч.гр.д. №
62147/2016г. на СРС, 61 с-в. С решението са присъдени разноски съобразно изхода
на спора.
В срока по чл. 259, ал.1 ГПК решението е
обжалвано с въззивна жалба от ответника ,,Р.М.” ЕООД,
с оплаквания за неправилност и необоснованост. Въззивникът твърди, че по делото
няма достатъчно писмени доказателства, установяващи получаване на фактурираните
стоки. Поддържа, че СРС не е изложил мотиви защо кредитира заключението на
приетата СИЕ, тъй като представените фактури като частни документи не доказват
наличието на търговски отношения и не удостоверяват факта на извършената услуга
и количеството и вида на извършената доставка.. Моли съда да отмени решението и
да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Въззиваемата страна И.П.Б. оспорва
жалбата в депозиран писмен отговор и моли съда да я остави без уважение.
Поддържа, че искът е доказан по основание и размер чрез заключението на
приетата в първоинстанционното производство експертиза.
Софийски градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран
настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима.
При
извършената проверка по реда на чл.269,
предл.1 от ГПК, настоящият
съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното
решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите
по въззивната жалба,
следва да се отбележи следното:
Безспорно е по
делото, че страните са били обвързани от трайни търговски взаимоотношения за
доставка на сурово краве мляко, по силата на които ищецът е доставял на
ответното дружество посочената стока. За процесните по делото представени
четири броя фактури, описани по-горе, е установено по делото от заключението на
приетата СИЕ, че същите са редовно осчетоводени при ответното дружество, включена
са в дневниците за покупките за месец май 2016г. и юни 2016г. и в подадените
месечни справки-декларации по ЗДДС, като е ползван данъчен кредит в общ размер на сумата
3613. 05 лв. Съгласно практиката на ВКС,
обективирана в решение № 42 от
19.04.2010г. по т.д.№ 593/2009г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 23 от 07.02.2011г. по т.д.№ 588/2010г. на ВКС, ТК, ІІ
ТО, решение № 71 от 08.09.2014г. по
т.д.№ 1598/2013г.
на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 228/07.01.2015г.
по т.д.№ 3597/2013г.
на ВКС, І ТО, осчетоводяването на фактурата от ответника, включването й в
дневника за покупки и в дневника за продажби по ЗДДС, отразяването на стойността
й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит по нея
представляват недвусмислено извънсъдебно признание на длъжника за съществуване
на отразеното в съдържанието й задължение. С оглед гореизложеното, правилно и обосновано
първоинстанционният съд е приел, че приемането
на фактурите чрез тяхното осчетоводяване
представлява извънсъдебно признание на ответника за наличие на валидно
задължение за сумите по фактурите
и доказва тяхното
съществуване. Предвид изложеното, доводите в
жалбата за липса на доказване на извършените доставки,
са неоснователни.
Други оплаквания не са релевирани в жалбата.
При така изложените съображения и поради
съвпадане на изводите на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната
жалба следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено,
като правилно и законосъобразно.
Разноски не се претендират от
въззиваемия и такива не следва да бъдат присъждани.
С оглед твърденията за наличие на един
неформален договор по продажба на стоки и общата цена на иска, решението
подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.11.2017г. на СРС, ГО, 61 състав по гр.д.№ 8034/2017г.
Решението подлежи на обжалване в 1
месечен срок от съобщенията до страните пред ВКС при условията на чл. 280, ал.
1 и ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 28.11.2017г. на СРС, ГО, 61 състав по гр.д.№ 8034/2017г.