Р Е Ш Е Н И Е
№ 122
гр. В., 25.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – В., Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и
трети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.М.
ЧЛЕНОВЕ:
1. Г.Й. 2. Д.В.
при участието на секретаря В.У., след
като изслуша докладваното от мл. съдията
Д.В. въззивно гражданско дело № 187 по описа за 2021 на ОС – В., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Производството
пред настоящата инстанция в образувано въз основа на подадена жалба от Л.П.,
чрез адв. И.И., срещу Решение от 28.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1344/2020
г. на ВРС. Излага аргументи, че атакуваният акт е неправилен. Подадена е и
допълнителна въззивна жалба.
В законоустановения
двуседмичен срок, регламентиран в чл. 263 ГПК, не е подаден писмен отговор.
ВОС, като взе предвид постъпилата въззивна жалба и
съобразявайки доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, прие за
установено следното:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
В случая въззивната инстанция
констатира, че въззивната жалба е неоснователна.
С решение
№ 11 от 28.01.2021 г., постановено по гр. д. № 1344/2020 г., ВРС е приел за
установено, че Л.И.П., с ЕГН: **********, дължи на „* – В.“ ЕООД, с ЕИК:*,
сумата от 201,10 лв. – главница, представляваща стойността на изразходената
питейна вода и отведени канални води на адрес: гр. В., ПЗ К., ул. „Ц.И.А. I”, № *, вх. *, ап. * по фактури надлежно
индивидуализирани в диспозитива на акта. С допълнително решение № 20375 – РЗ от
22.03.2021 г. ВРС се е произнесъл по разноските.
Настоящият
съдебен състав намира, че контролираният съд е стигнал до правилни фактически
изводи, а именно, че:
В резултат на подадено от страна на ищеца заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр. д. № 838/2020 г., по което е издадена заповед № 893- РЗ/12.06.20 г. за изпълнение на парично задължение срещу ответника П. за следните суми: 201.10лв., представляваща неплатени задължения за доставена питейна вода и отведени канални води на адрес гр. В., ПЗ К., ул. „Ц.А. I" № *, вх. *, ет. *, ап. *, ведно със законната лихва, считано от 08.06.2020 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от искането, а именно 25,00лв. държавна такса.
Не е спорно обстоятелството, че от страна на ответника, в срока на изпълнение по издадените фактури, не е подадено възражение по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Общите условия.
От представените по делото доказателства, се установява, че ответникът е абонат на ищцовото дружество. Безспорно се установява и че между страните са налице облигационни отношения. От представените по делото копия на издадени фактури може да се направи извод, че ищецът е изпълнил задължението си да достави ВиК услуги на ответника за процесния период. Ответникът обаче не е изпълнил задълженията си да заплати стойността на доставените В.К. услуги в уговорените срокове, като вземанията по издадените от „В.К. – В." ЕООД фактури са станали ликвидни и изискуеми след датата на фактурирането им. Съгласно чл. 33, ал. 2 във вр. с чл. 5, т. 6 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях В.К. услуги в 30 - дневен срок след датата на фактурирането им.
Тези обстоятелства се потвърждават и от назначената и изслушана по делото съдебно - счетоводна експертиза, по която вещото лице е посочило, че неизплатените задължения за консумираните В.К. услуги за процесния период възлизат на обща стойност от 201.10 лева, както и от показанията на свид. С.И.И. - инкасатор във „В.К. – В.“ ЕООД. Същата безпротиворечиво разкрива пред контролирания съд начина на отчитане на стойността на ползваните количества питейна вода на абонатите, в частност и по отношение на ответника П..
Дължимите суми по всяка една от процесните фактури, начислени от ищеца, са направени във връзка с изискванията на чл. 39, ал. 3, т. 6 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителя и за ползване на водоснабдителната и канализационна система. Наред с това същите са съобразени с разхода, отчетен от главния водомер на сградното водопроводно отклонение.
В писмената защита, депозирана от въззиваемата страна, се изразява несъгласие с назначената и изготвена в хода на първоинстанционното производство експертиза. Настоящият съдебен състав намира, че не следва да обсъжда възражението, тъй като видно от протокол от проведено открито съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 08.01.2021 г., експертното заключение е прието без въпроси и възражения от страните.
Предвид гореизложеното, въззивният съд счита, че контролираният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
Съобразно изхода от делото пред въззивната инстанция, въззивникът следва да заплати на въззиваемата страна сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 11 от 28.01.2021 г., постановено
по гр. д. № 1344/2020 г. на ВРС, допълнено с Решение № 20375 – РЗ от 22.03.2021
г., постановено по гр. д. № 1344/2020 г. на ВРС
ОСЪЖДА Л.И.П.,
с ЕГН: **********, да заплати на „В.К. – В.“ ЕООД, с ЕИК:*, представлявано от
инж. Г.В.В. - управител, сумата от 300 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, респ. не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: