Р Е Ш Е Н И Е
№ 196
гр.Плевен, 09.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито
съдебно заседание на четвърти март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №45 по описа за 2020 г. на Административен съд-Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал.
4 от ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл.
от АПК.
Производството по делото е образувано по жалба от
„НГГ“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.Плевен срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №10667/06.01.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ Велико
Търново, дирекция „Оперативни дейности“ към ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП,
с която е наредено запечатване на търговски обект – щанд за продажба на
сребърна бижутерия, находящ се в гр.Плевен, ул.“Иван Миндиликов“ №1, МОЛ
„Панорама“, ниво 0, срещу „Информация“ и входа на магазин „LC WAIKIKI“,
стопанисван и експлоатиран от „НГГ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от
14дни, както и срещу разпореждане за предварително изпълнение на наложената
ПАМ.
В жалбата се твърди, че заповедта за налагане на ПАМ е
незаконосъобразна, като издадена при допуснато нарушение на материалния закон,
съществено процесуално нарушение и несъответствие с целта на закона. Счита се,
че принудителната административна мярка не отговаря на нито една от целите на
ПАМ, закрепени в чл.22 от ЗАНН, както и че се явява прекомерна, засягаща в
неоправдано голяма степен правната сфера на дружеството спрямо преследваната
цел, поради което противоречи на принципа за съразмерност по чл.6 ал.2 от АПК.
Твърди се, че контролните органи не са събрали доказателства, че търговският
обект е стопанисван и експлоатиран от „НГГ“ ЕООД. Твърди се още, че лицето А.Д.,
служител на дружеството, заема длъжността „продавач-консултант“ в него, а не
„продавач“, както неправилно е отразено в протокола за извършената проверка и
оспорената заповед. Сочи се също, че ЕООД не е регистрирано по ЗДДС към момента
на налагане на ПАМ, както и че стойността на контролната покупка е изключително
символична, и евентуалната вреда за фиска би била незначителна. В тази връзка
се считат за неоснователни и бланкетни мотивите за продължителността на срока
на ПАМ. Твърди се, че нарушението е за първи път, което обстоятелство не е
посочено в заповедта, а следва да бъде взето предвид. Твърди се, че към момента
на налагане на ПАМ на дружеството не е връчено НП, което е от значение за
прекратяване на мярката съгласно чл.187 ал.4 от ЗДДС, от която възможност
дружеството е лишено. В заключение се моли за отмяна на заповедта. Претендират
се направените по делото разноски.
От ответника, чрез процесуален представител, е
изразено становище по жалбата, като същата се счита за неоснователна.
С определение от 14.01.2020г. е отхвърлена жалбата на
дружеството срещу разпореждането за предварително изпълнение на наложената със
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №10667/06.01.2020г.
принудителна административна мярка, който съдебен акт е влязъл в законна сила,
като неподлежащ на обжалване.
В съдебно заседание оспорващото дружество не се
представлява и не изразява становище по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът се представлява от
юрисконсулт Ж., която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представя
писмени бележки с доводи за неоснователност на жалбата и претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева по реда на чл.161 от ДОПК.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспорената заповед е връчена на упълномощено от
дружеството лице на 13.01.2020г., видно от разписката на гърба на л.24 от
делото, като жалбата против нея е подадена в Административен съд Плевен на същата
дата-13.01.2020г. Т.е. е допустима за разглеждане, като подадена от лице, което
има правен интерес от оспорването, тъй като със заповедта се запечатва търговски
обект, стопанисван от дружеството-жалбоподател, в законоустановения срок по чл.186 ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.149
ал.1 от АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
На 27.12.2019г. в 14:55часа инспектори от ЦУ на НАП,
отдел „Оперативни дейности“ Велико Търново извършили проверка на търговски обект
–щанд за продажба на сребърна бижутерия, находящ се в гр.Плевен, ул.“Иван
Миндиликов“ №1, МОЛ „Панорама“, ниво 0, срещу „Информация“ и входа на магазин „LC WAIKIKI“,
стопанисван и експлоатиран от „НГГ“ ЕООД, за която съставили Протокол за
извършена проверка сер.АА №0362668/27.12.2019г.
Видно от протокола е, че на 27.12.2019г. в 14:55 в
търговски обект –щанд за продажба на сребърна бижутерия, находящ се в
гр.Плевен, ул.“Иван Миндиликов“ №1, МОЛ „Панорама“, ниво 0, срещу „Информация“
и входа на магазин „LC WAIKIKI“, се предлагат за продажба различни изделия от
сребро, като в обекта няма инсталиран програмен продукт за управление на
търговска дейност, има инсталирано ПОС-терминално устройство към Уникредит
Булбанк свързано с наличното фискално устройство. Видно е още, че при извършена
контролна покупка на 1бр. висулка за синджир на стойност 18.00лева, заплатени
изцяло и в брой в 14,52ч. от В.С.-инспектор по приходите с банкнота от 20лева, А.Д.-продавач
в обекта в момента на проверката, приема плащането, връща ресто, но не издава
касова бележка от наличното и работещо в обекта фискално устройство. Установена
е разчетена касова наличност от ФУ - 30лева, а фактическа наличност 335лева,
разлика +305лева, като сумата от 30лева във фискалното устройство е въведена в
началото на работния ден, като до започване на проверката няма реализиран
оборот от продажба във ФУ. При проверката е представен кочан с ръчни касови
бележки и кочан със сторно бележки, без издадени такива за 2018г и 2019г. В протокола е отразено от лицето А.Д., че по
време на продажбата е получила съобщение от близък, бързала е да го погледне и
не е била приключила продажбата.
Същите факти са отразени в АУАН №F532561/30.12.2019г., съставен срещу
дружеството-жалбоподател за нарушение чл. 25 ал.1
т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006 год. на министъра на финансите. Актът е съставен в
присъствието на упълномощено лице- Д.Л., на което е и връчен. На дружеството е съставен още един АУАН №F532569/30.12.2019г. за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на министъра на финансите. Видно от данните по
делото е, че въз основа на съставените актове не са издадени наказателни
постановления, като не е изтекъл законово определения шестмесечен срок за това.
Въз основа на фактите, установени при проверката и
удостоверени в Протокол за извършена проверка сер.АА №0362668/27.12.2019г., на
основание чл.186 ал.1 т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС е издадена Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №10667/06.01.2020г., с която е
наложена принудителна административна мярка – запечатване на обект – щанд за
продажба на сребърна бижутерия, находящ се в гр.Плевен, ул.“Иван Миндиликов“
№1, МОЛ „Панорама“, ниво 0, срещу „Информация“ и входа на магазин „LC WAIKIKI“,
стопанисван и експлоатиран от „НГГ“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от
14 (четиринадесет) дни.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Съгласно чл.186 ал.3
от ЗДДС принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с
мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице. На л.30 от делото е приложена Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от
17.05.2018г., с която Изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците
на отдели "Оперативни дейности" в териториалните дирекции на НАП към
ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП да издават заповеди за запечатване
на обект по чл.186 от ЗДДС. Именно Началникът на отдел „Оперативни дейности“ в ТД на
НАП-Велико Търново, видно от заповедта на л.26 от делото, е издал оспорената в
настоящото производство заповед. Ето защо последната е издадена от компетентен
орган.
Заповедта е издадена в предвидената
писмена форма и съдържа задължителните реквизити по чл.59 ал.2 от АПК, включително фактическо и правно
основание. Подробно в заповедта за налагане на ПАМ е описано
констатираното при проверката от контролните органи нарушение - неиздаване на
фискална касова бележка за извършената в търговския обект продажба, което
именно е мотивирало фактически прилагането на процесната мярка. Изложени са и
допълнителни мотиви относно факта, че с констатираното нарушение се засягат
обществените отношения, свързани с регистриране и отчитане на продажбите.
Изложеното прави акта мотивиран.
Заповедта е мотивирана и от гледна
точка конкретната продължителност на наложената мярка. В разпоредбата на чл. 186 ал.1
от ЗДДС е предвидена възможност, принудителната административна
мярка запечатване на обект да се прилага за срок до един месец. След като
законодателят е предвидил срок до един месец, то административният орган е
длъжен да обоснове защо е определил срок от 14 дни, който е около средния срок,
определен в закона. В случая са изложени мотиви по отношение на
продължителността на срока на наложената ПАМ, като административният орган се е
позовал на вида и обема на упражняваната
в съответния обект дейност. Органът
е посочил и целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на
мярката, а именно-защита интереса на държавния бюджет за законосъобразно
регистриране и отчитане на продажбите чрез ФУ в проверения търговски обект,
както и осъществяване на превенция срещу превръщането на установеното
противоправно поведение в трайна практика. Тези мотиви в достатъчна степен
обосновават правилното определяне на продължителността на наложената мярка.
В производството пред административния орган не са
допуснати и нарушения на процесуалните правила. Не съставлява изискване на
закона заповедта за ПАМ да се издава едва след като е издаден АУАН, респ. НП за
констатираното административно нарушение, обосновало прилагането на мярката.
Фактите, изпълващи хипотезата на чл.25 ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 год. във
връзка с чл.186 ал.1 т.1
б."а" от ЗДДС, са описани в съставения при проверката в
търговския обект протокол сер.АА №0362668/27.12.2019г., който е описан в
оспорената заповед. Следва да се посочи още, че не съставлява нарушение факта,
че в заповедта лицето извършило продажбата А.Д. е посочена като продавач, а не
продавач-консултант. Последното е без правно значение за констатираното
нарушение. Още повече, че в протокола за извършена проверка е отразено, че в
момента на проверката е присъствало лицето А.Д.-продавач-консултант, както и е
отразено, че дружеството стопанисва търговския обект на основание договор за
наем от 02.07.2014г. с „МОЛ Плевен 2013“ ООД.
Оспорената заповед съответства и на материалния закон.
С разпоредбата на чл. 186 ал.1
б."а" от ЗДДС във вр. с ал.3
във вр. с чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г. на МФ, законодателят е предвидил
налагането на ПАМ с мотивирана заповед, която съдържа изложение на предвидените
в закона предпоставки. Съгласно чл.186 ал.1 б."а" от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба. В
нормата на чл.25
ал.1 т.1 от Наредба №Н-18/2006 г. е предвидено задължение за лицата да
регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект,
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
за всяко плащане. Самата Наредба №Н-18/2006 г. регламентира реда и начина за
издаване на фискални касови бележки за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства. По силата на чл.3 ал.1 от
Наредбата (в относимата редакция) всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез
лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по
смисъла на Закона за
пощенските услуги. Съгласно чл.187 ал.1
от ЗДДС при прилагане на принудителната административна мярка по чл.186 ал.1 от ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Неизпълнението на
задължението за отчитане на продажбите на стоки в търговските обекти е
основание за прилагане на принудителна мярка по чл.186 ал.1 т.1 б."а" ЗДДС и при това
административният орган действа в условията на обвързана компетентност.
В разглеждания случай за извършената контролна покупка
в размер на заплатената за нея сума не е бил издаден фискален касов бон, което
съставлява неизпълнение на задължението за регистриране на продажбата,
респективно неспазване на реда и начина за издаване на документ за нея. Нещо
повече, към часът и датата на проверката – 14:55 на 27.12.2019г. разчетената
касова наличност от фискалното устройство е в размер на 30лева, а фактическата
наличност е в размер на 335лева, като сумата от 30лева е въведена в касата и
няма реализиран оборот от продажби във ФУ. Т.е. установена е положителна
разлика от 305лева между фактическата наличност в касата и разчетената касова
наличност по документи. Последното изключва възможността за законосъобразно
отчитане на приходите от продажба на стоките, предлагани от търговеца. Т.е. последният
е създал условия за укриване на приходи, респ. за увреждане на държавния и
обществен интерес, като препятства възможността за осъществяване на ефективен
контрол. Ето защо като е наложил ПАМ запечатване на обекта и е забранил достъпа
до него, административният орган е приложил материалния закон правилно.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с целта на закона и при спазване на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК.
Чл.22 от ЗАНН
изрично предвижда, че за предотвратяване на административни нарушения могат да
се прилагат принудителни административни мерки. Определеният срок за прилагане
на мярката е около средния размер, съответства на тежестта на извършеното
нарушение и не ограничава правата на търговеца в степен, надхвърляща
необходимото за осъществяване на преследваната от закона цел.
Предвид изложеното, жалбата е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и своевременно направено
искане за присъждане на разноски, на основание чл. 143, ал.
3 от АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8
от ГПК, във вр. с чл. 37 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от
Наредба за заплащане на правната помощ, в полза на ТД на НАП –Велико
Търново следва да се присъди сумата от 100,00 лева, съставляващи разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Следва да се посочи, че производството по делото
е по реда на АПК, а не на ДОПК, поради което не е приложим чл.161 от ДОПК.
Искането следва да бъде оставено без уважение за разликата от 100лева до
300лева.
Воден от горните мотиви и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „НГГ“ ЕООД със
седалище и адрес на управление гр.Плевен срещу Заповед за налагане на
принудителна административна мярка №10667/06.01.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ Велико Търново, дирекция „Оперативни дейности“ към ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наредено запечатване на търговски
обект – щанд за продажба на сребърна бижутерия, находящ се в гр.Плевен,
ул.“Иван Миндиликов“ №1, МОЛ „Панорама“, ниво 0, срещу „Информация“ и входа на
магазин „LC WAIKIKI“, стопанисван и експлоатиран от дружеството и забрана
за достъп до него за срок от 14(четиринадесет) дни.
ОСЪЖДА „НГГ“ ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Плевен, жк.“Дружба“ бл.119, ап.16, с ЕИК: *******, представлявано от
управителя Н.Г., да заплати на ТД на НАП-Велико Търново юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за
разликата от 100лева до 300лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:
/п/