О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 88 04.02.2020 год. гр. Бургас
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение,
в закрито заседание на четвърти февруари,
две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова
Калина Пенева
като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева
в.гр.дело № 38 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение № 390/24.10.2019 год. по гр.д. №1845/2018 год. по описа на Бургаския окръжен съд е осъден С. П. С. с ЕГН ********** от гр. Б., в.з. М. б., ул. ** № *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „М.“ № ** офис , чрез адв. Х. М. от АК-Б. да заплати в полза на Т. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. ”С.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, чрез пълномощник адв. С. Ч. от АК-Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ш.“ № ** сумата от 26 364.07 /двадесет и шест хиляди триста шестдесет и четири лв. седем ст./ имуществени вреди за лишаването й от правото на собственост върху ½ ид.част от МПС – марка „Мерцедес“ С 63 АМГ, с рег. № А* рама № W*след прихващане, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 16.11.2015 г., до окончателното изплащане на сумата. Осъден е С. П. С. с ЕГН ********** от гр. Б., в.з. М. б., ул. ** № *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „М.“ № ** офис *, чрез адв. Х. М. от АК-Б. да заплати в полза на Т. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „С.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, чрез пълномощник адв. С. Ч. от АК-Б., със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ш“. № ** сумата от 3870 /три хиляди осемстотин и седемдесет/ лв. направени по делото разноски. Осъдена е Т. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к. „С.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, чрез пълномощник адв. С. Ч. от АК-Бургас, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „Ш.“ № ** да заплати в полза на С. П. С. с ЕГН ********** от гр. Б., в.з. М. б., ул. ** № *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „М.“ № ** офис *, чрез адв. Х. М. от АК-Б. сумата от 334.50 /триста тридесет и четири лв. петдесет ст./ направени по делото разноски.
Бургаският апелативен съд е сезиран с две въззивни жалби:
1.Срещу решението в частта, с която предявеният иск е уважен и е осъден за разноски е постъпила въззивна жалба от ответника С. П. С. с ЕГН ********** от гр. Б., в.з. М. б. ул. ** № *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „М.“ № ** офис 1, чрез адв. Х. М. от АК-Б.
Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение. Твърди се, че в противоречие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че процесният автомобил е СИО. Изложени са аргументи в подкрепа на възражението, че е налице трансформация на лично имущество на въззивника-ответник, при която срещу личните си заети средства той е получил автомобила. Твърди се, че окръжният съд е извършил неправилен анализ и възприемане на събраните доказателства, поради което е направил необосновани изводи относно състоянието на автомобила към момента на продажбата му – респективно за неговата стойност към този момент. Твърди се, че е налице процесуално нарушение, тъй като съдът е допуснал оспорване на документ-оферта от 10.11.2015 год., в нарушение на чл.193, ал.1 от ГПК, след изтичане на срока за оспорването му, поради което, както направеното оспорване, така и ангажираните в този смисъл доказателства от насрещната страна не е следвало да се вземат предвид. Твърди се, че неправилно съдът е присъдил занижен размер на разноските относно заплатеното от страната адвокатско възнаграждение, че не е имало основание за намаляване на разноските за гориво, които са доказани чрез представяне на фискални бонове. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за цялостно отхвърляне на претенциите на ищцата и за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции в пълен размер.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба депозирана от ответника, от насрещната страна Т. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к.”С.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, чрез пълномощник адв. С. Ч. от АК-Б. Изложени са подробни съображения за неоснователност на възраженията на въззивника-ответник и правилност на изводите на съда. Твърди се, че съдът правилно е преценил събраните по делото доказателства и е направил обосновани изводи за собствеността върху процесния автомобил, като такъв придобит при условията на СИО, както и за стойността на автомобила, а възраженията за допускани процесуални нарушения са несъстоятелни. Твърди се, че са доказани всички елементи на непозволеното уреждане, поради което предявената претенция е изцяло основателна, а възраженията в обратния смисъл не следва да се зачитат. Направено е искане за потвърждаване на решението в частта, обжалвана от насрещната страна. Посочено е също, че съдът правилно е определил дължимите разноски в полза на ответника.
2.Срещу решението в частта, с която окръжният съд е уважил възражението за прихващане за сумата от общо 4135,93 лв. направено от ответната страна, е постъпила въззивна жалба от ищцата по предявения иск Т. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Б., ж.к.”С.”, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, чрез пълномощник адв. С. Ч. от АК-Б. Твърди се, че съдът неправилно е приел за разглеждане възражението за прихващане, тъй като същото е било неконкретизирано – не е посочено за всеки един от трите автомобила, за които се твърди, че са извършени разходи от ответника, какви конкретни задължения са погасени за главници, лихви и разноски и не са посочени периодите, през които се твърди, че са извършени разходите. Не е посочен конкретния данък за кой автомобил се отнася и за коя година е дължим, както и кога е извършено плащането, поради което е затруднено правото на защита на ищцата срещу възражението на ответника. Изложени са и съображения за неоснователност на възражението за прихващане, с твърдение, че заплатените от ответника суми за разходи по автомобилите са били общи средства на съпрузите, а не лични на ответника както е приел съда. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната от въззивницата-ищца част, за оставяне на възражението за прихващане без разглеждане, евентуално за отхвърлянето му като недоказано и неоснователно.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба депозирана от ищцата, от насрещната страна С. П. С. с ЕГН ********** от гр. Б., в.з. М. б., ул. ** № *, със съдебен адрес: гр. Б., ул. „М.“ № ** офис *, чрез адв. Х. М. от АК-Б. Посочено е, че възраженията за липса на конкретизация на възражението за прихващане са неоснователни, тъй като всички обстоятелства се установяват от приложените по делото доказателства за извършени плащания, които са официални документи и не са оспорени от насрещната страна, поради което правилно съдът е формирал изводите си за дължимост на половината от разходите от ищцата и е извършил прихващането. Направено е искане за отхвърляне на въззивната жалба подадена от ищцата, в случай, че решението не бъде отменено по подадената от ответника въззивна жалба, както и за присъждане на разноските за въззивната инстанция.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирани лица-надлежно упълномощени процесуални представители на страните по делото, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и са ДОПУСТИМИ.
С обжалваното решение Бургаския окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл.45 от ЗЗД и по възражение за прихващане направено от ответника по иска.
Апелативният съд констатира, че макар да е формирал воля за неоснователност на предявения иск за сумата над 26 364.07 лв., до претендирания размер от 30 500 лв. поради извършено прихващане със сумата от 4135,93 лв., окръжният съд не е постановил съответния отхвърлителен диспозитив в решението в този смисъл. Това противоречие между действително формираната воля на съда и външното й изразяване в диспозитива на съдебния акт представлява очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 247 от ГПК. /Определение № 166 от 16.05.2019 г. на ВКС по т. д. № 2871/2018 г., II т. о., ТК, Определение № 5 от 12.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5323/2014 г., II г. о., ГК и др./ Допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде отстранена от съда постановил обжалвания съдебен акт, което налага прекратяване на производството по настоящото дело и връщането му на Бургаския окръжен съд за поправянето й.
Едва след отстраняването на очевидната фактическа грешка с постановяване на нарочен отхвърлителен диспозитив настоящият съд би могъл валидно да се произнесе по въззивната жалба подадена от въззивницата-ищца, обжалваща решението в частта, с която претенцията й не е уважена в пълен размер поради прихващане. До отстраняването на грешката от окръжния съд не е налице годен обект на обжалване - липсва отхвърлителна част, която да бъде потвърдена или отменена, което прави невъзможно произнасянето на настоящия съд към момента.
След поправката на допуснатата очевидна фактическа грешка делото следва да бъде върнато на настоящия съд за произнасяне по постъпилите въззивни жалби.
Мотивиран от горното и на осн. чл.267 от ГПК, Бургаският апелативен съд,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 38/2020 год. по описа на Бургаския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за отстраняване на очевидна фактическа грешка съгласно изложеното в мотивите към настоящото определение.
СЛЕД отстраняването на очевидната фактическа грешка делото следва да бъде върнато на Бургаския апелативен съд за произнасяне по постъпилите въззивни жалби.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.