РЕШЕНИЕ
№
гр.
Троян,
15.10.2020 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Троянски
районен съд, втори състав, в публичното заседание на петнадесети септември, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател:СВЕТЛА ИВАНОВА
при
секретаря Емилия Петрова., в присъствието на прокурора………………., като разгледа
докладваното от съдията – Иванова гр. дело № 51 по описа на ТРС за 2018 год.,
за да се произнесе - съобрази:
Производство с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК – отрицателен установителен иск.
Предявена е искова молба от М.П.П.,
ЕГН **********, с адрес-*** и М.М.П., ЕГН **********, с адрес-***, Съдебен
адрес за получаване на призовки и съобщения и за двамата ищци -град ***,-чрез
адв. Р.И. *** против „БАНКА ПИРЕОС
БЪЛГАРИЯ"АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
БЪЛГАРИЯ, област София, община София, гр. София 1784, район р-н Младост,
бул."Цариградско шосе" No 115Е, представлявана съвместно от всеки
един от двамата *** - Председател на Съвета на директорите и Изпълнителен
Директор, *** - Главен Изпълнителен Директор и *** -Изпълнителен Директор, да
бъде прието за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат сумата
в размер на 13 905, 49 лв., представляващи остатък по Договор за предоставяне
на потребителски кредит с ипотека № 1098/R/2007, а именно: 11 716.07 лв. (единадест хиляди седемстотин и
шестнадесет лева и седем стотинки) – Главница, 484.92 лв. (четиристотин
осемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки)- Законна лихва ; 255.50
лв. (двеста петдесет и пет лева и петдесет стотинки)-такси и 1 449.00
лв.(хиляда четиристотин четиридесет и девет лева), посочени като такса на
съдебния изпълнител, за събиране на дълга на осн.чл.26 от ТТРЗЧСИ по
изпълнително дело № 20148790401079 по описа на ЧСИ В.П.,*** действие Окръжен
съд гр.Ловеч.
Позовават се на: -нищожни клаузи в
Договор за предоставяне на потребителски кредит с ипотека № 1098/R/2007 г.,
които са посочени в: чл. 5, ал. 3; чл. 7 ; чл. 9, ал.1, ал.2, ал.З; чл. 10 и
чл. 12 ; -на нищожни клаузи в Анекс № 341/AMR/09 към предоставяне на
многоцелеви кредит с ипотека № 1098/R/2007 г., които са в : чл.1 ; чл.З ;
чл.5,ал. 3; чл. 9, ал.1 и ал. 4; чл. 13, като се твърди, че не му е връчван нов
и актуализиран погасителен план към този анекс; -на нищожни клаузи в Анекс № 2
към Договор за кредит № 1098/R/2007 г., посочени в : чл.1,ал.1 и ал. 2; чл. 2 ;
чл. 4; чл. 12, ал.1 и ал.2, които си противоречат, с твърдение, че не му е
връчван нов и актуализиран погасителен план към този анекс,
Счита, че посочените по-горе клаузи
са неравноправни, противоречащи с нормите на чл. 9 и чл. 26 от ЗЗД, чл.143,
т.З, т. 5, т.6, т.9, т.10, т.П и т.12 от ЗЗП, чл. 146, ал.2 и чл. 147а, ал. 5
от ЗЗП и чл. 3 Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 03.04.1993 година и като
такива са и нищожни.
Излага, че същите са довели до
цялостна нищожност на договора за потребителски кредит и на двата анекса към
него, като се твърди, че въз основа на
считаните според него за нищожни клаузи, банката незаконосъобразно е изменила БЛП
и е увеличила анюитетните вноски, дължими до изплащането на този потребителски
кредит, като за целия период се твърди, че са платили прекомерно голяма сума,
поради което и в резултат на тези незаконни действия от страна на ответника
счита, че не дължим остатъка в общ размер на 13 905, 49 лв., претендирани по
изпълнително дело № 20148790401079 по описа на ЧСИ В.П..
Навеждат се аргументи, че договорът
за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за
предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП, обн. в ДВ, бр. 99 от
09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 година, поради което счита, че попада в
приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143 - чл. 146 от ЗЗП /по арг. от
чл. 144 от ЗЗП, уреждащ изключенията, при които е неприложимо правилото за
приемане за неравноправна клауза в договор, сключен с потребител/. Твърди се,
че съгласно чл. 143 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, при определени
хипотези, регламентирани в цитираната правна норма, измежду които: т. 9 - при
налагане на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора; т. 10 - при предвидена възможност
на търговеца да променя едностранно условията по договора въз основа на
непредвидено в него основание; т. 11 - при възможност за търговеца да променя
едностранно без основание характеристиките на стоката или услугата и т. 12 -
при предвиждане цената да се определя при получаването на стоката или услугата
или при предоставено право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без
потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора.
Излага се, че съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, като разпоредбата на ал. 2 дефинира кои клаузи
не са уговорени индивидуално - тези, които са изготвени предварително и поради
това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Твърди се, че в конкретния случай
клаузите на процесния договор за банков кредит (или някои от тях) не са
индивидуално уговорени, тъй като те са част от стандартни, изготвени предварително
условия на банката и като кредитополучатели не са имали възможност да влияят
върху съдържанието им. Твърди се, че е налице липса на съществуваща методология
за формиране на БЛП, от което следва да се приеме,че не са знаели в какъв
размер и по какъв начин би могло да рефлектира върху задължението им, едно
изменение, респективно увеличение на лихвения процент. Освен това-липсват и
предоставени ни планове за погасяване, което е още един фактор за липса на
знание за това какво и как им предстои да погасяване и в какъв срок!
Считат, че е осъществен фактическият
състав на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, според който неравноправна е договорна клауза,
позволяваща на търговеца или доставчика да променя едностранно условията на
договора въз основа на непредвидено в него основание, като не са налице
изключенията на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗЗП, както и че е нарушена
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, която предвижда клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен
начин, като при съмнение относно смисъла на определено условие, то да се
тълкува по благоприятен за потребителя начин, съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗЗП.
В съдебно заседание, редовно
призованите ищци се представлява от упълномощени
защитници, които поддържат становище за основателност на претенцията в
хода на производството и по съществото на спора. Подробни аргументи излагат в
представена по делото писмена защита.
В предвидения едномесечен срок по
реда на чл. 131 от ГПК ответната Банка е представила писмен отговор, с който
счита предявената искова претенция за неоснователна.
Излагат
се подробни аргументи, опровергаващи твърденията на ищците досежно нищожността
на договора за потребителски кредит, във връзка с неравноправните клаузи, по
отношение на твърдението, че банката незаконосъобразно е изменила БЛП и е
увеличила анюитетните вноски, дължими до изплащането на този потребителски
кредит, че банката не е отнасяла извършените от ищците плащания по кредита и не
е съобразявала извършените погасявания.
В хода на процеса, на основание чл.227 от ГПК, производството
по делото е продължило с участието на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София, община
София, гр. София, бул. „Околовръстен път" № 260, като ответник,
в качеството си на правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК ***
–заличен търговец. Редовно призования ответник, в с.з. се представлява
от упълномощени защитници, които поддържат становище за неоснователност на претенцията в
хода на производството. В последното съдебно заседание, по съществото на спора,
за редовно призования ответник не се явява представител и не се представлява. В
дадения от съда срок за представяне на писмени бележки по делото, такива не са
депозирани от страна на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.
Предмет на предявения отрицателен
установителен иск е недължимостта на претендираното от ответника вземане за
сумата от 13905.49 лева. Не се оспорва обстоятелството за наличие на сключени между страните Договор
и Анекси, подробно описани в ИМ.
По искане на ищцовата страна са
събрани гласни доказателства, посредством разпит на свидетелите М.П.Т. и Д.П.П..
По делото е допусната ССчЕ, по която вещото лице е
изготвило едно основно и две допълнителни заключения.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа и
правна страна следното: Предявеният иск е отрицателен установителен с
правно основание член 124, алинея 1 от ГПК, според който, всеки може
да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това.
Предмет на настоящия отрицателен
установителен иск е дали банката притежава към момента на приключване на
устните състезания по настоящото дело, парично вземане в общ размер на 13 905. 49 лева, представляващо
остатък по Договор за предоставяне на потребителски кредит с ипотека № 1098/R/2007 и издаден изпълнителен лист от
22.07.2010 г. на Троянски районен съд. В настоящият казус се установява, че на 28.03.2007
г. е сключен Договор
за предоставяне на потребителски кредит с ипотека № 1098/R/2007г., по силата на
който "Банка Пиреос България"
АД с ЕИК: ********* предоставя на М.П.П. – като кредитополучател и М.П.М. – солидарен длъжник, кредит в размер
на 20000 лева, който следва да бъде усвоен съгласно чл. 2, ал.2 от договора
еднократно - на 03.04.2007 г.В договора е отбелязано, че погасяването ще се извърши на 120 броя
анюитетни вноски, с краен срок за погасяване -03.04.2017г. / ведно с всички лихви, такси и комисионни. Посочен е
размера на месечната вноска - 257,33 лв., като първата
платима вноска е на 03.05.2007г. Съгласно чл. 9, ал.1 от
Договора, за ползвания кредит се заплаща лихва
равна на тримесечния SOFIBOR плюс
надбавка от 5,15 %, като при забава на плащането на някоя
от вноските по чл. 5 от Кредитополучателя по каквато и да било причина или при
предсрочна изискуемост на кредита, Банката олихвява просрочената част от
главницата с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна
надбавка от 10%, като размерът на надбавката не може да надвишава приложимия законен
лихвен процент / съгласно
чл. 9, ал. 2 от Договора/.
В чл.21 б."в" е договорено, че потребителският кредит може да
бъде обявен за предсрочно изискуем, ако Кредитополучателят не е погасил в срок
която и да е от дължимите вноски по Договора.
Поради просрочие и неплащане на дължими месечни вноски с падеж
04.03.2009 г., 04.04.2009 г. и
04.05.2009 г. кредита е реструктуриран, като е подписан Анекс №341/AMR/09 от 27.05.2009 г., по силата на който кредита е
предоговорен в размер на 17930,65
лева, от които: Редовна главница
- 17551,52 лв.; Просрочена главница- 242,07 лв.; Редовна лихва - 135,37 лв.;
Наказателна лихва - 1,69 лева. Съгласно т.З , многоцелевият кредит се счита
изцяло усвоен към датата на подписване на анекса, като в т.4 е договорено, че погасяването
на кредита ще се извърши на 95 равни месечни вноски, съгласно Погасителен план
-Приложение № 1 към настоящия анекс, като размера на месечната вноска е 293,77 лева, а последната вноска е
изравнителна. За ползвания кредит е посочена дължима годишна лихва равна на тримесечния SOFIBOR плюс надбавка от 5,90 %.
На 03.08.2009 г. е подписан нов
Анекс № 2 от 03.08.2009 г. към договор за кредит обезпечен с ипотека № 1098/R/2007 г.
Към Договор за предоставяне
на потребителски кредит с ипотека № 1098/R/2007г. от 28.03.2007г. и към Анекс
№ 341/AMR/09 от 27.05.2009 г. към Договор за
предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека № 1098/R/2007 г. липсва Погасителен план.
На 22.07.2010г., след
подадено заявление по реда на чл.417 от ГПК, банката се е снабдила със Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, с която съдът е разпоредил М.П.П. и М.П.М. ДА
ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО НА Банка “Пиреос България“ АД сумата 19 962,03 – деветнадесет хиляди деветстотин шестдесет и
два лева и 03 стотинки, представляваща неизпълнено задължение по Договор за
предоставяне на потребителски кредит с ипотека от 28.03.2007 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2010 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 1 280,23 – хиляда двеста и осемдесет лева и 23
стотинки, считано от 04.11.2009 г. до 15.07.2010 г., наказателна лихва в размер
на 42,70 – четиридесет и два лева и 70 стотинки за същия период, както и
сторените по делото съдебно- деловодни в размер на 425,70 – четиристотин двадесет и пет лева и 70
стотинки и 200,00 – двеста лева адвокатско възнаграждение.
В полза на банката е
издаден изпълнителен лист, по силата на който е образувано изп.д.№620/2011г. по
описа на ДСИ при РС-Троян, което
изп.дело е изпратено по искане на банката- взискател на ЧСИ В.П. ***, където е
образувано изп. дело № 1079/2014 г.
В депозирания по делото отговор на исковата молба, банката
не оспорва размера на постъпилите суми по изп. дело № 1079/2014 г. по описа на
ЧСИ В.П., което обстоятелство е отразено и в изготвения с Определение № 38/
18.01.2019 г. от съда доклад по делото.
За установяване на спорните по делото обстоятелства е допусната и
изслушана ССчЕ, по която вещото лице е изготвило едно основно и две
допълнителни заключения, които настоящият състав приема като компетентни,
обективни и безпристрастни, подкрепящи се от събрания по делото доказателствен
материал.
От основното заключение на вещото лице се установява, че за периода от
04.04.2007 г. до 14.07.2017 г. от името на кредитополучателя М.П.П. по Договор за предоставяне на потребителски кредит с ипотека № 1098/R/2007, последващи анекси към него, както и по образуваното
изп. дело № 1079/2014 г. при ЧСИ В.П. са постъпили суми в общ
размер на 33 489.39 лв. В приложена към заключението Таблица № 1 и Таблица № 2 е посочено, че
ищците, в периода 08.02.2016г.- 06.02.2017г. са заплатили сумата 18 676.39 лева на ЧСИ В.П. по образуваното изп. дело, по което
ЧСИ, след удържане на съдебноизпълнителни такси е превел на банката ответник
сумата от 16 849.34 лева. От заключението се установява, че в периода от
14.07.2010 г. до 31.03.2015 г. ищците са превели доброволно на банката сумата 7 550 лева, от
които 650.00 лева по разплащателната сметка на Кредитополучателя с IBAN:***.00
лева по сметка с IBAN: ***. Установено е, че с внесената сума в банката в
размер на 7550 лева и от получените суми
от ЧСИ В.П. - 16849,34 лева, ищците са превели суми в общ размер на 24399.34
лева, с които са погасени задължения както следва: Главница 8245.96 лева; Законна лихва – 13049.62 лева;
Присъдени лихви - 1322,93 лева и Съдебни
разноски- 1780.83 лева. Експерта е констатирал, че със сумата от 8245,96 лева е
погасена част от главницата, която Банката на 14.07.2010 г. е прехвърлила в
съдебни вземания и за която е изваден изпълнителен лист от 22.07.2010 г., като
общата сума на главницата в размер на 19962,03 лева е намалена със сумата
8245,96 лв. Експертизата е установила, че за периода от 04.04.2007 г. до
14.07.2017 г., от името на кредитополучателя М.П.П. по Договор за предоставяне
на потребителски кредит с ипотека № 1098/R2007 г., по последващите
анекси към него, както и по образуваното изп.дело 20148790401079 при ЧСИ В.П. са постъпили суми в общ размер на 33489,39
лева. Вещото лице
е установило, че направените плащания преди образуването на изп. дело 620/2011 г. са в
общ размер на 650 лева, но ДСИ при РС-Троян не е уведомен за тези плащания, а изпълнителното дело е било образувано за цялата сума по изпълнителния
лист от 22.07.2010 г.
В проведеното на 06.11.2019г. открито с.з., при изслушване на вещото
лице се установява, че към сключения Договор за предоставяне на
потребителски кредит с ипотека № 1098/R/2007
г. от 28.03.2007 г. няма представен погасителен план. Банката представя
погасителен план, който е от 09.08.2007 г. и обхваща период от 04.09.2007 г. до
04.04.2017 г.. Експерта е констатирал, че в периода от 04.04.2007 г. до
27.05.2009 г. са погасени месечни вноски, които са различни от договорените в
договора, като вещото лице е съобразявало размера на договорената месечна
вноска от 257.33 лева, посочена в
договора, без да е съобразяван погасителен план, тъй като такъв не е
предоставен. Различие при изчисляване на размера на месечните вноски вещото
лице е установило и за периода от 04.09.2007 г. до 27.05.2009 г. „….Два
погасителни плана ми бяха предоставени за този период и аз правя извода, че
тези вноски ги виждам осчетоводени и се различават от посочените в
погасителните планове, така и от вноската, която е договорена в договора.
Вещото лице е констатирало, че
месечна вноска съобразно Договора е в размер на 257.33 лева, която не съответства
на посочената от банката-ответник месечна вноска от 255.48 лева /колона № 3 от заключението/, като на зададения от мл.адв И. въпрос: „ …имате ли информация откъде вземате
тази сума 255.48 лева, как е разделена по части и пера - главница, лихва,
съответно такси дали има? От къде
изхождате за разбивката, която правите?“,
вещото лице заявява, че тази информация е предоставена от банката, която
информация представлява „…справки и извлечения от техен софтуер, като аз съм
анализирала. Тази информация ми е изпратена от банката по интернет....,
справките нямат подпис и печат, нямат дата, изготвил или съставил…“. В
тази връзка, съдът е констатирал в с.з., че в представеното кредитно досие по
настоящото гр.д.№ 51/2018 г. по описа на РС-Троян, липсват посочените справки,
анализи и писмени документи, които вещото лице
е цитирало в изготвеното заключение….“. Експерта е категоричен, че „….На
мен такива първични документи, за изготвяне на заключението, с които да се
обосновават счетоводните записвания не са ми представени, с изключение само не
един първичен документ, който касаеше усвояването на част от кредита, т.е.
нареждане-разписка, заявка за теглене…. Липсата на документална обоснованост за
всяко счетоводно записване е в нарушение на един от основните принципи и
изисквания на Закона за счетоводството, който казва, че за всяка счетоводна
операция трябва да има документ, който да я обосновава. Като този документ
трябва да отговаря на изискванията на чл. 7 от ЗС, който казва, че има два вида
документи, които се съставят за трети страни и такива, които се съставят за
вътрешни документи, за самото предприятия. Като тези документи трябва да имат
дата, трябва да имат сума, трябва да имат номер и трябва да имат съставил, т.е.
кой е съставил този документ. Така че, липсата на такава документална
обоснованост е в нарушение на изискването на
ЗС и ако такива документи липсват, това означава, че счетоводството
е в нарушение на тези счетоводни
изисквания и стандарти и най-вече на ЗС…“.
В тази връзка са и дадените от вещото лице уточнения, досежно отразеното
в заключението обстоятелство / въпрос № 1, стр. 19/, че са водени редовно счетоводните книги на
банката, като пояснява: „….По-скоро съм имала предвид един друг основен
счетоводен принцип, …… дали в хронология са отразявани усвояването на кредита,
внасянето на вноските. Тъй като ЗСч. пък изисква и друго нещо, че трябва в
хронология да се отразяват стопански операции…“.
От дадените в с.з.
обяснения от вещото лице се установи, че при изготвяне на приложенията към
заключението по допуснатата ССчЕ вещото лице не е използвало първични
документи, а единствено предоставените от банката таблични справки от техния
софтуер „…Това е от банковия софтуер, която информация ми се предостави и това
са справки и извлечения от техен софтуер, като аз съм анализирала. Тази
информация ми е изпратена от банката по интернет….Аз съм поискала всичко. Дори
питайки служителите на банката, защо е така, те казват, че софтуера така го
изчислява. На самите служители не им е ясно, как се изчисляват тези неща. За
съжаление си позволявам да го кажа това. Аз го пиша и в отговорите, че те не
знаят когато погасяват, какво се погасява. Те казват, че това го прави
софтуера. А когато кредитите пък станат съдебни, това го правят в София и да не
питам това какво е…“.
Предоставените от банката-ответник справки и таблици не се съдържат в
представеното кредитно досие на М.П. и същите не са приети като доказателства
по делото. По своята същност
представляват частни писмени документи, съставени от служители на
банката и предоставени на вещото лице за нуждите на експертизата, което ги е възпроизвело
в приложение № 1, 2 и 3 към първоначалната съдебно-икономическа експертиза и
като Приложение № 1 към първата допълнителна съдебно-икономическа експертиза. Като частни свидетелстващи документи, те следва да се обсъждат съгласно
доказателствената им стойност, съобразно
разпоредбата на чл. 180 от ГПК. Съгласно чл.182 ГПК „вписвания в счетоводни
книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на другите
обстоятелства по делото“, което налага извод, че те не се ползват с
материалната доказателствена сила на официалните документи за съдържащата се в
тях информация. Това налага доказателствената им сила да се преценява с оглед
на всички релевантни за спора данни по делото, включително и за тяхната
редовност. Тъй като те представляват вторични счетоводни документи съобразно
класификацията по чл.6 ЗСч, защото са носител на преобразувана информация за
стопанска операция или за факт, получена от първичен счетоводен документ, който
ги удостоверява, редовността им е обусловена от съставянето им въз основа на
такъв документ, като съставените софтуерни таблици на ответника дори е под
въпрос дали представляват счетоводни сметки, според вещото лице, което допуска,
че имат вторичен характер, тъй като записванията в тях следва да са
документално обосновани /стр. 5 от протокол от о.с.з. на 29.05.2020 г./. Доказателствената сила на счетоводните книги
не е равнозначна на материалната доказателствена сила на официалните
свидетелстващи документи. Счетоводните книги са частни свидетелстващи
документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на
писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които
документът свидетелства. /Решение № 2 от 26.01.2011 г. по гр.д. № 478/2010 г.
на ВКС, III г.о., /.
Тъй като разпоредбите на чл.182 от ГПК и чл. 55 от ТЗ не
въвеждат изключение от общото правило за разпределение на доказателствената
тежест по отношение установяването на факти, възпроизведени в счетоводните
записи, в качеството им на носители на вторична информация, а всяка от страните е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения и при оспорване
вписванията в счетоводните /търговските/ книги, тежестта за доказване на
удостоверените факти носи ползващата се от оспорените вписвания страна,
настоящият състав счита, че използваните от вещото лице справки и таблици,
които са възпроизведени в трите
съдебно-икономически експертизи, са съставени едностранно от банката-ответник.
Макар и да съдържат удостоверявания за
факти и плащания, не може да се установи на каква база са направени
записванията, ползващи банката-ответник,
тъй като липсват първични документи, което обстоятелство се потвърждава и от вещото
лице „….На мен такива първични документи, за изготвяне на заключението, с които
да се обосновават счетоводните записвания не са ми представени, с изключение
само не един първичен документ, който касаеше усвояването на част от кредита,
т.е. нареждане-разписка, заявка за теглене. С изключение на тези първични
документи, друг първичен документ не е ми представен…“.
Отделно от изложеното, вещото лице е
констатирало, че от периода на издаване на изпълнителния лист и
образуване на изпълнителното дело, са правени плащания в размер на 650 лева, по отношение на
която сума се установи от дадените в проведеното на 29.05.2020г., обяснения на в.л., че : „С тези 650 лева са разплатени
съдебни разноски в размер на 622.24 лева и лихва в размер на 27.76 лева. Като
може би използваната дума от мен „съдебни разноски” не е точна, защото в тази
сума тези 425.70 лева са 2% някаква ДТ. Някаква молба за издаване, но не знам
каква е тази молба и какви са тези 2% ДТ. Това са някакви такси, с които са
възстановени средства на банката…Сумата, за която е образуван
изпълнителния лист, само с 27.86 лева се е намалило задължението, защото тези
27.86 лева са разликата до 650лева, тоест само тези 27.86лева са отишли за
намаляване на този дълг.", като експерта уточнява, че „….тази информация
аз съм събрала като данни от тези предишни справки и записванията, за които има
колона от страни, в която пише - съдебни, лихва и вноска. Дали са ми в справка.
…Ако се касае за счетоводна сметка, за мен трябва да има сметката дебит и
кредит и съответно с едните суми се намалява задължението и трябва да се
отразяват по такъв начин, че като ти дадат една хронология и човек, който не е
със специално образование да може да разбере какво му е останало и какво е
платил. Всички тези таблици, в табличен вид, това са огромни файлове, които
човек просто не може да ги анализира….Тези таблици не са оформени по този
начин, няма дебит и кредит, има една колона съответно плюс и минус, което ти
подсказва дали се намалява или се увеличава задължението." Установи се, че не става ясно дори и за вещото лице, всяка една постъпила сума как е разпределяна,
независимо дали кредитът е бил съдебен или несъдебен. Не може да се установи
какво е погасявано с внасяните от кредитополучателят суми. Вещото лице е
отразило, че „…Банката не предоставя информация дали длъжниците са били
уведомявани, както и от кого са разпределяни постъпилите суми, както и кой е
разрешавал тези счетоводни записвания в системата на Банката, не е посочено как
и от кого.
От основното заключение по допуснатата Съдебно-икономическа експертиза се
установява, че за периода 20.12.2011г. до 5.11.2013г. ищците са внесли директно
на банката сума в размер на 2 400 лв., а за периода от 8.12.2014 г. до
31.03.2015 г. сумата от 4 500 лв., с които суми е следвало да се погаси
частично остатъкът по главницата към 31.03.2015 г. по вземането на банката,
което е било в размер на 14 360. 66 лв. В периода 08.02.2016 г.- 06.02.2017 г., както е посочено от вещото лице
е заплатена от ищците директно на ЧСИ В.. П. по образуваното изп. дело сумата
от 18 676, 39 лв., от които, след удържане на съдебноизпълнителни такси, 16
849,34 лв. са преведени от ЧСИ-то
на банката ответник.
От заключението на вещото лице и допълнителните такива изготвени по
допуснатата съдебно-икономическа
експертиза, както и от обясненията на вещото лице в о.с.з. се установява по
безспорен начин, че банката не е уведомявала ищците как и по какъв начин е
погасявала задълженията им, няма представени първични счетоводни документи,
нито други писмени доказателства по делото, от които да е видно как и по какъв
начин банката ответник е разнасяла направените плащания и какво е погасявала с
тях. „….Между другото, имаше вносни бележки
при ЧСИ, направени от М.П. и от майка му, които обосноваваха внасянето на
сумите. Това пак са първични документи, но липсва първичен документ, който да
окаже как тези суми да бъдат разпределени като главница, лихва, съдебни
разноски, т.е. тези документи, които би трябвало да бъдат в досието на
кредитополучателя, те трябва да обосновават тези записвания, които са в
банковия софтуера. Едно, че трябва да бъдат в хронология, едно че трябва да
бъдат документално обосновани. В кредитното досие липсват тези документи. В
Банката не са налични такива документи и не са ми представени….." Подобни
писмени доказателства не се съдържат и в представеното от банката ответник кредитно досие на ищецът М.П., което
обстоятелство беше констатирано от съда и отразено в съдебния протокол от 06.11.2019 г.
Установи се по безспорен и категоричен начин, че използваната от вещото
лице информация при изготвяне на основното и двете допълнителни заключения е на
базата на справки, извлечения и записвания от софтуера на банката -ответник, за
които самият експерт е категоричен, че не са носили подпис и печат и обозначение
кой ги е изготвил. „…Аз не съм установила
това записване от една счетоводна сметка към друга счетоводна сметка, тъй като
Банката не предоставя хронология на счетоводни сметки, които използва, а
предоставя таблици. Това са таблици, които са именувани по някакъв начин, но те
нямат характера на счетоводна сметка. Банково счетоводство или фирмено
счетоводство, то има сметка и тези сметки имат номера и съответно наименование.
Така че, аз съм видяла тези суми от една таблица в друга таблица, т.е това не
са счетоводни сметки….В тези таблици няма дебит и кредит, има една колона съответно
плюс и минус, което ти подсказва дали се намалява или се увеличава задължението..."
Изложените по-горе аргументи мотивират съда да приеме, че банката, при
условията на пълно и главно доказване, не установява документална обоснованост
на извършваните банкови операции досежно процесния креди, нито доказва
твърдението си, че е погасявала правилно и законосъобразно, задълженията на
ищците /спазвайки разпоредбите на чл.76 ал.2 от ЗЗД/ . Нещо повече, в хода на производството по гр.д.№51/2018г. по описа на ТРС
се установява, че всички сторени от ответната банка разноски по настоящото делото/съдебни
такси и депозити за вещото лице/, след неговото образуване /18.01.2018г./
отново се начисляват по партидата на кредитополучателите – ищци, което
представлява „актуален размер на задължението“. В този смисъл са и дадените от
вещото лице обяснения в проведеното на
29.05.2020г. с.з. по отношение на данните, отразени в таблица 2 от т.72 до
т.79 от допълнителната съдебно-счетоводна експертиза вх.№ 1193/27.02.2020 г., по
описа на ТРС „…В таблица № 2, по т. 72
до т.79, всичко това ще влезе като актуален размер на задължението на ищеца. Ще
използвам цялата тази информация, която е отразена. Ако има и други записвания,
които са за този кредит, ще трябва да ги добавя и тях, и най-малко законната
лихва, главницата. Всичко това от таблицата, както и ако има и някакви други
записвания по този кредит, ще излязат в справката към днешна дата. Всичко,
което е свързано с кредита е направено като записване в партидата на този
кредитополучател….“/ л. 382 и 383/.
По отношение на изложените в исковата молба твърдения че въз основа на
неравноправни и нищожни клаузи в договора за кредит ищците са били принудени и
са извършвали плащания, които са били при начална липса на основание поради
нищожността на посочените клаузи в договора:
Договорът
за банков кредит е търговска сделка от категорията банкови сделки, имащи за
предмет предоставяне на финансова услуга, свързана с дейността на кредитни
институции, по смисъла на § 13, T. 12 от ДР на ЗЗП, обн. в ДВ, бр. 99
от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 година, поради което попада в приложното
поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143 - чл. 146 от ЗЗП /по арг. от чл. 144 от
ЗЗП, уреждащ изключенията, при които е неприложимо правилото за приемане за
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител/. В случая се касае за
договор за паричен заем, по който кредитополучателят и солидарният длъжник са
физически лица и те използват средствата за собствени лични нужди. Ето защо те
се явяват потребители по см. на Закона за защита на потребителите и се ползват
от закрилата му и правилата, касаещи неравноправността, съответно нищожността
на клаузите в договора.
В чл. 9, ал.1 от Договор за предоставяне на потребителски кредит с
ипотека № 1098/R/2OO7 г., е посочено как се определя
възнаградителната лихва по договора, съответно цената договора, а именно: че
лихвата се формира от два компонента- тримесечен SOFIBOR и надбавка от 5,15 %, но стойността
на този компонент- тримесечен SOFIBOR не е посочена.
От
изготвените по делото заключения от вещото лице – основно и две допълнителни,
от обясненията на експерта в с.з. се установява, че подобно отразяване на
стойността на този компонент няма нито по договор, нито в сключените към него
анекси. Установи се, че банката
едностранно на 2 пъти е променяла и другата лихвообразуваща компонента –
надбавката, която първоначално е отразена в договора като 5,15 %, но след това
едностранно по решения на Управителния съвет на банката, които решения не са
били съобщени на ищците, надбавката е станала 5,65 %, а после - 5,90 %.
В
приобщения по делото доказателствен материал липсват погасителни планове към
момента на сключване на договора за банков кредит, както и при сключването
на анекси. Липсват данни каква е била
структурата на определената в чл. 5, ал. 1 от договора за кредит вноска в размер
на 257, 33 лева, т.е. каква част е била
за главница, лихва и такси.
Изложените
аргументи, подкрепени от доказателствата по делото водят до единствения категоричен
извод, че ищците не са били наясно нито към момента на сключване на договора,
нито в последваш момент каква е била стойността на индекса Софибор, как той
влияе на лихвения процент и каква съответно е била крайната лихва, поради което
Договор за предоставяне на
потребителски кредит с ипотека № 1098/R/2007 г., в чл. 9, ал. 1 е
частично нищожен, тъй като приложимият лихвен процент за ищците е в размер на надбавката от 5,15 %,
тъй като само тя е била посочена като ясна, конкретна и разбираема стойност.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя, при определени хипотези, регламентирани в цитираната правна норма.
Разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП предвижда клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин,
като при съмнение относно смисъла на определено условие, то да се тълкува по
благоприятен за потребителя начин, съгласно чл. 147, ал. 2 от ЗЗП.
В
настоящият казус липсват доказателства клаузите на процесния договор за банков
кредит (или някои от тях) да са индивидуално уговорени, а напротив: установи се от събраните в хода на
производството гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите М.Т. и Д.П.,
които съдът кредитира с доверие като обективни, безпристрастни и
непротиворечиви, че клаузите са част от стандартни, изготвени предварително
условия на банката и кредитополучателите не са имали възможност да влияят върху
съдържанието им. От показанията на свид. М.П.Т. се установява, че „…Помня, че
той ходи до Банка Пиреос, офисът се намира срещу „***”, през 2007 г…..Това го
знам, защото бях с него лично….Когато отидохме в Банката, най-вероятно всичко
беше уговорено предварително, защото му дадоха комплект с документи, които
трябваше да разпише и даже видяхме, че някои дори бяха разписани. ……. Имаше
въпроси относно заема и те казаха, че не са длъжни да му обясняват, тъй като ги
има в условията, да ги прочете. Той ги разписа и това беше….“.
От показанията на свид. Д.П.П.: „….Бяха готови, подписани бланките с анексите. Така
трябваше да бъдат анексите, даже сме и
питали. Казват – това е. Директно в
Банката ги даваха готови бланките, с попълнени сумите, данни – това трябваше да се подпише и точка….“.
Съгласно
утвърдената практика, една договорна клауза е неравноправна, когато: 1/
клаузата да не е индивидуално уговорена; 2/ да е сключена в нарушение на
принципа на добросъвестността; 3/ да създава значителна неравнопоставеност
между страните относно правата и задълженията - съществено и необосновано
несъответствие между правата и задълженията на страните; 4/ да е сключена във
вреда на потребителя. Прието е, че основният критерий за приложимост на
изключението по чл. 144, ал. 3, т. 1ЗЗП е изменението на цената да се дължи на
външни причини, които не зависят от търговеца или доставчика на финансови
услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или от държавния
регулатор. Само тогава търговецът/ доставчикът на финансови услуги не може да
се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143, ал. 1 ЗЗП, тъй като увеличението на
престацията, макар и едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
За
да се прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на този критерий за
изключване общия принцип, въведен с чл. 143, ал. 1 ЗЗП, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да
е получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги
може едностранно да промени цената, като
уговорката в договор за банков кредит, предвиждаща възможност на банката за
едностранна промяна на договорения лихвен процент въз основа на непредвидено в
самия договор основание и когато такова договорено изменение не е свързано с
обективни обстоятелства, които са извън контрола на доставчика на услугата, е
неравноправна с оглед общата дефиниция на чл. 143 ЗЗП, което обстоятелство е
налице в настоящият казус.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищците
следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски, които са в
общ размер на 3390.02 лева, съобразно представен по реда на чл.80 от ГПК списък
на разноските /л.436/.
С протоколно определение на съда от 15.09.2020г., съдът е задължил ответната банка в едноседмичен срок от
съобщението да довнесе сумата от 134.50 лева, представляваща довнасяне на
депозит за вещото лице М.И. за изготвяне на второто допълнително заключение,
съобразно представената от вещото лице справка-декларация /л.434/.
Към момента на постановяване на
съдебния акт - 15.10.2020г. по делото липсват доказателства за довнасяне на
определения депозит, поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати
на М.П.И., ЕГН ********** сумата от 134.50 лева, която бъде преведена в „Уникредит
Булбанк“АД, по сметка с IBAN:***, банков
код: UNCRBGSF
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните, че М.П.П., ЕГН ********* като Кредитополучател по Договор за
предоставяне на потребителски кредит с ипотека №1098/R/2007 г.,
сключен с ответното Дружество и М.М.П., ЕГН **********-като солидарен длъжник по същия кредит, и
двамата длъжници по изпълнително дело № 20148790401079 при ЧСИ В.П. с рег.№ 879 по описа на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд град Ловеч, НЕ ДЪЛЖАТ на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: БЪЛГАРИЯ, област София, община София, гр. София, бул. „Околовръстен
път" № 260, универсален правоприемник по силата на настъпило в хода на
процеса правоприемство от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***, сумата в общ размер на 13 905, 49 /тринадесет хиляди деветстотин и пет лева и
четиридесет и девет стотинки/ лева, представляваща остатък по Договор за
предоставяне на потребителски кредит с ипотека № 1098/R/2007, от които: сумата 11 716.07 лв.
(единадесет хиляди седемстотин и шестнадесет лева и седем стотинки) – главница; сумата 484.92 лв. (четиристотин
осемдесет и четири лева и деветдесет и две стотинки)-Законна лихва; сумата 255.50 лв.
(двеста петдесет и пет лева и петдесет стотинки)-такси и 1 449.00 лв.(хиляда
четиристотин четиридесет и девет лева), посочени като такса на съдебния
изпълнител, за събиране на дълга на осн.чл.26 от ТТРЗЧСИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК, „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: БЪЛГАРИЯ, област София, община София, гр.
София, бул. „Околовръстен път" № 260, универсален правоприемник по силата
на настъпило в хода на процеса правоприемство от „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ " АД, ЕИК *** да
заплати на М.П.П., ЕГН ********* и М.М.П., ЕГН ********** сторените по делото разноски в общ размер на
3390.02 /три хиляди триста и деветдесет лева и две стотинки/ лева, съобразно
представен по реда на чл.80 от ГПК списък на разноските.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
БЪЛГАРИЯ, област София, община София, гр. София, бул. „Околовръстен път" №
260, универсален правоприемник по силата на настъпило в хода на процеса
правоприемство от „БАНКА
ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *** да заплати на да заплати на М.П.И.,
ЕГН ********** сумата от 134.50 /сто тридесет и четири лева и петдесет стоники/
лева, която да бъде преведена в „Уникредит Булбанк“ АД, по сметка с IBAN:***, банков
код: UNCRBGSF.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд - Ловеч в двуседмичен срок от връчването му в
препис на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: