№ 2691
гр. София, 15.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря Д. ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
Гражданско дело № 20221110136053 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 15:30 часа се явиха:
След изпълнение разпоредбите на чл. 142, ал. 1 ГПК на поименното
повикване в 15:34 ч. се явиха:
Молителката М. М. Й. – редовно призована от предходно съдебно
заседание, явява се лично и с адв. Б., с пълномощно по делото.
Малолетният молител Г. Р. И. – редовно призован от предходно
съдебно заседание, представлява се от неговата майка М. М. Й., както и от
адв. Б., с пълномощно по делото.
Ответникът Р. Е. И. – редовно уведомен от предходно съдебно
заседание, не се явява, представлява се от адв. С. и аАДВ.С., с пълномощно
по делото.
АСП-ДСП „Красно село“ – редовно уведомени, не изпращат
представител.
Вещо лице А. – редовно уведомена, явява се.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
Адв. Б. – Да се даде ход на делото.
Адв. С. и аАДВ.С. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 16.12.2023 г. допълване
към социален доклад от ДСП „Красно село“.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 19.01.2023 г. заявление
от А..
Страните (поотделно) – Запознати сме, да се приемат.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
горедоклавания социален доклад и заявление.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило по делото на 01.02.2023 г. експертно
заключение от вещото лице А..
СЪДЪТ ВРЪЧИ препис от същото на процесуалните представители на
страните.
ПРИСТЪПВА към изслушване заключението на вещото лице А. по
допуснатата съдебно-психологична експертиза.
Съдът сне самоличността на вещото лице А., 48 години, неосъждана, без
дела и родство със страните.
Вещото лице предупредено за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
обеща да даде вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице А. – Представила съм заключение в срок, което
поддържам.
Адв. Б. – Във връзка с 1 въпрос, а именно дали е налице някаква
симптоматика у детето: Дали е изследван въпростр във връзка с изнесени
факти за насилие на бащата спрямо майката в присъствието на детето под
формата на словесни обиди и псувни?
Вещото лице А. – Както съм коментирала в обсъждането, няма данни в
поведението на детето, които да могат да се свържат с това то да е възприело
като насилие някакви форми на прояви, които те да са оставили в него
отражение. Няма никакъв проблем в контакта между детето и бащата. Няма
никакви данни за това. Преценката в заключението е такава, че не се
установява в детето такива прояви и поведение, които да се свържат с това, че
2
то е повлияно негативно, бидейки свидетел на някаква форма на агресия било
то не само физическа, но и вербална.
Адв. Б. – Взимайки предвид възрастта на детето, то разбира ли
действително, че някой от родителите проявява вербална агресия? Би ли
могло да разбере и разграничава ли го като агресия или по-скоро това е
нормално поведение между „мама“ и „тати“?
Вещото лице А. – Не съм имала задача да изследвам какъв е
капацитетът на детето по принцип да разбира вербалната агресия като такава.
Така че не мога да отговоря на този въпрос.
Адв. Б. – Тъй като е имало събеседване детето с двамата родители,
имахте ли личен разговор с детето и изобщо как протече изследването спрямо
детето? Неговото емоционално състояние с какви методи беше изследвано?
Вещото лице А. – Детето е твърде малко, за да бъдат приложени
спрямо него някакви специфични тестове, както и за да бъде провеждано с
него наблюдение и изследване насаме. Това, разбира се, е възможно въпреки
ниската му възраст, но начинът на поведение на детето в едно продължително
време, в което то е заедно с двамата си родители, само с един от родителите,
ми дадоха достатъчно основания да направя тези заключения. Нямаше как и
по какъв начин индивидуална работа с него да допринесе в повече. Ако
имаше индикации в поведението на детето за смущаващи психологически
индикации за това, че детето има проблеми в контактите с когото и да е от
родителите, притеснения във връзка с този контакт или каквото и да е друго,
тогава бих продължила изследването и самостоятелно с него, но нямаше
такава нужда. Ниската възраст на детето е много сериозно препятствие, за да
даде достатъчно съществена и независима информация, и при условие, че
нямаше основания за такава, не съм провеждала срещи само с детето.
Адв. Б. – Липсата на такава индикация означава ли във всяко едно
положение, че детето не е възприело някаква агресия, или по-скоро вербална
агресия, а то да е присъствало?
