РЕШЕНИЕ
№
305
гр. Враца, 31.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, трети състав, в публично заседание на 29.06.2017 г., през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
при
секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като разгледа
докладваното от съдия ВАСИЛЕВА адм. дело
№ 14 по описа на АдмС – Враца за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по чл.1 от ЗОДОВ вр.чл. 203 от Административно-процесуалния
кодекс.
Образувано
е въз основа на искова молба на М.С.Й. *** против
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “ ИЗПЪЛНЕНИЕ
НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ за присъждане на
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в размер на 25000лв.,
произтичащи от бездействие от
страна на администрацията на Следствения арест
към Затвора *** да изпълни вменени й по закон задължения. Твърди
се, че в
мястото, където е бил задържан,
не са осигурени изискуемите по закон битови условия за пребиваващите в него, не му е осигуряван
спокоен сън поради непрекъснато светеща лампа в помещението, не му е била
осигурена адекватна медицинска помощ, тъй като не е изпратен в болница за
извършване на операция, не му е осигуряван достъп до чист въздух.
Претенцията обхваща периода от 15.07.2011г. до 22.03.2012г. Твърди се, че вследствие
неизпълнение на посочените по-горе задължения на администрацията ищецът е бил унизен
в смисъла, посочен в чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 от ЕКПЧ.
Процесуалният
представител на ответника * Г.Х. в писмено отговор, в писмено становище и в
съдебно заседание оспорва иска изцяло.
Твърди се, че ищецът не е представил
доказателства , подкрепящи твърденията му, поради което искът като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. В депозирания писмен отговор се прави и възражение за изтекла погасителна
давност, която прегражда пътя на ищеца да претендира заплащане на обезщетение за претърпени от
него вреди за посочения по-горе период.
Участващият
в делото прокурор дава заключение за неоснователност на исковата претенция,
тъй като ищецът не е представил факти, с които да я докаже.
Административният
съд намира, че макар и предявена с правно основание чл.1 от ЗОДОВ,
претенцията следва да се разглежда като
такава по чл. 284 от ЗИНЗС, съгласно §49 от ПЗР на ЗИДЗИНЗС, в сила от
07.02.2017г., тъй като ищецът и до този момент
не е освободен и изтърпява наказание лишаване от свобода в Затвора ***
Административният
съд,анализирайки събраните по делото
писмени и гласни доказателства
и като се запозна с доводите и
съображенията на страните , намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От
представената от Началника на Затвора *** информация в писмо вх.№780/31.03.2017г. е видно, че ищецът е
пребивавал в следствения арест гр.***, находящ се в административната сграда на
*** от 15.07.2011г., настанен с
Постановление №115/2011г. по описа на Окръжна прокуратура Враца. със срок на
задържане до 72 часа по ДП№15/2011г. С определение №194/2011г. на Окръжен съд
Враца от 18.07.2011г. спрямо него е постановена мярка за неотклонение ** която
мярка е търпяна до 23.03.2012г., когато с писмо
№1507/2012г. на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ на основание
Определение от 13.03.2012г. по чнд
№104/2012г. на Окръжен съд Враца той е
преведен в Затвора ***.В същото писмо се
сочи, че жилищната площ на едно спално помещение в ареста е 9 кв.м, за
настаняване на две лица и е оборудвано с място за хранене и два броя столчета
за сядане, неподвижно захванати на пода. Санитарен възел е обособен в края на арестантския коридор, където
задържаните лица са извеждани според потребностите им денонощно, а баня с
течаща вода за къпане и пране е осигурявана в същото помещение два пъти
седмично по утвърден график. В писмото са заявява също, че в спалното помещение е имало
дневно и нощно осветление, като достъпът до дневна светлина е бил през цялата светла част на денонощието, а
медицинското обслужване е осигурявано в рамките на работния ден от медицинския
фелдшер на ареста в гр.***. По делото са разпитани два свидетели, които през
2011г. са били в следствения арест. Свидетелят Г., който е бил заедно с
ищеца в едно помещение седем месеца, заявява, че в него е имало две легла едно
върху друго, една маса и едно шкафче, всичко заварено върху пода, за да не се
мести. В помещението не е имало
прозорец, имало е някакъв отвор над вратите, който гледа към коридора, банята и
тоалетната са били в коридора като общи помещения, като първото се е ползвало при необходимост, а второто по график,
излизали са всеки ден в обособено „каре“
по един час на разходка. Свидетелят С., който не е бил в едно помещение
с ищеца, но е бил в същия арест, установява също, че в
килията, в което е бил той, леглата са били заварени към пода, не е
имало прозорец, а само отвор във вратата, откъдето се подава храна и други
неща, банята и тоалетната са били в коридора, като са се къпали по график, а
санитарният възел е ползван при
повикване, извеждани са ежедневно в обособено „каре“ на разходка по един
час. От приетата като доказателство по делото Епикриза изх.№******, издадена от СБАЛЛС, е видно, че
ищецът е постъпил в отделението с
прокурорско разпореждане, проведени са изследвания във връзка с негови
оплаквания от болки в слабинната област,
изписан е от отделението на 12.08.2011г. с препоръка да се изпрати през м.септември за оперативно лечение.
При
така установената фактическа обстановка
съдът намира от правна страна, че предявеният иск е допустим, тъй като е предявен от
лице, което твърди, че е
претърпяло неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Следствения арест в гр.***. Съдът намира,
че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по
предявения иск, тъй като макар и второстепенен разпоредител с бюджетни
средства, той е самостоятелно юридическо лице, с териториални структури –
Областни служби „Изпълнение на наказанията“, които обединяват, ръководят и контролират дейността на
пробационните служби и арестите. Твърдяната като незаконосъобразна
дейност на служители от администрацията на Ареста – *** представлява
административна дейност, доколкото осъществяваната от тези органи и длъжностни
лица специализирана дейност по изпълнение на наложената мярка за неотклонение
„задържане под стража“ не се изразява само с прилагане на предвидените в закона ограничения във връзка с
изпълнението на мярката, а обхваща и дейността
по обезпечаване и осигуряване
упражняването на правата на задържаните лица и изпълнението на техните
задължения съобразно правното им положение и статут.
Държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на нейни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, съгласно чл.1 ал.2 от ЗОДОВ. По силата на разпоредбата на чл.284 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 от закона. В ал.1 на
тази норма е посочено, че лишените от свобода и задържаните под стража не могат
да бъдат подлагани на изтезания,на жестоко,нечовешко или унизително отношение, а в ал.2 е доразвито понятието за нарушение по смисъла първата алинея с посочване на конкретни
хипотези. С разпоредбата на чл.284 ал.5 от ЗИНЗС законодателят е предвидил, че
в случаите на нарушение на чл.3 ал.1 от закона настъпването на неимуществени
вреди се предполага до доказване на противното. Ето защо в случая е необходимо
да се докаже само осъществяване на
нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, което да е довело до уронване на човешкото
достойнство. За да бъде квалифицирано едно
бездействие или действие като
незаконосъобразно, е необходимо да бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от
страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията,
което задължение да е регламентирано в нормативен акт. В ЗИНЗС , част четвърта,
е регламентиран реда за изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под
стража“, като съгласно чл.240 ал.1 от
закона, доколкото в тази част не е предвидено друго, разпоредбите относно
осъдените на лишаване от свобода се прилагат и по отношение на обвиняемите и
подсъдимите с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Видно от
обстоятелствената част и петитума на
исковата молба, релевираните като основания за
исковата претенция незаконосъобразни действия /бездействия/ на администрацията на Ареста *** се изразяват
в неосигуряване на постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, на
медицинска помощ, на чист въздух и наличие на постоянна изкуствена светлина. В
периода, в който ищецът твърди, че е търпял вреди вследствие на бездействие от страна на администрацията на
Ареста *** не са били в сила нормативно
уредени правила относно битовите
условия, в които следва да се изтърпява наказанието „лишаване от свобода“,
респ. мярката за неотклонение „задържане
под стража“, тъй като тези задължения произтичат от разпоредбата на чл.20
от ППЗИНЗС, прилагането на която обаче е
отложено съгласно §9 от ПЗР на същия
нормативен акт. Това обаче не освобождава
ответната администрация да
осигури на задържаното лице условия,
които са съвместими с уважението на човешкото достойнство, така че методът на
изпълнение на мярката да не го подлага на стрес и трудности с интензивност,
която надвишава неизбежното ниво на страданието. Доказано беше в производството
по делото, че помещението, в което е бил настанен ищецът, не е имало постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода,
не е имало пряк достъп до
светлина и не е имало подходящо проветряване, доколкото т.н. прозорчета
на помещенията са гледали към коридора, а не навън. Съдът намира също, че не
е осъществено и необходимото медицинско обслужване на ищеца,
доколкото няма данни или твърдения от страна на ответника, че е изпълнено
предписанието на медицинските органи,
дадено в представената по делото
епикриза за представяне на лицето за оперативно лечение през м.септември 2011г.
Това бездействие на органите на ответника представлява неизпълнение на задълженията му
по чл.55 ал.1 от Наредба №2/22.03.2010г., обн.Дв бр.31/23.04.2010г. Страданията
и трудностите, които е търпял ищецът в
посочения от него период , надвишават неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането и излизат извън прага на строгост по чл.3 от Конвенцията.
Претенцията му следва да бъде уважена,
но с оглед времето, през което са търпени негативните последици – около
осем месеца и че не е настъпило трайно
увреждане на физическото и психическото състояние на ищеца, съдът намира, че за
обезщетяването им следва да бъде присъдена сумата от 300/триста/лв., като в
останалата част до пълния й размер претенцията следва да се отхвърли.
По
направеното възражение за погасяване на исковата претенция по давност, съдът
намира, че същото е неоснователно. Съобразно т.4 първият абзац на ТР №3/22.04.2005г. на ВКС,
постановено по т.д. №3/2004г., началният момент на погасителната давност за
предявяване на иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, възникнали от незаконни действия или бездействия на административни
органи, тече от момента на преустановяването им. Видно от информацията, дадена
в писмо вх.№780/31.03.2017г. на Началника на Затвора***. ищецът
е изведен от Следствения арест ***
на 23.03.2012г., когато е бил преведен в Затвора ***, която дата съдът приема
за момента на преустановяване на незаконосъбразните действия/бездействия спрямо него.
Исковата претенция е предявена на
10.01.2017г., видно от клеймото върху пощенския плик, с който е била изпратена
до АдмС Враца, поради което петгодишния давностен срок за предявяването й, изтичащ на 23.03.2017г.,
не е бил изтекъл.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца внесената от него
държавна такса в размер на 10/десет/лв. съгласно чл.286 ал.3 от ЗИНЗС.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 284 от ЗИНЗС съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ ДА
ЗАПЛАТИ на М.С.Й. *** сумата
от 300 /триста/лв. ,
представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
в периода 15.07.2011г. –
22.03.2012г., вследствие неосигурени
адекватни условия и медицинско обслужване в Следствения арест ***
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния му размер.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НАКАЗАНИЯТА” СОФИЯ ДА
ЗАПЛАТИ на М.С.Й. *** сумата 10/десет/ лв. държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: