№ 1402
гр. Варна, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500756 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 7426 от 4.02.2022 г., депозирана от „Алианц
Банк България“ АД, ЕИК: ..., чрез юрк. В.К., срещу решение № 128 от 17.01.2022 г.,
постановено по гр. д. № 8405/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на АДР. М. В. сумата в размер на 1000 лева,
представляваща парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болка, страдание и стрес, настъпили вследствие на неизпълнение на задължение
по Рамков договор от 23.03.2016 г. за предоставяне на платежни услуги по банкова
разплащателна сметка, за издаване и използване на платежен инструмент- международна
кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит, Допълнително споразумение от
23.03.2016 г. към договора и Общи условия за издаване и използване на платежен
инструмент - банкова платежна карта за своевременно разследване на подаден сигнал за
измама при плащане в интернет, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от страна на АДР. М. В., чрез адв. П.Г..
I. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за недопустимост на решението,
поради постановяването му по неподведомствен за съдилищата спор, като сочи, че спорът е
следвало да се разгледа от Помирителната комисия за платежни спорове към КЗП. Счита, че
исковата молба е нередовна, доколкото е допуснато смесване на договорна и деликтна
отговорност. Намира, че решението е недопустимо, доколкото в доклада е посочена правна
квалификация на спора по чл. 49 ЗДД, а в решението такава по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82 ЗДД.
Счита, че са осъществени съществени процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото. Сочи, че неимуществените вреди подлежат на възмездяване само при деликтната
отговорност. Намира, че презумпцията за вина е оборена от заключението на вещото лице в
1
производството по чл. 207 ГПК, доколкото фишинг атаките са извършени от трето лице, а не
от служители на банката.
Сочи, че не е налице договорно неизпълнение от страна на кредитната институция. За
недоказани намира и твърдените неимуществени вреди. Счита, че не съществува и причинна
връзка между твърдяното неизпълнение и вредоносния резултат. Намира, че вредите не са
били предвидими, като не е доказана и недобросъвестността на банковата институция.
Твърди, че в случая не са налице и елементите на фактическия състав на деликтната
отговорност, доколкото не е посочено изрично в какво се изразява твърдяното поведение на
банковите служители, респ. не е доказано същото да е противоправно. Счита, че
неоправдано ищецът е очаквал банката да извърши разследване на кражбата на трето лице.
Намира, че банката е изправна страна доколкото е отговорила на жалбите на потребителя,
спряла е картата му и е издала нова такава. Сочи, че ищецът е извършил поредицата от
действия, необходими за извършване на транзакциите. Твърди, че с цел преустановяване на
спора са възстановили вредите на ищеца, във връзка, с което е било и подписано
споразумение между страните. Намира, че хипертонията има хроничен характер, поради
което счита, че не е налице причинно-следствена връзка с поведението на конкретен банков
служител. Сочи, че в процесния период ищецът активно е участвал в гражданския оборот
като е сключвал множество сделки, стократно надвишаващи стойността на процесните
транзакции. За недоказано намира обстоятелството, че твърдените неимуществени вреди са
причинени единствено и само във връзка с виновното и противоправно поведение на
служители на банката.
Моли за обезсилване на решението, евентуално за неговата отмяна. Претендира
разноски. Възразява за прекомерност, в случай, че претендираното адвокатско
възнаграждение от насрещната страна надвишава минималното такова по Наредба № 1/2004
г.
В случай, че се приемат за основателни оплакванията във връзка с доклада, моли за
предоставяне на възможност за ангажиране на специални знания и гласни доказателствени
средства във връзка с разпределението на доказателствената тежест.
В законоустановения срок е депозиран отговор от АДР. М. В., чрез адв. Г.. В
същия се излагат доводи за неоснователността на въззивната жалба, както и допустимостта
и правилността на първоинстанционното решение. Сочи, че в исковата молба е отправено
искане за компенсиране на неимуществени вреди, настъпили следствие на действия и
бездействия на лица, извършващи работа при ответника, с които се нарушава договора и
закона. Намира, че посочената в решението квалификация на спора не касае изменение на
петиума и/или основанието на иска. Счита, че Помирителната комисия за платежни спорове
към КЗП е орган за алтернативно разрешаване на национални и трансгранични спорове по
прилагането на ЗПИПС и Регламент (ЕО) № 924/2009 г., Регламент (ЕС) № 260/2012 г. и
Регламент (ЕС) № 751/2015 г., какъвто не е настоящият случай. Сочи, че в производството
последователно е поддържано становището, че се претендират вреди следствие на
нарушение на Рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова
разплащателна сметка за издаване и използване на платежен инструмент-международна
кредитна банкова платежна карта. Намира за приложимо ТР №4/2012 г., ОСГТК на ВКС,
доколкото се касае за нарушени договорни права на потребител от търговец, който има
лицензия. За ирелевантни към спора счита сочената поредица от сделки, които се твърди от
насрещната страна да са извършвани в процесния период.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски. Възразява за
прекомерност на претендираното възнаграждение от процесуалния представител на
въззивника.
2
ІI. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок.
Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение
на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт при наличие на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното
производството е допустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че съобразно последващите уточнения, е
отстранена първоначалната нередовност на исковата молба, доколкото е пояснено, че се
касае за иск за ангажиране на договорна отговорност на ответника, във връзка с
неизпълнение на договорни задължения свързани с оказването на необходимо съдействие на
своите клиенти за установяване на причините в случаите на неоторизирани плащания в
интернет и за предотвратяване на тези случаи.
Съгласно възприетото в т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, при дадена
неправилна квалификация от страна на първоинстанционния съд, въззивният съдебен състав
дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат
тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са
пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на
доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина
за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. В случая,
предявеният иск е с правна квалификация по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 82, ал. 1 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, следствие на неизпълнение
на договорни задължения на ответника по сключения между страните Рамков договор от
23.03.2016 г. за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка, за
издаване и използване на платежен инструмент- международна кредитна банкова платежна
карта и за кредитен лимит, Допълнително споразумение от 23.03.2016 г. към договора и
Общи условия за издаване и използване на платежен инструмент - банкова платежна карта
за своевременно разследване на подаден сигнал за измама при плащане в интернет. Затова и
на страните следва да бъде предоставена възможност да посочат относими по делото
доказателства, които са пропуснали да ангажират в първоинстанционното производство.
В първоинстанционното производство, на страните са били дадени неточни указания
относно подлежащите на доказване факти, поради което на същите следва да се дадат
указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест /така
т. 2 от ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС/. В тежест на ищеца АДР. М. В. е да докаже
твърденията си за сключването на процесния Рамков договор от 23.03.2016 г. за
предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка, за издаване и
използване на платежен инструмент- международна кредитна банкова платежна карта и за
кредитен лимит, Допълнително споразумение от 23.03.2016 г. към договора и Общи условия
за издаване и използване на платежен инструмент - банкова платежна карта, претърпяването
на неимуществени вреди, следствие на неизпълнение на договорните задължения на
ответника, както и размера на вредите. В тежест на ответника е при условията на пълно и
главно доказване да установи твърдяното изпълнение на договорните му задължения, както
и наведените възражения. На основание, чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, указва на „Алианц Банк
България“ АД, че не сочи доказателства за твърдените от страната факти във връзка с
добросъвестността на банковата институция, свързана с изпълнение на договорните й
задължения.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че производството по
делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 7426 от 4.02.2022 г.,
депозирана от „Алианц Банк България“ АД, ЕИК: ..., чрез юрк. В.К., срещу решение № 128
от 17.01.2022 г., постановено по гр. д. № 8405/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на АДР. М. В. сумата в размер на 1000 лева,
представляваща парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болка, страдание и стрес, настъпили вследствие на неизпълнение на задължение
по Рамков договор от 23.03.2016 г. за предоставяне на платежни услуги по банкова
разплащателна сметка, за издаване и използване на платежен инструмент- международна
кредитна банкова платежна карта и за кредитен лимит, Допълнително споразумение от
23.03.2016 г. към договора и Общи условия за издаване и използване на платежен
инструмент - банкова платежна карта за своевременно разследване на подаден сигнал за
измама при плащане в интернет, на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните с писмена молба в седемдневен срок
преди датата на о. с. з. – 18.05.2022 г., да ангажират доказателства за твърдените от тях
факти, вкл. и да водят свидетели в насроченото о. с. з., като по допускане събирането на
доказателствата съдът ще се произнесе в насроченото о. с. з.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 756/2022 г. на Окръжен съд-Варна за
18.05.2022 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от
настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4