Вещото лице А. – Означава, че няма последствия у детето, които да
бъдат регистрирани. Няма последствия у детето дори такова нещо да се е
случвало, ако е имало такова - или детето го е забравило, или се е справило,
или е преодоляло преживяванията, каквито и да са те. Това, което аз казвам е,
че няма такива индикации и последствия в детето към момента на
3
изследването и това е, което мога да кажа.
Адв. Б. – Възможно ли е да бъде установено в случай, че е имало
последици, които са преодолени, забравени или по някакъв начин детето е
преработило в себе си, има ли някаква методология, която да би могла да
установи евентуално съществуването на такива последици, предходното им
съществуване?
Вещото лице А. – Има такива и това са данни от родителите, в
конкретния случай това е майката - за поведението на детето, каквито тя
твърди - има ги описани, както в документацията по делото, така и в
разговорите и интервютата с нея, тя ги споделя. Нищо обаче от тези прояви
не може еднозначно и категорично да се отнесе към проява - поведенческа на
детето, свързана с насилие. По-скоро целият контекст и описаните прояви
така добре се обясняват с това, че детето е имало поведение на адаптация към
новите ситуации в живота си.
Адв. Б. – На страница 8: „детето не иска да ходи там..“ бихте ли
конкретизирали за какво става въпрос, това констатация на майката ли е на
детето, на бащата или е ваша констатация?
Вещото лице А. – Това е разказ на майката. Майката разказва, че детето
не иска да ходи там – има предвид при бащата, но конкретно тя казва, че
детето не иска да ходи при баба Буби.
Адв. Б. – А при разговора беше ли установено в някаква посока детето
да е изразило мнение да не иска да ходи там, то потвърдило ли е думите на
майка си?
Вещото лице А. – Детето беше повече от щастливо да контактува с
баща си, детето предпочиташе да контактува с баща си в контекста на
експертната среща пред майката. Една от възможните и най-вероятно от
верните интерпретации е, че тъй като детето се вижда по-малко с баща си,
имайки тази възможност, в конкретния момент то предпочита баща си,
нямаше никакви индикации в поведението на детето за проблемни
взаимоотношения между тях. В тази ситуация е нелепо да индуцирам детето с
въпроси от типа на: „Искаш ли да ходиш при баща ти?“, повече от очевидно
е, че детето иска контакт с баща си, в този смисъл не съм питала детето:
„Случвало ли се е някога да не искаш да ходиш при тати, при баба Буба и
т.н.“, не виждам смисъл, не съм намерила достатъчно обоснована причина да
4
задавам подобни въпроси.
Адв. Б. – Може ли да ни разкажете как протече цялата експертна
среща?
Вещото лице А. – Аз мисля, че ако разгледаме хронологията на
записките ми, е видно, че първоначално те са тримата заедно. След това има
момент, когато детето и бащата отиват до тоалетна, след това изказването на
майката е насаме, тогава детето и бащата не присъстват в този момент.
Събеседването с всеки един от родителите е в присъствието на другия и
едновременно на детето.
Адв. Б. – Какъв метод на изследване беше приложен спрямо детето?
Вещото лице А. – Наблюдение на неговото поведение, както и данни от
родителите за поведението на детето в различни ситуации.
Адв. Б. – Считате ли, че един по-задълбочен анализ върху състоянието
на детето и изобщо опитът да бъде приложен един друг метод на изследване,
освен наблюдение, би могъл да даде различен резултат, или по-пълен
резултат, или да отговори на част от зададените от мен въпроси в момента?
Вещото лице А. – Не считам, че има такава нужда. Ако трябва да
използвам някаква аналогия и метафора, например с медицинските
изследвания, защото е по-логично да мислим в тази посока вероятно, ако
няма, за да се направят някакви по задълбочени медицински изследвания, да
речем ядрено-магнитен резонанс, вероятно трябва да има някакви клинични
данни и индикации за това. Ако няма такива и да направим ядрено-магнитен
резонанс, той ще бъде в норма. Т.е. по-задълбочени и специализирани
изследвания се правят тогава, когато има индикации за такива.
Адв. Б. – Съобщеното от майката и наблюдаваното от нея състояние на
детето, което след това е разказано и на вас, както и наличието и на
медицински документи в тази посока, не е ли достатъчна индикация, която да
породи необходимост за задълбочаване на изследването, различно от
наблюдение?
Вещото лице А. – Бихте ли конкретизирали конкретно кое от
разказаното от майката и конкретно, кои медицински документи?
Адв. Б. – Най-малкото изнесеното от майката като състояние на детето
след конкретните дати, 5-ти и 19-ти юни: „..детето беше видимо отпуснато,
5
омърлушено и видимо без всякаква емоция на лицето. Прегърна ме веднага и
положи главичка на рамото ми, съблюдавайки състоянието му, веднага
попитах какво е консумирало..“, съобщило е: „Мамо, лошо ми е.“. Преди това
сме съобщили за данни, че след контакт с бащата, както и по-натам също, че
много често след контакт с бащата детето е в състояние различно от
обичайното, а именно или е неспокоен и агресивен, или пък се гушва силно в
майка си и е притеснен, или разстроен. Ясно е, че част от тези обстоятелства
вие отнасяте към част от настъпилата промяна между раздялата на страните,
но възможно ли е и част от тези прояви да бъдат в следствие на друго
събитие?
Вещото лице А. – В конкретния случай няма данни тези прояви да
бъдат в следствие на други събития. Това, което първоначално прочетохте,
това, което разказва майката, след това и бащата, очевидно детето се е
разболяло. Нали, било е болно. Така че вероятно причина за неговото
поведение в случая е възможно това, че е било болно. Нали, когато децата са
болни, те са вели, отпуснати, без много жива емоционална експресия и се
гушкат в родителя, с когото са. Това, че детето гушка майка си след като се
върне от баща си, разбира се, на него му е било мъчно, че е било разделено от
майка си. Независимо, че то иска и е доволно да се вижда с баща си, това не
означава, че майка му не му липсва. Така че някаква форма на прилепчиво
поведение към нея, включително и някаква форма на ембивалентно
поведение, което да проявява привързаност и агресия, едновременно и
последователно, е съвсем естествено за дете на тази възраст, при условие, че
това е временно отшумяващо поведение, а не перманентно, то не може да
бъде индикация за друг проблем освен за този, че става дума за реакция на
адаптация към ситуацията, която е съвсем нормална.
Адв. Б. – Следващи индикации освен за това, което споменах и
прочетох, освен за дата 05.06, съобщили сме, че на дата 06.06, след като
детето е посетило педиатър, с цел да бъде прегледано, когато страните са
били в колата, детето също е започнало да плаче, изпаднало е в нервно
състояние, освен, че не се е чувствало добре – то се е страхувало по някакъв
начин от баща си, особено от крясъците и виковете спрямо майка му. Детето е
изпаднало в истеричен плач и емоционален шок, т.е. това не са ли достатъчни
индикации, за да се работи по-задълбочено?
6
Вещото лице А. – „Детето се е страхувало и е изпаднало в емоционален
шок“, не са поведенчески индикатори, това са умозаключения, направени от
майката. Какво значи „детето се е страхувало“, умозаключението за страх, е
умозаключение. Конкретните поведенчески прояви са „то е плачело“,
причината за това то да плаче логично и естествено може да се свърже с това,
че има конфликт между родителите му. Особено ако това се случва ако те са
навън и в движение. Нали, какво правят обикновено децата, ако са на място,
което могат да направят това, те например отиват в другата стая и се крият,
ако не могат да избягат от ситуацията, която ги притеснява, те плачат.
Очевидно е, че когато има конфликт между родителите, децата плачат. Така
че не виждам какво е проблематичното в случая. Но това, че на 6-юни детето
е плакало и тогава е имало тази реакция, на онзи конфликт към датата на
експертното изследване, не е оставило такъв отпечатък, че
взаимоотношенията с бащата да са компрометирани, то да има страх от баща
си или да не иска да се вижда с него, или да има към момента на експертното
изследване такива действия върху неговото поведение, които да са следи от
това, че детето е било стресирано в онзи момент.
Адв. Б. – За 19-ти юни, конкретната проява на детето е, че след като се
прибрало от контакта с баща си, то е изглеждало стресирано, седнало е на
дИ.а, гледало е около 10-15 минути в една точка и не е искало да реагира по
никакъв начин. След като се е успокоило е отишло при майка си и се е
вкопчило в нея. След това са съобщени данни и за физическо
неразположение, след като майката е искала да го изкъпе, тъй като то е било
нацапано и мръсно, след като тя е започнала да извършва рутината по
хигиената и в областта на неговия интим, на практика, детето е започнало да
плаче много силно и е споделило, че го боли. Т.е. в края на краищата
всичките тези ситуации означават ли една нормалност, нищо ли друго няма,
което да може да бъде констатирано в тази посока?
Вещото лице А. – Всичко това са твърдения на майката, да не
забравяме. Тя твърди, че детето е било стресирано – това е умозаключение.
Няма описание на поведение, описание на поведение е: „Детето гледаше в
едно точка в продължение на 15 минути.“, когато ние като родители сме
разтревожени времето тече по различен начин, дали са били 2, 5 или 15
минути, никой не знае – съответно и самата майка не знае. Мога само да
7
повторя това, което казах преди това, че детето може да има най-различни
прояви в поведението си, като ситуация на адаптация към преходните
моменти: взимат ме – връщат ме. И това детето да има трудности да влезе в
обичайния начин на ежедневието при родителя, при който е в момента, е
нещо съвсем естествено, и то може да се прояви по различен начин, дори и по
този начин детето известно време да отказва комуникация при родителя, при
когото е. Чух нещо: „Детето било физически неразположено.“, не знам какво
означава това, че детето се е разболяло, или че е било твърде изморено.
Много е важен начинът, по който то е съобщило това: „Тук ме боли.“, има ли
друга причина за тази болка, някаква инфекция, временно неразположение
или то е било попитано: „Боли ли те.“. Аз нямам представа дали такова нещо
се е случило, но това не е сексуално насилвано дете. Ако детето беше
сексуално насилвано, нямаше да има това поведение, което аз наблюдавах.
Да, няма основание тези описани прояви с направените от майката
умозаключения да означават, че детето е било сексуално насилено от бащата.
Адв. Б. – Така наречените от Вас умозаключения, които майката е
направила за детето си, как бихте интерпретирали именно връщането на
детето на дата 05.06. с рана на главата и рана на крака? Отново ли би било
умозаключение именно наличието на рани и охлузвания в областта на главата
и на крачето и изследвано ли е в тази посока състоянието на детето?
Вещото лице А. – От медицинска гледна точка това може да каже
медицинско лице, каквото аз не съм. Тези рани аз не мога да ги коментирам,
защото не съм експерт. Няма данни от психологична гледна точка да се
твърди, че детето е било физически малтретирано от бащата и той да му е
причинил въпросните рани, не няма такива основания от психологическа
гледна точка.
Адв. Б. – Това заключение го правите въз основа отново на метода на
наблюдение на детето и снетите данни от родителите.
Вещото лице А. – Точно така.
Адв. Б. – Под някаква форма установихте ли между родителите да е
съществувало и то основно на бащата към майката да е съществувало такова
поведение, към което детето да е привикнало? Възможно ли е понякога деца
да привикват към и да намират за нормално отношенията между родителите,
та включително и те да представляват вербална агресия? Винаги ли
8
възприятието се разграничава на едно дете, възможно ли е то най-нормално
да приема, че бащата обижда майката с най-вулгарни изрази и това да не дава
други индикации?
Вещото лице А. – Значи, въпросът ми е зададен по принцип и аз мога
да отговоря само по принцип. Разбира се, че е възможно, да, когато децата
живеят в една ситуация, в която има прояви, които са неподходящи, в тяхното
възприятие това е възможно да се нормализира. Те да смятат, че така трябва,
това е нормално. Въпросът беше принципно зададен и аз отговарям
принципно.
ААДВ.С. – На база последния въпрос и аз ще задам един въпрос, има ли
индикации и продължително време родителите да са били заедно и да са
прекарвали достатъчно време заедно, за да може по принцип да се отговори
на този въпрос, за да е привикнало към това поведение детето?
Вещото лице А. – Това е въпрос на изследване на фактология, не е било
моя задача да изследвам колко време родителите са прекарвали заедно. Тези
въпроси ме смущават, защото аз трябва да приема за факт, че бащата
принципно има активно вербално-агресивно отношение към майката. За да
дам отговор на този въпрос на базата на това допускане, аз трябва поне да съм
видяла в техните взаимоотношения по време на тяхната два-три часова среща
подобно поведение от страна на бащата, за да мога да коментирам това. По
време на тази среща между родителите не беше наблюдавано подобно
поведение. Опитът ми като вещо лице и личният ми отпит като психолог ми
дават основания да твърдя, че когато такова поведение е характерно за стил
на комуникация между двама души по време на толкова продължителна
среща това става очевидно. По време на експертното изследване нямаше
данни за това бащата да проявява вербално-агресивно отношение към
майката, аз не съм наблюдавала такова. В този смисъл, мисля че е
неподходящо да давам отговори на други въпроси, които приемат това за
установен факт.
ААДВ.С. - Нямаме въпроси към вещото лице. Да се приеме
заключението.
Адв. Б. – Уважаема г-жо Председател, аз оспорвам така направеното
заключение, като считам, че последното, макар и да е дало изчерпателни
отговори, то се базира на методология, която не е успяла достатъчно добре да
9
изследва състоянието на детето. Видно и от заключението, което днес беше
защитено от вещото лице, и отговорите на въпросите, които бяха зададени,
вещото лице единствено е указало метод на наблюдение върху детето, като
беше потвърдено и от самото нейно изказване, че има някаква вероятност в
общия случай децата да са привикнали към едно такова състояние на
поведение, на вербална агресия между родителите. На следващо място, до
голяма степен заключението на вещото лице се базира повече на
предположение. Казала съм изчерпателно, да, описано е, но това, че е
изчерпателно, не мога да споделя мнение, че е правилно, че е стигнало до
изводи, които са достатъчно обосновани, за да можем да възприемем ние като
едно доказателствено средство – знам как се цени експертизата в съдебния
процес, за да можем да стъпим върху тази експертиза. Считам, че дори
методът на изследване спрямо детето, което е основния обект на изследване в
настоящата експертиза, на практика е извършено едно единствено
наблюдение. Освен това, считам, че вещото лице в заключението си не е взело
предвид редица от обстоятелствата, които са включени по делото, и за които
не са просто твърдения, а има доказателствени средства. Поради което, след
като бе зададен въпросът ми дали друг метод на изследване спрямо детето,
именно по-задълбочен, би могъл да доведе до различен резултат, или би
могъл да допълни, или да опровергае, или да обоснове напълно нейните
заключения, така че да ги приемем за факт, бе отговорено, че в никакъв
случай това няма да се случи. Та в този смисъл, оспорвам експертизата, моля
да не приемате същата. Моля да назначите повторна експертиза, като
назначите и друго вещо лице, което да отговори на въпросите, като изрично
бъде указано да работи и върху други и различни методи по-задълбочени,
освен методът на наблюдение по отношение на детето, за да бъдат установени
именно дали е налице такава симптоматика, или по-скоро да даде отговор на
двата въпроса, които са формулирани по задачата на експертизата.
ААДВ.С. – Считаме, че не е необходимо да бъде направено повторно
заключение, нека да бъде прието заключението на вещото лице, което
отговори на всички въпроси на адвокат Б., че не би имало друг ефект или друг
резултат на експертизата по какъвто и метод да се изследва детето.
Адв. С. – Моля да оставите искането на адв. Б. , без уважение, считам
направеното оспорване за неоснователно. Вещото лице даде изчерпателни
отговори в откритото съдебно заседание, респективно на писмения текст на
10
заключението си.
СЪДЪТ при съобразяване становището на страните НАМИРА, че
следва да приеме представеното и изслушваното в днешното съдебно
заседание заключението на вещото лице, доколкото
СЪДЪТ СЧИТА, че същото е точно и ясно и противно на
поддържането на адв. Б.,
СЪДЪТ НАМИРА заключението за обосновано, като не счита, че са
налице данни, които да породят съмнение за неговата правилност, именно
при съобразяване устната защита, направена от вещото лице в днешното
съдебно заседание.
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА заключението на вещото лице по изготвената експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице възнаграждение в размер на 400,00
(четиристотин) лева от внесения депозит, за което да се издаде РКО.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ИЗДАДЕ СЕ РКО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Б., за допускане повторно
заключение на съдебно-психологична експертиза.
Адв. Б. – В такъв случай, ще направя искане за допълнителен въпрос,
ако ми бъде допуснат към експертизата. Да бъде изследвано по различни
методи дали в детето има наличие на поведение, което сочи детето да е
привикнало към наличието на вербална агресия по отношения на единия
родител към другия, по-скоро да бъде разкрито именно състоянието, ако има
наличие на такова, разбира се, на травматични увреждания у детето именно
свързани с привикването му към поведението на родителите, в частност на
бащата към майката в присъствието на детето? С какви методи и чрез
разнообразни методи да бъде установено има ли наличие на различни
симптоматики или последици у съзнанието на детето, които да са породени
от привикване на детето към поведението на единия родител към другия, а
11
именно постоянната вербална агресия?
Вещото лице А. – Проективните методики, които могат да се използват
за директно изследване на детето, за да се получи все пак достоверна
информация от детето, са от 4 годишна възраст нагоре. На тази възраст нито
да речем САТ 100, тези проективни методики с картинки, които предполагат
проектиране върху недвузначен стимулен материал на вътрешни конфликтни
преживявания работят над 4 годишна възраст. В този смисъл те не са
подходящи за деца под 4 годишна възраст, рисувателните методики също
доколкото рисувателните възможности на децата под 4 годишна възраст не
дават достатъчно възможности да се направят такива заключения.
Допълнително това, което може да се направи е, за по-продължителен период
от време да се изследва спонтанната игра на детето, евентуално симулирайки
различни разнообразни ситуации в контекста на експертното изследване, но
това време, което аз прекарах с детето по време на експертното изследване, то
през цялото време правеше това - имаше спонтанна игра. Ако имаше прояви в
неговата спонтанна игра, които да са притеснителни от гледна точка на
негови вътрешни негативни конфликтни преживявания, бих се опитала да
проведа и индивидуално с него, за по-дълго време, такива наблюдения. Аз
лично не знам и не разполагам с подобни методи, дори и друг експерт да
реши да ги използва, срещала съм понякога подобни изследвания с подобни
проективни методи на по-малки деца, но смятам, че това е некоректно и
неподходящо, защото е указано каква е възрастта, от която тези методи могат
да се използват в изследванията на децата.
Адв. Б. - Въпреки така направените разяснения, поддържам искането
си.
ААДВ.С. и адв. С. – Да се остави искането без уважение.
СЪДЪТ НАМИРА така направеното от адв. Б., доказателствено искане
за допускане на допълнителен въпрос към вещото лице за неоснователно при
съобразяване становището и на същото, направеното в днешното съдебно
заседание.
ТАКА МОТИВИРАН
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
12
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Б. за допускане на
допълнителни въпроси към съдебно-психологичната експертиза.
Вещото лице напусна съдебната зала.
Адв. Б. – Водим допуснатия ни до разпит свидетел, молим да
пристъпим към разпит на същия.
ААДВ.С. – Ние не водим нашият свидетел, моля да се отмени
определението, с което същият е бил допуснат.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ОТМЕНЯ протоколното си определение, постановено на 05.10.2022 г. в
открито съдебно заседание, във връзка с допускането и на ответната страна на
един свидетел при режим на довеждане.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на водения от ищцовата страна
свидетел.
СНЕМА самоличността на свидетеля Димитринка И.ова Спасова-Й.,
както следва: 49г., неосъждана, без дела със страните, майка на молителката.
Самоличността на свидетеля проверена по представена от него лична
карта с № *********, издадена на 14.06.2021 г. от МВР София.
Съдът върна личната карта на свидетеля.
СВИДЕТЕЛЯТ ПРЕДУПРЕДЕН ЗА НАКАЗАТЕЛНАТА
ОТГОВОРНОСТ ПО ЧЛ. 290 НК, А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ
ПОТВЪРЖДАВАНЕ НА НЕИСТИНА ИЛИ ЗАТАЯВАНЕ НА ИСТИНА
ЗАКОНЪТ ПРЕДВИЖДА ДО 5 ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
КАКТО И РАЗЯСНИ ПРАВАТА МУ ПО ЧЛ. 166 ОТ ГПК.
Свидетелят Димитринка И.ова Спасова-Й. – Разбирам наказателната
отговорност, както и правата си по чл. 166 от ГПК. Обещавам да кажа
истината.
Свидетелят Димитринка И.ова Спасова-Й. на въпросите на адв. Б.
– Знам за какво се води производството по настоящото дело, познавам и
страните в същото. Знам за конфликтни ситуации между страните и много
често съм присъствала на такива. Присъствала съм на спорове и на посягания
зад гърба ми между тях двамата. Понякога и взаимно, нали като посягат на
13
един човек, той трябва да отвърне и по някакъв начин. Виждала съм ги
взаимно да си посягат. Спомням си случай, в който детето беше много малко,
не мога да кажа конкретна дата, и ответникът обвиняваше М., че не се грижи
за детето. Считам, че не може една майка, която е с бебе на ръцете, да не се
грижи за него. Ставала съм свидетел Р. как отправя на М. неприлични изрази
в мое присъствие, от нея към него не съм чувала. Конкретно си спомням, че е
казвал, че била курва, друго не помня. Р. беше доста агресивен в някои от
случаите, на които съм била свидетел. Имаше един път, в който той хвана
стола на масата и го вдигна срещу нас, и аз бях там, като започнах да ги
укротявам по някакъв начин. Тогава Р. не удари никой, а само вдигна стола
със заплаха срещу дъщеря ми. Тогава детето беше бебе и вече се беше
родило. Конфликт имаха на 05.05., той доведе детето, което видимо не беше
добре. 05.06. съм я запомнила тази дата, защото той доведе детето, след като
беше при него в режим на контакт. Детето не изглеждаше добре, започна да
се оплаква, че го боли, беше с охлузвания по краката. Дъщеря ми започна да
звъни на Р. дали детето не е яло нещо, защото то почна и да повръща. Той
каза, че първо е яло супа, после череши от дървото в градинката и след
поредното обаждане вече той каза, че си е ударило главата в някакво желязо
на пързалката. Това беше късно вечерта. На другия ден дъщеря ми се обади
на педиатърката, заведе детето на преглед, той естествено отиде с нея и след
това вече беше станал конфликт. Бяха започнали да спорят. Аз бях в двора на
къщата и видях паркирана колата на Р. и двамата бяха с детето в колата, това
се случва, като се връщат от преглед. И те се карат в колата, която е в
паркирано състояние. И чувам, че той отказва да купи лекарства за детето.
Колата от мен беше на около 1 метър разстояние, то е двор, мрежа и се
паркира пред мрежата, той я надвикваше, че давал достатъчно пари за
издръжка и може тя да купува лекарствата. Неговият прозорец на колата беше
отворен, защото той пуши от тази страна, нямаше други отворени прозорци.
Той кара бяло БМВ и след като паркира, аз това чух, че те спорят, че той не
иска да даде пари за лекарства. Това чух. Малко след това дъщеря ми слезе
разплакана от автомобила, тя носеше детето на ръце и в този момент Р. не
слезе от колата. Спорът е бил за парите, за лекарствата. В този момент детето
не беше добре, защото му бяха изписани медикаменти. Докторката му беше
изписала медикаменти, детето не беше добре. Беше отпуснато и с
температура, беше разстроено, той принципно е жизнерадостен и му личи,
14
когато има нещо. На 19-ти, пак същия месец, си спомням, че детето беше пак
при него и като го върна детето беше пак с охлузвания по него, аз си бях
вкъщи. Имаше в началото такъв период, в който той като го връща, то беше
много разстроено. И на самия ден и принципно се гушка в майка си и с часове
седи в нея гушнат. Това се случва така принципно, не само на тези две дати,
когато детето е било при него. Тука последните 2 пъти може би не беше
разстроено. При всяко взимане, откакто той ходи при него, от 1 година
считано от есента 2022 г. то се връщаше разстроено, а след есента на 2022 г.
спря да прави така и започна да е по-спокойно, може би има промяна към по-
добро. Детето е малко по-спокойно. Дъщеря ми ми е споделяла Р. да я е
обиждал в присъствието на детето, че й миришел половият орган и как могъл
да свърши той в нея. Това го е казвал, когато детето почна да се връща с
охлузванията.
Свидетелят Димитринка И.ова Спасова-Й. на въпросите на адв. С.
– Аз съм медицински работник и към датите, които споменах, пак съм
работила. Живели сме в Бояна, където и те живееха, за да им помагаме почти
една година, като семейство с Р. и дъщеря ми. Знам какво работи Р., знам, че
той е хирург.
Адв. С. – Р. И. правил ли е ремонт във вашата къща?
СЪДЪТ НЕ ДОПУСКА въпроса.
Свидетелят Димитринка И.ова Спасова-Й. на въпросите на адв. С.
– Когато детето вече беше навършило 2 години, ако не се лъжа, то започна да
се вижда с баща си в някакъв режим. В началото, когато му постановиха този
режим, детето ходеше да се вижда с баща си с майка си. И след не знам колко
пъти след това той започна да се вижда сам с детето. На 06.06 знам, че са
били заедно на медицинския преглед, Р. дойде и я взе, после я върна. След
като тя му каза, че детето не е добре.
Свидетелят Димитринка И.ова Спасова-Й. на въпросите на
аАДВ.С. - Той дойде, защото тя му каза, че детето не е добре и й е трудно да
го носи на ръце, да отиде до педиатърката и той за това дойде. Не съм
присъствала лично на разговора. 05.06 беше неделя, а 19-ти е било събота или
неделя, защото той в тези дни го взима. Случката в колата беше следобеда в
2-3 часа. Аз живея на този адрес, юни месец живеех там. Столчето е в
неговата кола, понякога, когато се налага ние да ги транспортираме, защото
15
има и такива случаи, го взимаме столчето. Столчето е наше по принцип, дали
ние му го даваме или той си го взима, както искате го разбирайте. На 19-ти не
свали столчето и той не слезе от колата, само детето с М. слязоха от колата.
Свидетелят Димитринка И.ова Спасова-Й. на въпросите на адв. С.
– Имало е случай, в които аз съм придружавала М. с детето по време на
медицински преглед. Не зная за случай, в които детето е придружавано само
от баща си на медицински преглед. Посещава ни медик у дома, приятел на Р.,
знаете какъв проблем има при момченцата с половите органи на децата, дойде
да прегледа детето и да скъса тази кожичка, това е преди около година.
СЪДЪТ като съобрази изчерпването на въпросите към допуснатия по
делото свидетел, приключва разпита на същия и освободи свидетеля.
Свидетелят остана в съдебната зала.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили по делото на 30.12.2022 г. заверени
преписи от матерлите с вх. № 27499/2022 г. по описа на СРП.
Страните (поотделно) – Да се приемат.
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателсвения материал по делото
горедокладваните преписи.
Адв. Б. – Въпреки издадените ми по делото съдебни удостоверения, не
съм се снабдила с изисканата информация. От всички институции ми заявиха,
че ще изпратят исканата информация към Вас по делото, от Шипковенски
лично ми се обадиха, че ще ви изпратят получения отговор. Те бяха 4
удостоверения, служба КОЗ към СДВР, удостоверение за съдимост, две са до
СДВР и една е до СРС. Нищо не е дошло към мен като отговор, затова питам
дали са постъпили по делото. Единствено пак казвам от клиниката
Шипковенски се свързаха, че няма отговорът да дойде в адвокатското
дружество, а ще бъде изпратено директно към съда. Доколкото разбрах,
юристконсулта ми каза, че няма как да ми съобщи по телефона за резултата,
но че лицето, мисля, че не се води на очет. Държа на информацията по всички
удостоверения, особено на това от служба КОЗ дали има някакво оръжие,
дали има съответно разрешение за носене. Аз съм изнесла в молбата си
информация за различни негови криминални прояви като считам и че за
16
висящите полицейски регистрации също има значение. Аз няма как да знам
има ли и няма регистрирано оръжие в крайна сметка. Към момента нямам
други доказателствени искания.
М. М. Й. (лично) – Виждала съм оръжие, категорично. Доколкото знам
същото не е регистрирано на неговото име, то е взето от неговия брат, който
го е взел от трето лице, на което всъщност се води оръжието.
Адв. С. и аАДВ.С. – Ние твърдим, че той няма оръжие и няма
зачислено такова. Нямаме други доказателства и доказателствени искания.
СЪДЪТ като съобрази изявленията на страните, че нямат други
доказателствени искания и няма да сочат други доказателства НАМИРА
делото за изяснено от фактическа страна, като не следва да отлага същото за
събиране единствено на информацията във връзка с дадените на адв. Б.
съдебни удостоверения - по отношения на свидетелството за съдимост на
ответника, както и за наличието на висящи и неприключили полицейски
регистрации за последния, доколкото счита, че така останалата неизяснена по
делото информация не е включена в предмета на доказване в настоящото
производство.
С оглед, на което
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Б. – Уважаема г-жо Председател, моля да уважите депозираната
сезираща молба, като считам, че твърденията ни са доказани и основателни.
От събраните доказателства по делото се установи, именно извършването на
отделните актове на насилие. Моля да ми бъде дадена възможност да
представя по делото писмени бележки. Претендираме разноски, представям
списък. Моля за препис от протокола.
ААДВ.С. – Моля да отхвърлите изцяло предявеният иск, като молим за
срок за писмени бележки. Претендираме разноски, за което представяме
списък. Правим възражение за прекомерност.
Адв. Б. – Аз също правя възражение за прекомерност.
17
СЛЕД ПРИКЛЮЧВАНЕ НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ СЪДЪТ
ОБЯВИ, ЧЕ ЩЕ СЕ ПРОИЗНЕСЕ С РЕШЕНИЕ.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок на страните за писмени
бележки.
След изготвяне на протокола препис от същия да се предостави на
страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 17:02
часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
Секретар: _______________________
18