№ 80
гр. Смолян, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500397 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 23/27.06.2022г., изменено в частта за разноските с Определение №
131/11.10.2022г.,постановени по гр.д.№ 191/2021г. по описа на Чепеларския районен съд е
признато за установено в отношенията между Държавен фонд „Земеделие”,ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III” № *** и А. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: гр. Пл., ул. „Гл.” № **, че ответникът А. Г. П. дължи на ищеца Държавен фонд
„Земеделие” следните суми: 6510 лева-главница по Договор №**** от 11.12.2012 г. за
предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни
(крави, биволици, овце - майки, кози - майки) изменен впоследствие с пет броя анекси, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.04.2021 г. до изплащане на вземането;
949.84 лева - договорна лихва за периода от 30.11.2013 г. до 27.11.2018г., както и 1551.55
лева-мораторна лихва за периода от 28.11.2018 г. до 15.04.2021 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение № 35/14.05.2021 г. по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 74/2021 г. на РС –
Чепеларе, на основание чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК и
чл.86 от ЗЗД. Отхвърлен е иска за признаване за установено в отношенията между Държавен
фонд „Земеделие”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.„Ц. Б. III” №
*** и А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пл., ул.„Гл.” № **, че ответникът А. Г. П.
дължи на ищеца Държавен фонд„Земеделие” договорна лихва по Договор № **** от
11.12.2012 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на
селскостопански животни (крави, биволици, овце - майки, кози - майки), изменен
1
впоследствие с пет броя анекси, за разликата от уважения размер от 949.84 лева за периода
от 30.11.2013 г. до 27.11.2018 г. до претендирания размер от 1327.69 лева за периода
12.12.2012 г. до 27.11.2018 г., като неоснователен. Осъден е А. Г. П., ЕГН **********, с
адрес: гр.Пл., ул.„Гл.” № ** да заплати на Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III” № ***, сумата в общ размер на
228.15 лева, разноски по съразмерност за заповедното производство, включени в заповедта
за изпълнение по чл.417 от ГПК, както и сумата в общ размер на 1197,51 лева разноски по
съразмерност за исковото производството. Осъден е Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III” № *** да заплати на А. Г.
П.,ЕГН **********, с адрес: гр. Пл., ул. „Гл.” № **, сумата в общ размер на 5.70 лева
разноски по съразмерност за заповедното производство, включени в заповедта за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, както и сумата в общ размер на 20.25 лева разноски по
съразмерност за исковото производство.
Решението е обжалвано в срок в осъдителната му част с въззивна жалба с вх.№
1850/08.08.2022г. от А. Г. П., чрез пълномощника му адв. Н. П. с оплаквания за
неправилност, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост.
Излагат се доводи, че за да приеме за основателна исковата претенция районният съд е счел,
че ответникът не е бил изпълнил задължението си да върне кредита в периода до
27.11.2018год., като неизпълнението на това му задължение по договора не се дължало на
причини, за които той не отговаря, а с поведението си ответникът сам е създал
предпоставки за заличаване на животновъдния му обект, а от там и до прекратяване на
регистрацията му като земеделски стопанин със Заповед №РД-515/30.05.2017год. на
Директора на ОБДХ Смолян.Твърди се, че от доказателствата по делото се установява точно
обратното, а именно, че неизпълнението на договора от страна на ответника се дължи
единствено на причини, за които той не отговаря. Сочи се, че от ОБДХ Смолян, МЗХ,
Община Чепеларе, Общински съвет гр.Чепеларе през годините 2015год., 2016год. и 2017год.
е оказван натиск от различни държавни и общински върху дейността на ответника като
животновъд, отглеждащ в животновъден обект в с.Хв. с №4850-0081 31 броя едри крави,
като са му били съставяни редица актове, които в последствие са отменяни от съда като
незаконосъобразни, както и са приемани спрямо него действия от Общински съвет
Чепеларе по промяна на Наредба №1 за поддържане и опазване на обществения ред,
чистотата и общественото имущество на територията на Община Чепеларе, като е прието
„земеделските стопани да не отглеждат повече от З броя едри преживни животни-крави с
приплодите им до две годишна възраст. Наредбата е била отменена при обжалване от страна
на А. П. с Решение №119/15.03.2017год. на АдмС-Смолян по адм.д.№263/2016год.
Непосредствено след постановяване на съдебното решение, на 16.03.2017год. и през
следващите дни от представители на ОДБХ, на МЗХ и Община Чепеларе са извършвани
непрекъснати проверки в животновъдния обект, с нарочни предписания и доклади, с
единствената цел да бъдат премахнати отглежданите животни и е издадената от Директора
на ОДБХ Д Заповед №РД-515/30.05.2017год., с която на основание чл. 138, ал.1, т.2 от
ЗВМД е заличена регистрацията на животновъдния обект с рег.№4850-008, намиращ се в
2
с.Хв.-собственост на А. Г. П.. Твърди се, че представените в тази насока доказателства не са
обсъдени от районния съд, а едностранно са обсъдени само предписанията, констативните
протоколи, докладите представени от ОБДХ Смолян и МЗХ, като съдът е обосновал
правните си изводи на издадената от Директора на ОБДХ Смолян Заповед
№515/30.05.2017год., с която е заличена регистрацията на животновъдния обект, поради
системни нарушения на ветеринаро-медицинските изисквания, без да е ясно какви са тези
изисквания и налице ли са предпоставките за заличаване на животновъдния обект. Съдът
не е взел предвид обстоятелството, че Заповед №РД515/30.05.2017год. на директора на
ОБДХ Смолян е издадена преди да изтече срока на даденото предписание
№6/03.05.2017год. от Д-р Р. Стр. с краен срок на изпълнение 10.06.2017г., както и дали тази
заповед е била надлежно връчена и дали ответникът е имал възможност да я обжалва.
Твърди се , че още през 2016г. МЗХ е извършило редица действия, с които същото е
допринесло за невъзможността на ответника да изпълни поетите задължения като с писмо
изх№94-372/18.04.2017год. на Зам.министъра на земеделието и храните е указано на
Изпълнителния директор на БАБХ да предприеме мерки по заличаване регистрацията на
животновъдния обект в с.Хв. и прекратяване на дейността му и за проверка на цялостната
му дейност във връзка с получените плащания. От представената по делото от ДФ
„Земеделие“ гр.Хасково преписка се установява, че през 2016год. животните в
животновъдния обект на ответника в с.Хв., са отглеждани само в обекта, тъй като не са били
налични свободни пасища, мери и ливади от Държавния и Общинския поземлени
фондове,т.е на ищеца му е било известно, че ответникът е бил принуден да търси помощ за
отглеждане и изхранване на животните си от ДФ„Земеделие“, тъй като същият е нямало как
да ги храни, чрез свободно пашуване, но и че всячески и общински, и държавни институции-
в.т.ч. МЗХ, БАБХ и ОДБХ са му пречели да изпълнява дейностите по отглеждане на
животните.В жалбата се твърди още, че с Решение №210, взето с протокол №17/28.09.2016г.
на заседание на Общински съвет Чепеларе, е изменена Наредба №1 за поддържане и
опазване на обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на
Община Чепеларе, като е прието в животновъдни обекти на земеделските стопани да се
отглеждат не-повече от Збр. едри преживни животни-крави с приплодите им до две годишна
възраст. Въз основа на това решение върху ответника е бил упражнен натиск да премахне
отглежданите от него крави 31 броя и да ги сведе до 3 бр. При обжалване на решението на
ОбС-Чепеларе е постановено Решение №119/15.03,2017г. по адм.д.№263/2016г. на АС-
Смолян, с което е обявена нищожността на решението на ОбС. Същевременно Кметът на
Община Чепеларе издал НП №91/21.11.2016г. и НП №98/ 01.12.2016г. въз основа на
решението на ОбС, като към този момент ответникът е имал вече сключен договор от
05.12.2015год. със Сдружение Асоциация на Българското родопско говедо и Джересая, с
който се е задължил да извършва развъдна дейност в съответствие с изискванията на Закона
за животновъдството,Регламент ЕС/702/2014 на комисията и указанията за прилагане на
схема на държавна помощ за създаване и поддържане на родословната книга и за
определяне на продуктивността и генетичните качества на животните, както и вече е бил
налице и сключен между него и ДФ „Земеделие“ Договора за кредит №**** от
3
11.12.2012год. Посочените наказателни постановления са обжалвани и са отменени от съда.
Сочи се,че с оглед изложеното необосновано съдът е приел за неоснователни доводите на
ответника, че неизпълнението на задълженията по договора се дължат на причини, за които
той не отговаря. Неоснователно също съдът е приел, че липсват доказателства за
доброволно или служебно отписване на ответника като земеделски производител към
датата на подписване на Анекс №****год. и Анекс № *26.02.2018год, след като със Заповед
№РД-515/ 30.05.2017г. на Директора на ОБДХ Смолян животновъдния обект е заличен и
от Доклада с изх.№2293-ЗЖ/30.05.2017год. на Д-р В. М.-началник отдел ЗЖ при ОБДХ
Смолян се установява, че 29-те броя животни вече ги няма в обекта. Въпреки че ДФ
„Земеделие“ е знаел, че животновъдния обект на ответника е заличен, е продължил да
подписва анекси към договор за кредит №**** от 11.12.2012г., след като ответникът не е
имал право да отглежда в обекта животни и такива не е имало. Следователно, още към
30.05.2017год. е било налице изискуемото вземане на ДФ „Земеделие“ по претендираните от
него за връщане суми по кредита, а не на посочените следващи тази дата анекси към
договора и претендираните от ищеца суми са погасени по давност, тъй като в случая
приложение намира кратката тригодишна давност по чл.111, б.“в“ от ЗЗД, т.е. след като
падежът на вземането е настъпил на 30.05.2017год., то към датата на издаване на Заповед за
изпълнение №35/14.05.2021год. по ч.гр.д.№74/2021год. на РС-Чепеларе, вземането е било
погасено по давност още на 30.05.2020год. Претенцията е неоснователна и поради това, че
между заявлението по реда на чл.417 ГПК и иска по реда на чл.422 ГПК е налице
несъответсвие в петитума, което е недопустимо. Неоснователно районният съд е приел за
основателни претенциите за договорна и мораторна лихва, тъй като съгласно чл.111, б.в“ от
ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В тази си част исковата претенция на
ищеца е неоснователна и следва да бъде отхвърлена, поради което неправилно е присъдена
от районния съд. Твърди се още, че районният съд е допуснал нарушение на материалния
закон, тъй като предоставената на ответника по процесния договор сума представлява
държавна помощ de minimis, съгласно ЗПЗП и приетите Директиви на ЕС и Програми за
развитие на селските райони. Неправилно е решението и в частта му за разноските .Моли
обжалваното решение да бъде отменено като неправилно. Претендира за разноски за двете
съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
2179/2609.2022г. от Държавен фонд „Земеделие“, чрез юрисконсулт Т. В., в който се
оспорва същата като неоснователна. Излагат се доводи, че не са допуснати твърдените от
жалбоподателя нарушения на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че районният съд
е установил прецизно фактите и обстоятелствата по делото, свързани с изясняване на
фактическата обстановка, обсъдил е всички събрани по делото доказателства и е формирал
правилни изводи. Жалбоподателят-ответник в първоинстанционното производство нито
твърди, нито доказва изпълнение на поетите договорни задължения, произтичащи от
сключения между страните Договор № **** за предоставяне на кредит на животновъдите за
отглеждане на селскостопански животни (крави, биволици, овце - майки, кози - майки) от
4
11.12.2012 и Анекси от№ * до № 5 към него. Сочи се, че след проведено пълно и главно
доказване от ДФЗ, както и от приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза се
доказва по безспорен начин, че в полза на ищеца съществува вземането за сумите, подробно
индивидуализирани в Решението.Твърди се, че всички обстоятелства, на които се позовава
ответникът, както в отговора на исковата молба, така и във въззивната жалба, относно
различни административни производства, водени от и срещу него във връзка с дейността му
като ЗП са неотносими за настоящото производство. Както е известно договорът за кредит е
неформален, реален, едностранен, възмезден и комутативен. Правата и задълженията на
страните по договора са свързани с предаването на паричната сума и нейното връщане в
уговорените срокове. Договорът за кредит не е каузален договор и неговото действие,
съответно прекратяване не е обвързано със съществуването и на друга сделка или условие.В
случая нито в договора за кредит, нито в анексите, съществува разпоредба, според която
задължението на земеделския производител да върне уговорената заемна сума, ведно с
лихвите да се погасява / опрощава в резултат на обстоятелствата, подробно описани от
ответната страна. За кредитора фактът на какво се дължи неизпълнеието на длъжника е без
значение. Освен това едва след запознаване с исковата молба длъжникът релевира доводи и
представя доказателствата, на които основана неизпълнението си, макар същите да са
неотносими към спора. През цялото време на действието на договора за кредит заемателят
по никакъв начин не е уведомил ДФЗ за обстоятелствата във връзка с дейността му като ЗП.
Дори напротив в периода от 2016 до 2018 г. между страните са подписани два анекса-№4 и
№ * за удължаване на неговото действие и краен срок. Неоснователно в жалбата характера
на предоставения кредит е определен като държавна помощ de minimis. Видно от Договора,
същият е предоставен на основание чл. 12, ал. 1, т.2 и ал.2, т. 1 б. “б‘ от ЗПЗП и Решение на
УС нс ДФЗ от 31.10.2012 г. Според тези разпоредби Фондът подпомага лицата по чл. 11, ал.
2, т. 1 и ал. 3 и предоставя парични средства на лицата по чл. 11, ал. 2, т. 3 за: производство
и преработка на местна земеделска продукция с цел продажба на вътрешния и външните
пазари; За изпълнението на задачите по ал. 1 фондътпредоставя целеви кредити.За разлика
от целевите кредити държавната помощ de minimis е безвъзмездна държавна помощ по чл.
12, ал.2, б.“а“ от ЗПЗП, както се установява от утвърдените Указания за предоставяне на
помощ de minimis, които прилага към отговора за справка. Моли да бъде потвърдено
обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез пълномощника си адв.П. в писмено
становище поддържа жалбата си.
Въззиваемият Държавен фонд „Земеделие“, чрез пълномощника си юрисконсулт Т.
В. в представено писмено становище оспорва жалбата.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото писмени доказателства
счита, че въззивната жалба е подадена в срок , от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
5
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, а първоинстанционото
решение в обжалваната част, преценено па реда на чл.269 от ГПК е валидно, допустимо и
правилно по следните съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявени от Държавен фонд „Земеделие” срещу
А. Г. П.,с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД да бъде признато за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищеца сумата от 6510 лева, представляваща главница по договор № **** от
12.12.2012 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на
селскостопански животни (крави, биволици, овце - майки, кози - майки), изменен с Анекси
от № ***, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението-16.04.2021 г. до
окончателното изплащане на задължението; сумата от 1327.69 лева – договорна лихва,
начислена за периода 12.12.2012 г. до 27.11.2018 г. и сумата от 1551.55 лева – мораторна
лихва,начислена за периода 28.11.2018 г. до 15.04.2021 г., за които суми е издадена Заповед
за изпълнение № 35/14.05.2021 г. по ч.гр.д. № 74/2021 г. РС - Чепеларе.
Ищецът е поддържал твърдения, че нa 11.12.2012 г., на основание чл. 12, ал. 1, т. 2
и ал. 2, т. 1, б. „б” от Закона за подпомагане на земеделските производители, в редакцията
към 2012 г., и Решение на УС на ДФЗ от 31.10.2012 г., между ДФ „Земеделие”в качеството
му на кредитор, и А. Г. П. в качеството му на земеделски производител-кредитополучател
е сключен Договор № **** за предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на
селскостопански животни (крави, биволици, овце - майки, кози - майки), изменен
впоследствие с 5 броя Анекси № *-*, по силата на който ищецът предоставил кредит на
ответника в размер на 6510 лева, с предмет -отглеждане на селскостопански животни( крави
31 броя по 210 лева) чрез банков превод на 17.12.2012г., а кредитополучателят се е задължил
да върне предоставения му кредит в срок до 29.11.2013г., ведно с годишен лихвен процент
от 6%. С подписаните впоследствие анекси срокът за връщане на кредита е удължаван и е
намаляван лихвения процент, като по последния подписан между страните Анекс № *
срокът на договора е удължен до 27.11.2018г., а лихвата е определена на 4%. Ищецът
твърди още, че до уговорения срок ответникът не е погасил задължението си по кредита,
поради което му е изпратил покана за доброволно изпълнение с изх. № 01-161-6500/248 от
23.12.2020 г., в която му е предоставил 14 –дневен срок за доброволно изпълнение, но
кредитополучателят не е възстановил посочените в поканата суми. Затова ищецът е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е издадена
Заповед за незабавно изпълнение № 35/14.05.2021г. по ч.гр.д.№ 74/2021г. по описа на
Чепеларския районен съд и изпълнителен лист за претендираните суми, като срещу
заповедта длъжникът е подал възражение.Затова ищецът в срок е подал искова молба за
установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение.
Ответникът, в отговора на исковата молба е оспорил предявените искове като
неоснователни. Изложил е твърдения, че не му е обявена от кредитодателя предсрочната
изискуемост на кредита, че е недопустимо да се претендира едновременно обезщетение по
чл.86,ал.1 от ЗЗД в размер на неустойката, както и договорна мораторна неустойка, съгласно
6
Решение № 230813.07.2011г. по т.д.№ 1088/2009г. но ІІт.о на ВКС, че с договора се е
задължил освен да върне кредита, заедно с годишен лихвен процент от 6%, също така да
запази минимум 70% от броя на животните, за които е получил кредита, съгласно 3.1.7 от
договора, но доколкото от различни държавни и общински институции е осъществен натиск
върху дейността му и в крайна сметка животните, за които отпуснат кредита, са били
принудително умъртвени, не носи отговорността за връщане кредита. Прави възражение за
погасяване по давност на исковата претенция на основание чл.111,б.“в“ от ЗЗД.
По делото не е спорно, че по подадено от Държавен фонд Земеделие заявление е
издадена Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК № 35/14.05.2021г. по ч.гр.д.№ 74/2021г.
по описа на Чепеларския районен съд и изпълнителен лист срещу длъжника А. Г. П. за
сумите 6510 лева главница ,ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.04.2021г. до
изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 1327,69 лева за периода от
12.12.2012г. до 27.11.2018г., мораторна лихва в размер на 1551,55 лева за периода от
28.11.2018г. до 15.04.2021г., както и разноски за държавна такса в размер на 187,72 лева и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева.
Заповедта е връчени на длъжника по реда на чл.418,ал.5 от ГПК от ЧСИ на
11.10.2021г, видно от приложената покана за доброволно изпълнение. В срока по чл.414,ал.2
от ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу заповедта. С Разпореждане №
281/09.11.2021г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, като довнесе дължимата държавна такса. Разпореждането е получено на
12.11.2021г. и в указания му едномесечен срок заявителят е подал по пощата на 10.12.2021г.
настоящата искова молба входирана под № 2684/14.12.2021г., поради което правилно
районният съд е приел, че искът е допустим.
По делото не е спорно, че страните са сключили на 11.12.2012г. Договор № **** за
предоставяне на кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни
(крави, биволици, овце-майки и кози-майки), с който на основание чл. 12, ал. 1, т. 2 и ал.
2, т. 1, б.”б” от ЗПЗП и решения на УС на ДФ „Земеделие” от 31.10.2012 г., ищецът ДФ
„Земеделие”е предоставил на ответника А. Г. П. в качеството му на земеделски
производител- животновъд кредит за отглеждане на селскостопански животни (крави,
биволици, овце-майки и кози-майки) с посочен минимален брой от съответния вид животни,
които следва да бъдат отглеждани от земеделските производители към датата на
кандидатстване, а именно кредит в размер на 6510 лева за отглеждане на 31 бр. крави (31 х
210 лева за брой),който се усвоява еднократно чрез превод по банковата сметка на
земеделския производител, който се извършва в срок до 3 работни дни. Видно от
представеното извлечение от сметка сумата е преведа от ДФЗ на ответника на 17.12.2012г.
Съгласно т.3.1.6 кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му сума от
6510 лева в срок до 29.11.2013г., заедно с годишна лихва в размер на 6% от деня на
получаването. Съгласно т.3.1.7 от договора кредитополучателят се задължил да запази
минимум 70% от броя на животните, за които е получен кредита до 30.04.2013 г. В т.4.1 е
предвидено, че при неизпълнение на задълженията по т.3.1.6, кредитополучателя следва да
7
възстанови предоставената сума, ведно с лихвата за периода на срока на договора, заедно със
законната лихва върху получения кредит, считано от деня на забавата. В т. 4.2 е предвидено,
че при неспазване на задължението по т. 3.1.7 за констатиран по – малък брой животни от
задължителния за запазване минимум 70% от броя на животните, земеделският
производител възстановява съответната част от получените средства за неподдържания брой
животни, ведно със законната лихва от датата на получаването им.
С Анекс № *03.04.2014 г. към договор № **** /л.14-15/ страните са постигнали
споразумение за разсрочване на издължаването на кредита, като падежът на същия ще
настъпи на 25.11.2014 г. , лихвата по договора, изчислена до 29.11.2013 г. е погасена преди
разсрочването, с анекса е уговорена лихва по разсрочването в размер на 4.5%, която се
начислява от 30.11.2013 г. до датата на издължаване.
С Анекс № */19.02.2015г. към договора страните са постигнали споразумение за
разсрочване на издължаването на кредита, като падежът на който ще настъпи на 25.11.2015
г. Разсрочена е дължимата лихва по договора, изчислена до 25.11.2014г. в срок до 25.11.2015
г., като лихвата по разсрочването е в размер на 4%, която се начислява от 26.11.2014 г. до
датата на издължаване.
С Анекс № */21.07.2016г. към договора страните са постигнали споразумение за
отсрочване на издължаването на кредита, като падежът на същия ще настъпи на 25.11.2016
г. Отсрочена е дължимата лихва по договора, изчислена до 25.11.2015 г. в срок до 25.11.2016
г., като лихвата по отсрочването е в размер на 4%, която се начислява от 26.11.2015 г. до
датата на издължаване.
С Анекс № от 18.04.2017 г. към договора страните са постигнали споразумение за
отсрочване на издължаването на кредита, като падежът на същия ще настъпи на 27.11.2017
г. Отсрочена е дължимата лихва по договора, изчислена до 25.11.2016г. в срок до 27.11.2017
г., като лихвата по отсрочването е в размер на 4%, която се начислява от 26.11.2016 г. до
датата на издължаване.
С Анекс № * от 26.02.2018 г. към договора страните са постигнали споразумение за
отсрочване на издължаването на кредита, като падежът на същия ще настъпи на 27.11.2018
г. Отсрочена е дължимата лихва по договора, изчислена до 27.11.2017г. в срок до 27.11.2018
г., като лихвата по отсрочването е в размер на 4%, която се начислява от 28.11.2017 г. до
датата на издължаване.
Тъй като ответникът, въпреки 5-кратното разсрочване, не е изпълнил задължението
си по договора да върне дължимата главница и уговорената лихва на падежа 27.11.2018г.
ищецът ДФЗ му е изпратил с обратна разписка покана за доброволно изпълнение с изх.№ 01-
161-6500/248 от 23.12.2010г. , в която са описани дължимите суми, но от представената
обратна разписка е видно, че е върната на 27.01.2021г. като непотърсена от получателя.
За периода от 20.03.2013 до 25.05.2015 г. от Асоциация за Българското родопско
говедо и Дж. на А. Г. П. са издадени 27 бр. зоотехнически сертификати за говеда.
На 05.12.2015 г. между Сдружение Асоциация за Българското родопско говедо и
8
Дж. /АБРГД/, като изпълнител, и А. Г. П., като възложител, е сключен договор за
извършване на развъдна дейност в съответствие с изискванията на Закона за
животновъдството, регламент ЕС 792/2014 на Комисията и указанията за прилагане на схема
на държавна помощ за създаване и поддържане на родословна книга и за определяне
продуктивността и генетичните качества на животните за срок от 01.01.2016г. до
31.12.2016г.
С решение № 210, взето с протокол № 17 от заседание на Общински съвет –
Чепеларе, проведено на 28.09.2016 г., са добавени нови алинеи към чл. 32 към Раздел шести
-Ред за отглеждане на домашни животни към Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община
Чепеларе, като с новата алинея 6, т. 2 е прието, че разрешеният брой отглеждани
селскостопански животни и птици в урегулиран поземлен имот /УПИ/ или неурегулиран
поземлен имот /НУПИ/ в населени места, при спазване на Наредба № 44/20.04.2006 г. за
ветеринарно медицинските изисквания към животновъдните обекти и всички Европейски
директиви, е едри преживни животни - крави, до 3 броя с приплодите им до две годишна
възраст. Предвидено е, че повече от допустимия брой животни, може да се отглеждат след
нотариално заверено съгласие от съсобственици и съсед-Чепеларе до Областна
администрация-Смолян с писмо сот27.10.2016г. Областният управител му е отговорил, че
при приемане на решението Общински съвет- Чепеларе е действал при наличието на
материална компетентност, при изискуемия числен състав, като е приел своето решение при
спазване на законово необходимия за това кворум и мнозинство. Въз основа на това е
направен извод, че решение № 210/28.09.2016 г. на Общински съвет-Чепеларе е прието
съгласно изискванията на материалния и процесуалния закон. Посоченото решение №
210/28.09.2016г. на Общински съвет-Чепеларе е обжалвано от ответника и е подаден протест
на РП - Чепеларе пред Административен съд- Смолян, който с Решение № 119/15.03.2017 г.
по адм. дело № 263/2016 г. е обявил нищожността на решение № 210, взето с протокол №
17/28.09.2016г. на проведено заседание на Общински съвет-Чепеларе.
С Наказателно постановление № 91/21.11.2016 г., издадено от Кмета на Община
Чепеларе за нарушение на чл. 32, ал. 6, т. 2 и 5 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община
Чепеларе, приета се решение № 232, взето с протокол № 31 от 18.05.2002 г. на Общински
съвет – Чепеларе, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 67, ал. 1 от същата Наредба на А. Г. П.
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за това, че на
15.11.2016 г. изтича срока на Предписание № 163 относно броя на едрите преживни
животни /крави до 3 бр. с приплоди/ и птици до 20 бр., които може да отглежда на закрито в
собствения си парцел, а отглежда много повече животни от допустимия брой, като не спазва
никакви санитарни изисквания. По жалба на ответника с Решение № 42/13.04.2017 г. по
НАХД № 6/2017 г. на РС - Чепеларе наказателно постановление № 91/21.11.2016 г. е
отменено.
С наказателно постановление № 98/01.12.2016 г., издадено от Кмета на Община
9
Чепеларе за нарушение на чл. 32, ал. 6, т. 2 и 5 от Наредба № 1 за поддържане и опазване на
обществения ред, чистотата и общественото имущество на територията на Община
Чепеларе, приета се решение № 232, взето с протокол № 31 от 18.05.2002 г. на Общински
съвет – Чепеларе, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 67, ал. 1 от същата Наредба на А. Г. П.
е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева за това, че на
24.11.2016 г. изтича срока на Предупреждение № 164 относно броя на едрите преживни
животни - крави до 3 бр. с приплоди и птици до 20 бр., които може да отглежда на закрито в
собствения си парцел, а отглежда много повече животни от допустимия брой, като не спазва
никакви санитарни изисквания, системно замърсява с оборски тор и др.,постоянен шум
животни и съпътстваща миризма, допринасят за постоянен тормоз на жителите на квартала.
По жалба на ответника с Решение № 43/19.04.2017 г. по НАХД № 7/2017 г. на РС-Чепеларе
наказателно постановление № 98/01.12.2016 г. е отменено.
Между страните не е спорно, че горепосочените съдебни актове на
Административен съд – Смолян и на РС – Чепеларе са влезли в законна сила.
От ответника А. П. е подадено изложение вх.№93-372/15.02.2017г. до Министъра
на земеделието и храните, с което моли за помощ поради тормоз, осъществяван от кмета на
с. Хв. с действия, целящи да бъде принуден да ликвидира стопанството си и да напусне с.
Хв.. Във връзка с този сигнал на 16.03.2017 г. е извършена проверка на животновъдния
обект на ответника от Комисия в състав: Началника на отдел ЗИЖФ, Главен експерт, отдел
ЗИЖФ и Старши експерт, отдел ЗИЖФ, която е изготвила Протокол и Доклад до Зам.-
министъра на земеделието и храните с вх.№ 93-2293/03.04.2017г. От същите се установява,
че Комисията е констатирала изключително лоша хигиена в обекта на ответника, като
пространството около къщата и двора на собственика е трудно проходимо от натрупани
торни маси и кал, които достигат до 50 см височина и това прави движението почти
невъзможно, а в сградата, където се отглеждат кравите, дебелината на торовата постеля е
около 1 метър. Огромни количества фекалии са натрупани в помещенията , като гърба на
животните почти опира в тавана. Наличните бетонни ясли са пълни с тор. В двора на обекта
няма обособено място за временно съхранение на торови маси, поради което същите
замърсяват освен двора и териториите извън него.На животните в обекта няма осигурен
постоянен достъп до вода.Има обособен вход/изход, но липсва оборудване и място за
измиване и дезинфекция на хора и транспортни средства. В обекта се отглеждат 30 броя
животни, които не се хранят редовно в резултат на което са слаби и кахектични
(недохранени).По кожата на повечето животни комисията е констатирала кожни изменения
и белези. В обекта е налично малко количество храна. Липсва контейнер за съхранение на
труповете на умрели животни преди извозването им до екарисаж и контейнери за
специфично рискови материали за ТСЕ от ЕПЖ, отделени при клане на място на животни за
лични нужди. В обекта има разхвърляни множество метални предмети(стари радиатори,
мрежи, арматурно желязо,строителни материали), които са предпоставка за травматизъм при
животните. Собственикът не уведомява своевременно регистрирания ветеринарен лекар,
обслужващ обекта, като на заклани на място животни не са взимани проби за трансмисивни
10
спонгиформни енцефаллопатии. Във връзка с установените груби нарушения, свързани с
отглеждането на селскостопанските животни и лоши условия, на собственика на обекта са
съставени един АУАН през 2016 г. и два през 2017 г. При проверката от Комисията е
установено, че обектът не разполага с оборудване за доене на животните и съхранение на
сурово краве мляко. Комисията се е срещнала със съседи на П., които са изразили силно
възмущение относно лошите условия, при които се отглеждат животните и замърсяването,
което те предизвикват. Кметът на с. Хв. е информирал Комисията, че във връзка с лошите
условия в обекта и натрупаните огромни количества от торови маси, замърсяващи
прилежащите имоти и улици, са подавани многократни сигнали към институциите. През
2013 година в обекта е била извършена проверка от представители на МЗХ и БАБХ, която е
констатирала лоши условия в обекта и натрупани огромни количества тор. Тогава
собственикът е поел ангажимент да предприеме действия за привеждане обекта съгласно
изискванията, които към момента на проверката на 16.03.2017г. Комисията е установила, че
не са изпълнени, както и че условията са много по-лоши в сравнение с проверката през
2013г. Пред Комисията П. е заявил, че не иска да поеме ангажимент за привеждане на
обекта съгласно изискванията. Във връзка с констатациите Комисията е предложила: МЗХ
да уведоми БАБХ за резултатите от проверката, която да приложи разпоредбите на чл. 138,
ал. 1 от ЗВД, касаещи заличаване на регистрацията на обекта и МЗХ да уведоми ДФ
„Земеделие” за резултатите от проверката в животновъдния обект на П. с цел предприемане
на необходимите действия, касаещи неизпълнение на задълженията му като бенефициент по
схемите и мерките по Програма за развитие на селските райони; включване на лицето в
проверките за спазване на стандартите и изискванията на кръстосаното съответствие.
С писмо изх. № 94-372/18.04.2017г. Зам.-министъра на земеделието и храните у
уведомил Директора на БАБХ във връзка с изложението на ответника до МЗХ и
извършената проверка от Комисията на 16.03.2017 г. за предприемане от БАБХ като
компетентен орган на необходимите мерки и действия по прилагане на чл. 138 от ЗВД,
касаещи заличаване на регистрацията на животновъдния обект и прекратяване на дейността
при груби или системни нарушения на ветеринарномедицинските изисквания. Същото
писмо е изпратено и до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, предвид това, че А. П.
е бенефициент по схемите за директни плащания и мерките по Програма за развитие на
селските райони, да бъдат предприети действия за включване на лицето за проверка на
цялостната му дейност във връзка с получените плащания, както и проверка за спазване на
стандартите и изискванията на кръстосаното съответствие. В отговор от 23.05.2017г. от
Изпълнителния директор на ДФЗ е посочил, че съгласно чл. 4 от ЗВМД компетентен орган
за осъществяване, управление и контрол на ветеринарномедицинската дейност е БАБХ,
нарушенията по ЗВМД се установяват с актове, съставени от ветеринарните лекари от
БАБХ– чл. 472, ал. 1 от ЗВМД, а съгласно ал. 2 наказателните постановления за
нарушенията се издават от директора на ОДБХ, на чиято територия е извършено
нарушението. В писмото е заявено, че в случай на подадено заявление за подпомагане от П.
за кампания 2017 г., в което са заявени животни по схемите и мерките на директните
плащания, дирекция „Директни плащания” ще изиска извършването на проверка на място
11
на животните и проверка за спазване изискванията на кръстосаното съответствие от страна
на дирекция „Технически инспекторат” при ДФ „Земеделие”. С писмо изх. № 893/14.03.2022
г. директорът на ОДБХ е изпратил на БАБХ документи от преписка, касаещи заличаването
на регистрацията и прекратяването на дейността на животновъдния обект, собственост на
ответника, а именно: Констативен протокол № 7/02.05.2017 г. на ОДБХ – Смолян, съставен
от д-р Р. Стр. – гл. инспектор, в присъствието на д-р Г. К. – гл. инспектор, за извършена
проверка на обекта на А. П., при която е установено, че след извършената проверка на
16.03.2017 г., към датата на проверката – 02.05.2017 г., собственикът на обекта не е
предприел никакви мерки за отстраняване на грубите и системни нарушения на
изискванията за хуманно отношение към животните. Животните са отглеждани в условия,
застрашаващи тяхното здраве и здравето на хората. На собственика е направено
Предписание № 6 от 03.05.2017г.,с което са дадени указания на А. П.: да се отстранят
констатираните нарушения в настоящата и предходните проверки, като при
неизпълнение поради системните нарушения, животните ще бъдат отнети в полза на
държавата. Срокът за изпълнението на предписанието е до 10.06.2017г. Със Заповед № РД-
515/30.05.2017 г., издадена от директора на ОДБХ – Смолян на основание чл. 138,ал.1,т.2 от
ЗВМД, във връзка със системните нарушения на ветеринарномедицинските изисквания от
А. Г. П. е заличена регистрацията на животновъдния обект на ответника. С Доклад с изх.
№ 2293-ЗЖ/30.05.2017 г. д-р В. М. – началник отдел ЗЖ при ОДБХ- Смолян е уведомила
Изпълнителния директор на БАБХ, че в резултат на извършената проверка на 02.05.2017 г.
на собственика на обекта е връчено предписание № 6/03.05.2017 г., с което на П. е дадена
възможност доброволно да изведе животните от обекта с цел осигуряване на по-добри
условия за отглеждането им. В резултат на това 13 бр. ЕПЖ са продадени за доотглеждане в
други обекти, а други 16 бр. ЕПЖ са заклани за собствена консумация и за курбани на с. Хв.
и с. П. за празника „Спасов ден”. Изпълнителният директор на БАБХ е уведомен и за
издадената от Директора на ОДБХ Заповед № РД – 515/30.05.2017 г. за заличаване на
регистрацията и прекратяване на дейността на животновъдния обект на ответника.
От заключенията(основно и допълнително) на приетата по делото ССчЕ се
установява, че общият размер на отпусната сума по процесния договор за предоставяне на
кредит и Анексите към него от № 1 до № * е 6510 лева за отглеждане на 31 броя крави – по
210 лева за брой. Размерът на дължимата договорна лихва върху главницата от 6510 лева за
периода на договора, като се вземат предвид и сключените анекси от 18.12.2012г. до
27.11.2018г. е 1704,82 лева. За периода от получаването на кредита-18.12.2012г. до
29.11.2013г. при посочения лихвен процент о т 6% дължимата договорна лихва е 371,34
лева и същата е заплатена от длъжника на 07.11.2013г. преди разсрочването на кредита и
подписването на Анекс № *03.04.2014г. След приспадането на издължената сума от 371,34
лева от общо дължимата договорна лихва от 1704,82 лева се получава, че дължимата и
неизплатена договорна лихва за периода от 30.11.2013 г. до 27.11.2018 г. е в общ размер на
1333.48 лева, като вещото лице е посочило в табличен вид конкретно по всеки от
подписаните Анекси №от ***, каква сума се дължи и за кой период. Вещото лице
12
установява, че размерът на дължимата лихва за забава за периода от 28.11.2018 г. до
15.04.2021г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 417 от ГПК е 1573.38 лева.
При така установеното от фактическа страна, правилно районният съд е
квалифицирал предявения иск по чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,ал.1 във вр. с чл.240 и
чл.86 от ЗЗД и правилно е приел, че е основателен в уважения размер.
От представения по делото Договор № **** от 11.12.2012г. за предоставяне на
кредит на животновъдите за отглеждане на селскостопански животни (крави, биволици,
овце-майки и кози-майки) безспорно се установява, ищецът е предоставил на ответника
кредит за отглеждане на 31 броя крави в размер на 6510 лева, като от извлечение от дневен
отчет № 38/18.12.2012г. се установява, че сумата е преведена от ДФЗ по сметка на ответника
на 17.12.2012г. Ответникът се е задължил да върне предоставената му сума, заедно с 6%
годишна лихва на падежа до 29.11.2013г. Този договор отговаря на изискването на
чл.12,ал.7 от ЗПЗП, в действалата към момента на сключването му редакция,обн. в ДВ
бр.108/2006г., съгласно която отношенията между фонда и получателите на кредити,
субсидии и гаранции, както и между фонда и лицата, ползващи се от други негови услуги, се
уреждат с договори.От съдържанието на поетите от страните по договора задължения,
следва че по своя характер сключеният между тях договор е договор за заем по чл.240,ал. от
ЗЗД, при който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид и количество.
Договорът за заем е реален и действието му е обусловено освен от поемане на задължението
за предаване на сумата и нейното реално предаване на заемателя, което в случая е направено
от ДФЗ на 17.12.2012г. по банков път. Съгласно чл.20а договорите имат силата на закон за
тези, които са ги сключили и могат да бъдат изменени, прекратени,развалени или отменени
само по взаимно съгласие на страните или на основания,предвидени в закон. Не е спорно, че
страните са подписали 5 анекса към сключения между тях договор, с които са продължавали
срока за изпълнение, както и са намалявали уговорения лихвен процент, като с последния
Анекс № */26.02.2018г. А. П. се е задължил да възстанови на ДФЗ предоставения кредит до
27.11.2018г., както и лихвата изчислена до 27.11.2017г. и лихвата по отсрочването от 4%,
изчислена от 28.11.2017г. до 27.11.2018г. В т.5 от анекса е предвидено, че кредитът по
договора може да бъде обезпечен с първа по ред ипотека върху недвижимо имущество,
първи по ред особен залог върху машини и съоръжения, първи по ред особен залог върху
животни, залог на парична сума, банкова гаранция или запис на заповед за крави и биволици
до 30 000 лева,като в случая кредитът да бъда обезпечен на 110% върху дълга(главница и
лихва към 27.11.2018г.) Ищецът не сочи в случая какво конкретно обезпечение е
уговорено.
Правилно районният съд е приел за неоснователно възражението на ответника, че не е
уведомен за предсрочната изискуемост изискуемостта на кредита, тъй като освен че в
договора не е предвидена такава клауза, заявлението е подадено на 16.04.2021г. след
настъпване на падежа на кредита, който съгласно Анекс № *26.02.2018г.е настъпил на
13
27.11.2018г.
Въпреки многократното изменение на договора с Анекси № *-*, с които е удължаван
срока за изпълнение и е намалявана годишната лихва, освен заплатената сума от 371,34 лева,
с която е погасена дължимата лихва за периода от 18.12.2012г. до 29.11.2013г. ответникът не
е заплатил другите дължими суми за главница и лихви и не твърди да е извършил
плащането им, поради което не е изпълнил изцяло задължението си по договора и анексите
да върне предоставената му в заем сума на падежа, ведно с уговорените лихви.
Неоснователно е направеното с отговора възражение, което се поддържа и във въззивната
жалба че вземането за главница е погасено по давност с аргументи, че с Анекс №
*/21.06.2016 г., страните са уговорили срок за връщане на кредита до 25.11.2016 г., с
изтичането на който договорът е прекратил действието си, вземането е станало изискуемо и
е започнал да тече тригодишен давностен срок, който е изтекъл на 25.11.2019г. преди
подаването на заявлението по чл. 417 от ГПК – на 16.04.2021г. Неоснователно е и
твърдението, че Анекс № ****г. и Анекс № */26.02.2018г. са недействителни, тъй като към
датата на подписването - 18.04.2017 г. договорът е бил автоматично прекратен поради
виновното поведение на трети лица за неизпълнение на поети от страна на ответника
задължения, а именно: през месец март 2017 г. животните /31 броя крави/ са били
принудително унищожени по нареждане на Министерство на земеделието, за изхранването
на които е бил отпуснат кредита, като при подписването на анекси № и № * ответникът вече
не е бил регистриран като земеделски производител. Поради това следвало да се приеме, че
датата на падежа за погасяване на кредита е 25.11.2016 г. и че към 25.11.2019 г. същият е
погасен по давност. Неоснователно се твърди, че вземането за главница се погасява с
кратката тригодишна давност. Относно вземането за главница давността е общата 5-
годишна давност и същата започва да тече от падежа на вземането, който в случая е
уговорения с Анекс № * падеж на 27.11.2018г., поради което до подаване на заявлението на
16.04.2021г. погасителната давност не е изтекла и вземането не е погасено по давност.
Както бе посочено по-горе с подписването на петте анекса страните са се съгласили за
разсрочване на кредита, като с всеки анекс е договарян нов срок за връщането му, който е
бил в полза на длъжника, както и в полза на длъжника е договаряно намаляването на
лихвения процент. Съгласно чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни норми на закона и
добрите нрави, поради което няма пречка страните да договорят нов срок за заплащане на
главницата по кредита, макар и след настъпване на падежа, поради което правилно
районният съд е приел, че сключените към договора Анекси № *-* са действителни и са
породили правно действие, като същите са неразделна част от сключения Договор №**** от
11.12.2012г. с последно уговорен падеж до 27.11.2018г. Заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 417 от ГПК е подадено на 16.04.2021 г. и към този момент не е изтекъл
нито петгодишният срок по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на главницата, нито тригодишния
срок по 111,б.“в“ от ЗЗД за погасяване на договорната лихва, поради което правилно
районният съд е приел, че вземането за главница и лихви не е погасено по давност.
14
Въззивният съд за прецизност счита, че следва да бъде отбелязано, че неправилно
районният съд е определил размера на дължимата договорна лихва в размер на 949.84 лв. за
периода от 30.11.2013 г. до 27.11.2018 г., като искът за разликата от уважения до
претендирания размер от 1327.69 лева е отхвърлен. Искът за договорна лихва е основателен
и доказан до предявения размер от 1327,69 лева, тъй като съгласно заключението на вещото
лице, което не е оспорено от страните и е прието по делото, дължимия размер на договорна
лихва е 1333,48 лева за периода от 30.11.2013г. до 27.11.2018г., но с оглед обстоятелството,
че не е направено увеличение на предявеният размер от 1327,69 лева, то искът е
основателен в този размер. Посочения от вещото лице дължим размер на договорна лихва
от 1333,48 лева е получен след приспадане като от общо дължимия размер на договорната
лихва за целия период на договора от 18.12.2012г.( след извършения превод на сумата от
6510 лева по сметка на кредитополучателя) до падежа на 27.11.2018г. в размер на 1704,82
лева на заплатената от длъжника договорна лихва в размер на 371,34 лева на 07.11.2013г. за
периода от 18.12.2012г. до 29.11.2013г.. Затова неправилно районният съд повторно е
приспаднал тази сума от 371,34 лева от сумата от 1333,48 лева. Неправилно е приспадната и
сумата от 6.51 лева, изчислена от съда по реда на чл. 162 от ГПК,за периода от 12.12.2012г.
до 17.11.2012г., тъй като за този период лихва не се дължи, тъй като сумата по кредита е
преведена по банкова сметка на кредитополучателя на 17.12.2012г. и лихвата е дължима от
18.12.2012г., а освен това посочения общ размер на дължимо договорна лихва не включва
периода от 12.12.2012г. до 17.11.2012г. С оглед на обстоятелството, че в отхвърлителната
част не е постъпила въззивна жалба от ДФЗ решението е влязло в законна сила.
Основателен е и иска с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД за мораторна лихва за
периода от настъпването на падежа на 28.11.2018г. до подаване на заявлението на
16.04.2021г. , която съгласно заключението на вещото лице е в размер на 1573,38 лева, но е
предявена в размер на 1551,55 лева и не е направено увеличение на иска от ищеца, поради
което правилно искът за мораторна лихва е уважен в предявения размер. Неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че искът за мораторна лихва е недопустимо за се кумулира
с искане за неустойка. На първо място искане за неустойка не е предявено, и освен това
посоченото Решение № 230/13.07.2013г. по т.д.№ 1088/2009г. на ІІ т.о. на ВКС допуска
такова кумулиране, а искането за мораторна лихва е допустимо на основание чл.86,ал.1 от
ЗЗД и присъждането й представлява обезщетение за забава в размер на законната лихва при
неизпълнение от страна на длъжник по договор.
Неоснователни като абсолютно ирелевантни за изпълнението на договора за заем са
твърденията на жалбоподателя, че неизпълнението на задълженията му по договора се
дължи на виновно поведение на трети лица-различни институции-държавни и общински,
които са оказвали натиск върху дейността му като животновъд, като са му извършвали
проверки и са му съставяли актове и НП. От приетите по делото писмени доказателства
безспорно се установява, че именно по жалба, така нареченото Изложение от 15.02.2017г. на
жалбоподателя е инициирана проверка на 16.03.2017г. от Комисия, която е установила
множество нарушения на ветеринарномедицинските изисквания, неизпълнение на дадените
15
предписания при проверката от 2013г. и дори значително влошаване на условията за
отглеждане на животните в сравнение с проверката от 2013г. След изпратен доклад от
Комисията до МЗХ и дадени указания е извършена нова проверка, която с Предписание
№6/03.05.2017г. е дала на ответника отново указания да отстрани констатираните
нарушения в срок до 10.06.2017г., като в противен случай животните ще бъдат отнети в
полза на държавата, а със Заповед № РД-515/30.05.2017г., издадена от директора на ОДБХ-
Смолян, на основание чл. 138, ал.1,т.2 от ЗВМД е заличена регистрацията на животновъдния
обект на ответника поради системните нарушения на ветеринарномедицинските изисквания.
Правилно районният съд е приел, че с поведението си жалбоподателят сам е създал
предпоставки за заличаване на животновъдния му обект, поради което е недопустимо да
черпи права от собственото си виновно поведение. При това твърденията му за оказан
„натиск“ от държавни и общински институции, датират от 2016г. и не се сочат причини за
неизпълнение на задълженията му по договора към предходните години 2013, 2014, 2015г. В
този смисъл съдът счита доводите на жалбоподателя за неизпълнение на договорните му
задължения, поради оказан натиск от институциите и обстоятелството, че регистрацията на
живодновъдния му обект е заличена, освен че са неоснователни са и абсолютно
ирелевантни.
Неоснователно е и оплакването в жалбата, че предоставената на ответника от ДФЗ
сума по процесния Договор № **** от 11.12.2012г. за предоставяне на кредит на
животновъдите за отглеждане на селскостопански животни, представлява безвъзмездно
предоставени средства-държавна помощ „de minimis, съгласно Регламент(ЕС) 1408/2013г.,
поради което не подлежи на връщане. Договорът за кредит е сключен на 11.12.2012г. на
основание чл.12,ал.1,т.2 и ал. 2, т. 1, б. „б” от Закона за подпомагане на земеделските
производители, в редакцията му към 2012г., преди приемането на Регламент ЕС) 1408/2013г.
от 18.12.2013г., който е приложим по реда на чл.12,ал.1,т.1 и ал.2,т.1,б.„а” от Закона за
подпомагане на земеделските производители и нито в договора , нито в анексите,
неразделна част от договора е посочено, че предоставената сума представлява държавна
помощ, а напротив посочено е че е договор за кредит и предоставената по него сума
подлежи на връщане ведно с лихвите.
С оглед изложеното първоинстанционното решение в обжалваната му осъдителна част
е правилно и следва да бъде потвърдено.
Относно разноските:
Неоснователно е и оплакването, че решението е неправилно и в частта му за разноските
и неправилно жалбоподателят е осъден да заплати на ДФЗ разноски съразмерно с уважената
част от иска в размер на 1197,51 лева за исковото производство и в размер на 228,15 лева за
заповедното производство.
Правилно с определението по чл.248 от ГПК районният съд на основание чл.81 във
вр. с чл.78,ал.3 от ГПК е изменил постановеното решение, в частта му за разноските, като е
определил дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8
във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25,ал.1 във вр. с чл.26а от Наредбата
16
за заплащане на правната помощ съразмерно с уважената част от исковете за исковото и за
заповедното производство. Правилно с оглед размера и тежестта на отделните искове на
основание чл.26а във вр. с чл.25,ал.1 от посочената наредба е определил дължимото
юрисконсултско възнаграждение за всеки от исковете по отделно, като за иска за главница в
размер на 6510 лева -360 лева, за иска за договорна лихва в размер на 949,84 лева-100 лева и
иска за мораторна лихва в размер на 1551,55 лева-150 лева или в общ размер на 610 лева.
Като към тези разноски се прибавят разноските за ДТ в размер на 187,72 лева и разноските
за експертизи в размер на 450 лева се получава, че ищецът е направил разноски за исковото
производство в общ размер на 1247,72 лева. Исковете са предявени в общ размер от 9389,24
лева и са уважени в общ размер на 9011,39 лева.Следователно дължимите разноски на
ищеца съразмерно с уважената част от исковете е в размер на 1197,50 лева, както правилно
районният съд ги е присъдил. Правилно е определил и дължимите разноски в заповедното
производство, съразмерно с уважената част в размер на 228,15 лева, като е взел предвид, че
предявеното вземане е в размер на 9389,24 лева и за него са направени разноски в общ
размер на 237,72 лева, от които за държавна такса 187,72 и за юрисконсулско
възнаграждение 50 лева, а уважения размер е 9011,39 лева.
Ще следва с оглед изхода на делото да бъде осъден жалбоподателя А. Г. П. да
заплати на Държавен фонд „Земеделие” на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 във вр. с
чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.25,ал.1 във вр. с
чл.26а от Наредбата за заплащане на правната помощ разноски за въззивна инстанция в
размер на 610 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по описания по0горе
начин.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 23/27.06.2022г., изменено в частта за разноските с
Определение № 131/11.10.2022г.,постановени по гр.д.№ 191/2021г. по описа на Чепеларския
районен съд, обжалаванитему му части, с които е признато за установено в отношенията
между Държавен фонд „Земеделие”,ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „Ц. Б. III” № *** и А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Пл., ул. „Гл.” № **, че
ответникът А. Г. П. дължи на ищеца Държавен фонд „Земеделие” следните суми: 6510 лева-
главница по Договор №**** от 11.12.2012 г. за предоставяне на кредит на животновъдите за
отглеждане на селскостопански животни (крави, биволици, овце - майки, кози - майки)
изменен впоследствие с пет броя анекси, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.04.2021 г. до изплащане на вземането; сумата от 949.84 лева - договорна лихва
за периода от 30.11.2013 г. до 27.11.2018г., както и сумата от 1551.55 лева-мораторна лихва
за периода от 28.11.2018 г. до 15.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
№ 35/14.05.2021 г. по чл. 417 от ГПК по ч.г.д. № 74/2021 г. на РС –Чепеларе, на основание
17
чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД и в частта с
която е осъден е А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Пл., ул.„Гл.” № ** да заплати на
Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.
Б. III” № ***, сумата в общ размер на 228.15 лева, разноски по съразмерност за заповедното
производство, включени в заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК, както и сумата в общ
размер на 1197,51 лева разноски по съразмерност за исковото производството.
ОСЪЖДА А. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр.Пл., ул.„Гл.” № ** да заплати на
Държавен фонд „Земеделие”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.
Б. III” № *** разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция в размер
на 610 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването
му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18