РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Бяла , 07.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА в публично заседание на дванадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ъшъл Лютф. Ириева
при участието на секретаря Пенка Вл. Цанкова
като разгледа докладваното от Ъшъл Лютф. Ириева Административно
наказателно дело № 20214510200112 по описа за 2021 година
Административно-наказателното производство е по чл.59 и сл. ЗАНН. Образувано е
по жалба от АНГ. Й. АНГ. от с.К., обл.В.Т., ул.“Ш.“ №.., против Наказателно постановление
№ 38-0000569 от 11.03.2021г., издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за
нарушение по чл.89, т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на Министерство на транспорта, му
е наложено на осн. чл.93, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози административно
наказание-глоба в размер на 4000лв.
В жалбата се твърди, че НП е неправилно, издадено в противоречие с материалния и
процесуалния закон, и необосновано-издадено при непълнота на доказателствата. Искането
е НП да бъде отменено изцяло на посочените основания.
В с.з. жалбата се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя, като се
развиват конкретни съображения за незаконосъобразност на НП.Претендират се
направените разноски.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
На 22.01.2021г., около 11,00ч. в с.К., обл.Р., на отбивката пред Библиотеката,
направление П. - Б., св.И.И.-на длъжност инспектор към РД“АА“-Русе, спрял за проверка
товарен автомобил влекач МАН 19.403 с peг. № ............ от категория N3, с прикачено
полуремарке Ванхол ЗБ2003 с peг. №........... от категория 04, двете ППС собственост на
"Норт транспорт" ЕООД, управляван от жалбоподателя А.А.. Автомобилът извършвал
обществен превоз на товари с пътен лист серия А № 00719 от 20.01.2021г., от Стражица до
Свищов, като в момента на проверката бил без товар. При проверката се констатирало, че
1
водачът А. извършвал превоза без валидно заверено копие или валидно Удостоверение за
обществен превоз на товари на територията на Р. България. Същият при поискване на
документи за превоза, представил заверено копие № ********** от дата 09.01.2014 г.,
валидно до 08.01.2019г. След направена на място от контролните органи справка в
информационната система на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", раздел
"Лицензи" се установило, че автомобилът не фигурира в списък на моторните превозни
средства към лиценз.
Св.И. приел, че жалбоподателят е допуснал нарушение по чл.89, т.1 от Наредба № 33
от 03.11.1999г. на МТ, за което му съставил АУАН от 22.01.2021г., подписан от
жалбоподателя без възражения. Такива не представил и допълнително в 3-дневния срок по
чл.44, ал.1 от ЗАНН. След извършена проверка на акта, по реда на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
АНО констатирал, че установеното административно нарушение е извършено в условията
на повторност, по смисъла на т. 27 на параграф 1 от ДР на ЗАвПр, с оглед административно-
наказателна преписка по съставен АУАН № 269802 от дата 12.02.2020г., на Регионална
дирекция "Автомобилна администрация" - Плевен, въз основа на който е издадено
Наказателно постановление № 35- 0000097 от дата 10.03.2020г., влязло в законна сила на
дата 03.06.2020г., на основание чл. 64, т. б от ЗАНН.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.И.И., АУАН,
НП, пътен лист, тахографски лист, заверено копие на лиценз, 2бр.справки за вписване на
МПС, СРМПС, справка за нарушител, заповед, както и останалите доказателства,
приложени към преписката.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от легитимирано лице, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
НП е правилно и законосъобразно издадено. Несъмнено се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, в които съдът няма основание да се съмнява, а и
възражения в обратна насока не се навеждат от страна на жалбоподателя, че на посочената в
АУАН и НП дата и място жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари от С. до
С. без валидно заверено копие или валидно Удостоверение за обществен превоз на товари
на територията на Р. България, като при извършената от контролните органи проверка
представил заверено копие № ********** от дата 09.01.2014г., валидно до 08.01.2019г.
Посочените обстоятелства правилно били квалифицирани като нарушение по чл.89, т.1 от
Наредба № 33 от 03.11.1999г., която задължава водача по време на работа да представи при
поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗДвП и следните
документи:1. удостоверение на моторно превозно средство за обществен превоз на товари
на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва
превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза).
Безспорно се доказва от показанията на св.И., че жалб.А. не е представил при поискване
такъв валиден документ, а представеният лиценз бил с изтекъл срок на валидност към деня
на проверката, с което е осъществил от обективна страна състава на вмененото нарушение.
Действително, от приложеното по делото заверено копие на представения от водача лиценз,
2
с отразен в него срок на валидност от 09.01.2014г. до 08.01.2019г. се извежда, че този
документ е неотносим към извършвания на 22.01.2021г. превоз от страна на жалбоподателя
и обосновава извода, че превоза е осъществяван без валиден лиценз. В тази насока, за липса
на валиден към датата на проверката лиценз, са и извършените 2бр. справки в
информационната система на „АА“, съдържащи се в административно-наказателната
преписка, за които свидетелства в показанията си и св.И.. От субективна страна,
нарушението е извършено виновно от нарушителя, който е бил запознат с него още към
момента на проверката и е подписал АУАН без възражения.
С оглед на тези обстоятелства, правилно АНО е приложил относимата санкционна
разпоредба на чл.93, ал.1 от ЗАвП, която предвижда административно-наказателна
отговорност за водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното превозно
средство удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му. Несъмнено Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ е
именно такъв подзаконов нормативен акт, въвеждащ изискване за водача, извършващ
обществен превоз на товари, при работа да представи при поискване от контролните органи
валиден лиценз или удостоверение за автомобила, с който извършва превоза. Тъй като
нарушението е извършено в условията на повторност, по смисъла на пар.1 т.27 от ДР на
ЗАвП- в едногодишен срок от влизане в сила на НП №№ 35- 0000097 от дата 10.03.2020г.,
влязло в законна сила на дата 03.06.2020г., с което на нарушителя е наложено наказание на
осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр-глоба в размер на 2000лв. за същото по вид нарушение по чл.
89, т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, то в съответствие с това е и наложената от
АНО на осн. чл.93, ал.1, т.2 от ЗАвП санкция-глоба в размер на 4000лв., за повторно
нарушение. Нарушението е с фиксиран размер в закона и същият не може да бъде променян
от съда. Това налага НП да бъде потвърдено.
За пълнота и прецизност, както и с оглед релевираните възражения за нарушения
на процесуалния закон, следва да се отбележи, че АУАН и НП съдържат всички изискуеми
реквизити, не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
ги опорочават. Неоснователно се твърди от процесуалния представител на жалбоподателя,
че е налице неяснота относно вмененото на жалбоподателя нарушение и приложената
впоследствие санкционна разпоредба, доколкото от показанията на актосъставителя се
установявало, че нарушителят към момента на проверката не е представил изискуемите
документи във връзка с извършвания от него превоз на товари, което обуславяло
приложението на друга санкция-тази по чл.93, ал.2 от ЗАвП-за непредставяне на документи.
Това е така, тъй като жалбоподателя не е представил при проверката какъвто и да валиден
документ/лиценз или удостоверение/ за осъществявания обществен превоз. Фактът, че е
носил у себе си и е представил лиценз с изтекла валидност по никакъв начин не променя
установената фактическа обстановка и не води до преквалифициране на изпълнителното
3
деяние респ. до приложението на по-леко наказуемата хипотеза на чл.93, ал.2 от ЗАвПр.
Последната би била приложима само в случай, че беше налице издаден валиден лиценз,
който жалбоподателят да не представи при проверката, каквато не е настоящата хипотеза,
при която е установената липсата въобще на валиден към датата на проверката лиценз.
Неоснователно е и възражението, че приложимата материална разпоредба на нарушението е
тази по чл.18 т.6 от Наредба №Н-8 от 27.06.2008г. на МТИТ. Горното следва от това, че
съгласно чл.1 от цитираната наредба, с нея се определят условията и редът за извършване на
превоз за собствена сметка на пътници и товари с автомобили с българска регистрация,
както и визираната норма на чл.18, т.6 касае представяне от водача при поискване от
контролните органи на заверено копие на лиценз на Общността или удостоверение на МПС
за обществен превоз на товари на територията на Република България в съответствие с чл.
12б, ал. 10 от ЗАвПр. В случая, от една страна липсват доказателства за направени такива
възражения при съставяне на АУАН или пред АНО, че се касае за превоз за собствена
сметка, а от друга страна в съставения АУАН и в издаденото НП е посочено, че се касае за
осъществяване на обществен превоз на товари, а не за превоз за собствена сметка, поради
което не е налице неяснота относно вида на превоза и приложимата нормативна разпоредба,
която е съответна на установените обстоятелства. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАвПр,
"Обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. От представените
писмени доказателства не може да се изведе, че не е налице обществен превоз на товари, а
превоз на товар за собствена сметка, поради което и това възражение не се споделя от съда.
По изложените съображения НП се явява издадено при спазване изискванията на
материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-0000569 от 11.03.2021г.,
издадено от Директора на РД “АА“ – Русе, с което за нарушение по чл.89, т.1 от Наредба №
33 от 03.11.1999г. на Министерство на транспорта, е наложено на осн. чл.93, ал.1, т.2 от
Закона за автомобилните превози административно наказание-глоба в размер на
4000лв./четири хиляди лева/ на АНГ. Й. АНГ., ЕГН **********, от с.К., обл.В.Т., ул.“Ш.“
№...
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд-Русе.
Съдия при Районен съд – Бяла: ______/п/_________________
4