Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.01.2022
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на седемнадесети декември, две хиляди и двадесет и първа година,
в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
и секретар Юлиана Шулева
разгледа гр. д. 587/2021 г., докладвано от съдия Георгиев, и
Р Е Ш И:
[1] ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), че Л.И.И. дължи на В.Т.Д. 18 000,00 лева
главница по договор за заем от 21.11.2013 г. плюс законната лихва от 19.05.2020
г до окончателното изплащане. В.Д. е със съдебен адрес ***. Л.И. е с адрес ***,
ж. к. *****.
[2] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л.И.И. да заплати на В.Т.Д. 1 200,00 лева
разноски по настоящото дело и 780,00 лева разноски по заповедното
производство.
[3] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 415 от ГПК, връзка
с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 на ЗЗД на В.Т.Д. срещу Л.И.И. за разликата над 18 000,00 лева до
пълния предявен размер от 30 000,00 лева.
[4] ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.Т.Д. да заплати на Л.И.И. 280,00 лева
разноски по настоящото дело и 200,00 лева разноски по заповедното производство.
[5] Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от
уведомлението.
[6] Ако ищецът
обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи
доказателство за внасянето на 240,00 лева държавна такса по сметка на САС. Ако
ответникът обжалва решението изцяло, с въззивната си жалба той следва да
представи доказателство за внасянето на 360,00 лева държавна такса по сметка на
САС. Ако някоя от страните обжалва частично решението, тя следва да внесе 2%
държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При
неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА
ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[7] В искова молба
от 16.10.2020 г. В.Д. е заявил, че на 21.11.2013 г. е сключил с ответника Л.И.
договор за заем. Подписите им под договора са били нотариално заверени.
[8] С договора В.Д.
е предоставил на Л.И. 28 200,00 лева в заем, който е следвало да му върне
до 18 месеца заедно с лихва от 1 800,00 лева. Л.И. е следвало да направи
това на 18 равни месечни вноски. За обезпечаване на вземането А.К.е учредила
ипотека върху свой недвижим имот.
[9] Л.И. не е
върнал заема и лихвата. Затова В.Д. е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение. СРС е издал такова, но Л.И. е възразил в срока за това.
Ето защо В.Д. моли съда да признае за установено, че Л.И. му дължи
28 200,00 лева главница и 1 800,00 лева лихва по договор за заем от
21.11.2013 г. Той търси и 2 000,00 лева разноски в настоящото производство
и 1 300,00 лева разноски в заповедното производство (исковата молба, л.
1-2 от делото на СРС; списъка, л. 56 от делото на СГС).
2.
На ответника
[10] Л.И. е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. В.Д. не му е
предавал парите, предмет на договора за заем;
2. уговорените с
него неустойки са нищожни, защото целта им не е обезпечителна, обезщетителна и
санкционна;
3. правото на иск
е погасено по давност. Затова Л.И. моли съда да отхвърли иска. Той търси 700,00
лева разноски по настоящото дело и 500,00 лева разноски по заповедното дело (писмения
отговор, л. 36-37 от делото на СГС; списъка, л. 57; изявлението на адвокат В.,
че не подържа възражението за наличие на неравноправни клаузи, л. 58 от делото
на СГС).
III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА
[11] На 21.11.2013 г. В.Д. и Л.И. са сключили
договор за заем. По него В.Д. се е задължил да предаде в заем на Л.И.
28 000,00 лева, които да му преведе по сметка, която Л.И. е следвало да
открие в „КТБ“ АД.
[12] Л.И. се е задължил да върне тази сума на
18 месечни вноски с лихва от 1 800,00 лева. Първите 17 вноски са били от 600,00
лева главница и 100,00 лева лихва. Тях Л.И. е следвало да заплаща от 20 до 30
число на всеки месец. Последната вноска е следвало да бъде от 18 100,00
лева – 18 000,00 лева главница и 100,00 лева лихва. Нея Л.И. е следвало да
заплати най-късно до 21.05.2015 г., когато е изтичал и уговореният срок на
договора (договора, л. 7-9 от заповедното дело).
[13] На 21.11.2013 г. В.Д. е превел по сметка
на Л.И. в „КТБ“ АД 28 200,00 лева (платежното нареждане, л. 54 от делото
на СГС. Съдът цени копието на платежното нареждане, защото в открито съдебно
заседание на 17.12.2021 г. адвокатът на В.Д. е представил официално заверен
препис от него). Не се спори, че Л.И. не е заплатил нито една от вноските,
дължащи се по заема.
[14] На 19.05.2020 г. В.Д. е подал срещу Л.И.
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение за 28 200,00 лева
главница и 1 800,00 лева възнаградителна лихва по договора за заем от
21.11.2013 г. (заявлението, л. 3-4 от заповедното дело). На 27.05.2020 г. СРС е
издал заповед за незабавно изпълнение за търсените суми, като е присъдил на В.Д.
и 600,00 лева държавна такса и 700,00 лева адвокатско възнаграждение (заповедта,
л. 11).
[15] Л.И. е получил заповедта на 15.07.2020 г.
(поканата за доброволно изпълнение, л. 14 от заповедното дело). На 07.08.2020
г. той е подал възражение (възражението, л. 13 от заповедното дело).
[16] В.Д. е заплатил: 600,00 лева държавна
такса (л. 11 от делото на СРС); 1 400,00 лева на адвокат (л. 50 от делото
на СГС). Л.И. е заплатил: 700,00 лева адвокатско възнаграждение по настоящото
дело (л. 34 от делото на СГС); 700,00 лева адвокатско възнаграждение по
заповедното дело (л. 12 от заповедното дело).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[17] В.Д. е предявил иск
по чл. 415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка
с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за установяване, че Л.И. му дължи главница и лихви по
договор за заем.
1.
По иска по чл.
415 от ГПК, връзка с чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[18] Съгласно чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва.
При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за
забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването на
иска са: 1. наличие на валиден договор за заем между ищеца и ответника, по
който ищецът да е заемодател, а ответникът заемополучател; 2. ищецът да е
предал парите на ответника; 3. ответникът да не е заплатил на ищеца главницата
и възнаградителната лихва.
[19] Съдът установи, че В.Д.
и Л.И. са сключили валиден договор за заем, по който В.Д. е предал на Л.И.
28 200,00 лева. Л.И. не е върнал на В.Д. главницата по договора за заем с
уговорената възнаградителна лихва от 1 800,00 лева. Налице са
предпоставките за уважаването на иска.
[20] Л.И. е възразил, че
правото на иск е погасено по давност. С изтичане
на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок (чл. 110 от ЗЗД). Вземанията за лихви се погасяват с
изтичането на тригодишна давност (чл. 111, б. „в“). Давността започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД).
[21] В случая първите 17 вноски от по 600,00 лева главница и
100,00 лева възнаградителна лихва всяка са се дължали до 30.04.2015 г. В.Д. е
подал заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на 19.05.2020
г., т. е. пет години и 19 дни след настъпването на падежа на 17-та вноска. Ето
защо съдът приема, че правото на иск на В.Д. е погасено по давност за тези
първи 17 вноски – т. е. за 10 200,00 лева главница и 1 700,00 лева
възнаградителна лихва.
[22] Правото на иск на В.Д. е погасено и за остатъка от 100,00
лева възнаградителна лихва, защото вземането за нея е станало изискуемо
най-късно на 21.05.2015 г., а В.Д. е подал заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение едва на 19.05.2020 г., почти две години след изтичането на
тригодишния давностен срок. Следователно правото на иск на В.Д. е погасено по
давност за 10 200,00 лева главница и 1 800,00 лева възнаградителна
лихва.
[23] Към 19.05.2020 г. не е бил изтекъл срокът на
погасителната давност за главницата от последната 18 вноска, защото този срок е
изтичал на 21.05.2020 г. Ето защо Л.И. дължи на В.Д. 18 000,00 лева
главница по договора за заем от 21.11.2013 г. Искът е основателен за
18 000,00 лева главница и съдът го уважава за този размер, като го
отхвърля за разликата над 18 000,00 лева до пълния предявен размер от
30 000,00 лева.
2. По
разноските
[24] В.Д. търси разноски.
Той е направил такива за 2 000,00 лева, а заповедният съд
му е присъдил още 1 300,00 лева.
[25] Съгласно чл. 78, ал.
1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава иска за 18 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00 лева.
Ето защо съдът осъжда Л.И. да заплати на В.Д. 1 200,00 лева разноски по
настоящото дело (2 000,00х18 000,00/30 000,00) и 780,00 лева разноски
по заповедното производство (1 300,00/18 000,00/30 000,00).
[26] Л.И. също търси
разноски. Той е направил такива за 700,00 лева пред настоящия съд и 700,00 лева
пред заповедния съд, от които търси 500,00 лева.
[27] Съгласно чл. 78, ал.
3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Съдът отхвърля иска за 12 000,00 лева при предявен размер от 30 000,00
лева. Ето защо съдът осъжда В.Д. да заплати на Л.И. 280,00 лева разноски по настоящото
дело (700,00х12 000,00/30 000,00) и 200,00 лева разноски по заповедното
производство (500,00х12 000,00/30 000,00).
Съдия: