Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 09.12.2019 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, в публично
заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. дело № 11
786 по описа на 2016 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно съединени искове
с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК вр. чл. 415
ал.1 от ГПК.
Ищецът „У.К.Б.“ЕАД твърди, че в нейна полза е издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по ч.гр.д. 15 277/2016 г. на РС – София, 68 състав срещу А.Г.Г., Д.Ц.Г. и „М.У.“ ООД за заплащане на сумата от 92 686,
06 лв. – главница по договор за банков кредит, сумата от 5 793, 25 лв. – лихва
за периода 27.02.2015 г. – 17.03.2016 г., както следва: 1 383, 26 лв. –
договорна лихва по т.4а от договора, 3 327, 66 лв. – лихва за просрочена
главница по т.4.2 от договора и 1082, 33 лв. – лихва при просрочие
по т. 4.1 от договора. Присъдени били и
разноските в заповедното производство, както и законна лихва върху главницата. Твърди
се, че страните са в договорни отношения по повод договор за кредит, който бил
нередовно обслужван от кредитополучателя, поради което бил обявен за предсрочно
изискуем и това обстоятелство било съобщено на кредитополучателя. Твърди се, че
след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист били депозирани
възражения, а съдът указал на ищеца за заяви искове в срока по чл. 415 ал.1 от ГПК.
При тези наведени фактически
твърдения е мотивиран правен интерес от исковете и от съда се иска да признае
за установено по отношение на ответника, че дължи посочените по-горе суми.
Исковете се поддържат в
открито съдебно заседание от адв. П.. Претендират се
разноските, сторени в настоящото производство.
Ответниците А.Г.Г., Д.Ц.Г. и „М.У.“ ООД оспорват исковете в отговор
в срока по чл. 367 от ГПК. Заявено е възражение за неоснователност на заявените
претенции респ. възражение за нищожни клаузи на сключения анекс към договора.
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. Ц., която претендира и разноски.
Не са депозирани допълнителна искова молба респ. допълнителен
отговор.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК и приетият по делото доклад,
установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр. д. 15 377/16 г. на СРС, 68 състав
е депозирано заявление по чл. 417 от ГПК от заявител „У.Б.“ АД. В заявлението е
отправено искане до съда да издаде заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу кредитополучателя А.Г.Г., съкредитополучателя Д.Ц.Г. и солидарния длъжник „М.У.“ ООД за
сумата от 92 686, 06 лв. – главница
по договор за банков кредит, сумата от 5 793, 25 лв. – лихва за периода
27.02.2015 г. – 17.03.2016 г. Претендира се законна лихва върху главницата,
считано от 18.03.2016 г. и съдебните разноски, сторени в производството.
На 28.04.2016 г. СРС, 68 състав е издал по горецитираното
дело заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за
описаните по-горе суми респ. изпълнителен лист за същите, както и за сумите от 1 969,
59 лв. – разноски за ДТ и сумата от 2 408, 63 лв. – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Представен е и договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 267/0026/19361136 от 04.03.2013 г., от съдържанието, на който
се установява, че на същата дата „У.Б.“ АД е сключила с кредитополучателя А.Г.Г., съкредитополучателя Д.Ц.Г. и
солидарния длъжник „М.У.“ ООД същият с предмет предоставяне на кредит в размер
на 94 000 лева като крайният срок за погасяване на кредита е 04.03.2048 г.,
при условията на месечни вноски, съгласно приложен погасителен план.
По делото е представен анекс № 2 от 18.02.2015 г.,
съгласно който страните са постигнали съгласие, че към датата на неговото
сключване редовната главница възлиза на сумата от 92 358, 49 лв.,
неиздължената просрочена и изискуема главница е в размер на 327, 56 лв.,
начислената, неизискуема лихва възлиза на 440, 56 лв., а начислената просрочена
и изискуема лихва е 2 104, 44 лв.
като са се съгласили, че редовният дълг, считано от датата на анекса
възлиза на 94 903, 49 лв.като дължимата главница от 92 686, 05 лв. да
се погаси на 398 месечни вноски, посочени по период и размер в анекса, а
дължимата към датата на реструктуриране лихва да се обособи в самостоятелен
погасителен план като се погаси на 9 месечни вноски, всяка с размер от 140 лв.
и последна изравнителна вноска.
По делото е представена нотариална покана рег. № 4635,
том 2, акт № 46 на нотариус 438 – З. Т.,
с район на действие – СРС, от която се установява, че „У.Б.“ АД е обявила договора за предсрочно изискуем с
оглед неизпълнение на договорно задължение на кредитополучателя. Нотариалната
покана е връчена на 08.12.2015 г. при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК, видно от
стореното отбелязване.
По делото е изслушана съдебно счетоводна експертиза,
изготвено от вещото лице П.Д., основно и допълнително заключение.
При тези ангажирани от страните доказателства съдът прави
следните правни изводи:
Видно от ангажираните по делото доказателства исковете
са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок.
Предметът на исковите претенции, заявен в настоящото производство е идентичен с
предмета, посочен в заявленията по чл. 417 от ГПК. Депозираните възражения от
страна на длъжниците а в заповедното производство са в
срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което съдът намира, че заявените искове
в настоящото производство са процесуално допустими.
Съгласно нормата на чл. 154 от ГПК, установяваща
правилата за разпределяне на тежестта на доказване ищецът
следва да установи по безспорен и категоричен начин - договорно правоотношение с ответника, обстоятелството, че ответникът –
длъжник не е изпълнил в срока и при условията по договора задължението да върне
предоставената му по договора сума т.е. че същият е неизправна страна по
договора, размера и периода на претенцията си.
От своя страна ответникът следва да установи факта на изпълнение т.е. че е изплатил на ищцовото
дружество /изцяло или отчасти/ дължимите
от него суми,
както и възраженията си срещу вземането
на ищеца или неговата изискуемост.
С оглед на представените писмени доказателства – договор за кредит съдът
приема, че между страните по настоящия спор са възникнали облигационни
отношения по повод сключен договор, по силата на който ищецът е предоставил на
ответника кредит в уговорения размер срещу насрещното му задължение да погасява
задълженията си по начина и в сроковете, уговорени в договора.
Страните не са формирали спор относно фактът, че паричната сума, предмет на
договора е усвоена от кредитополучателя. Това обстоятелство е установено и от
приетата по делото ССчЕ.
При тези
установени по делото факти ищецът
твърди, че с оглед неизпълнение на договорните задължения на ответника
точно и в срок да плаща дължимите
месечни погасителни вноски кредитът е станал предсрочно изискуем, от което
мотивира и претенцията си спрямо него. Такава клауза за
предсрочна изискуемост е уговорена в отношенията между страните в т.17 от
договора. С оглед
задължителното разрешение за настоящия съдебен
състав, установено в ТР
4/2013 г. на ВКС за настъпването
на предсрочна изискуемост по договорно правоотношение е необходимо кредиторът да уведоми длъжника
за нея и уведомлението да достигне до адресата
си. По настоящото
дело доказателства в тази насока са
ангажирани – депозирана нотариална покана, с отбелязване, че е получена от ответниците при условията на чл. 47 ал.1 от ГПК. Отбелязаната
дата на връчване на нотариалната покана е в момент, предхождащ датата на
депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда и след срока, предоставен на
длъжника – настоящ ответник за доброволно изпълнение, визиран в нотариалната
покана. По
отношение на връчването на нотариалната покана е заявено възражение от
ответната страна. Видно от стореното нотариално удостоверяване върху същата при
нейното връчване са спазени процесуалните условия на чл. 47 ал.1 от ГПК. Същата
е връчена на адреса, който се явява постоянен такъв за адресата – съкредитополучател, видно от изготвената справка по реда на
Наредба 14/2009 г. и при налични данни за настоящ адрес, различен от постоянния
/ стр. 47 в заповедното производство/ и седалище за солидарния длъжник – ЮЛ,
видно от справката – извлечение от ТР /стр. 27 в заповедното производство/.
Видно от доказателствата по делото / справката по Наредба 14/2009 г. /
нотариалната покана е изпратена на кредитополучателя на адрес, който не се
явява негов настоящ респ. постоянен /стр. 46 в заповедното производство/. Съгласно чл. 50 от ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл.37
– чл.58 от ГПК. В настоящия случай, съдът в решаващия му състав, намира, че не
е спазена разпоредбата на чл.47 ал.3 от ГПК. Нормата на чл.47 от ГПК съдържа
последователни правила, които нотариусът следва стриктно да спази, преди да
приложи чл.47 ал.6 от ГПК, като поредността е
следната: ако адресатът не се яви да получи книжата в двуседмичен срок от
залепване на уведомлението – чл.47 ал.3 от ГПК / в ред. към ДВ бр. 59/2007 г./ ,
нотариусът следва да укаже на молителя респ. сам да извърши проверка с оглед
предоставеното му съобразно чл.19 ал.2 от ЗННД правомощие за достъп до
националната база данни „Население“ за адресната регистрация на адресата, която
трябва да съдържа данни за регистрираните по реда на чл.90 ал.1 от ЗГР адреси.
Установяването на тези данни е необходимо, за да може да се провери дали
регистрираният адрес – настоящ или постоянен, съвпада с този, на който е било
залепено уведомлението. Ако адресите не съвпадат, следва да се пристъпи към
ново връчване на нотариалната покана, на настоящия, респективно на постоянния
адрес. Данни за извършване на такава проверка, извършена от Нотариуса при
връчване на нотариалната покана не се съдържат. Уведомлението е залепено на
адрес, който се различава от постоянния и настоящ адрес на кредитополучателя.
Същото е залепено на адрес, съставляващ постоянен такъв на съкредитополучателя
при налични данни за настоящ адрес, различен от сочения постоянен. В тази
връзка следва да се има предвид, че настоящия адрес е адресът, на който лицето
живее по арг. на чл. 94 ал.1 от ЗГР и именно той
отразява действителното му местоживеене, а данни/доказателства за изпращане на
настоящия адрес на съкредитополучателя на
нотариалната покана по делото не са ангажирани. Настоящият съдебен състав
намира, че не е валидно съобщено изявлението за предсрочна изискуемост и на ЮЛ,
сочен солидарен длъжник. Поканата е залепена на адреса, съставляващ негово
седалище, но следва да се има предвид, че в случай, че в договора са предвидени
конкретни способи за връчване на кореспонденция между страните, редовността на
връчването на уведомлението се преценява съобразно клаузите на договора / решение
148/02.12.2016 г. на Първо ТО на ВКС по т.д. 2072/2015 г./. Съобразно т. 17.1.1
от анекс 2 към договора страните са постигнали съгласие уведомлението за
предсрочна изискуемост да се изпраща „на посочения адрес за кореспонденция в
т.ч. по имейл и факс“ /стр. 32 в делото/. Соченият адрес за кореспонденция,
видно от анекс 2 досежно солидарния длъжник е
различен от адреса, на който е връчена нотариалната покана.
Предвид което настоящият
съдебен състав намира, че по делото не е установен факта на надлежно уведомяване
на кредитополучателя.
На следващо място и при съблюдаване наведените възражения
на ответника при проведеното насрещно доказване за нищожност на клаузи в
сключения анекс 2 между страните, с който същите преуреждат
отношенията си по договора за кредит, настоящият съдебен състав намира, че не е
спорен по делото фактът, че ищецът е кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ответник /ФЛ/ е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13 т.1 от ДР на ЗКИ. С оглед на което правната регламентация на
договорната им връзка намира своето приложно поле в Закона за защита на
потребителите, в сила от 10.06.2006 г. т.е. действащ към датата на сключване на
процесния договор. В тази връзка с оглед императивния
характер на разпоредбите, уреждащи материята досежно
наличието респ. липсата на неравноправни клаузи съдът следи за наличието на
такива служебно и без да е наведено възражение /решение № 23/07.07.2016 г. по
дело 3686/2014 г. на Първо ТО на ВКС/. Дефинитивната
норма на чл. 143 от ЗЗП, установява характеристиките на неравноправната клауза,
а именно това е всяка договорка във
вреда на потребителя, която не отговаря на изискването на добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните по
сделката като позволява на търговеца да
променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него
основание /т.10 от същата разпоредба/
или му дава право да увеличи цената на услугата без потребителя да има
право да се откаже от договора /т.12 от същата разпоредба/. Санкцията при
наличие на такава уговорка е установена в нормата на чл.146 от ЗЗП, където
законодателят е предписал нищожност на
неравноправните клаузи в договорите с изричното изключение - освен ако
не са индивидуално договорени.
В нормата на т. 4.1 от анекс 2 е уговорено, че лихвата по
кредити, изплащани чрез анюитетни вноски ще се
формира като сбор на тримесечен SOFIBOR/EUROBOR и фиксирана надбавка към пазарния лихвен индекс, съобразно лихвен план от
19.02.2015 г. – 27.03.2048 г., а т. 4.2 от анекса е с идентично съдържание и
касае, кредити, изплащани чрез равни месечни вноски по главницата. Данни дали
по т.4.1 от анекса е определян размера на вноската за лихва с оглед данните по
делото, че е изготвен лихвен план по същата респ. или по т.4.2 от анекса е
определян с оглед т. 7.2 от анекса, че анюитетните
вноски за главницата са равни по делото не се съдържат. Такива не могат да се
извлекат и по тълкувателен път или чрез индиции. Данни
за това кой банков индекс от двата, сочени в анекса, е възприет от страните по
договора по настоящото дело няма. Няма никакви данни и какъв е размерът на
„фиксираната надбавка към пазарния лихвен индекс“, което е посочено и в
заключението на ССчЕ /стр. 155 в делото, стр. 4 от
заключението, абзац последен/, нито как се определя – като постоянна цифрова
величина или въз основа на възприет ред или методология за нейното изчисление.
С оглед текста на тази клауза, настоящият съдебен състав намира, че същата е
абсолютно неясна като съдържание и дава право на търговеца да начислява лихви
по договора по собствено усмотрение, без зададени каквито и да е поне рамкови
параметри и по абсолютно произволен начин. Аргумент в тази насока са и
посочените суми като начислени лихви в основното заключение на ССчЕ /таблица 2/. В таблица 2 от ССчЕ
лихвите като цифрово изражение не представляват константна величина с оглед
възприетия от страните подход за анюитетни вноски с
равен размер на главницата, нито пък посочените размери за начислени лихви като
цифрово изражение намаляват ежемесечно с оглед ежемесечното намаляване на
размера на остатъчната дължима главница, предвид характера на задължението, за
да индикират или поне да се презюмира
начина на формиране на размера на дължимата лихва. Аргумент за произволния
начин на определяне на лихвения процент е и клаузата на т. 12.8 от анекс 2,
съгласно която „неоспорените от кредитополучателите в 14-дневен срок от датата
на съответната операция данни за размера и движението на кредита, съдържащи се
в търговските книги на банката и извлеченията по кредита, генерирани от
информационната й система се приемат за верни“. Самият текст на клаузата, с
оглед на обстоятелството,че предоставя правото на една от страните по договора самоволно
и едностранно да променя лихвения процент без каквито и да е зададени критерии
или основания респ. вменява задължение на другата страна да извършва
непрестанни проверки за размера и движението на кредита, отразено в
счетоводните документи на съконтрахента си и без
всякаква яснота за размера на задълженията си /текущ или бъдещ/ е с
неравноправен характер, поради което като краен правен резултат предопределя
нейната нищожност.
Характер на фактически твърдения има заявеното в
обстоятелствената част на исковата молба, че лихвеният процент бил 7,45% респ.
9,45% при забава. Тези твърдения не само, че не се установяват от ангажираните
от страните доказателства, а и се опровергават от представените от ищеца
лихвени листи за кредит /стр. 72 и сл. в делото/.
Нищожните клаузи не постигат целения от страните правен ефект, доколкото не произвеждат действие. По тези съображения настоящият съдебен състав намира, че от ангажираните по делото доказателства се установява, само и единствено, че страните са постигнали съгласие главницата да се погасява на равни месечни вноски като аритметичния сбор на същите до 27.11.2015 г. възлиза на сумата от 500 лв. / 10 вноски по 50 лв. по арг. на т.7.2 от анекс 2/ и 3 вноски по 150 лв. до датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК в общ размер на 450 лв. респ. паралелно с това са постигнали съгласие реструктурираната лихва в размер на 2 545 лв. да се погаси на 10 вноски /9 равни и една изравнителна/ до 27.11.2015 г. Аритметичният сбор на тези задължения, дължими към датата на депозиране на заявлението по чл. 417 от ГПК възлиза на сумата от 3 495 лв. След датата на сключване на анекс 2, съобразно заключението на ССчЕ /таблицата на стр. 159 и 160 в делото/ до датата на заявлението по чл. 417 от ГПК кредитополучателите са внесли сума в размер на 7 350 лв., която значително надвишава като стойност дължимата, поради което дори не са били налице условията за отнасяне на кредита в просрочие и обявяването му за предсрочно изискуем от банката – кредитор. Разясненията, дадени с ТР 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС по отношение на падежиралите вноски са неприложими в настоящата хипотеза предвид изначалната липса на такива вноски към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК.Предвид което исковете като неоснователни подлежат на отхвърляне.
С оглед разясненията, дадени с ТР 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС настоящият
съдебен състав дължи произнасяне и по разноските в заповедното производство.
Отговорността за разноски е с акцесорен характер,
поради което с оглед неоснователността на заявените претенции такива в
заповедното производство не се следват.
На основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответниците
физически лица се следва сума в размер на по 2 140 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение и депозити са ССчЕ.
Водим от горното, СГС, I -19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "У.Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:***
– адв. В.П. искове с правно основание чл. 422 ал.1 вр. с чл. 415 ал.1 от ГПК срещу А.Г.Г.,
ЕГН **********, Д.Ц.Г., ЕГН ********** и „М.У.“ ООД, ЕИК *******, всички на
съдебен адрес:*** – адв. А.Ц. за признаване за
установено, че А.Г.Г.,
Д.Ц.Г. и „М.У.“ ООД дължат на „У.Б.“ АД сумата от 92 686, 06 лв. –
главница по договор за банков кредит № 267/0026/19361136 от
04.03.2013 г. и анекс № 2 към договора и сумата от 5 793, 25 лв. – лихва за периода 27.02.2015 г. – 17.03.2016
г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 от ГПК "У.Б.“ АД, ЕИК *******, със съдебен адрес:*** – адв.
В.П. да заплати на А.Г.Г., ЕГН ********** и Д.Ц.Г.,
ЕГН **********, и двамата на съдебен адрес: *** – адв.
А.Ц. сумата от по 2 140 лв. за всеки един от тях - разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС
в двуседмичен срок, считано от връчване на препис от същото на страните.
При влизане на решението в сила, препис от същото да се
изпрати по гр.д. 15 277/2016 г., СРС, 68 състав.
СЪДИЯ: