Присъда по дело №319/2020 на Районен съд - Елхово

Мотиви към Присъда № 19 от 22.04.2021 година, постановена по
НОХД № 319/2020 година по описа на РС-Елхово:
Производството по делото е образувано по внесен от РП – Ямбол
обвинителен акт, с който против подсъдимата З. Д. К. , родена на *** година в
гр. Стара Загора, с постоянен и настоящ адрес гр. Болярово, ул. ***“ №27,
българска гражданска, с основно образование, омъжена, безработна,
неосъждана, ЕГН – **********, е предявено обвинение по чл.355, ал.2, вр.
ал.1 от НК, за това, че на 11.07.2020 година, около 11.50 часа, в град
Болярово, област Ямбол, улица ***“ №27, е нарушила мерки, издадени
против появяването и разпространението на заразна болест по хората със
Заповед №РД-01-333/12.06.2020 година на Министъра на здравеопазването на
Република България, издадена във връзка с усложнената епидимична
обстановка, свързана с разпространението на COVID-19 на територията на
страната - като лице, поставено под карантина с Предписание за поставяне
под карантина №200708/258896 от 08.07.2020 година на РЗИ - Варна, не е
изпълнила задължението си да не напуска дома си или мястото на
настаняване, в което е посочила, че ще пребивава за посочения в
предписанието срок, а именно - град Болярово, област Ямбол, улица ***“
№27, като деянието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни
случаи.
В съдебното заседание участващият по делото прокурор от ЯРП
поддържа повдигнатото против подсъдимата обвинение, като намира същото
за доказано от обективна и субективна страна въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. Предлага подсъдимата да бъде
призната за виновна в извършване на престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от
НК, за което е привлечена към наказателна отговорност. По отношение на
наказанието, следващо се на подсъдимата, прокурорът предлага същото да
бъде определено при условията на чл. 54 ат НК в размер на три месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване да бъде отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от три години. Предлага се на
подсъдимата да бъде наложено и кумулативно предвиденото по текста на
чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК наказание глоба в минимален размер.
Производството по делото е протекло в отсъствието на подсъдимата
при наличието на основанията на чл. 269, ал.3, т.3 от НПК и с участието на
упълномощен защитник.
Защитникът на подсъдимата пледира постановяване на оправдателна
присъда по отношение на подзащитната му. Мотивира искането си с липсата
на доказателства относно действителното местонахождение на подсъдимата
към момента на проверката от полицейският служител Ив. К.; с това, че
подсъдимата е привлечена към наказателна отговорност не непосредствено
след деянието, а много след това, както и с издадената Заповед № РД – 01 -
1

405 от 15.07.2020г. на министъра на здравеопазването, въз основа на която е
било отменено предписанието за поставяне под карантина на подсъдимата.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Публично известно е, че в края на 2019 година в град Ухан,
Централен Китай, е бил идентифициран нов щам на коронавирус, наречен
SARS-CoV-2, причиняващ заболяването COVID - 19. Това е станало, след
като без ясни причини през месец декември 2019 година множество хора
развили пневмония, която не се повлиявала от известните методи за лечение.
На 11.03.2020 година на пресконференция в гр. Женева, Швейцария
Световната здравна организация (СЗО) обявила епидемията от COVID - 19 за
пандемия, поради регистрирани случаи на заразени с новия щам на
коронавируса в 114 държави.
Във връзка с разрастващата се пандемия от COVID-19, както и
установяване на доказани заболели лица на територията на Република
България, по предложение на Министерския съвет и на основание чл. 84, т. 12
от Конституцията на Република България, Народното събрание с решение
обявило извънредно положение върху цялата територия на Република
България, считано от 13 март 2020 г. до 13 април 2020 г. На 03.04.2020 г.
срокът на извънредното положение бил удължен до 13 май 2020 г. Решението
било прието от 44-то Народно събрание на 13 март 2020 г., подпечатано с
официалния печат на Народното събрание и обнародвано в Държавен вестник
бр. 22 (извънреден) от 13.03.2020 г. С решението е възложено на
Министерския съвет да предприеме всички необходими мерки за овладяване
на извънредната ситуация във връзка с пандемията от COVID - 19 и в
съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Република България.
С цел опазване живота и здравето на българските граждани и
съобразена с вътрешното законодателство била създадена организация за
предприемане на редица мерки, в това число и за карантиниране на лица,
влизащи на територията на страната от зони с разпространение на COVID -
19. Тези мерки били предприети в съответствие с нормите на чл. 63 от Закона
за здравето (ал. 1 „При възникване на извънредна епидемична обстановка
министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион") и чл. 29 от Наредба № 21 от
2005 г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести
(„При възникване на нови заразни болести с потенциален риск от епидемично
разпространение, както и при случаи на биотероризъм, министърът на
здравеопазването със заповед може да разпореди: 1. задължителна
регистрация, съобщаване и отчет на заболявания извън посочените в
приложение № 1; 2. конкретни мерки, ред и начин на надзор в съответствие с
епидемичната ситуация).
2

