Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
23.10.2019 |
Град
|
Мездра
|
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски
районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
седемнадесети октомври |
|
Година
|
2019 |
||
В открито заседание
в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА
АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава
Стоянова |
|
|||||||
като разгледа
докладваното от
|
Съдия
АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело
номер |
297 |
по описа за |
2019 |
година |
||||
ЗА ДА СЕ
ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
„НОВА
ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр.Мездра, представлявано от управителя П.Н.Б., е обжалвало
Наказателно постановление № 06-001230/30.07.2019 година на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Враца, с което за нарушение на чл.415 ал.1 от
Кодекса на труда /КТ/, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от
Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Дружеството-жалбоподател
не оспорва обстоятелството, че към датата на проверката – 14.06.2019 г.,
извършена от служители на наказващия орган, даденото предписание за изплащане
на обезщетение на работник след прекратяване на трудовото правоотношение в
съответствие с чл.224 ал.1 КТ не е било изпълнено. Оплакванията в жалбата са в
смисъл, че в административните актове не са анализирани причините, поради които
не са изплатени дължимите суми и доколко същите са извинителни, с оглед
обстоятелството, че от 28.02.2019 година производството е било преустановено за
неопределен период от време. При това положение наказващият орган, които е бил
наясно със затрудненията на „Нова Варова Компания“ ЕООД гр.Мездра, е следвало
да обсъди възможността за прилагане на чл.28 ЗАНН вместо да наложи имуществена
санкция с обжалваното постановление.
Дружеството-жалбоподател,
редовно призовано, не е изпратило представители.
Наказващият орган,
чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт Мая Кирилова, е изразил
становище, че обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като
описаното в него нарушение се подкрепя изцяло от събраните по делото
доказателства. Представена е и писмена защита, в която са развити подробни
съображения в подкрепа на горното.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е
процесуално допустима.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
На 14.06.2019 г. свидетелите
Ц.П. и К.П. - служители на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца извършили
проверка относно спазване на трудовото законодателство от страна на „Нова
варова компания“ ЕООД в град Мездра. В тази връзка представители на дружеството
предоставили в седалището на дирекцията в гр.Враца счетоводни документи и
протоколи от предходни проверки на контролните органи. При прегледа на ведомостите
за заплати, списъка на служителите, разплащателните документи и изготвената за
нуждите на проверката справка за начислени и изплатени суми за трудови
възнаграждения за месец февруари 2019 година, контролните органи констатирали
неизпълнение на задължително предписание №4, дадено с протокол ПР № 1915546/16.05.2019
година, според което, в качеството си на работодател „Нова варова компания“
ЕООД следвало да изплати на Тодор Тодоров Динов дължимото по чл.224 ал.1 КТ
обезщетение след прекратяване на трудовото му правоотношение със заповед №25/01.03.2019,
считано от 01.03.2019 година. Срокът за изпълнение на предписанието бил 12.06.2019
година. За констатираното нарушение свидетелката П., в присъствието на
свидетелките К.П. и Д.И., съставила на дружеството - жалбоподател АУАН по
Кодекса на труда, който бил връчен на управителя П.Б.. Тази и други констатации
от проверката били описани в протокол.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на Ц.Г.П., К.И.П. и Д.Д.И..
Освен гласни, по
делото са събрани и писмени доказателства.
Съдът, след като
взе предвид събраните по делото доказателства, изложеното в НП и в подадената
жалба от „Нова Варова компания“ ЕООД гр. Мездра, намира същата за частично основателна.
Съображенията за това са следните:
АУАН е съставен за
това, че дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължително предписание № 4,
дадено му в предходна проверка с протокол на Д „ИТ“ гр.Враца №1915546/16.05.2019
година с краен срок 12.06.2019 година, с което е нарушен чл.415 ал.1 КТ. Преценявайки
събраните в хода на делото писмени и гласни доказателства, настоящият състав
счита, че същите изцяло подкрепят описаната в актовете фактическа обстановка.
От приложената в стр.26 от делото Заповед № 25/01.03.2019 година е видно, че
трудовото правоотношение между дружеството – жалбоподател и визираният в АУАН и
НП Тодор Тодоров Динов, заемал длъжността „оператор пещи за изпичане“, е било
прекратено от работника без предизвестие поради неизплатени заплати, считано от
01.03.2019 година. С оглед прекратяването на трудовия договор, дружеството в
качеството си на работодател е следвало да изплати на работника обезщетение по
чл.224 ал.1 КТ, а именно за неизползван платен годишен отпуск за 2018 година и
2019 година, обстоятелство, изрично вписано в цитираната по-горе заповед. Според
чл.228 ал.3 КТ, обезщетенията по този раздел, дължими при прекратяване на
трудовото правоотношение се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в КТД е
договорен друг срок, като след изтичането на срока работодателят дължи
обезщетението заедно със законната лихва. Служителите на наказващия орган,
извършили проверка при дружеството – жалбоподател на 16.05.2019 година, са
установили, че дължимото обезщетение по чл.224 ал.1 КТ не е било изплатено на работника
Тодор Динов до края на месец април 2019 г., а именно до 30.04.2019 г.,
включително, съобразно изискванията на ал.3 на чл.228 КТ. При това положение,
отчитайки и моментното финансово състояние на работодателя, контролните органи
са дали с ПР № 1915546/16.05.19 г. задължително предписание за изплащане на
дължимото обезщетение, посочвайки като краен срок датата 12.06.2019 г. От
показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че според
представената документация, дължимото обезщетение не е било изплатено, както в
този срок, така и към момента на документалната проверка, извършена на 14.06.2019
г. Въз основа на констатациите от протокола с даденото предписание на 16.05.2019
г. и от протокола, установяващ неговото неизпълнение към 14.06.2019 г., е
съставен АУАН за нарушение на чл.415 ал.1 КТ. Освен от гласните, изложеното в
обстоятелствената част на административните актове се подкрепя и от писмените
доказателства. Тук следва да се имат предвид приложените по делото в копие
справка за начислени, изплатени дължими суми за трудови възнаграждения в „Нова
варова компания“ ЕООД гр. Мездра и списък на служителите на „Нова варова
компания“ с дължими обезщетения за м. 02.2019 година, в които присъства Тодор
Динов. В тази справка е посочен размера на дължимото обезщетение. По делото не
са представени доказателства за това, че дължимото на Динов обезщетение да е
било изплатено в срока, посочен в предписанието, дадено от органите на Дирекция
„Инспекция по труда“. От показанията на свидетелите, разпитани по делото, става
ясно, че и към настоящия момент няма данни обезщетението да е платено на
работника. Преценявайки събраната доказателствена маса, настоящият състав
приема, че същата изцяло подкрепя описаното в АУАН и НП нарушение. При
извършената на 14.06.2019 г. документна проверка е установено, че в рамките на
срока, определен с протокол от предходна проверка на служители от същата
институция, дружеството-жалбоподател не е изпълнило задължението си да изплати дължимото
обезщетение на Тодор Динов при прекратяване на трудовото правоотношение. Към
датата на проверката – 14.06.2019 г., с бездействието си
дружеството-жалбоподател е нарушило разпоредбата на чл.415 ал.1 КТ. В
настоящият случай, съдът приема, че не са налице основания за прилагане на
чл.28 ЗАНН, тъй като според доказателствата по делото процесното дружество не е
спазило изискванията на трудовото законодателство, допускайки нарушения, които
са надлежно описани в протокола от извършената проверка. В тази връзка
наказващият орган правилно не е приложил чл.28 ЗАНН. На първо място, в Кодекса
на труда има специална правна уредба относно отговорността за нарушения по този
закон при маловажни случаи. Съгласно нормата на чл.415в ал.1 от КТ, озаглавена
“Отговорност за маловажно нарушение” за нарушение, което е отстранено веднага
след установяването му от контролните органи и от което не са произтекли вредни
последици за работниците и служителите, наказанието е глоба или имуществена
санкция от 100 до 300 лева. Наличието на специална норма изключва прилагането на
общата такава, предвидена в чл.28 ЗАНН. Настоящият казус не се различава
съществено от обикновените случаи на
това нарушение, като следва да се има предвид и характера на защитените с
нарушената разпоредба обществени отношения. Нарушението по чл.415 ал.1 КТ е
установено по безспорен начин и се потвърждава от всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства. Административно-наказателното производство е
водено законосъобразно, а АУАН и НП са издадени при спазване на формалните
изисквания на закона. Не са налице нарушения на процесуалните правила от кръга
на съществените, които да водят до отмяна на атакуваното наказателно
постановление. С обжалваното постановление е наложена имуществена санкция в
размер на 2 000 лева, който, според този състав, е неправилно определен.
Действително, както в показанията на разпитаните по делото свидетели, така и в
писмените доказателства са налице данни, от които е видно, че на дружеството са били извършени множество проверки,
при които са констатирани редица нарушения на трудовото законодателство по
отношение изплащане на трудови възнаграждения и обезщетения при прекратяване на
трудово правоотношение. В административно-наказателната преписка /л.22 по
делото/ е приложена справка, от която е видно, че въпреки предприетите действия,
към 14.06.2019 година дружеството – жалбоподател дължи на своите работници 38 247,54
лева, представляващи начислени брутни трудови възнаграждения. Данни, сочещи, че
тази сума е заплатена, не се съдържат по делото. Налагане на санкция в размер
от 2 000 лева безспорно би затруднило изпълнението на задълженията за
изплащане на обезщетенията в срок от страна на работодателя. Ето защо съдът
приема, че размера на наложената имуществена санкция следва да бъде намален от
2 000 на 1 500 лева, което ще гарантира изпълнението на целите на
наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН.
Водим от горното и
на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 06-001230/30.07.2019 година
на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Враца, издадено на „НОВА
ВАРОВА КОМПАНИЯ“ ЕООД гр. Мездра за нарушение на чл.415 ал.1 от Кодекса на
труда, като НАМАЛЯВА размера на
наложената, на основание чл.399 и чл.416 ал.5 вр. чл.415 ал.1 от Кодекса на
труда, имуществена санкция от 2 000 на 1 500 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Административен съд гр. Враца в 14 - дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: