№ 184
гр. С., 27.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна К. Димитрова
при участието на секретаря Добринка Ст. Недкова
като разгледа докладваното от Анна К. Димитрова Административно
наказателно дело № 20212230200703 по описа за 2021 година
Производството е по повод жалба от ЕТ „.....“ – гр. С. представлявано от
Г. ИВ. Х., против НП № 551002-F581437 от 31.05.2021 год., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности” – гр. Б. в ЦУ на НАП, с което на
търговеца, за нарушение на чл.25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин,
издадена от МФ, във връзка чл. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185,
ал. 2 от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2000,00 лева. Моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призована, се явява лично и с процесуален
представител, който поддържа жалбата, като моли издаденото НП да бъде
отменено като незаконосъобразно.
В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното
наказателно постановление, изпраща представител, който счита жалбата за
неоснователна и моли да се потвърди наказателното постановление като
правилно и законосъобразно.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
1
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна :
На 20.11.2020 г. служители на ТД на НАП извършили оперативна
проверка в търговски обект по смисъла на § 1 т.41 от ДР на ЗДДС – комплекс
ОМЕГА, находящ се в гр. С., С.ски минерални бани, стопанисван от ЕТ „.....“
с ЕИК: .... Проверяващите разговаряли със съпругата на управителя – Д. Х.а,
като попитали дали се дават стаи за нощувка, както и каква е цената на една
нощувка. След като получили отговор, че стаята струва 30 лева,
актосъставителят заплатил посочената сума на Д. Х.а. Последната взела
парите, а проверяващите напуснали обекта под предлог, че ще вземат багажа
си. За получената сума от 30 лева не е бил издаден фискален касов бон или
ръчна касова бележка от кочан. След около 15 минути проверяващите се
върнали в обекта, легитимирали се и продължили проверката в обекта.
Установено било, че в обекта е налично фискално устройство, работещо към
момента на проверката.
Проверката е документирана с протокол за извършена проверка №
0051204/20.11.2020 г. в който констатациите били подробно описани. В същия
протокол управителят бил поканен в сградата на НАП-Б. за съставяне и
връчване на АУАН.
На 01.12.2020 г., за констатираното при проверката на търговеца бил
съставен АУАН, за това че при извършена на 20.11.2020 год. проверка в
търговски обект – комплекс ОМЕГА, находящ се в гр. С., С.ски минерални
бани, стопанисван от ЕТ „.....“ с ЕИК: ..., при извършване на контролна
покупка на един брой нощувка на стойност 30 лева, преди легитимация на
ОП, не е бил издаден фискален касов бон. В съставения АУАН е отразено, че
е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006
год. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС. Въз основа на съставеният АУАН е
издадено процесното НП, с което на основание чл.185, ал.2, вр. чл. 185, ал. 1
от ЗДДС е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 2000,00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от
събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея
направи следните правни изводи :
Жалбата е допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен
2
интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
по безспорен и категоричен начин, че ЕТ „.....“ – гр. С. е допуснало
нарушение на разпоредбите на Наредба № Н-18. Съгласно разпоредбата на
чл. 25, ал. 1, т.1 от Наредбата независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД – за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по
платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен
превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1. За извършената от
проверяващата покупка, платена в брой, не е бил издаден фискален касов бон
или ръчна касова бележка от кочан.
Жалбоподателят оспорва фактическите констатации по акта, като счита,
че не е имало покупка, доколкото проверяващите са подали парите в ръцете
на съпругата му, която няма никаква представителна власт и не работи към
ЕТ.
Съдът намира тези доводи за неоснователни. Съгласно разпоредбата на
чл.25, ал.1 от Наредбата независимо от документирането с първичен
счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ
или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 –
за всяко плащане … В случая е налице плащане от страна на проверяващите и
получаване на сумата от страна на съпругата на жалбоподателя. Правно
ирелевантно дали тя има или не представителна власт, дали работи при ЕТ
или не работи. След като няма каквито и да е правомощия, е следвало да
обясни на проверяващите, че не може да приеме сумата, да не я приема и да
ги покани към мястото, където се е намирало ФУ, за да може МОЛ да
изпълни задължението си. Неоснователен е и доводът на процесуалния
представител на жалбоподателя, че самите проверяващи са допуснали
нарушение, тъй като не са получили и съхранили касовата си бележка.
Действително купувачът е длъжен да получи фискалния или системния бон и
да ги съхранява до напускането на обекта, но разпоредбата на чл.118, ал.1 от
ЗДДС регламентира съответна последователност на задълженията на всяка
3
една от страните. Първо всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон
лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на
търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг
данъчен документ и едва тогава следва задължението на получателя да
получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на
обекта. Няма как да се задължи един получател да получи касов бон и да го
съхранява, ако преди това никой не му го е издал. Няма как и да се очаква
проверяващите да поискат да им се издаде касов бон, тъй като целта на
тяхната проверка е да установят дали такива се издават и без да бъдат
поискани от клиентите.
Неоснователен е и доводът, че след като адм.наказателната отговорност
е лична и съпругата на жалбоподателя е била наказана, то самият търговец не
следва да се наказва. Да адм.наказателната отговорност е лична, но ЗАНН
допуска и адм.наказателна отговорност за търговци, при която те отговарят за
допустителство и тази отговорност е безвиновна. А по отношение на това
нарушение законът предвижда възможност да се наложи санкция, както на
физическото лице, което реално е извършило нарушение – неиздало касов
бон, така и на търговеца, за това че е допуснал да бъде извършено такова
нарушение.
Съдът намира и че не са налице основания за отмяна на НП поради
малозначителност на допуснатото нарушение. Същото е от категорията на
формалните нарушения или т.нар. нарушения на просто извършване.
Характерно за тях е, че в техния състав не е посочен някакъв конкретен
вредоносен резултат и че същите се осъществяват със самия факт на
извършването им. Обществената опасност на тази категория нарушения се
презюмира винаги от закона, доколкото същите винаги създават опасност от
увреждане на обществени отношения.
Размерът на наложеното наказание е в рамките на законоустановения,
но е определен максималния такъв, като не е посочено защо се налага такъв
размер, а не минималния предвиден от 500 лева, при положение, че
нарушението е допуснато за първи път, че се касае за покупка на
4
изключително ниска стойност, в обект, който до проверката е имал оборот от
4,00лева. Ето защо, съдът намира, че следва да измени атакуваното НП като
намали размера на наложеното наказание до предвидения в закона минимум
от 500 лева.
По направените искания за присъждане на разноски, с оглед изхода на
делото следва на ЦУ на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение,
а на жалбоподателя адв. възнаграждение. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 120 лева. Производството по делото не е с фактическа или правна
сложност поради което следва да се определи възнаграждение на минимума
от 80 лева. За адв.възнаграждение следва да се определи сумата от 300 лева,
така както е посочена в пълномощното. Тези суми следва да се редуцират
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, към която препраща АПК,
доколкото ЗАНН пък препраща към АПК при произнасяне по искане за
разноски. Доколкото с жалбата срещу процесното наказателно
постановление, с което на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 2000 лева е поискано от съда да отмени
обжалвания акт като незаконосъбразен и доколкото съдът е постановил
изменение на административното наказание от 2000 лева на 500 лева, то
съобразно цитираната разпоредба на чл. 78, ал.1 от ГПК – ответникът, в
случая въззиваемата страна следва да заплати разноските за адвокатско
възнаграждение съразмерно уважената част от иска. В настоящия случай,
доколкото по делото са приложени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева, то съответно въззиваемата страна
следва да заплати на жалбоподателя сумата именно от 225 лева. От своя
страна жалбоподателят следва да заплати на възз. страна сумата от 20 лева.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 551002-F581437 от 31.05.2021 год., издадено от
Началник на Отдел „Оперативни дейности” – гр. Б. в ЦУ на НАП, с което на
ЕТ „.....“ – гр. С. представлявано от Г. ИВ. Х., за нарушение на чл.25, ал. 1, т.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към
софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват
продажби чрез електронен магазин, издадена от МФ, във връзка чл. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС, на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е наложено
административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2000,00
лева, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание от 2000 лева на
500 лева.
ОСЪЖДА ЕТ „.....“ – гр. С. представлявано от Г. ИВ. Х. да заплати на
Националната агенция за приходите, ЕИК ..., сумата от 20,00 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Националната агенция за приходите, ЕИК ... да заплати на
ЕТ „.....“ – гр. С., ...., представлявано от Г. ИВ. Х. сумата от 225,00 лева,
представляваща адв. възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6