На основание горепосочените разпоредби и във връзка с
усложненията от епидемична обстановка, свързана с разпространението на
COVID - 19 на територията на страната, министърът на здравеопазването на
Република България издал множество заповеди.
Във връзка с пандемията от „COVID-19“ и във връзка с усложнената
епидимична обстановка, със Заповед №РД-01-333/12.06.2020 година на
Министъра на здравеопазването на Република България, на територията на
страната са били въведени противоепидимични мерки против появяването и
разпространението на заразната болест.
Съгласно посочената заповед /т.14/, е разпоредено всички лица,
влезли на територията на страната ни от определени държави, да се поставят
под карантина за срок от 14 дни в дома или на друго място за настаняване, в
което лицето е посочило, че ще пребивава с предписание по образец на
органите граничния здравен контрол. В заповедта /т.15/ е било посочено, че в
периода на карантината, лицата са длъжни да не напускат домовете си или
мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок.
Със Заповед № РД-01-334/12.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването /т.5/, са определени държавите, от които пристигащите на
територията на страната лица се поставят под карантина за срок от 14 дни.
Сред посочените в цитираната заповед държави е Обединено кралство
Великобритания и Северна Ирландия.
На 08.07.2020 година подсъдимата З. Д. К. влязла на територията на
Република България от рискова зона – Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия, поради което и в изпълнение на Заповед №РД-01-
333/12.06.2020 година на Министъра на здравеопазването на Република
България, на подсъдимата К. е било издадено Предписание за поставяне под
карантина №200708/258896 от 08.07.2020 година на РЗИ - Варна. Съгласно
същото, З.К. е била поставена под карантина за срок от 14 дни, считано от
08.07.2020 година. Предписанието е било връчено лично на подсъдимата на
08.07.2020 година и съгласно същото лицето е постановено под карантина на
следния адрес, посочен от него: град Болярово, област Ямбол, улица ***“
№27. От 08.07.2020г. подсъдимата се установила на този адрес. Съгласно
Заповед №РД-01-333/12.06.2020 година на Министъра на здравеопазването на
Република България и съгласно предписание №200708/258896 от 08.07.2020
година на РЗИ – Варна, подсъдимата е била длъжна да не напуска дома си и
мястото за настаняване, на което е посочила, че ще пребивава, а именно в
град Болярово, област Ямбол, улица ***“ №27. С получаване на
предписанието лично от подсъдимата, същата била уведомена и за
наказателната отговорност по чл. 355 от НК при неизпълнение на
задължението да не напуска адреса, на който е заявила, че ще пребивава за
3

срока на карантината.
Контролът върху изпълнението на задължението на карантинирани
на различни основания лица е бил възложен на служителите на РУ -Елхово,
които периодично започнали да извършват проверки.
На 11.07.2020 година преди обяд, въпреки задължението с,
възведеното както с посочената по-горе заповед, така и с предписанието за
поставянето й под карантина да не напуска адреса, на който е заявила, че ще
пребивава за срока на карантината, подсъдимата излязла от дома си, находящ
се в град Болярово, област Ямбол, улица ***“ №27. На същата дата около
11.50 часа св. И.К. на длъжност „полицейски инспектор“ в ПУ– Болярово към
РУ – Елхово в изпълнение на служебните си задължения по осъществяването
на контрол по изпълнение на задължението на лица, поставени под карантина
за спазване на карантината, посетил адреса в гр. Болярово, ул. ***“ №27,
където съгласно предоставен му списък следвало да се намира подсъдимата
К.. Св. К. не установил подсъдимата в дома й на посочения адрес, като от
съседка бил уведомен, че лицето е излязло от дома си сутринта, за което
докладвал на ОДЧ. След това свидетелят отишъл до дома на майката на
подсъдимата, като установил, че последната е на работа. Провел разговор по
телефона с нея, като я помолил да се свърже незабавно с дъщеря си и да й
каже да се прибира у дома си. Около половин час след това св. К. отново
посетил адреса в гр. Болярово, ул. ***“ №27, където установил подсъдимата,
която пренасяла дрехи от паркиран пред дома й автомобил, в който се
намирало лице от мъжки пол. В проведения разговор между свидетеля и
подсъдимата последната заявила, че е била на реката, за да изпере килимите
от дома си.
С т. 13 от Заповед № РД – 01 -405 от 15.07.2020г. министъра на
здравеопазването е разпоредил на директорите на Регионалните здравни
инспекции да отменят със заповед издадените предписания за поставяне под
карантина на лица, пристигнали на територията на страната от редица
държави, в т.ч. и от Обединено кралство Великобритания и Северна
Ирландия, в периода от 02.07.2020г. до 15.07.2020г.
В изпълнение на т.13 от цитираната заповед, Директорът на РЗИ-
Ямбол е издал Заповед № РД-01-133/15.07.2020 г., с която е отменил
издадените в периода от 02.07.2020г. до 15.07.2020г. вкл. предписания за
налагане на 14 – дневна карантина, издадени от служители на РЗИ за
поставяне на лица, които са влезли от рискови държави, в т.ч. и Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия, с адреси за изтърпяване на
карантината на територията на област Ямбол. На основание на тази запвед на
Директора на РЗИ – Ямбол наложената на подсъдимата З. Д. К. карантина е
била отменена в Информационната система за COVID от 15.07.2020г., което
се установява от писмо изх. № 05 -3 -1 от 29.03.2021г. на РЗИ – Ямбол.
4

Наложената на подсъдимата карантина е била отменена и от РЗИ –
Варна, видно от писмо изх. № 05-38-1 от 08.04.2021г. на Директора на РЗИ -
Варна.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимата З.К.
се установява, че същата не е осъждана.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля
И.К., дадени в хода на съдебното следствие, както и от писмените
доказателства, приложени към ДП и тези, събрани в хода на съдебното
производство – Предписание № 200708/258896 за поставяне под карантина,
писмо изх. № 06 – 586 -1 от 10.09.2020г. на РЗИ Варна, Разписка за връчена
декларация, справка за съдимост на подсъдимата, Заповед № РД – 01 -333 от
12.06.2020г. на МЗ, писмо изх. № 05-3-1 от 29.03.2021г. на РЗИ – Ямбол,
Заповед № РД – 01 -133 от 15.07.2020г. на Директора на РЗИ – Ямбол, писмо
изх. № 05-38-1 от 08.04.2021г. на РЗИ – Варна, Заповед № РД – 01 – 405 от
15.07.2020г. на Министъра на здравеопазването и др., които писмени
доказателства са приобщени към доказателствения материал по делото чрез
прочитането им по реда на чл. 283 от НПК.
От показанията на св. К., дадени в хода на съденото следствие и
тези, прочетени по реда на чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т. 2 от НПК, които съдът
кредитира с доверие като обективни, правдиви, логични и последователни,
дадени от лице, незаинтересовано от изхода на делото и кореспондиращи на
писмените доказателства по делото, се установява, че на 11.07.2020г. около
11.50 часа подсъдимата З.К. е напуснала мястото, на което е посочила пред
здравните власти, че ще пребивава по времето на 14 – дневната карантина,
под която е била поставена при влизането й от територията на Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия на територията на Република
България на 08.07.2020г. при действието на Заповед № РД – 01 -333 от
12.06.2020г. на МЗ и Предписание № 200708/258896 от 08.07.2020г. на РЗИ –
Варна, с което подсъдимата е била поставена под карантина.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Изложената фактическа обстановка налага правния извод за
осъществен от подсъдимата З.К. състав на престъпление по чл.355, ал.2, вр.
ал.1 от НК, т.к. на 11.07.2020г. в гр. Болярово е нарушила мерки, издадени
против проявяването и разпространяването на заразна болест по хората,
визирани в Заповед № РД-01-333 от 12.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, като лице, пристигащо от рискова
зона, поставен под карантина за срок 14 дни, считано от 08.07.2020г., с
Предписание за поставяне под карантина № 200708/258896 от 08.07.2020г. на
Регионална здравна инспекция – Варна и не е изпълнила задължението си да
5

не напуска дома си, находящ се в гр. Болярово, ул. ***“ №27, където е
следвало да пребивава за посочения в предписанието срок, а напуснала дома
си, като деянието е извършено по време на пандемия, свързана със смъртни
случаи.
По делото се установи от обективна страна, че на 11.07.2020г. в гр.
Болярово подсъдимата е нарушила въведените със Заповед № РД – 01 – 333
от 12.06.2020г. на министъра на здравеопазването на територията на
Република България задължителни мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест COVTD-19. На тази дата подсъдимата е
нарушил задължителните мерки, издадени против разпространяването на
заразната болест COVID -19, като не е изпълнила Предписание за поставяне
под карантина №200708/258896 от 08.07.2020 година на РЗИ - Варна, за срок
от 14 дни, считано от 08.07.2020 година, и е напуснала дома си в гр. Болярово,
ул. ***“ №27, на който адерс е посочила, че ще пребивава за посочения в
предписанието срок.
Изпълнителното деяние е извършено от подсъдимата по време на
пандемия, свързана със смъртни случаи.
Деянието подсъдимата е извършила с пряк умисъл по смисъла на
чл.11, ал. 2 от НК, доколкото подсъдимата е съзнавала общественопасния
характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици
и е искала настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от подсъдимата, че е поставена под карантина за срок от 14 дни и
следва да спазва карантината, като не напуска дома си, като е била наясно и с
издаденото задължително предписание за поставяне под карантина. Въпреки
това подсъдимата пренебрегвайки въведените противоепидемични мерки
против разпространяването на COVID-19, съзнателно ги е нарушила, като е
напуснала жилището си, поставяйки в опасност здравето и на други лица,
които са осъществили контакт с нея.
Доводите на защитника на подсъдимата, изложени във връзка с
искането за постановяване на оправдателна присъда спрямо З.К., не се
споделиха от съдебния състав. От доказателствата по делото е безспорно
установено, че на инкриминираната дата и час подсъдимата не била
установена на адреса, на който самата тя е посочила, че ще пребивава по
време на 14 – дневната карантина, под която е била поставена след влизането
й на територията на страната. Без значение в случая е било дали лицето е
било на реката, за да пере килими или на друго място, като същественото в
случая и относимо по делото е, че подсъдимата не се е намирала в дома си,
което обстоятелство е било установено от св. К. въз основа на събраната от
него информация от съседи, близки на подсъдимата и преките му впечатления
при повторното посещение на адреса. Полицейският служител,
установявайки, че подсъдимата не се намира на адреса, е предприел действия
6

по установяване на лицето и завръщането му на адреса, като в неговите
задължения не е включено и това да извърши проверка дали подсъдимата се е
намирала на реката или на друго място. Твърденията на защитника, че лицето
се е намирало в дома си заедно с брат си, също не се споделят от съдебния
състав. Такива твърдения, респ. предположения, са изнесени от защитникът в
хода на делото по същество, като въпреки предоставената процесуална
възможност да ги докаже чрез гласни доказателства чрез допуснат до разпит
свидетел, това не е сторено, поради неосигуряване на свидетеля в съдебно
заседание и заявен отказ от защитата от този свидетел. Неоснователен и е
другият довод на защитата, свързан с образуването на ДП на 06.08.2020г., т.е.
близо два месеца след датата на извършване на деянието. ДП се образува при
наличие на законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление от
общ характер, като в случая прокурорът е установил наличието на такива от
материалите, съдържащи се в преписка № 3323/2020г. по описа на РУ –
Елхово.
Неоснователни са и доводите на защитата, свързани с издадената в
последствие Заповед № РД – 01 - 405 от 15.07.2020г. Министъра на
здравеопазването и Заповед № РД-01-133/15.07.2020 г. на Директора на РЗИ –
Ямбол, с която са отменени издадените в периода от 02.07.2020г. до
15.07.2020г. вкл. предписания за налагане на 14 – дневна карантина.
Издадените заповеди на Министъра на здравеопазването и на Директора на
РЗИ– Ямбол имат действие от датата на издаването им - 15.07.2020г., от която
дата е била отменена и наложената на подсъдимата 14 – дневна карантина.
Същите нямат обратно действие. Т.е. към датата на деянието – 11.07.2020г.
подсъдимата е била поставена под карантина и е следва да съобразява
поведението си със Заповед № РД – 01 – 333 от 12.06.2020г. на Министъра на
здравеопазването и Предписание за поставяне под карантина №
200708/258896 от 08.07.2020г. на РЗИ – Варна и да не напуска дома си в гр.
Болярово, ул. ***“ №27.
Извършеното деяние не е малозначително или с явна незначителна
обществена опасност по смисъла на чл. 9 ал.2 от НК. Престъпленията,
засягащи народното здраве поначало са такива със завишена степен на
обществена опасност. В случая подсъдимата е напуснала дома си на
11.07.2020г., контактувал е с други лица, видно от показанията на св. К., като
по този начин е могла да застраши и техния живот и здраве.
От друга страна причината, поради която подсъдимата е нарушила
карантината, под която е била поставена, не се дължи на форс мажорни
обстоятелства или такива, каквито са налагали напускането на мястото на
карантината. Съгласно заявеното от подсъдимата пред свидетеля К. и
възприетото от него, Златка К., пренебрегвайки и неглежирайки
задълженията си във връзка с издаденото й предписание от здравните органи,
е напуснала дома.
7

Причините за извършване на деяниeто са ниската правна култура на
подсъдимата и незачитане на въведените на територията на страната правила,
свързани с ограничаване разпространението на COVID - 19.
Относно наказанието:
За извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 355, ал.2, р.
ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до пет години
и глоба от десет до петдесет хиляди лева. Съдът намери, че наказанието на
подсъдимата З.К. следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал.1, т.2,
б. „б“ от НК при наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства, при
които и най – лекото, предвидено в закона наказание би се оказало
несъразмерно тежко. Като такива съдът отчете необремененото съдебно
минало на подсъдимата, съдействието за разкриване на обективната истина по
делото чрез дадените обяснения пред св. К. непосредствено след извършване
на деянието.
Прилагането на разпоредбата на чл. 54 от НК спрямо подсъдимата
ще е несъразмерно тежко, предвид ниската степен на обществена опасност на
личността й.
Поради изложеното съдът приложи разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.2,
буква „б“ от НК и замени наказанието „лишаване от свобода“, за което не е
предвиден най – нисък предел с наказание „пробация“. С оглед личността на
подсъдимата, съдът прецени, че в случая налагане на наказание „пробация“ с
пробационни мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, а именно „Задължителна
регистрация по настоящ адрес" за срок от шест месеца с периодичност на
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител" за срок от шест месеца, биха били достатъчни за
постигане на целите на наказанието – за поправянето и превъзпитанието на
осъденото лице към спазване на установените правила, а от друга страна да
въздейства предупредително и възпитателно както на осъденото лице, така и
на другите членове на обществото.
На основание чл. 55, ал.3 от НК, съдът не наложи кумулативно
предвиденото наказание глоба, като отчете, че и без налагането на това
наказание биха могли да се изпълнят целите на наказанието.
Воден от горното, съдът постанови присъдата.

Председател: ………………..

8

Номер на акта:	19
Дата:	22 април 2021 г. (в сила от 15 октомври 2021 г.)
Съдия:	Яна Вълкова Ангелова

Дело:	20202310200319
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	28 октомври 2020 г.

Присъда по дело №319/2020 на Районен съд - Елхово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите