Р Е Ш Е Н И Е №
гр. София, 23.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-16
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
при секретар Диляна Цветкова разгледа докладваното от
съдията търговско дело № 77 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по искова молба на „Е.Л.–
Д.А.” ЕООД (н), ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***,
уточнена с молба от 28.02.2019 г., предявена срещу „У.Л.”
АД, ЕИК ********, със седалище ***, за заплащане
на сумата 6516000 щатски долара, представляваща първоначална вноска по развален
договор за финансов лизинг № 82436/31.03.2008 г., затова и представляваща
извършено плащане на отпаднало основание, като при условията на евентуалност
сумата се претендира и като причинени имуществени вреди в размер на 9381736,80 лева,
изразяващи се в лишаване на ищеца от възможността да придобие правото на
собственост върху лизингова вещ (самолет), обективно, кумулативно съединени с
иск за заплащане на сумата 7143454,30 щатски долара, представляваща заплатени
лизингови вноски след разваляне на договор за финансов лизинг №
82436/31.03.2008 г., като при условията на евентуалност сумата, възлизаща на
10285145 лева, се претендира като обезщетение за причинени имуществени вреди от
лишаването на ищеца да ползва лизинговата вещ за периода 20.01.2014 г. –
11.01.2019 г.. С определение, постановено в съдебно заседание на 08.10.2019 г.
е допуснато изменение на основанието главния иск за връщане на сумата 7143454,30
щатски долара, като вземането се претендира в изравняване на неоснователно
обогатяване, резултат от непряка престация – ответникът се обогатил
неоснователно с тази сума в резултат на получено плащане от „К.Т.Б.“ АД (н) по
договор за цесия, като банката събрала дължимите за период след разваляне на
договора вноски от съдлъжника по
договора за финансов лизинг „П.Х.“ АД (н), което пък я предявило за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н) и същата била
включена в списъка на приетите вземания.
Ищецът твърди, че с решение № 2309/06.12.2017 г. по търг.
дело № 3017/2017 г. по описа на СГС било открито производство по
несъстоятелност по отношение на ищеца „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н). С договор за
продажба от 12.10.2017 г. дружеството закупило от И.Г.ЛЛЦ самолет Bombardier
CL-600-2-B16 Challenger,
модел 604, фабричен сериен № 5602, за цена в размер на 27135000 щатски долара.
С договор за покупко-продажба № AIRLAZUR-UCL-1 от 31.03.2008 г. „Е.Л.– Д.А.” ЕООД
(н) прехвърлило на „У.Л.”
АД, в качеството му на купувач, процесния самолет, с регистрационен знак LZ-YUP, срещу цена в размер на 27150000
щатски долара. На същата дата бил сключен и договор за финансов лизинг № 82436,
с който „У.Л.” АД предоставило на „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н) ползването на
самолета срещу цена в размер на 27150000 щатски долара, платима чрез първоначална вноска от
6516000 щатски долара, 132 месечно лизингови вноски с размер от 162999,20
щатски долара, финално плащане от 6788500 щатски долара и такса управление в
размер на 122175 щатски долара. Към договора за финансов лизинг било сключено
споразумение, съгласно което лизингодателят дължал на лизингополучателя цената
на самолета в размер на 27150000 щатски долара, а „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н) –
първоначалната вноска от 6516000 щатски долара и такса управление в размер на
122175 щатски долара, намалена с 8000 евро, предварително заплатени за
инспекция на самолета. Между насрещните задължения страните уговорили да се
извърши прихващане. Към договора за финансов лизинг страните сключили и анекси,
като с анекс № 3 се
съгласили задълженията на лизингополучателя да бъдат разсрочени, а срокът на
действие на договора за финансов лизинг – продължен.
В периода 2011 - 2012 г. лизингополучателят изпаднал в
забава по отношение на част от дължимите лизингови вноски и лизингополучателят
се снабдил с изпълнителни листове в рамките на заповедни производства,
включително за вноски с ненастъпил падеж (при твърдения на заявителя за обявена
предсрочна изискуемост на задълженията по договора за лизинг), въз основа на които
инициирал производства за принудително изпълнение, обединени в общо изпълнително дело №
20138510403045 на ЧСИ М. П..
Поради невъзможността сумите по изпълнителното
производство да бъдат изплатени, между солидарния с ищеца длъжник „П.Х.“ АД, „К.Т.Б.“
АД и кредитора „У.Л.”
АД било постигнато споразумение банката да погаси всички задължения по договора
за лизинг, в резултат на което всички вземания на „У.Л.”
АД от „Е.Л.– Д.А.” ЕООД
(н) били прехвърлени на „К.Т.Б.“ АД, за което ищецът бил уведомен на 02.12.2013
г.. Солидарният длъжник „П.Х.“ АД извършил цялостното погасяване на
непадежиралите задължения в рамките на
изпълнителното производство по дело № 20138510403045 на ЧСИ М. П.. Така
следващата дължима вноска по договора за финансов лизинг била с падеж
01.02.2019 г. и то за остатъчната стойност на лизинговия обект.
Въпреки това на 20.01.2014 г. ищецът бил уведомен от
трето лице – „П.Л.“ АД (сега в несъстоятелност), че по силата на договор за покупко-продажба
от 18.12.2013 г. придобило правото на собственост върху самолет Bombardier
CL-600-2-B16 Challenger,
модел 604, фабричен сериен № 5602, който ищецът му предал с приемо-предавателен
протокол от 20.01.2014 г..
Лизингодателят „У.Л.”
АД на 17.01.2014 г. без да има право развалил договора за финансов лизинг, при
твърденията „Е.Л.– Д.А.”
ЕООД (н) да имало задължения за просрочена главница в размер на 1043843,20
щатски долара и просрочена възнаградителна лихва в размер на 215875,40 щатски
долара, както и задължения за непадежирала главница от 7394177,63 щатски долара
и непадежирала възнаградителна лихва от 591159,61 щатски долара.
С оглед извършеното разваляне, заплатената първоначална
вноска от 6516000 щатски долара, която не представлявала лизингова вноска и
като платена на отпаднало основание, подлежала на връщане. При условията на
евентуалност се твърди същата да представлява имуществена вреда от
неправомерното прекратяване на договора за лизинг.
От друга страна, ответникът „У.Л.”
АД получило сумата 7143454,30 щатски долара за ползване на лизинговия актив в
периода 01.02.2014 г. – 01.02.2019 г. без да предостави ползването му, с която сума
ответникът неоснователно се обогатил, тъй като получил плащане от „К.Т.Б.“ АД (н), а ищецът се обеднил,
тъй като в правната му сфера възникнало задължение за заплащане на вноските към
погасилото ги лице (солидарния длъжник „П.Х.“ АД (н)), без да получи насрещна
престация – ползването на самолета, поради което тази сума следвало да се върне
при условията на чл. 59, ал. 1 ЗЗД, респ. връщането й се претендира като
обезщетение за имуществените вреди от неизпълнението на договора за финансов
лизинг, изразено в непредоставяне за ползване на лизинговия обект.
В депозиран
излишно подробен отговор на исковата молба „У.Л.”
АД оспорва процесуалната допустимост и основателността на предявените искове.
В
противоречие с разпоредбите на чл. 620, ал. 5 ТЗ и чл. 72, ал. 1 ГПК счита, че
за всеки от исковете, предявени при условията на евентуалност следва да се
внесе държавна такса, което становище е неоснователно, тъй като всеки от
исковете, независимо от условията на съединяване е иск за попълване на масата
на несъстоятелността и поради това внасяне на държавна такса не се дължи
предварително. Напълно неоснователни са и доводите за нередовност на исковата
молба относно размера на предявените вземания, съответно липсата на уточнение
дали претендираните вреди представляват загуби или пропуснати ползи. Последното
е правна квалификация и не обуславя редовност на исковата молба.
Правопораждащите вземанията факти са ясно очертани и не се налага допълнителното
им уточняване от страна на ищеца.
Не оспорва сключените на 31.03.2008 г. между страните
правни сделки, включително анексите към договора за финансов лизинг, както и
снабдяването с изпълнителни листове в рамките на заповедни производства, но
твърди, че същите имали за предмет само падежиралата главница и договорна лихва
до 01.08.2012 г., както и обявената за предсрочно изискуема част от половината
главница. Оспорва да е постигнато споразумение с „К.Т.Б.“ АД (н) и „П.Х.“ АД (н). Бил сключен договор за цесия
на вземания, с който в полза на банката били прехвърлени конкретни вземания по
договора за лизинг, но не всички такива. Извън вземанията, за които „У.Л.” АД се снабдило с изпълнителни
листове, вземанията не били прехвърлени и техен носител останало ответното
дружество. В тази връзка оспорва да са били изплатени всички задължения по
договора за лизинг от солидарния длъжник „П.Х.“
АД (н). Неизпълнението от страна на лизингополучателя в периода 21.08.2012 г. –
17.01.2014 г. породило правото на лизингодателя да упражни правото на разваляне
на договора. Развалянето пораждало действие занапред, затова претенцията за
връщане на сумата 6516000 щатски долара била неоснователна. По същите
съображения и искът за връщане на сумата 7143454,30 щатски долара, с която
ответникът се обогатил за сметка на ищеца, бил неоснователен.
Неоснователни били и евентуално предявените претенции за
вреди от неизпълнение на лизинговия договор, които били и погасени по давност.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва депозирания
отговор, като твърди, че в нито един момент не е поддържал твърдение, че
договорното правоотношение между страните не е прекратено. Напротив – именно в
резултат на неправомерното разваляне на договора твърди да са претърпени имуществените
вреди.
В допълнителния отговор, „У.Л.”
АД подробно възпроизвежда вече развитите възражения срещу исковете.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно и от вписванията по партидата на ищеца в
търговския регистър се установява, че с решение № 2309/06.12.2017 г. по т. д. № 3017/2017 г.
на СГС, ТО, VI–14 състав за същия е открито производство по несъстоятелност,
поради настъпила неплатежоспособност с начална дата 31.12.2013 г., като със
същото решение дружеството е и обявено в несъстоятелност.
Видно от договор за покупко-продажба на самолет, сключен
на 12.10.2007 г. (датата, подписите и размера на суми се съдържат само в
представения препис на чужд език), ищецът се съгласил да придобие от И.Г.ЛЛЦ
правото на собственост с обект самолет Bombardier
CL-600-2-B16 Challenger,
модел 604, фабричен сериен № 5602, срещу заплащане на цена в размер на 27135000
щатски долара. Така закупеният самолет ищецът прехвърлил с договор за
покупко-продажба № Air Lasur-UCL-1,
сключен на 31.03.2008 г. с нотариално удостоверени подписи, в полза на ответника
„У.Л.” АД срещу цена в същия размер -
27150000 щатски долара. Договорът,
продавачът „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н) сключил и в качеството на лизингополучател,
който след извършеното предаване на самолета на купувача „У.Л.” АД, го получил в свое държане
при условията на договор за финансов лизинг № 82436/31.03.2008 г..
Съгласно съдържащите се в договора за финансов лизинг
дефиниции „първоначална вноска“ означава всички суми в щатски долари (ЩД),
дължими от лизингополучателя преди подписването на приемо-предавателния
протокол, намаляващи размера на финансирането, независимо дали тези плащания са
направени на лизингодателя или на продавача на самолета. Първоначалната вноска
възлизала на сумата 6516000 щатски долара и била дължима след сключване на
договора преди да се направят каквито и да е плащания от лизингополучателя към лизингодателя
или към продавача на самолета и преди подписване на приемо-предавателния протокол.
Съгласно раздел V от договора, лизингополучателят „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н) дължал
заплащането на 132 лизингови вноски, включващи главница и лихва, платими в края
на всеки календарен месец, съгласно погасителен план.
От представеното споразумение към лизингов договор №
82436, сключено между ищеца, в качеството му на продавач и лизингополучател и
ответника „У.Л.” АД,
действащ като купувач и лизингодател, се установява, че същите на 31.03.2008 г.
постигнали съгласие, дължимата продажна цена за самолета в размер на 27150000 щатски
долара (без ДДС) да бъде прихваната с дължимите от продавача, но в качеството
му на лизингополучател по договора за финансов лизинг първа вноска в размер на
6516000 щатски долара и такса управление в размер на 122175 щатски долара,
намалена с предварително заплатените от лизингополучателя 8000 евро за
инспекция на самолета, преизчислени в
щатски долара по официалния курс на ЕЦБ в деня преди прихващането.
Задълженията
на лизингополучателя „Е.Л.–
Д.А.” ЕООД (н), произтичащи от договора за финансов лизинг №
82436/31.03.2008 г. били
обезпечени с поръчителство от страна на „П.Х.“ АД, видно от сключения на
31.03.2008 г. договор за поръчителство към договора за финансов лизинг, но с
анекс № 1 към договора за финансов лизинг, поръчителят встъпил в
правоотношението като съдлъжник.
С анекс № 3/27.12.2011 г. сключен между „У.Л.” АД, солидарните длъжници „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н), „П.Х.“ АД и
встъпилия в задълженията по силата на анекса съдлъжник „Еър Лазур“ АД, било
постигнато съгласие за разсрочване на задълженията на лизингополучателя, като
бил подписан нов погасителен план. В т. 16 от анекса страните предвидили
неизпълнението на лизингополучателя на което и да е задължение по договора да
поражда правото на лизингодателя да направи вземането си за главница до края на
договора предсрочно изискуемо за целия или част от неговия размер. В т. 19 на
анекса пък изрично страните предвидили платените лизингови вноски, такси и
застрахователни премии да не подлежат на връщане при разваляне на договора.
Видно от погасителния план, задължението по договора за
финансов лизинг № 82436/31.03.2008 г. възлизало на 18603898,93 щатски долара и
следвало да бъде погасено чрез 86 месечни вноски, като към 01.02.2019 г. се
дължало и заплащането на остатъчна стойност в размер на 6787500 щатски долара.
Поради
неплащане в срок на падежирали задължения по договора за лизинг, на 08.08.2012
г. с нотариална покана, peг. № 8678 от 08.08.2012 г., том 2, акт 94 на
нотариус В.В., № 320 на НК, лизингополучателят „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н) е поканен от
лизингодателя да заплати просрочените към 23.07.2012 г. вноски в общ размер от
1410724,53 щатски долара, като при неизпълнение в предоставения допълнителен
срок, лизингодателят обявил за предсрочно изискуема сумата от 8498272,23 щатски
долара, представляваща част от общия размер на дължимата по договора
непадежирала главница след 01.07.2012 г. на основание чл. 16, ал. 1 от анекс №
3/27.12.2011 г. към договора. Нотариалната покана е връчена на
лизингополучателя на 13.08.2012 г..
Не е спорно и от представените заповед № 9698/30.11.2012
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ, издадена по
частно гр. дело № 17334/2012 г. на 33 състав на РС-Варна и заповед №
2773/05.04.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ,
издадена по частно гр. дело № 4592/2013 г. на 20 състав на РС-Варна, се
установява, че на солидарните длъжници по договора за финансов лизинг е
разпоредено да заплатят на „У.Л.”
АД, съответно сумата 4500000 щатски
долара – част от предсрочно изискуема главница (без отразяване на пълния дължим
размер), сумата 60251,40 щатски долара – просрочена главница за периода
02.07.2012 г. - 01.08.2012 г. и сумата 3998272,23 щатски долара – останалата
част от предсрочно изискуема главница по договора за финансов лизинг (без
посочване на пълния претендиран размер), заедно със законната лихва и
съответните разноски.
Въз основа
на заповедите за изпълнение са издадени изпълнителни листове и кредиторът
инициирал производство за принудително събиране на присъдените вземания –
първоначално образувано при ЧСИ № 715 М. П., препратено за продължаване на
действията на ЧСИ № 838 М.Б., при който е образувано под № 20138380402818, в
което производство бил присъединен за удовлетворяване и изпълнителния лист от
09.04.2013 г., издаден по гр. д. № 4592/2013 г. на РС-Варна.
Видно от уведомление, постъпило по изп. дело №
20138380402818 на ЧСИ Бъзински, взискателят „У.Л.”
АД и „К.Т.Б.“ АД нотифицирали съдебния изпълнител, че помежду им бил сключен на
20.11.2013 г. договор за цесия, въз основа на който вземанията по издадените
изпълнителни листове били прехвърлени на банката, съответно цесионерът направил искане изпълнителното
производство да продължи при ЧСИ М. П., № 851.
Ответникът „У.Л.”
АД изрично уведомил длъжника за прехвърляне на вземанията по договора за финансов
лизинг в полза на „К.Т.Б.“ АД с уведомление, получено от адресата на 25.11.2013
г.. Съгласно уведомлението предмет на цесията били вземания в размер на
9865545,87 щатски долара – главница, сумата 559292,66 лева – съдебни разноски,
заедно със съответното обезщетение за забава в размер на законната лихва. От
съдържанието на уведомлението става ясно, че в полза на „У.Л.”
АД били издадени и изпълнителни листове за падежирала главница, част от която
била погасена преди сключването на договора за цесия.
Лизингодателят
„У.Л.”
АД отправил на 17.01.2014 г. изявление за разваляне на сключения договор за
финансов лизинг, поради наличието на неизпълнени задължения за просрочена
главница и възнаградителна лихва в общ размер на 1259718,60 щатски долара и
непадежирала главница и възнаградителна лихва в размер на 7985337,24 щатски
долара, което е получено от „Е.Л.–
Д.А.” ЕООД (н) на същата дата – 17.01.2014 г..
До
лизингополучателя било отправено и уведомление от трето лице – „П.Л.“ АД (н) за
предаване на фактическата власт върху лизинговия актив – самолет Challenger, фабричен сериен № 5602, поради придобиване
на собствеността му въз
основа на договор, сключен с „У.Л.”
АД на 18.12.2013 г.. С приемо-предавателен протокол самолетът бил предаден на
20.01.2014 г. от „Е.Л.– Д.А.”
ЕООД (н) и „У.Л.” АД на „П.Л.“ АД (н).
Съгласно
удостоверение, изх. № 67187/15.10.2018 г., издадено по изп. дело № 20138510403045
на ЧСИ М. П., всички дължими в производството суми били заплатени на 06.01.2014
г.. Удостоверение за пълно погасяване на задълженията на 06.01.2014 г. е
издадено и по отношение на изп. дело № 20138510403042 на ЧСИ М. П..
С молба от
28.11.2018 г. „П.Х.“ АД
(н) предявило за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Е.Л.– Д.А.”
ЕООД (н) вземания в размер на 36466576,32 лева – главница, представляваща
извършено погасяване на задълженията на лизингополучателя по договори за
финансов лизинг от 31.03.2008 г. и 30.10.2008 г. (който не е предмет на
настоящото производство), заедно със съответните изтекли мораторни лихви, които
са приети за удовлетворяване в производството по несъстоятелност на ищеца.
Предявените от ответника „У.Л.” АД вземания
по договор за финансов лизинг на самолет №
82436/31.03.2008 г. в общ размер на 5679167,43 щатски долара, формирани
от сумите просрочена главница в размер на 1043843,20 щатски долара или 1805911,37 лева, просрочена възнаградителна лихва в размер 215875,49
щатски долара или 375477,55 лева, неустойка при разваляне на
договора, считано от 17.01.2014 г. в размер на 2985337,24 щатски долара или
4319932,25 лева, други задължения (такси, данъци, застраховки) в
размер на 433,52 щатски долара или 741,33 лева и законна лихва за
забава върху общия размер на
задълженията за периода 18.01.2014 г. - 06.12.2017 г.,
възлизаща на сумата
1433677,98 щатски долара или 2372880,43 лева, не са приети за
удовлетворяване в производството по несъстоятелност на „Е.Л.– Д.А.” ЕООД
(н), поради погасяването им по давност, видно от обявеното в търговския
регистър определение № 3401/19.06.2019 г.
по търг. дело № 3017/2017 г. на СГС, VІ-14 състав.
В производството са приети основно и допълнително
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като
обосновани и съответни на събраните в производството доказателства и основава
изводите си на тях.
Вещото лице, след проверка на счетоводните книги на страните,
е констатирало, че със сумата 6516000 щатски долара е намалена главницата по
договора за финансов лизинг, в резултат на извършено прихващане. Цената по
договора за продажба е 27150000 щатски долара, от която купувачът „У.Л.” АД заплатило сумата 20524461,80 щатски
долара, а остатъкът от 6625538,20 щатски долара бил погасен чрез прихващане със
задълженията на ищеца по договора за лизинг за първоначална вноска и такса
управление.
Само сумата 60251,40 щатски долара, за която е издаден
изпълнителен лист на 09.04.2013 г. представлява просрочена главница за периода
02.07.2012 г. – 01.08.2012 г., като останалата част от главницата в размер на
3998272,23 щатски долара по този изпълнителен лист и сумата 4500000 щатски
долара, за която е издаден изпълнителен лист от 14.12.2012 г. представляват
предсрочно изискуема главница, с която биха могли да бъдат погасени вноски от №
1 до № 69 (с падеж 01.09.2017 г.) и частично вноска № 70 по погасителния план
към анекс № 3. В счетоводните книги на „У.Л.”
АД с дата 01.09.2012 г. е начислена вноска в размер на 8588720,68 щатски
долара, от която предсрочно изискуема главница в размер на 8498272,23 щатски
долара, изчислена като ½ от цялата текуща главница по погасителния план
след падежа на вноска № 9 – 01.09.2012 г. и месечна вноска в размер на 60377,87
щатски долара с падеж 01.09.2012 г.. Към 19.11.2013 г. непогасените главници по
издадени от ответника фактури са в размер на 10784643,85 щатски долара, но
видно от таблицата, изготвена от вещото лице, в тях е включена сумата
8498272,23 щатски долара – предсрочно изискуема главница. Към 17.01.2014 г.
непогасените падежирали задължения на „Е.Л.–
Д.А.” ЕООД (н) възлизали на сума в общ размер на 1260152,19 щатски долара. След
завеждане на предсрочно изискуемата главница, останалата част е разпределена в
рамките на съществуващия погасителен план при запазване на падежната дата и
размера на главницата за периода 01.09.2012 г. - 01.01.2019 г., като предсрочно
изискуемата главница е отразена при изравнителната вноска, която от 10436183,15
щатски долара е преобразувана в сумата 1937910,92 щатски долара. Последното
плащане по договора за финансов лизинг от страна на „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н) е извършено
на 21.12.2012 г. и е в размер на 25000 щатски долара. Към изготвяне на
допълнителното заключение на вещото лице (19.11.2019 г.) непогасените
задължения на „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н) по договора за лизинг за главница
(нефактурирана) възлизали на сумата 7518922,85 щатски долара и 621025,31 щатски долара – нефактурирана
възнаградителна лихва.
Други доказателства от значение за спора не са ангажирани,
като необсъдените такива съдът счита за неотносими към предмета на доказване.
По отношение на иска с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
връщане на сумата 6516000 щатски долара.
Страните не спорят, че сключеният помежду им на
31.03.2008 г. договор за финансов лизинг № 82436 е източник на облигационно
правоотношение със съдържание задължението на лизингодателя да придобие в
собственост и предостави за ползване движима вещ (в случая въздухоплавателно
средство) на лизингополучателя срещу задължението на последния да заплаща
лизингови вноски, съгласно уговорен погасителен план, както и да извършва други
плащания, съгласно клаузите на договора и с възможност да придобие вещта - чл. 342, ал. 2 и ал. 3 ТЗ.
В задължителната практика на ВКС, обективирана в решение
№ 102 от 03.08.2010 г. по т. д. № 897/2009 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС и решение
№ 112 от 15.01.2015 г. по т. д. № 2936/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, е
разяснено, че с договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да
придобие вещ от трето лице (в случая това е самият лизингополучател) при
условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване
срещу възнаграждение. За разлика от оперативния лизинг, финансовият лизинг
съчетава мандатния елемент - поръчката на лизингополучателя с
финансово-кредитния елемент - придобиването на вещта от лизингодателя с негови
средства и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на
възнаграждение за ползването (лизингови вноски). По своята същност финансовият
лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във
веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят,
финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на
лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на
покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане
на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски, на
определени интервали от време. За разлика от оперативния лизинг, при договора
за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение (общата стойност на
лизинговите вноски) е калкулирано по начин, че да покрива първоначалната
стойност на актива (вещта), разноските на лизингодателя и неговата печалба,
поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от
лизингополучателя. Докато при оперативния лизинг интересът на лизингодателя е
получаване на отделната лизингова вноска, при финансовия лизинг интересът е
получаване на цялото лизингово възнаграждение, включително извършването на
разпореждане с актива в полза на лизингополучателя след неговото заплащане. При
предсрочно прекратяване на договора за лизинг в двете му разновидности (оперативен
и финансов) и връщане на лизинговата вещ, включително поради неизпълнение на
задължението на лизингополучателя за заплащане на лизинговите вноски, всяка от
страните се освобождава от бъдещите си основни задължения по лизинговия
договор. В този случай лизинговите вноски, чийто падежът не е настъпил към
прекратяване на договора, не се дължат на лизингодателя поради прекъсване на
договорното правоотношение, но в случай, че фактическата власт върху вещта е върната
на лизингодателя.
В същия смисъл са и становищата на правната теория
(обобщени от Веселин Христов в публикация на електронен адрес:
http://praven-pogled.eu) - при финансовия лизинг заетата от финансиращия субект
сума се трансформира, като се овеществява (остойностява) в придобитата и
предоставена на лизинг вещ на лизингополучателя. С финансовия лизинг
лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ
фактически предоставя инвестиционен кредит на лизингополучателя в размер на
преобразуваната във вещ покупна цена, като си осигурява възстановяване на
инвестицията чрез заплащане от лизингополучателя на лизингова цена, плащана
чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. Следователно
финансовият лизинг стои близо до банковия инвестиционен кредит, основно
краткосрочен или средносрочен. Подобно на кредита, с финансовия лизинг се цели
финансиране на един субект за определен срок, тъй като субектът не разполага с
достатъчно налични средства към даден момент, но желае да ги заеме от
финансиращ субект и да ги възстанови след определен разсрочен период на
определена за това цена (възнаградителна лихва). Финансиращият субект придобива
правото на собственост с обект определена вещ, но не, за да е негов носител и
да упражнява включените в това право правомощия, а единствено с цел да обезпечи
ползването й от лизингополучателя, който да я придобие след изтичане срока на
договора или предсрочно. За разлика от кредитирането обаче, при което винаги се
предоставят парични средства, при финансовия лизинг финансирането е
трансформирано в определена вещ, избрана и поръчана от финансирания субект.
Правният интерес при договора за финансов лизинг не се свежда само до правото
на лизингополучателя да ползва вещта, предмет на договора на лизинг, но основно
цели да задоволи интереса му от придобиване правото на собственост върху вещта.
И при кредита, и при финансовия лизинг заетата от финансиращия субект сума
формира главницата по договора. Тази главница се възстановява от финансирания
субект разсрочено, на серии съгласно легалната дефиниция, дадена от
Международен счетоводен стандарт № 17, като за целта финансираният субект
заплаща определена цена – възнаградителна лихва за използването и разсроченото
възстановяване на чуждия (заетия) финансов ресурс. При финансовия лизинг
главницата се дължи във всички случаи от лизингополучателя, дори при погиване
на обекта на лизинга, тъй като рискът е за него (чл. 343 ТЗ) и главницата
съставлява именно кредитния елемент в лизинговото правоотношение, като този
зает ресурс следва да бъде върнат от лизингополучателя.
При финансовия лизинг, както при банковия кредит, се
предвижда самоучастие на финансираното лице във финансирането на обекта на
лизинга – под формата на встъпителна (първоначална) вноска, която вноска не е
обвързана с предаването на лизинговата вещ. Именно самоучастието придава на
финансовият лизинг инвестиционен характер и за двете страни по
правоотношението, като разпределя финансовата тежест между тях във връзка с
финансирането и придобиването на лизинговия актив. По тази причина дължимите
плащания за главница по финансовия лизинг в икономически план нямат характер на
дължимо възнаграждение за използване на актива, по подобие на възнаграждението
за ползване по едно наемно правоотношение (както е при оперативния лизинг), а
съставляват погасяване (възстановяване) на заетия финансов ресурс от
лизингодателя.
Съдът разглежда основните характеристики на договора за
финансов лизинг с оглед предмета на настоящия правен спор.
Основателността на предявения
осъдителен иск за връщане на сумата 651600 щатски долара, с правна квалификация
чл. 55, ал. 1, предл. 3 вр. чл. 87 ЗЗД, се обуславя от кумулативното наличие на
предпоставките: валидно възникнало между страните правоотношение от сключен договор за финансов лизинг, по който е
заплатена първоначална вноска, възникнало в полза на лизингодателя потестативно
право да развали договора, отправено до лизингополучателя волеизявление за
разваляне, достигнало до адресата и евентуално възникнало за ответника задължение
за връщане на получената по разваления договор престация.
Страните
не спорят, че сключили договор за финансов лизинг №
82436, който породил помежду им облигационно отношение със съдържание
задължението на лизингодателя да придобие в своя собственост въздухоплавателно
средство, което да предостави на лизингополучателя за ползване срещу заплащане
на определена парична сума, включваща първоначална вноска, 132 лизингови вноски
и финално плащане, дефинирано в договора като 25 % от покупната стойност на
самолета или 6787500 щатски долара. За съдържанието на правата и задълженията
на страните в рамките на лизинговото
правоотношение е без значение фактът, че именно между същите страни е сключен договор за
продажба, в резултат на който „У.Л.” АД придобило правото на
собственост върху самолета точно от „Е.Л.–
Д.А.” ЕООД (н). При договора за продажба правото на
собственост преминава върху купувача от момента на постигане на съгласието,
когато се касае за индивидуално определена движима вещ, а процесният самолет е
такава, съгласно чл. 24, ал. 1 ЗЗД, без да е необходимо предаването й. Ясно е,
че ако продавачът не е носител на правото на собственост към момента на
сключване на договора, последният ще породи само облигаторен, но не и вещно-транслативен
ефект, без това да засяга действителността на сделката, като ще е въпрос на
изпълнение/неизпълнение на задължението на продавача да достави вещта, респ. да
прехвърли собствеността върху нея. Страните не спорят, че договорът за продажба
породил целения вещно-транслативен ефект. Така продажбеното
правоотношение доказва факта на изпълнение на задължението на лизингодателя „У.Л.”
АД да придобие вещта, фактическата власт върху която е предадена на
лизингополучателя при сключването на договора за финансов лизинг.
Заплащането
на първоначалната вноска от страна на лизингополучателя е осъществено чрез
прихващане с вземането му за продажната цена. За да настъпи погасителният ефект на прихващането, когато
то се извършва извънсъдебно, както в настоящия случай, следва да бъде
установено, че са се осъществили всички предпоставки, предвидени в чл. 103, ал.
1 ЗЗД, при които това право на компенсация възниква, а именно, че съществуват
насрещни изискуеми и ликвидни вземания на две лица, както и да се докаже, че
това право е надлежно упражнено, съгласно чл. 104, ал. 1, предл. първо ЗЗД, т.
е. че от едното от лицата, които си дължат взаимно, е отправено изявление за
прихващане, което да е достигнало до другото лице. Съгласно нормата на чл. 104,
ал. 2 ЗЗД погасителният ефект на възникналото и надлежно упражнено извънсъдебно
право на прихващане настъпва от деня, в който то е могло да се извърши, който
следва да се приеме, че съвпада с момента, в който и двете насрещни вземания са
станали изискуеми и са били ликвидни, т. е. установени по основание и размер с
постановено между страните съдебно решение, респ. влязла в сила заповед за
изпълнение, или когато тяхното възникване и размер са безспорни в отношенията
помежду им. Страните по договора за продажба и финансов
лизинг изрично са оформили съгласието за извършване на компенсацията между
насрещните си задължения, възникнали от различните правоотношения в документ
(споразумение от 31.03.2008 г.), поради което е ясно, че прихващането е
произвело погасителен ефект - задължението за заплащане на първоначалната
вноска в размер на 6516000 щатски долара е изцяло изпълнено от „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н), без
значение, че използваният погасителен способ
не е плащане.
В този смисъл напълно неоснователни са
доводите на ответника „У.Л.”
АД, че поради извършено прихващане не е налице нещо получено, което да подлежи
на връщане чрез кондикционния иск. Погасеното чрез прихващане задължение е
изпълнено парично задължение, което означава, че в правната сфера на ответника
е настъпила благоприятна промяна – намален е размерът на негово ликвидно и
изискуемо задължение (за заплащане на цената на самолета), което съставлява получаване
по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
По делото не е спорен факта на
отправено от страна на лизингодателя едностранно изявление за разваляне на
договора поради твърдяно неизпълнение на задълженията на „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н)
да заплаща уговорените в погасителния план към анекс № 3 лизингови вноски
(главница и възнаградителна лихва) за периода 01.09.2012 г. – 17.01.2014 г., включително
обявена за предсрочно изискуема част от главницата и поради неизпълнение на
задължението за учредяване в срок до 10.02.2012 г. на уговорените в анекс № 3/27.12.2011
г. обезпечения – първа по ред ипотека върху недвижими имоти и първи по ред
особен залог върху движими вещи. Неизпълнението на това задължение страните
изрично уговорили да обуславя възможност за лизингодателя да развали договора
при условия, каквито сам прецени, включително без да е предвидено
предоставянето на допълнителен срок за изпълнение. В уведомлението „У.Л.” АД изрично се позовало на
безполезност на последващо изпълнение на задълженията и развалило договора,
като поканило лизингополучателя да върне вещта.
Според създадената уеднаквена практика, обективирана в
постановени реда на чл. 290 ГПК решения и обобщена в решение № 76/13.07.2017 г.
по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I Т.О., правото да се развали двустранен
договор е преобразуващо по своя характер. Същото се упражнява с едностранно
волеизявление и възниква при наличие на неизпълнение по един двустранен
договор. Прието е, че в чл. 87, ал. 1 ЗЗД са уредени елементите от фактическия
състав, като общото правило е, че договорът се разваля от изправната страна с
извънсъдебно едностранно изявление до длъжника, като упражняването на това
право се предпоставя от предупреждение, свързано с искане за изпълнение в
подходящ срок, както и с изявление, че договорът се смята за развален в случай
на неизпълнение в дадения срок. Разпоредбата на чл. 87, ал. 1 ЗЗД, установяваща
предпоставки за едностранно прекратяване на двустранни договори при виновно
неизпълнение, е диспозитивна и страните по договора са свободни и могат да се
отклонят от тях, ако уговорят други условия и начин на разваляне.
В случая, в анекс № 3 към договора за финансов лизинг
условията, при които лизингодателя може да упражни правото на разваляне при
неучредяване на вещните обезпечения са предоставени на неговата преценка (т. 22
от анекса). Когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното
действие настъпва от момента на получаване на предупреждението от длъжника и
след изтичане на допълнителен срок за изпълнение, а ако такъв не е следвало да
бъде даден - от момента на достигане на уведомлението до длъжника.
Необходимо е да се прави разлика между упражняване от
кредитора на предоставено му от закона право едностранно да развали един
двустранен договор поради неизпълнение на насрещната страна, което се
осъществява чрез отправяне на едностранно волеизявление и от друга страна -
получаване на уведомлението от неговия адресат – длъжника, което има значение
за настъпване на последиците на развалянето. Регламентацията по чл. 87 ЗЗД
касае самото субективно право на разваляне на двустранен договор – кой е негов
титуляр, при какви предпоставки може да се упражни, по какъв начин и в какъв
срок, а разпоредбата на чл. 88 ЗЗД урежда правните последици на развалянето.
В този смисъл първият въпрос, който се поставя е породено
ли е потестативното право на лизингодателя „У.Л.”
АД да развали договора и на
следващо място надлежно ли е упражнено то.
В тази връзка е необходимо да се отбележи, че лизингодателят
е прехвърлил на друг правен субект - „К.Т.Б.“ АД (н) част от вземанията си по договора за
финансов лизинг – тези, за които са издадени изпълнителни листове и за
събирането на които са инициирани изпълнителни производство, но не всички вземания
по договора, както неоснователно твърди ищецът.
Вземанията, представляващи падежирали към 17.01.2014 г.
лизингови вноски, дължими за периода 01.09.2012 г. – 17.01.2014 г. не са
предмет на сключения договор за цесия, съответно техен носител е продължило да
бъде „У.Л.” АД.
Непадежиралата главница в размер на 7394177,63 щатски долара и непадежиралата възнаградителна лихва
в размер на 591159,61 щатски долара, за които кредиторът е приел да е налице
неизпълнение обаче не се установява да са с настъпил падеж, съответно липсват
доказателства да е отправено до длъжника изявление за обявяване на тези
задължения за предсрочно изискуеми, за да се приеме, че длъжникът е загубил
преимуществото на срока.
Въпреки
това не се установява длъжникът да е учредил уговорените в анекс № 3
обезпечения, съответно е в неизпълнение на вече падежирали задължения за
заплащане на лизингови вноски. Това му поведение няма съмнение, че е породило
правото на кредитора да прекрати правната обвързаност с неизправния длъжник
като развали договора.
Доводи
неизпълнението на „Е.Л.– Д.А.”
ЕООД (н) да е било несъществено от гледна точка интереса на
кредитора не са релевирани, а от друга страна изпадането на длъжника в забава
не е инцидентно – в рамките на действие на лизинговия договор страните
трикратно са предоговаряли начина и условията на разсроченото връщане на
финансирането (предоставения кредит във веществена форма), включително
кредиторът се е снабдил с изпълнителни листове за принудително събиране на част
от вземанията си. Затова непредоставянето на вещни обезпечения следва да се
цени като достатъчно съществено неизпълнение на договора за финансов лизинг,
което е породило правото на „У.Л.” АД да го развали.
Това право
е упражнено с едностранно изявление, без на длъжника да е предоставен
допълнителен срок за изпълнение, доколкото в сключения анекс на кредитора е
предоставена дискреция дали да упражни и при какви условия това потестативно
право, а както вече се посочи предоставянето на допълнителен срок не е нормативен
императив.
С оглед
изложеното с достигане на изявлението на „У.Л.” АД до длъжника „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н) сключеният договор
за финансов лизинг № 82436/31.03.2008 г. е развален.
Съдебната практика е категорична, че с оглед характера на
насрещните престации - за продължително изпълнение на лизингодателя
(предоставяне на ползването на вещта) и за периодично изпълнение на
лизингополучателя (за заплащане на лизинговата цена на вноски), развалянето на договор
за финансов лизинг има действие занапред, а не обратно действие към момента на
сключване на договора, по аргумент от чл. 88 ЗЗД. Това означава, че лизинговите
вноски с настъпил към момента на развалянето падеж – 17.01.2014 г., са дължими,
независимо от факта на прекратяване на правоотношението, в рамките на което са
възникнали. След посочената дата и при осъществено на 20.01.2014 г. връщане на
лизинговата вещ, задължение за престиране на лизингови вноски не е налице, то е
прекратено. Връщане (реституция) на вече платените лизингови вноски не се дължи,
който извод съдебната практика е формирала с оглед посоченото естество на
насрещните престации.
Тази принципна постановка няма основание да се счита
неприложима по отношение на извършената първоначална вноска. Действително тази
вноска не е обусловена от предоставяне ползването на лизинговата вещ, а е форма
на самоучастие при финансиране закупуването на вещта (съгласно договорната
дефиниция – плащане, което намалява размера на финансирането), поради което същата
съставлява част от цената на самолета и е извършена с оглед бъдещото придобиване
правото на собственост върху него, което по волята на страните е предвидено да
се осъществи автоматично при изтичане срока на договора и при условие, че
лизингополучателят е изпълнил всички задължения, включително да заплати
финалното плащане, дължимо с последната лизингова вноска - т. 4 от раздел ІV на договора за финансов
лизинг. С развалянето на договора правото на собственост върху самолета не би
могло да бъде придобито по силата на тази клауза от договора, тъй като правната
връзка между страните е прекратена. Това обаче е резултат от противоправното
поведение на страната лизингополучател. Лизингодателят принципно няма интерес
от придобиване правото на собственост върху самолета – то става част от
правната му сфера в изпълнение на поетото задължение по договора за финансов
лизинг. Интересът му е да получи връщане на предоставеното финансиране (инвестицията),
заедно с възнаграждението за ползване на финансовия ресурс, т. е. пълният
размер на уговорените лизингови вноски, включително първоначална и финална
такава.
В този смисъл е и решение № 49 от 26.06.2017 г. на ВКС по
т. д. № 89/2016 г., II т. о., ТК, в което е разяснено, че при финансовия лизинг
интересът на лизингодателя е получаване на цялото лизингово възнаграждение, а
интересът на лизингополучателя - ползване на вещта през срока на договора и
придобиване на собствеността съобразно договорните клаузи, в случая при
изтичане срока на договора и изправност на лизингополучателя. При развален
договор за финансов лизинг лизингодателят се освобождава занапред от
задължението да предостави ползването на лизинговата вещ и да прехвърли
собствеността върху същата, но той вече е изпълнил задължението си да придобие
същата и е предоставил ползването й за определен период от време (близо 4
години), затова платеното от лизингополучателя срещу вече полученото изпълнение
не подлежи на връщане - основанието разбирано като валидно правоотношение за
разменените престации е отпаднало, но с ефект за в бъдеще.
Действително вземането по чл. 55, ал. 1 ЗЗД не зависи от
причината, поради която основанието за задържане на получената престация е
отпаднало. Концикцията урежда само връщане на разменените престации при
отпадане на основанието за получаването и задържането им. Когато отпадането
поражда действие за в бъдеще, платените първоначална и месечни лизингови вноски
за ползване на лизинговата вещ за периода, през който е ползвана (до 20.01.2014
г.), не подлежат на връщане, защото лизингополучателят е получил насрещната
престация. Платената първоначална вноска не е дадена при отпаднало основание
(към престирането й договорът поражда действие, което не е отпаднало с обратно
действие) и затова не подлежи на връщане.
От изложеното се налага извод за неоснователност на главния
поддържан иск за връщане на даденото по разваления лизингов договор и затова се
налага разглеждането на предявения при условията на евентуалност иск за
заплащане на вредите от неизпълнение на задължението на лизингодателя да прехвърли
правото на собственост върху самолета, тъй като се е сбъднало
вътрешно-процесуалното условие за това.
По отношение на иска с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за
заплащане на сумата 9381736,80
лева в обезщетение на причинени вреди.
Искът е неоснователен.
В решение № 193 от 27.06.2012 г. по гр. д. № 1259/2011
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, е прието, че облигацията е средство за
задоволяване на един подлежащ на правна защита интерес на кредитора, с оглед на
който възниква облигационно право - право на кредитора да очаква един обещан от
длъжника облигационен резултат, чието съдържание при отношения, произтичащи от
договор се определя от страните. Предмет на облигационното отношение е онова,
за което длъжникът се е задължил. При неизпълнение на обещания облигационен
резултат, възниква гражданска отговорност за длъжника да обезщети кредитора за
претърпените от него вреди. Когато кредиторът търпи неблагоприятни имуществени
последици, може да претендира обезщетение за имуществени вреди, дифинирани в
разпоредбата на чл. 82 ЗЗД като "претърпяна загуба" - фактическо
влошаване състоянието на засегнатото имущество, осуетяване на очаквани облаги и
"пропуснати ползи" - неосъществено увеличаване на имуществото,
пропусната печалба. Поправянето на вредите в областта на договорната
отговорност е уредено с разпоредбата на чл. 79 ЗЗД. Ако престацията е още
възможна и длъжникът е в забава - липсва изпълнение в надлежното време,
кредиторът може да иска изпълнение заедно с обезщетение за вредите от забавата
(мораторни вреди) или да иска обезщетение вместо изпълнение (компенсаторни
вреди). Той може и да развали договора, с което да прекрати облигационното
отношение заедно със задължението на длъжника. При настъпил преобразуващ ефект
на развалянето, кредиторът не може да търси реално изпълнение заедно с
мораторно обезщетение, съответно компесаторно обезщетение. Ако кредиторът се
насочи към иск за изпълнение, той не може да търси обезщетение вместо
изпълнение. Ако е поискал компесаторно обезщетение, той не може да търси
изпълнение на началната престация.
В случая съдът прие, че договорът за
финансов лизинг е развален от лизингодателя поради виновното неизпълнение на
лизингополучателя-ищец, с ефект, настъпващ за в бъдеще, което е прекратило
правната връзка между страните, считано от 17.01.2014 г.. От този момент
правното задължение на „У.Л.”
АД да предостави ползването на
въздухоплавателното средство и прехвърлянето на собствеността върху него е
прекратено и няма как да представлява неизпълнение на договорно задължение, тъй
като такова вече не съществува. Неизпълнението е съществен елемент от
фактическия състав, пораждащ вземане за обезщетение на претърпените в рамките
на съответното договорно отношение вреди. Липсата му обуславя непораждане на
вземането и това сочи на неоснователност на предявения иск за възмездяване на
претърпени имуществени вреди от неизпълнение на договора за финансов лизинг.
По отношение на иска с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за
заплащане на сумата 10285145
лева в обезщетение на причинени вреди.
Вярно е, че този иск е предявен като евентуален, а като главен ищецът
поддържа субсидиарният иск за изравняване на неоснователно обогатяване.
Естеството на правоотношенията обаче налага разглеждането на иска, основан на
договорната отговорност като главен, предвид изричната норма на чл. 59, ал. 2 ЗЗД. Този извод се налага при съобразяване на установената от ВКС практика,
изразена в решение № 72/29.07.2013 г. по гр. д. № 402/2012 г. на ІV-то ГО, в
което е разяснено, че когато ищецът, предявявайки иск, търси определен правен
резултат, позовавайки се на едно правно основание и моли, ако то не бъде
установено, съдът да постанови същия резултат, но поради други правопораждащи
юридически факти, е налице обективно съединяване на искове при условията на евентуалност.
Предметът на иска се индивидуализира чрез страни, правопораждащи юридически
факти и петитум. При различие в някои от посочените елементи, са налице отделни
претенции. Когато те са предявени за съвместно разглеждане, съдът дължи
произнасяне по всяка от тях. При евентуалното обективно съединяване на искове,
съдът разглежда претенциите в реда, посочен от ищеца, освен, ако друго не
следва от естеството на спорните права и правоотношения. Евентуалната претенция
се разглежда само, ако бъде отхвърлен главният иск. Когато страните и петитумът
на евентуално съединените искове са едни и същи, а разликата е единствено в
правопораждащите юридически факти, съдът първо се произнася по юридическия
състав на главния иск и при отхвърлянето му, разглежда твърденията и
възраженията на страните досежно правопораждащите факти, на които се основава
евентуалната претенция. Кондикционният иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД не е уреден
като субсидиарен и затова при съединяването му с договорен се разглежда в реда,
избран от ищеца. При съединяване на договорен иск с иск по чл. 59, ал. 1 ЗЗД обаче
съдът е длъжен да съобрази субсидиарността на последния.
Искът е неоснователен по съображенията, изложени при разглеждане на искът
за обезщетение на вредите, резултат от неизпълнение на задължението за
прехвърляне на правото на собственост върху самолета. Развалянето на договора
за финансов лизинг от лизингодателя е резултат на виновното неизпълнение на
лизингополучателя-ищец да престира точно уговорените лизингови вноски и да
учреди съответните вещни обезпечения, с ефект настъпващ за в бъдеще, което е
прекратило правната връзка между страните, считано от 17.01.2014 г.. От този
момент правното задължение на „У.Л.” АД да предостави ползването на въздухоплавателното средство е прекратено и непредоставянето
му не представлява неизпълнение на договорно задължение, тъй като такова вече
не съществува. Както вече се посочи неизпълнението е съществен елемент от фактическия
състав, пораждащ вземане за обезщетение на претърпените в рамките на съответното
договорно отношение вреди и липсата му обуславя непораждане на вземане за
обезщетение, което означава, че така предявеният иск за възмездяване на
претърпени имуществени вреди е неоснователен. Отделен е въпросът, че принципно
право на обезщетение за неизпълнение на договорно задължение има изправната
страна, но не и неизправната такава.
Отхвърлянето на главния иск сбъдва вътрешното процесуално условие за
разглеждане на субсидиарния иск за изравняване на неоснователно обогатяване.
По отношение на иска с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за връщане на сумата 7143454,30
щатски долара.
И този иск е неоснователен.
Правопораждащите факти, които ищецът твърди да пораждат
вземането му са извършено от съдлъжник („П.Х.“ АД (н)) изпълнение на обявено за
предсрочно изискуемо задължение по договор за финансов лизинг, който е
развален, след което съдлъжникът предявил и било прието за удовлетворяване в
производството по несъстоятелност на ищеца вземане за платеното, срещу което по
договора за финансов лизинг не стояла насрещна престация. Плащането било
извършено в полза на частен правоприемник на ответника - „К.Т.Б.“
АД (н), която го придобила чрез сключен възмезден договор за цесия. Поради твърденията да е налице
имуществено разместване, но което не е осъществено пряко между страните по
договора за финансов лизинг, претенцията следва да се квалифицира по чл. 59,
ал. 1 ЗЗД. Посочената норма урежда състав, от който възниква вземане за
изравняване на неоснователно обогатяване, включващ елементите: обедняване на
едно лице, обогатяване на друго, наличие на връзка между обогатяването и
обедняването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в
отношенията между субектите. Квалификацията на спорното право по посочения текст
произтича от изложените твърдения, че между ищеца, от една страна и ответника
от друга, е отпаднало съществувалото валидно правоотношение, което да оправдае
имущественото разместване, а последното е реализирано в резултат на престации
между други правни субекти и в рамките на допълнителни правоотношения. По тази
причина приложим е общият състав на неоснователното обогатяване, уреден в чл.
59, ал. 1 ЗЗД.
С оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, ищецът носи
процесуалната тежест да проведе пълно и главно доказване на елементите от
правопораждащия съдебно предявеното вземане фактически състав, като липсата на
кумулативен елемент, обуславя извод за неоснователност на иска.
С решение № 252 от 23.01.2015 г. по гр. д. № 2858/2014
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС по задължителен начин е разяснено, че с
разпоредбата на чл. 59 ЗЗД е предвидена възможността за ангажиране гражданската
отговорност на онзи правен субект, който се е обогатил за сметка на другиго,
като бъде осъден да върне онова, с което
се е обогатил, за да бъде възстановено имущественото равновесие между
субектите, до размера на обедняването.
Имуществените
облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в
увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите
пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е
трябвало да понесе. Този
извод съответства и на Постановление № 1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС, в което
е прието, че обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно
лице, но и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго
лице.
В случая, както вече се посочи не е спорно, че „У.Л.” АД не е получило изпълнение на
задълженията на солидарните длъжници по договора за финансов лизинг, предмет на
издадените изпълнителни листове, тъй като е прехвърлило вземанията си в полза
на трето лице -„К.Т.Б.“ АД (н).
Обстоятелството,
че задълженията са изпълнени в хода на изпълнително производство и то
принудително, което предполага да е връчена покана за доброволно изпълнение,
заедно със съответната заповед за изпълнение въз основа на документ (чл. 417 ГПК) и не се твърди да е провеждано исково производство в резултат на
възразяване на издадените заповеди, сочи, че те са влезли в сила.
Заповедното производство има едностранен характер и цели не
да установи самото съществуване на вземането, а дали то се оспорва от
задълженото лице, като създаде съдебно изпълнително основание, когато вземането не се изпълнява, макар да не се оспорва. В случай, че длъжникът отрича вземането,
същият разполага с 2-седмичен срок за депозиране на възражение по чл. 414 ГПК,
който срок тече от връчване на заповедта. Заповедите за изпълнение, издадени
въз основа на документ подлежат на незабавно изпълнение и въз основа на същите
се издава изпълнителен лист, който дава възможност на кредитора да образува
изпълнително производство, затова чл. 418, ал. 5 ГПК предвижда те да се връчват
от съдебния изпълнител. В случая няма доказателства кога издадените заповеди за
изпълнение са връчени на задължените по тях лица, но принудителното изпълнение
е допустимо само след изтичане срока за доброволно изпълнение, който съвпада
със срока за депозиране на възражение и предполага връчена покана за доброволно
изпълнение.
С
решение № 6/21.01.2016 по дело № 1562/2015 на ВКС, ТК, I т.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, е
разяснено, че задължителната практика на ВКС е, че при всички хипотези на чл. 416 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за
изпълнение по чл. 410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за
изпълнение по чл. 418 ГПК се
стабилизира окончателно, тъй като по новия процесуален ред заповедите за
изпълнение влизат в сила (за разлика от несъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК-отм.) и оспорването на фактите
и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането, се
преклудират. Преклудират се и възраженията срещу основателността на претенцията
и отрицателен установителен иск, че длъжникът в заповедното производство не
дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е недопустим. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и
влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на
заповедта за изпълнение всяко възражение на длъжника, че вземането не
съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск (решение № 207
по гр. д. № 7030/2014 г. ІV г.о.) извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК. Предвидените специални способи за
защита на длъжника след влизане в сила на заповедта за изпълнение (исковете за
оспорване на вземането, които могат да се основават само на новооткрити писмени
доказателства или нови писмени доказателства, респ. на факти, настъпили след
издаването й) обосновават извода, че при настъпване, респ. стабилизиране
изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по отношение на
материализираното в нея вземане, включително за разноските, то не може да се
оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е
следвало да заяви преди влизането й в сила. Резултат на стабилитета на
заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват
посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес,
основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е
установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото
действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е
разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е
упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото
действие на заповедта по отношение на фактите съществували до проявлението на
изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й. Ако пропусне възраженията си, правото
да ги въведе в нов процес е изчерпано (т. 17 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС
и решение № 129 от 09.01.2015 г. по т. д. № 469/2012 г. на І т.о.).
По
отношение на дължимостта и изискуемостта на обявената за предсрочно изискуема
част от непадежиралата главница възраженията на длъжника „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н) са преклудирани,
включително заявените за първи път със становището по същество възражения за
нищожност на анекс № 3 по отношение на правото на ответника да обяви за
предсрочно изискуеми вземания за част или за цялата непадежирала главница. В
правната сфера на ищеца е установено с влезли в сила заповеди за изпълнение съществуването
на задължение за заплащане на сумата 8498272,23 щатски долара, произтичащо от
договора за финансов лизинг. Това задължение съгласно счетоводните записвания
на ответника съставлява част от финалното плащане (10436183,15 щатски долара),
което е преобразувано в сумата 1937910,92 щатски долара.
Изпълнение на това
задължение обаче е получено от „К.Т.Б.“ АД (н), а не от „У.Л.” АД,
затова дори при извод, че сумата е престирана на отпаднало основание (предвид
третирането й като част от финалното плащане и с оглед развалянето на договора),
то тя подлежи на връщане от този правен субект, който я е получил.
В решение № 40 от 13.05.2010 г. по т. д. №
566/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, са разяснени
характера и правната природа на договора за цесия, като е посочено, че
договорът за цесия се дефинира като такъв, при който се осъществява промяна в
облигационната връзка, чрез промяна на активната страна в нея или това е
договорът за отстъпване на едно вземане от досегашния му носител на едно трето,
чуждо на тази връзка лице. Този договор се определя още като каузален,
неформален и консенсуален. Негов предмет е прехвърлянето на вземане, което
следва да съществува, към момента на сключване на договора, и да е прехвърлимо
(каквито по принцип са имуществените права). От тези общи правила се извежда и
действието на цесията спрямо страните по нея, спрямо длъжника и спрямо трети
лица. Със сключване на договора, т.е. с постигане на съгласие, вземането
преминава от цедента (неговия носител към същия момент) върху цесионера
(приобретателя на вземането). Към този момент цедентът престава да бъде
кредитор във вътрешните му отношения с цесионера, тъй като съобразно предмета
на договора, цесионерът с постигане на съгласието придобива вземането в
състоянието, в което то се е намирало към същия момент, заедно с акцесорните му
права (чл. 99, ал. 2 ЗЗД). По отношение на длъжника, обаче, цесионният договор
няма действие, докато цесията не му бъде съобщена от цедента - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Този извод произтича не само от посочената норма, но и от това, че
длъжникът не участва в цесионния договор и съответно не е обвързан от него,
поради което преди нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно
валидно и да се освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента
могат да бъдат успешно противопоставени на цесионера. Съобщението, обаче, не е
елемент от фактическия състав, който поражда действие между страните по
договора за цесия. Цедираното право преминава върху цесионера със сключването
му. Значението на съобщаването е регламентирано единствено с оглед обвързването
на длъжника от договора за цесия и поради действието му спрямо третите лица -
чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Към сключването на договора за цесия
прехвърлените вземания са съществували и са били облечени в изпълнителни
листове, съответно изпълнение носителят на вземането „К.Т.Б.“
АД (н) е получил на 06.01.2014 г. – преди развалянето на договора за финансов
лизинг. Престацията на цесионера по договора за цесия срещу придобитото вземане
(заплатената от „К.Т.Б.“ АД (н) цена в полза на „У.Л.”
АД) не съставлява обогатяване на ответника, преценявано през призмата на
имуществото на ищеца, тъй като договорът за цесия е основанието за получаването
й, а за този договор „Е.Л.–
Д.А.” ЕООД (н) е трето лице (чл. 21, ал. 1 ЗЗД).
След съобщаването на цесията кредитор на „Е.Л.– Д.А.”
ЕООД (н), включително и на солидарните длъжници по договора за финансов лизинг
е „К.Т.Б.“ АД (н) и плащане (чрез използване на съответния
изпълнителен способ) е получила именно банката. С отпадане на основанието за
задържане на тази престация в резултат на развалянето на договора, цесионерът е
този, който дължи връщането й на престиралия я. Цесионерът придобива само
правото на вземане, но ако в резултат на последващ сключването на договора за
цесия и съобщаването й, факт основанието да бъде задържано полученото отпадане,
то носителят на удовлетвореното вземане принципно е този, който дължи връщането
му, като евентуални регресни права по отношение на цедента „У.Л.”
АД би могъл да реализира в рамките на договора за цесия.
Следователно
обогатяване на „У.Л.” АД чрез извършеното
принудително удовлетворяване на прехвърлено на друг правен субект вземане не е
налице. Отделен е въпросът, че плащане от страна на „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н) не е извършено,
а задължението за престиране на тази непадежирала главница е обременявало
правната му сфера в резултат на влезлите в сила заповеди за изпълнение по чл.
417 ГПК, съответно изпълнението на задължението от солидарния длъжник „П.Х.“ АД
(н) и приемане на регресното вземане за удовлетворяване от масата на
несъстоятелността на „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н), не е довело до обедняване под
формата на увеличаване на пасива на имуществото му.
В обобщение, налага се изводът, че нито един от
елементите на фактическия състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не е налице и този иск
следва да бъде отхвърлен. Действително е налице неоправдано имуществено
разместване, но правото за изравняването му не принадлежи на „Е.Л.– Д.А.” ЕООД
(н) и следва да бъде упражнено спрямо друг правен субект, който не е
процесуално легитимираният ответник „У.Л.”
АД.
При
този изход на спора, право на присъждане на разноските за настоящото
производство се поражда за ответника „У.Л.”
АД, в
приложение на чл. 78, ал. 3 ГПК, който претендира
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 36000 лева и за внесен
депозит за вещо лице в размер на 525 лева, които следва да се възложат в тежест
на масата на несъстоятелността. Последната следва да бъде обременена и с
дължимата държавна такса от 4 % върху размера на исковете, при отчитане на
предявяването им при условията на евентуалност.
Така мотивиран, СЪДЪТ,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н), ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:***, срещу „У.Л.”
АД, ЕИК ********, със седалище ***, при условията
на евентуалност, иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за
връщане на сумата 6516000 щатски долара, представляваща първоначална вноска по
развален договор за финансов лизинг № 82436/31.03.2008 г. и иск с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата 9381736,80 лева (левова равностойност
на 6516000 щатски долара), представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди поради лишаване на ищеца от възможността да
придобие правото на собственост върху лизинговата вещ самолет
Bombardier CL-600-2-B16 Challenger,
модел 604, фабричен сериен № 5602.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Е.Л.– Д.А.”
ЕООД (н), ЕИК ********, със седалище *** и адрес на управление:***, срещу „У.Л.” АД, ЕИК ********,
със седалище ***, при условията на евентуалност, иск
с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД, за заплащане на сумата 10285145
лева (представляваща левова равностойност на 7143454,30 щатски долара) -
обезщетение за причинени имуществени вреди от лишаването на ищеца да ползва
лизинговата вещ за периода 20.01.2014 г. – 11.01.2019 г. и иск с правна
квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 7143454,30 щатски долара
за изравняване на неоснователно обогатяване в резултат на заплащане от
съдлъжник на лизингови вноски за периода 20.01.2014 г. – 11.01.2019 г. по развален
на 17.01.2014 г. договор за финансов лизинг № 82436/31.03.2008 г..
ОСЪЖДА „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н), ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:***, да заплати на „У.Л.”
АД, ЕИК ********, със седалище ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата 36525 (тридесет и шест хиляди петстотин двадесет и пет)
лева – разноски за производството.
ОСЪЖДА „Е.Л.– Д.А.” ЕООД (н), ЕИК ********,
със седалище *** и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на
Софийски градски съд, сумата 786675,27 лева
(седемстотин осемдесет и шест хиляди шестстотин седемдесет и пет лева и
двадесет и седем стотинки) – държавна такса, която да се
събере от масата на несъстоятелността.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: