№ 47
гр. Силистра, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на пети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Добринка С. Стоева
при участието на секретаря Мирена В. Стефанова
като разгледа докладваното от Добринка С. Стоева Въззивно гражданско
дело № 20223400500046 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 617/19.11.21г., постановено по гр.д. № 68/2021г. по описа
на СРС, е отхвърлен предявеният от от МЮСТ. МЮС. С. против АЛТ. АД. С.
иск, чрез който ищецът моли съда да признае за установено спрямо
ответника, че той е собственик на незастроено дворно място с площ от 445
кв.м., находящо се в с. Голеш и съставляващо ПИ № 95 в кв. 11а, за който е
отреден УПИ VII 94, 95 по регулационния план на селото, одобрен със
заповед № 5174 от 25.08.1952 г., при съседи: улица, ПИ № 94 - УПИ VII, ПИ
№ 462 - УПИ VIII на основание давностно владение, установено през 2002 г.
Отхвърлено е искането на МЮСТ. МЮС. С. за присъждане на направените по
делото разноски и е осъден МЮСТ. МЮС. С. да заплати на АЛТ. АД. С.
направените по делото разноски в размер на 1 000 лв.
Недоволен от постановеното решение, е останал МЮСТ. МЮС. С. от
с. Голеш, общ. Кайнарджа, който го обжалва в законоустановения срок.
Счита, че същото е неправилно, поради което моли съда да го отмени и
постанови друго, с което да бъде уважен предявеният иск. Претендира
присъждане на разноски.
Ответната страна АЛТ. АД. С. от с. Голеш, общ. Кайнарджа, чрез
процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира
1
присъждане на разноски.
СОС, като съобрази становищата на страните и данните по делото,
прие за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Не се спори по делото, а и от представения нотариален акт /НА/ № 149
от 2019г. на нотариус Румен Тодоров /стр.3/ е видно, че ищецът е признат за
собственик по давностно владение на незастроено дворно място с площ от
445 кв.м., находящо се в с. Голеш и съставляващо ПИ № 95 в кв. 11а, за който
е отреден УПИ VII 94, 95 по регулационния план на селото, одобрен със
заповед № 5174 от 25.08.1952 г., а с НА № 51 от 22.10.2020 г. на нотариус
Никола Николов /стр.6/ ответникът също е признат за собственик по давност
на дворно място с площ от 445 кв.м., находящо се в с. Голеш, като в този
документ не е посочен номера на имота, предмет на вещното право, а
единствено обстоятелството, че за него е отреден УПИ VII 94, 95 в кв. 11а по
регулационния план на селото, одобрен със заповед № 5174 от 25.08.1952 г.
Чрез същия НА ответникът е признат за собственик и на дворно място с площ
от 546 кв.м., за което е отреден УПИ XXIX - 81, кв. 6 по плана на с. Голеш,
ведно с построената в него жилищна сграда, а на свой ред ищецът е придобил
правото на собственост върху друг застроен имот - дворно място с площ от
664 кв.м., съставляващо УПИ XXVIII - 82, кв. 6 по плана на с. Голеш, заедно с
построената в него паянтова жилищна сграда, чрез договор за покупко -
продажба от 11.02.2014 г., обективиран в НА № 160 от 11.02. 2014 г./стр.42/.
Ищецът твърди, че малко преди предявяване на иска е разбрал, че
ответникът също е бил признат за собственик на неговия имот с констативен
нотариален акт за собственост № 51 от 2020 г., въпреки че не полагал грижи и
упражнявал фактическа власт върху този имот, поради което моли съда да
признае за установено по отношение на А.С., че е той собственик по давност
на посочения в исковата молба недвижим имот.
Ответникът твърди, че самият той е придобил по давност процесния
имот, след като упражнявал фактическа власт над него, считано от 2001г.
Твърди, че притежава и дворно място с площ от 546 кв.м., представляващо
УПИ XXIX-81 по плана на с. Голеш, което се намира през улицата срещу
имота, предмет на делото, и повече от 20 години той, заедно със семейството
си, ползва и двата имота. Същевременно твърди, че ищецът не владее имота
лично или чрез друго лице, тъй като пребивава в чужбина.
В подкрепа на твърдението си М.С. ангажира св. показания на
свидетелите Тезгюл Челик и Айюл Кадирова, живущи в същото населено
място, както и свидетелката Пембе С., негова съпруга. Според показанията на
тези свидетели ищецът е установил владение върху имота преди около 20
години, когато е закупил и съседното дворно място, с построена в него
жилищна сграда, която той и семейството му започнали да обитават. Имотът,
заедно с къщата му, бил прехвърлен в собственост от дядо Кольо, като
спорното дворно място се е намирало през улицата - точно срещу къщата и
било предадено на купувача С. от същия праводател, който според
2
свидетелите, преди това е бил негов собственик и му го е продал заедно с
къщата. След като получил владението върху него, ищецът и семейството му
започнали да го поддържат - копаели го, събирали слама и люцерна, а също
така отглеждали в него стопански животни /според свидетелката С. - крави и
овце/, за които била изградена сая, като в имота съществували и сушилни за
тютюн и в него се съхранявали сламите и люцерните. Св. С. потвърждава, че
имотът се намира точно срещу тяхната къща през улицата (не по - наляво или
по - надясно), че площта му е около половин декар, както и че семейството й
го ползва от момента на закупуването на разположения срещу него застроен
имот. Според свидетелките Челик и Кадирова ищецът, заедно със
семейството си, е заминал за Англия преди 10 - 15 години (според
свидетелката С. от 10 години), като по време на отсъствието им никой не се
грижил за мястото, включително и ответникът, който никога не е извършвал
дейности в имота и не е предявявал пред някого претенции спрямо него. Св.
С. заявява, че поради свое заболяване през последните години често
пребивава в страната, като миналата година е останала в дома си
целогодишно, а през настоящата година - около 7 - 8 месеца, и през това
време тя лично полага грижи за мястото, окопавайки го.
За установяване на своите твърдения, ответникът С. ангажира св.
показания на свидетелите Асан Асан, бивш собственик на неговото дворно
място, Февзи Ферадов, негов чичо и роднина по сватовство на ищеца /бил
брат на съпругата му/ и Юсмигюл Арабаджиева, собственик на дворното
място на ответника преди свидетеля Асан. Според техните показания през 60-
те, 70-те години на миналия век свидетелят Асан притежавал дворното място
с къщата, към момента собственост на ответника, което му продал (без
съставянето на нотариален акт) няколко години след 2000 г. Според
свидетелите към този момент Кольо Недев Иванов притежавал къщата на
ищеца, а срещу къщите на двете страни по делото - през улицата, имало
празно дворно място с площ около един декар, половината от което било
собственост на свидетеля Асан, а другата половина - на Кольо Иванов, като
всеки от тях притежавал тази половина, която била разположена срещу
неговата къща. От св.показания се установява, че всеки от първоначалните
собственици на празното дворно място обработвал своята част от него /като
свидетелят Асан отглеждал там животни/ и след като се разпоредили с
правото си на собственост върху застроените си имоти в полза на страните по
делото /свидетелят Асан - в полза на ответника, а бай Кольо - в полза на
ищеца/, им предали и съответната част от незастроеното място срещу тези
имоти, така както го ползвали самите те преди отчуждаването. Според
свидетелите Асан и Ферадов нито една от страните не обработвала и не
ползвала незастроения си имот, а ищецът отглеждал крави в имота с
жилищната сграда, но не и в спорния такъв. Самият свидетел Асан заявява, че
закупил застроения си имот, ведно с разположеното отсреща празното дворно
място (които впоследствие прехвърлил на ответника) от свидетелката
Арабаджиева, която докато била собственик също ползвала именно тази
площ, която се намирала срещу застроения имот, а останалата площ срещу
имота на бай Кольо ползвал той самият.
3
От представени по делото протоколи за трасиране и скици към тях се
установява, че притежаваните от страните застроени поземлени имоти - УПИ
XXIX - 81, кв. 6 по НА № 177, т. XIII по описа на СВ - Силистра за 2020 г. и
УПИ XXVIII - 82, кв. 6 по НА № 89, т. 2 по описа на СВ - Силистра за 2014 г.,
са разположени един до друг, като срещу тях - през улицата, се намира празно
дворно място, обособено в два имота - ПИ № 94 и ПИ 95, за които е отреден
общ УПИ VII 94, 95 в кв. 11а по регулационния план на селото, като имот №
94 е разположен точно срещу къщата на ищеца, а имот № 95 - срещу къщата
на ответника. Имотите са приблизително еднакви по площ, а от скицата на
спорния процесен имот № 95 се установява, че площта му е 445 кв.м., което
налага извода, че общата площ на двата имота възлиза приблизително на един
декар, както заявяват и свидетелите. Според показанията на св. Асан през
настоящата година ищецът е оградил за себе си и двата имота - № 94 и 95,
като забранил на ответника достъпа до тях.
За да се уважи иска за собственост върху процесния имот, придобит по
давност, в тежест на ищеца е да докаже по категоричен начин, че е установил
самостоятелна фактическа власт върху конкретния недвижим имот, както и
периодът, през който е упражнявал тази фактическа власт явно,
необезпокоявано и непрекъснато, както и че предвидения в закона срок за
придобиване е изтекъл в негова полза. В настоящия случай това не е
установено.
Анализирайки така събраните по делото доказателства, правилно
първоинстанционният съд е приел, че предявеният от ищеца иск за
установяване на правото на собственост на ищеца върху пл. № 95, кв. 11а, за
който е отреден УПИ VII - 94,95 по регулационния плат на с. Голеш, общ.
Кайнарджа, обл. Силистра, одобрен със заповед № 5174 от 25.08.1952 г., е
недоказан. От събраните доказателства се установява точно обратното, а
именно, че ответникът е получил владението върху имот пл. № 95, т.е. върху
спорния имот. Настоящата инстанция се солидаризира с доводите на СРС,
кредитирайки показанията на свидетелите на ответника, като последователни,
логически издържани, непротиворечиви и кореспондиращи с данни от
показанията на свидетелите на насрещната страна, и не на последно място - и
с представените по делото писмени доказателства. Както бе посочено по-горе,
от представените скици по делото е видно, че точно срещу застроените
поземлени имоти на страните, през улицата, се намират и имоти № 94 и 95,
като първият се намира срещу къщата на ищеца, а вторият, т.е. спорния имот -
срещу къщата на ответника, както и че площта на всеки е приблизително
половин декар, а общата им площ е около декар. Тези данни съответстват и на
изявленията на свидетелите на ответника, според които при придобиването на
застроените си имоти всяка от страните е получила от праводателя си имот от
отсрещната страна на улицата, разположен точно срещу неговата къща. От
представената скица на имотите става ясно, че още по плана на селото от 1952
г. дворното място срещу двете къщи е разделено в два поземлени имота,
което индицира и принадлежността на имотите към имуществото на различни
собственици. Съобразно така анализираните свидетелски показания,
съпоставени с писмените доказателства, включително с данните от
4
кадастралния и регулационен план на селото, се налага изводът, че след
„закупуването“ на УПИ XXIX - 81, кв. 6 през 2002 г. - 2005 г. (без оформяне
на сделката в нотариален акт) ответникът е получил и владението върху имот
пл. № 95, т.е. върху спорния имот, а след закупуването на УПИ XXVIII - 82,
кв. 6 по НА № 89, т. 2 по описа на СВ - Силистра за 2014 г. ищецът на свой
ред е получил владението върху имот пл. № 94, който всъщност е съседния на
спорния. Тези констатации се подкрепят и от показанията на свидетелите на
ищеца, /св. Челик и С./, които заявяват, че неговото мястото се намира точно
срещу къщата му (точно срещу нея е разположен именно имот № 94), както и
че това място е от около половин декар (според св. С. - съпругата на ищеца),
каквато е площта на имот № 94.
Въпреки че към настоящия момент, според показанията на св. Асан,
ищецът е оградил за себе си и двата имота и не допуска ответника в някой от
тях, същият се е снабдил с нотариален акт за имот № 95 с площ от 445 кв.м.,
т.е. за място от около половин декар, което сочи, че нито той, нито съпругата
му са изразявали намерения да своят едновременно и двата имота срещу
тяхната жилищна сграда, единият от които е този на ответника. С оглед на
тези аргументи правилно СРС е приел, че ищецът никога не е установявал
фактическа власт върху процесния имот, тъй като същият не му е бил
предаван от предишния му собственик – св. Асан, поради което и не би могъл
да упражнява давностно владение над него, а още по - малко да придобие на
оригинерно основание собственически права.
В същия контекст са и показанията на св. Асан и св. Ферадов, според
които и двете страни по делото, макар да са получили във фактическа власт
находящите се срещу къщите им имоти, не са ги стопанисвали и обработвали,
т.е. не са осъществявали видими действия, съставляващи проявление на
обективния признак на владението. Правилно СРС е посочил, че това поставя
въпроса по какъв начин владението на ищеца реално е било осъществено,
дори да е имал намерението за своенето му.
Настоящата инстанция се солидаризира и с довода на СРС, че
претенцията на ищеца не кореспондира и с показанията на водените от него
свидетели, според които фактическата власт върху спорния имот е била
установена от него от момента на закупуване на УПИ XXVIII - 82, кв. 6, т.е.
от 2014 г. съгласно представените писмени доказателства, от когато до
настоящия момент не е изминал десетгодишния период по чл. 79 ЗС,
необходим за придобиването по давност на недвижими вещи. Тезата на
ищеца за своене на спорния имот не се подкрепя и от представените по
делото доказателства за плащане на данъци за него, тъй като той го е
декларирал като собствен от момента на снабдяването си с констативен
нотариален акт за него, т.е от 2019 г., което отново потвърждава извода, че
липсват доказателства, установяващи да го е считал за такъв от по - ранен
етап, например отпреди 15 - 20 години, а напротив.
В контекста на гореизложеното несъстоятелни и шаблонни се явяват
доводите във въззивната жалба, че в конкретния случай са налице всички
признаци на установено давностно владението от страна на жалбоподателя,
разполагайки с имота през всички тези години, както е обективно отразено и
5
неговия НА, и че неправилно е прието от СРС, че показанията на водените от
ответника свидетели, са последователни, логически издържани,
непротиворечиви и кореспондират с данни от показанията на водените от
него свидетели и с представените по делото писмени доказателства.
Предвид всичко изложено до тук, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Съобразно изхода на делото пред СОС жалбоподателят следва да
заплати на Алтънай Адилов С. сумата от по 1 000 лв., представляваща
заплатено от последния адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция.
Водим от горното, СОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 617/19.11.21г., постановено по гр.д. №
68/2021г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА МЮСТ. МЮС. С., с ЕГН **********, от с. Голеш, общ.
Кайнарджа, обл. Силистра, ул. „Петнадесета“ № 1, да заплати на АЛТ. АД. С.,
с ЕГН **********, от с. Голеш, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, ул.
„Шестнадесета“ № 1, направените по делото разноски в размер на 1 000
/хиляда лева/ лв. –заплатен адвокатски хонорар.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при условията на чл.280
ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6