Определение по дело №531/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Намери за установено следното:

Производството е по реда на чл. 274-278 ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв. Е Й, пълномощник на “Б С., ЕИК и "Б" Е. против Определение № 6674/21.08.2012 г., постановено по гр.д. № 561/2012г. на Районен съд Благоевград, с което е оставена без уважение молбата на адв. Е Й, пълномощник на ответниците пред първата инстанция - “Б С., с ЕИК и "Б" Е., с правно основание чл. 398, ал. 1 ГПК за допускане замяна на наложената обезпечителна мярка “запор върху банковите сметки” в посочени търговски банки, с обезпечителната мярка “запор на вземанията на ответниците по изпълнителните дела образувани при ЧСИ Н С от Кюстендилски съдебен район и ЧСИ Ш Д Благоевградски съдебен район”, а при условията на евентуалност и за “задължаване на ищеца да представи парична или имотна гаранция“.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и неправилно. Претендира се отмяна на определението.

Ответника по жалба – “. Е. оспорва същата. Взема становище за неоснователност на частната жалба. Счита, че постановеното определение е правилно и законосъобразно. Моли частната жалба да бъде оставена без уважение.

БлОС, като прецени направените с жалбата оплаквания, становищата на страните и данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и е процесуално допустима.

С определение № 3695/17.08.2011 г., постановено по ч.т.д. № 2188/2011 г., Окръжен съд Варна е допуснал обезпечение на бъдещи осъдителни искове предявени от “. Е., ЕИК против “Б С., ЕИК и "Б" Е., ЕИК , чрез налагане на запор върху банковите сметки на ответниците във всички банки в страната, до размер на бъдещата претенция спрямо тях. При това положение ищцовото дружество било задължено, съгласно чл. 390, ал. 3 ГПК в месечен срок да предяви исковете си срещуответниците, което то и сторило. Така, пред БлРС е образувано гр.д. 561/2012г. по искова молба, депозирана от “. Е., ЕИК със седалище и адрес на управление гр. В 9020, район “М”, ж.к. “М”, бул. "Р" № 15, сграда на "М", представлявано от В С М, ЕГН *, в качеството й на изпълнителен директор, чрез адв. Е С - член на САК, с адрес за връчване гр. С., бул."Т. А." № 28, .7 против Г И С, ЕГН *, действащ в търговско качество като “Б С., ЕИК , със седалище и адрес на управление Б, ж.к. Е, бл. 112, .3, ап.9, и "Б., ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.Б, ул."Д" № 24, вх.А, с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С определение № 6072/25.07.2012 г. по същото дело - гр.д. 561/2012г. на БлРС, по молба на ищеца “. Е. и на основание чл. 398 ГПК и чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, БлРС е допуснал допълнително обезпечение на предявените по делото искове, при условията на гаранция, като наложил следните обезпечителни мерки: - Запор на вземанията на длъжника Г С, действащ в качеството на "БС. по изпълнително дело № *0217 при ЧСИ Ш Д образувано срещу "Ф", Е., с ЕИК и - Запор на вземанията на Г, действащ в търговското качество на "Б. по изпълнително дело " *0220 при ЧСИ Н образувано срещу МБАЛ "Д/преобразувано в МБАЛ "Д" Е., с ЕИК до достигане на размера на сумата от 489 223,63 лв. Постановено е да се издаде обезпечителна заповед след представяне на доказателства за внасяне на парична гаранция в размер на 40000 лв. / четиридесет хиляди лева/, по сметка на Районен съд- гр. Благоевград. Гаранцията е внесена, респ. е издадена съотв. обезпечителна заповед. Определението е и влязло в законна сила.

В последствие и с атакуваното Определение № 6674/21.08.2012 г., постановено по гр.д. № 561/2012г. на Районен съд Благоевград, е оставена без уважение молбата на адв. Е, пълномощник на ответниците пред първата инстанция - “Б и "Б., с правно основание чл. 398, ал. 1 ГПК за допускане замяна на наложената обезпечителна мярка “запор върху банковите сметки” в посочени търговски банки, с обезпечителната мярка “запор на вземанията на ответниците по изпълнителните дела образувани при ЧСИ Н С от Кюстендилски съдебен район и ЧСИ Ш Д Благоевградски съдебен район”, а при условията на евентуалност и за “задължаване на ищеца да представи парична или имотна гаранция“.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Целта на обезпечението е да гарантира осъществяване правата на ищеца при благоприятен за него изход на спора, като при определяне на обезпечителната мярка следва да се търси баланса между интересите на ищеца и ответника. Обезпечителната мярка следва да бъде такава, че с нея освен да се гарантират правата на ищеца по евентуалното решение в негова полза, то да не се увреждат ненужно и интересите на ответника. С оглед именно на този баланс, законодателят е предвидил възможност наложената обезпечителна мярка да бъде заменяна по молба на която и да е от страните, след като уведоми другата страна за това искане. В рамките на това производство съдът следва да прецени тежестта на наложената обезпечителна мярка и дали, ако тя бъде заменена, следващата обезпечителна мярка би гарантирала интересите на ищеца. В тежест на молителя е да посочи обстоятелствата, които налагат исканата замяна. В конкретния случай ответниците пред първата инстанция са посочил блокиране работата на търговеца и дружеството, тъй като паричните средства са най-бързо ликвидното имущество на един търговец и това влияе негативно на името на фирмата. Същевременно се поддържа, че запорирането на банковите сметки означавало блокиране на дейността, спиране на плащанията към търговски партньори а и към държавата, за заплащане на данъци и осигуровки. Т. е. кредиторите на ответниците щели да бъдат принудени да поискат обявяването им в несъстоятелност по причина „запориране на банковите сметки", което не било в интерес нито на тях, нито на ищцовото дружество. Предвид всичко това, на основание чл. 398, ал. 1 ГПК, се иска съда да замени обезпечителната мярка "запор на банковите сметки на ответниците" с обезпечителната мярка “запор на вземанията на ответниците по изпълнителните дела образувани при ЧСИ Н С от Кюстендилски съдебен район и ЧСИ Ш Д Благоевградски съдебен район”. При условията на евентуалност се прави искане, в случай, че съдът не уважи искане за замяна, да задължи ищеца на основание чл. 391, ал. 1 от ГПК да представи парична или имотна гаранция, с която гаранция да се гарантират преките и непосредствени вреди, които ответниците щели да претърпят от налагането на обезпечителната мярка “запор на банковите сметки" в случай, че обезпечението е неоснователно. Моли се при произнасянето по искането за задължаване на ищеца да представи парична или имотна гаранция да се има предвид финансовото състояние на ищцовото дружество, както и констатациите на Доклада на независимия одитор, съгласно който пасивите на дружеството надвишавали неговите активи.

Въззивният съд счита, че не са налице условията на закона и исканата замяна на обезпечителните мерки, не следва да бъде допусната, както правилно е приел и първоинстанционният съд. На първо място, както вече се и посочи - с определение № 6072/25.07.2012 г. по гр.д. 561/2012г. на БлРС, по молба на ищеца “. Е. и на основание чл. 398 ГПК и чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, БлРС е допуснал допълнително обезпечение на предявените по делото искове, при условията на гаранция от 40000лв., като наложил следните обезпечителни мерки: - Запор на вземанията на длъжника Г С, действащ в качеството на "Б. по изпълнително дело № *0217 при ЧСИ Ш Д образувано срещу "Ф", Е., с ЕИК и - Запор на вземанията на Г, действащ в търговското качество на "БС. по изпълнително дело *0220 при ЧСИ Н С образувано срещу МБАЛ "Д"Е., с ЕИК /преобразувано в МБАЛ "Д/ до достигане на размера на сумата от 489 223,63 лв. Т.е. посочените и предложени от ответниците обезпечителни мерки - “запор на вземанията на ответниците по изпълнителните дела образувани при ЧСИ НС от Кюстендилски съдебен район и ЧСИ Ш Д Благоевградски съдебен район”, а при условията на евентуалност и за “задължаване на ищеца да представи парична или имотна гаранция“, с които се претендира да се замени наложеният им “запор върху банкови сметки” вече са осъществени такива и същите са наложени по молба на ищеца и като допълнително обезпечаване на предявената искова претенция пред БлРС. В този смисъл предложените от частните жалбоподатели обезпечителни мерки не могат да послужат за замяна на обезпечението по реда на чл. 398, ал. 1 ГПК доколкото те вече са допуснати като такива от съда и са наложени от съотв. ЧСИ, видно от приложените към настоящето в.ч.гр.д. доказателства. При това положение предложените от жалбоподателите – ответници пред РС обезпечителни мерки се явяват част от вече наложените и следователно с тях не може да бъде извършена замяна.

Развитите от молителите доводи, при условията на евентуалност за “за задължаване на ищеца да представи парична или имотна гаранция” също са неоснователни такива по съображения аналогични с горните и доколкото отново с цитираното по – горе определение № 6072/25.07.2012 г. по гр.д. 561/2012г. на БлРС /влязло в сила/, по молба на ищеца “. Е. и на основание чл. 398 ГПК и чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, БлРС е допуснал допълнително обезпечение на предявените по делото искове чрез налагане на “запор на вземанията на ответниците по изпълнителните дела образувани при ЧСИ Н от Кюстендилски съдебен район и ЧСИ Ш Благоевградски съдебен район”, при условията на гаранция от 40 000лв. като по този начин допълнителното обезпечение е гарантирано с определена и внесена парична гаранция, от която ответниците /настоящи жалбоподатели/ биха могли да се ползват, ако в хода на производството се установи, че претендираното право на ищеца не съществува. От друга страна липсват и законови основания този въпрос да бъде пререшаван в настоящето производство доколкото вече е разрешен с влязъл в сила съдебен акт.

По изложените съображения въззивната инстанция намира, че частната жалба подадена от адв. Е, като пълномощник на “Б С., ЕИК и "БЕ., като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение макар и по съображения различни от тези на РС, следва да се потвърди.

Настоящото определение не подлежи на обжалване с оглед разпоредбата на чл. 274 ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6674/21.08.2012 г., постановено по гр.д. № 561/2012 г. на БлРС.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: