№ 8
гр. София, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Ваня Н. И.
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Ваня Н. И. Въззивно гражданско дело №
20211100513243 по описа за 2021 година
С решение № 20163817 от 27.07.2021 г., постановено по гр. д. № 57588/2020 г. на Софийски
районен съд, всеки от ответниците е осъден да заплати на „Т.С.” ЕАД на основание чл. 79,
ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 149 от ЗЕ суми за доставена топлинна енергия в периода юли 2017 г. –
април 2019 г., в имот с аб. № 303705, и суми за възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение за периода октомври 2017 г. – април 2019 г., заедно със законната
лихва от 20.11.2020 г. до погасяване на задълженията, както следва:
- М. Б. Т. - сумата 3124,98 лв., представляваща 5/8 от цената на доставена топлинна
енергия, и сумата 36,48 лв., представляваща 5/8 от възнаграждение за предоставяне на
услуга дялово разпределение;
- Д. И. Т. – сумата 625 лв., представляваща 1/8 от цената на доставена топлинна
енергия, и сумата 7,29 лв., представляваща 1/8 от възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение;
- Р. И. Т. - сумата 625 лв., представляваща 1/8 от цената на доставена топлинна
енергия, и сумата 7,29 лв., представляваща 1/8 от възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение;
- А. И. Б. - сумата 625 лв., представляваща 1/8 от цената на доставена топлинна
енергия, и сумата 7,29 лв., представляваща 1/8 от възнаграждение за предоставяне на услуга
дялово разпределение.
Отхвърлени са предявените срещу всеки от ответниците искове за заплащане на топлинна
1
енергия за разликата над уважените размери до пълните предявени размери и за периода май
2017 г. – юни 2017 г., за обезщетение за забава върху задължението за заплащане на
топлинна енергия за периода от 15.09.2018 г. до 05.11.2020 г. и за обезщетение за забава
върху задължението за предоставяне на услуга за дялово разпределение за периода от
01.12.2017 г. до 05.11.2020 г.
Решението е обжалвано в осъдителните му части от ответниците Р. И. Т., А. И. Б., Д.
И. Т. и М. Б. Т., чрез пълномощника им адв. Д. Ч., като постановено в нарушение на
материалния закон и при съществени процесуални нарушения. В жалбата се навежда
възражение за недоказаност наличието на облигационни отношения между ищеца и
ответниците. В тази връзка се сочи, че от отчетите за дялово разпределение и
изравнителните сметки е видно, че сумите се претендират само от единия ответник, като
имената на другите ответници не фигурират в нито един документ, поради което другите
ответници не могат да се приемат за задължени лица. Поддържа се, че при наличие на лице
обявило облигационни отношения с ищеца, то същото е ползвател, а не другите формални
собственици. В жалбата се излага и възражение, е отхвърлената с решението сума е като
погасена по давност е в по-малък размер от действителната. Жалбоподателите считат, че
сумите за периода, които съдът приел, че са погасени по давност, начислената сума била по-
голяма от отхвърлената от съда. Неправилно били приети за дължими сумите, фактурирани
с общата фактура от 07.2018 г., които включвали суми и за период от 30.07.2017 г., който е в
давност. Сочи се, че видимо задължение от 07.2018 г. не е в давност, но в него било
включено задължение от целия отоплителен период от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г.
Неправилно било и осъждането за дължими лихви до датата на изплащане, както и
претендираните суми за дялово разпределение. Сочи се, че сумите за дялово разпределение
са недължими, тъй като не били представени доказателства за основанието и размера им.
Според жалбоподателите вземането за дялово разпределение има договорно основание,
което не кореспондира с предмета на делото, който е доказване на реално потребената
енергия.
Въззиваемаа страна „Топлофикация – София” ЕАД оспорва въззивната жалба.
За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:
Ищецът ”Топлофикация – София” ЕАД е предявил срещу всеки от ответниците Р. И. Т., Д.
И. Т., М. Б. Т. и А. И. Б., искове за заплащане на суми, представляващи съответните части от
стойността на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот с абонатен номер 303705
за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. /главница/, моратона лихва върху главницата за
периода от 15.09.2018 г. до 05.11.2020 г., както и суми за дялово разпределение за период от
м. 10.2017 г. до м. 04.2019 г. и лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
01.12.2017 г. до 05.11.2020 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите, както следва:
Срещу Р. И. Т. – сумата 648,96 лв. главница, 103 лв. – мораторна лихва, 7,29 лв. за дялово
разпределение и 1,55 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение,
представляващи 1/8 част от общо дължимите за имота суми;
2
Срещу Д. И. Т. – сумата 648,96 лв. главница, 103 лв. – мораторна лихва, 7,29 лв. за дялово
разпределение и 1,55 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение,
съответстващи на 1/8 част от общо дължимите за имота суми;
Срещу М. Б. Т. - – сумата 3244,80 лв. главница, 515,01 лв. – мораторна лихва, 36,48 лв. за
дялово разпределение и 7,75 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение,
съответстващи на 5/8 част от общо дължимите за имота суми;
Срещу А. И. Б. - сумата 648,96 лв. главница, 103 лв. – мораторна лихва, 7,29 лв. за дялово
разпределение и 1,55 лв. мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение,
съответстващи на 1/8 част от общо дължимите за имота суми;
В исковата молба се твърди, че ответниците в качеството им на собственици на имота с
абонатен № 303705, са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153,
ал. 1 от ЗЕ. Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от ищцовото дружество
топлинна енергия за абонатен № 303705 в периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., но не са
заплатили стойността на доставената топлинна енергия, както и дължимите такси за дялово
разпределение.
С писмения си отговор ответниците оспорват исковете. Излагат възражение за погасяване на
давност за претендираните вземания, дължими преди м. 05.2017 г. Ответниците оспорват да
са носители на вещно право върху имота, като твърдят, че не са представени документи,
които по категоричен начин да сочат, че те са ползватели на имота, както и, че са в
облигационни отношения с ищеца. Оспорват исковете и по размер.
С определение от 01.04.2021 г. като трето лице-помагач на страната на ищеца е
конституирано „Техем сървисиз” ЕООД. С писмена молба същото заявява становище за
основателност на предявените искове.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предмета на
обжалване, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Не се спори между страните, а се установява и от представените писмени
доказателства, че имот с абонатен номер 303705 - апартамент в ж.к. ****, е топлоснабден,
като в процесния период от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в имота е доставяна топлинна
енергия.
Видно е от представените писмени доказателства /договор от 01.02.1989 г. за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 от ЗТСУ, нотариален акт за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 196, т. LLХІІ, дело №
23642/1994 г., нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 107, т. І, дело №
98/2008 г., както и от служебно изготвените справки в НБД „Население”/, че в исковия
период четиримата ответници М. Б. Т., Д. И. Т., Р. И. Т. и А. И. Б. са били собственици на
горепосочения имот.
В качеството им на носители на правото на собственост върху топлоснабдения имот
3
ответниците са били клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, респ.
битови клиенти по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, и са длъжни да заплащат цената на
доставяната топлинна енергия. В тази връзка е неоснователно направеното с жалбата
възражение, че не всички ответници са потребители на топлинна енергия, тъй като с
фактурите, изравнителните сметки и отчетите за дялово разпределение сумите били
претендирани само от един от ответниците, а имената на другите не фигурирали в нито един
документ. Видно от горепосочените доказателства, че всички ответници са собственици на
процесния имот, като няма доказателства в полза на един или някои от тях да е било
учредено вещно право на ползване върху имота. Не се твърди от ответниците, а и не са
налице и доказателства по делото имотът да е бил предоставен за ползване на трети лица по
силата на договорно правоотношение и за сключен между такива ползватели с
топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
същия имот, в каквато хипотеза ползвателят би дължал цената й /арг. от ТР № 2/2017 г. на
ОСГК/. Обстоятелството на чие име се води партидата в информационната система на
дружеството, както и посочването на един титуляр в изравнителните сметки и фактурите,
нямат отношение към дължимостта на цената на доставената топлинна енергия от всички
лица, имащи качеството на потребители на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за
общи части на сграда – етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма
на договора не е предвидена/. Следователно облигационната връзка между страните
възниква при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и
ползването й от потребителя. Както бе посочено, съгласно приложимата разпоредба на чл.
153, ал. 1 от ЗЕ потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Общите условия определят правата и
задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване,
отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при
неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за
търговско измерване или други контролни приспособления. Съответно според нормата на
чл. 150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие
заявление, в което да предложат специални условия. По делото не са изложени твърдения,
нито има данни за това ответниците да са упражнили правото си на възражение срещу
общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че между страните по делото в
исковия период са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация – София” ЕАД, одобрени от ДКЕВР.
4
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/ и в Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /отм./, приложима в настоящия случай.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал.1 от
закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода е извършвано в процесния период от
„Техем сървисиз” ЕООД, въз основа на сключен с Етажната собственост договор.
Посоченото дружество е извършвало общото измерване на потребената топлинна енергия в
сградата – етажна собственост и индивидуалното измерване на потребената топлинна
енергия в имота на ответниците, което се установява от заключението на съдебно-
техническа експертиза и приложените към него изравнителни сметки и индивидуални
справки.
Установено е от приетото като неоспорено от страните заключение на СТЕ,
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез общ
водомер, монтиран в абонатната станция, който водомер е преминал метрологична
проверка. В процесния период в имота на ответниците е имало 6 броя отоплителни тела, на
които са били поставени ИРРО, както и два водомера топла вода. За процесния период
топлинната енергия за отопление от отоплителните тела и за битово горещо водоснабдяване
е начислена на база реален отчет от уредите за ДР и на водомерите, като протоколите са
представени по делото и са подписани от ответник или от лице, осигурило достъп.
Показанията от документите за главен отчет са нанесени коректно в изравнителните сметки.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, определена коректно, съобразно
разпоредбите на Наредба № 15-334/06.04.2007 г. Технологичните разходи в абонатната
станция са приспаднати за сметка на ищеца. В табличен вид в заключението са посочени
дължимите за всеки месец от процесния период суми за топлинна енергия по отделни
компоненти, като общата дължима сума възлиза на сумата 5109,30 лв. Сумите са
начислявани в съответствие с действащата към периода нормативна уредба.
С оглед на всичко гореизложено се налага извод, че в процесния период в имота на
ответниците е доставяна топлинна енергия, като начислените им суми са определени
коректно въз основа на реално доставената и съгласно действащите нормативни изисквания.
Като потребител на топлинна енергия всеки от ответниците дължи заплащането на цената й
съобразно притежаваната от него идеална част от собствеността върху имота, съгласно чл.
30, ал. 3 от ЗС. Посочените в исковата молба части от задължението на всеки ответник
съответства на квотите им в съсобствеността върху имота, определени въз основа на
5
представените писмени доказателства.
Ответниците са направили своевременно възражение за погасяване по давност на част
от претендираните вземания. Процесните вземания са за периодични плащания и се
погасяват с тригодишна давност – чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Така погасени по давност са
вземанията за дължими суми до м. юни 2017 г. включително. За останалия исков период – от
юли 2017 г. до април 2019 г. вземанията не са погасени по давност, като подробни
съображения за това са изложени от първоинстанционния съд, които се споделят от
настоящата инстанция, както и направените от съда въз основа на СТЕ изчисления за
дължимите от всеки от ответниците суми след приспадане на погасените по давност части
от тях, за които исковете са неоснователни. Поддържанато с въззивната жалба възражение за
недължимост на сумите, фактурирани с общата фактура от м. 07.2018 г. поради включване в
нея на погасен по давност период от 30.05.2017 г., е неоснователно. Първоинстанционният
съд е изложил аргументирани мотиви в отговор на това възражение, които настоящият
състав споделя.
Поради пълното съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението в обжалваната му част следва да бъде потвърдено, като
на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция и направеното от въззиваемия
искане за разноски, въззивниците следва да бъдат осъдени да му заплатят разноски за
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в минималния предвиден
в чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ размер от 100 лв.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20163817 от 27.07.2021 г. по гр. д. № 57588/2020
г. на Софийски районен съд, 126 състав, в обжалваните му осъдителни части.
ОСЪЖДА Р. И. Т., А. И. Б., Д. И. Т. и М. Б. Т. да заплатят на „Т.-С.” ЕАД
сумата 100 лв. за разноски по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7