Р
Е Ш Е Н И Е
№_____
гр.
Луковит, 23 март 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА
при секретаря м.д., като разгледа докладваното от съдия
Цариградска гр.д. № 130/2018 г. по описа на съда и за да се произнесе, съобрази следното:
Предявени са два
субективно и обективно съединени
положителни установителни иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от
В.Л.С. и Н.Р.С. срещу ответниците Н.В.Ц., Н.Д.Ц., В.А.Ц., В.М.В. и П.М.В. за
установяване, че по силата на давностно
владение продължило в периода от 1985г. до 10.01.2007г. двамата ищци са
придобили правото на собственост върху 628/1155 идеални части от УПИ
ХІV-289,288 кв. 33 по Регулационния план на с. Пещерна или в условията на евентуалност,
че В.Л.С. по силата на дарение,
обективирано в нотариален акт №80 том VІІІ рег. №5187 по н.д.№784/2005г. е
придобил правото на собственост върху 628/1155 идеални части от същия имот.
Ответниците оспорват
ищците да са владели имота през посоченият период, оспорват и праводателите
на ищеца В.С. да са били собственици към момента на дарението - 21.12.2005г. Ответниците въвеждат насрещни права
да владеят и ползват имота по силата на сделка от 1976г. (покупко- продажба на селище от 527
кв.м. представляващо парцел 2-ри кв. 46 в отменения план на селото),
придадените в последствие към него при изменение на регулационния план 628
кв.м. от блок на ТКЗС и владение на разликата до пълната площ от 1155 кв.м.,
представляващи УПИ ХІV-289,288 кв. 33 по Регулационният план на с. Пещерна,
като владението е продължило от 1976 г. до предявяване на исковата молба и към
момента.
В съдебно заседание ищците се явяват лично и се
представляват от пълномощниците си адв. Н.Л. и адв. П.Р., които поддържат
исковата молба, претендират за уважаване на исковете, както и за разноски. В
писмени бележки развиват съображенията си подробно, анализирайки
доказателствата. Считат, че от разпита на доведените от тях свидетели,
приложените граждански дела и експертните заключения се установява, че двамата
ищци са владели спорната част от имота от 1985 г. до 10.01.2007 г.,
предоставена им от Ц.С.Т., Ц.П.Ц. и С.П.Ц. с уговорка да им го прехвърлят, след
като се сдобият с документ за собственост. Ищците отглеждали кошери в имота необезпокоявани
до 10.01.2007 г. В този период праводателите им водели дела, за да се снабдят с
документ за собственост и да прехвърлят имота. На 10.01.2007 г. ответниците по
повод разрешение за поставяне на ограда и след скандали принудили ищеца да
премести кошерите си в друг близък негов имот. Това провокирало ищецът да
предяви иск с правно основание чл. 109 ЗС срещу сегашните ответници по повод на
който било образувано гр.д.№233/2009 г на РС Тетевен, в което производство
ответниците предявили насрещен отрицателен установителен иск. Делото приключило
с окончателно решение на ОС Ловеч от 15.02.2010 г. по вгрд№633/2009 г. Около 1
година след постановяване на това решение, ответниците оградили почти целия
имот, по-късно изградили път, който покрили с чакъл и който път минава през
спорния имот. Цитират се мотивите на ОС Ловеч, че праводателите на В.С. не са
били собственици, но така също е установил, че ищецът владее имота, както и че
по гр.д.№642/2001 г. при разпределяне на ползването по реда на чл. 32 ЗС е
прието, че между тогавашните страни, сред които и сегашните ответници, не е
имало спор за собственост. За да опровергае защитната теза на ответниците, че
те са владели имота през целия спорен период, се изтъква констатацията на
съдебно-техническата експертиза, че към 2002 година, според сателитното
изображение, не е имало път и огради. В тази връзка се позовава и на отговора
на исковата молба по гр.д.№233/2009 г., в който сегашните ответници са заявили,
че повече от 10 години не са влизали в имота, от което бил изведен правилният
извод на съда в това производство, че ищците са имали годно правно основание,
което да ги направи собственици още тогава, а именно изтеклата 10 годишна
давност.
В съдебно заседание част от ответниците се явяват
лично, както и се представляват от пълномощниците си – адв. Н.Х. за В.А.Ц., В.М.В.
и П.М.В., и адв. Л.Д. – за Н.В.Ц. и Н.Д.Ц., като поддържат възраженията си,
направени с отговорите на исковата молба. Адв. Д. допълва възраженията си по
повод уточненията на ищеца В.С. в съдебно заседание, като счита, че с
изявлението му, че е плащал наем за имота, преди да му бъде дарен, се
опровергава тезата за владение, тъй като с плащането на наем С. е бил държател
на имота. Във връзка с представеното заключение прави уточнение, че
доверителите й са владели частта оцветена в розово на комбинираната скица около
30 години, другата реална част, оцветена в зелено, се владее от другите
ответници, а мястото, на което ищецът е държал кошерите си се намира отсреща,
над проектната улица, извън спорния имот.
Адв. Н.Х. допълва възраженията, като изтъква, че
според издаденото и приложено към делото разрешение за строеж на селскостопанска
сграда през 1989 г., от което е видно са били два УПИ, впоследствие обединени в
УПИ ХIV, към който е придадена и част от имота на ТКЗС.
В хода на устните състезания моли за отхвърляне на
исковете, които счита за недоказани. Позовава се на показанията на свидетеля на
ищците – П.П., син на единия от праводателите, че ищецът В.С. е участвал
активно в предходните дела, от което адв. Х. прави извод, че той не е имал
анимус на владелец. Тълкува мотивите на Върховния съд в приложеното друго
производство в различен смисъл, а именно, че праводателите на ищците са
несобственици. Изтъква констатациите на експертизата, че спорният имот е бил
записан в разписния лист към стария план на с. Пещерна от 1923 г. на името на
праводателите на ответниците. Ето защо настоява исковете да бъдат отхвърлени и
да бъдат присъдени сторените от доверителите му разноски в размер на 895 лева.
Съдът,
след като обсъди събраните писмени доказателства, експертни заключения,
свидетелски показания и становищата на страните, намира за установена следата ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Относно разположението и
начинът на ползване на имотите
Действащият
кадастрален и регулационен план на с. Пещерна е одобрен през 1989 година и с
него е отменен стария регулационен план от 1923 година.
Страните
не спорят относно другите притежавани от тях имоти с изградени жилищни сгради,
находящи се в същия квартал 33 на сега действащия регулационен план на с.
Пещерна, в който попада и спорния имот. Ищецът е собственик на УПИ II-286, ответниците
Н.В.Ц. и съпругата му Н.Д.Ц. – на УПИ
IV - 289, а останалите ответници В.А.Ц., В.М.В. и П.М.В., в качеството им на
наследници на М.В.Ц., са собственици на УПИ III-288.
Спорният УПИ XIV-288, 289 граничи на
север с двата имота на ответниците УПИ IV-289 и УПИ III- 288, на изток граничи
с УПИ II-286 на ищците, на запад с целия УПИ XI и малка част от УПИ V, а на
север с проектна улица, а фактически със земен път.
Към
момента на огледа се установи, че УПИ XIV-288, 289 е ограден от метална мрежа,
опъната на колове. Към момента на огледа фактически спорният имот УПИ XIV-288,
289 се ползва от собствениците на съседните от север имоти – УПИ IV-289 и УПИ
III- 288 – ответниците.
Собствениците на УПИ III- 288 – ответниците В.А.Ц., В.М.В. и П.М.В. са заградили
фактически 400 кв.м., означени в комбинираната скица №3 към заключението на
инж. К. в зелен цвят, в които основно са засадени плодни дървета. Ползваната от
тях част е трайно разграничена и оградена към имота на ищците, където има и
слог, към улицата, както и към останалата част, ползвана от другите ответници.
Оградата между ползваните от ответниците реални части представлява продължение
на имотната граница между УПИ VI и УПИ III.
Собствениците
на УПИ IV-289 – ответниците Н.В.Ц. и Н.Д.Ц., са оградили общо 629 кв.м. – от
запада към съседния УПИ XI, откъм улицата на север и общата ограда към
ползваната част от другите ответниците, като е изградена и вътрешна ограда,
която разделя ползването според предназначението – път за преминаване на
добитък и зеленчукова градина. 338 кв.м. представляват път, насипан с пръст и
чакъл, свързващ УПИ IV-289 през северната му част с проектната улица
(фактически земен път). Достъпът до този път откъм проектната улица е
посредством двукрил метален портал, от който започна извършването на съдебния
оглед, означен на комбинираната скица №4 от допълнителното заключение с черна
стрелка като „порта“.
Останалите
оградени 291 кв.м. представляват зеленчукова градина.
Извън
оградените от ответниците части от спорния имот с обща площ 1155 кв.м. са
останали 123 кв.м., включващи слога към УПИ XI, триъгълна площ към проектната
улица и 6 кв.м. към другия съседен имот откъм запад – УПИ V.
Относно семейните връзки
Не се спори, а и същото е видно от
представеното Удостоверение за граждански брак, че ищците В.Л.С. и Н.Р.С. са
съпрузи от 18.02.1968 година.
Няма спор, че съседните УПИ IV и УПИ
III са придобити от двама братя – УПИ IV – 288 от ответника Н.В.Ц., съпруг на Н.Д.Ц.,
а другият УПИ III-289 от брата М.В.Ц., който след смъртта си е наследен от ответниците
В.А.
Ц.- съпруга, и двете им деца В.М.В. и П.М.В..
Относно
сделките и представените документи за собственост
От
Нотариален акт за покупко продажба №44, том I, дело 76 от 17.04.1972 г. (л. 32 от
приложеното гр.д.№1066/1994 г.) е видно, че Т.М.Т.е продал на братята М.В.Ц.и Н.В.
Ц.дворно място от около 1500 кв.м., съставлявощо парцел III-227 в кв. 46.
По
делото няма спор, а и същото е видно от приложените копия на регулационните
планове от 1923 г. и от 1989 г. и разписните листи към тях, че от горния парцел
впоследствие са образувани двата УПИ на ответниците.
Ответниците
представят Договор от 25.04.1976 г., според който Т.М.Т., в качеството си на
продавач, заявил, че продава и прехвърля в полза на М.и Н. В.Ц., купувачи,
собствеността на притежаваното от него селище от 527 кв.м., находящо се в с. Пещерна в кв. 46 – II парцела при
съседи М.и Н. В.Ц., С.П.С., ТКЗС канал на Витска напоителна система и В.Л.С.,
срещу сумата от 800 лева. Договорът носи подписите на продавача, купувачите и
двама свидетели.
Според
заключението на вещото лице инж. К. имотът, описан в договора съгласно
действащия към този момент регулационен план от 1923 г., попада в спорния УПИ
XIV, като действително измерената площ е 797 кв.м. и е представена в
комбинирана скица №1 към заключението, от която е видно, че малка част в
източната част на УПИ II кв. 46 по стария регулационен план от 1923 г. попада в
имота на ищците.
В
Строителното разрешение №48/1973 година (л. 22 на гр.д.№1066/1994 г.) за
строене на жилищна сграда от М.Ц. в собственото му място – парцел III-227 в кв.
46, единия от посочените съседи е Т.М..
С
нотариален акт №67, том I, дело №103 от 14.02.1994 г. съдия Цветан Кръстев от
Луковитския районен съд въз основа на обстоятелствена проверка признал Н.В.Ц., Н.Д.Ц.,
М.В.Ц.и В.А. Ц.за собственици по давностно владение при равни права върху
527/1155 идеални части от дворно място, представляващо спорния УПИ XIV в кв. 33
по регуалционния план на с. Пещерна, незастроен, с неуредени регулационни
сметки – 135 кв.м. се вземат от земеделска земя и се придават на парцела.
С
нотариален акт №91, том I, дело №148 от 14.03.1994 г. съдия Виолета Фиденкова
от Луковитския районен съд въз основа на обстоятелствена проверка признала Ц.С.Т.
с дял 4/6, Ц.П.Ц. и С.П.Ц. с дялове от по 1/6, за собственици по наследство и
давностно владение върху спорния УПИ XIV в кв. 33 по регуалционния план на с.
Пещерна с площ от 1155 кв.м., незастроен, с неуредени регулационни сметки – 135
кв.м. се изземват от земеделски имот и се придават на парцела.
С
нотариален акт №80, том VIII, рег.№5187, дело №784 от 21.12.2005 г. 2005 г. по
описа на нотариус П.Т., Ц.П.Ц. и С.П.Ц. са заявили, че даряват на ищеца В.Л.С.
628/1155 идеални части от спорния УПИ XIV в кв. 33 на с. Пещерна.
Относно предходните съдебни
спорове
Приложеното
гр.д.№1066/1994 г. по описа на
Луковитския районен съд е образувано по ревандикационния иск с правно основание
чл. 108 ЗС, предявен на 30.11.1994
г. от Ц.С.Т., Ц.П.Ц. и С.П.Ц.
(последните двама дарители в полза на ищеца)
срещу ответниците Н.Ц., Н.Ц.,
В.Ц. и М.Ц. твърдейки, че ищците са
собственици на целия УПИ XIV – 289,288 в кв. 33, а ответниците са го заели и го
държат целия неоснователно.
Във
възражението си (л. 23 от приложеното дело) от 23.12.1994 г. ответниците заявили,
че те са собственици на имота на основание покупко-продажба и го владеят повече
от 10 години.
Делото
е разгледано на две инстанции, като Ловешкият окръжен съд с Решение
№447/14.11.1995 г. по в.гр.д.№467/1995 г. е отменил решението на РС Луковит и е
допуснал събирането на нови доказателства и с окончателно Решение
№287/12.06.1996 г. е отхвърлил предявения иск с решаващи мотиви, че ищците не
са доказали да са собственици на имота.
По
молба на ищците Ц.Т., Ц.Ц. и С.Ц. е образувано гр.д.№274/1998 г. по описа на
ВКС за преглед по реда на надзора. В Решение №655/14.04.1999 г. ВКС е приел
молбата за неоснователна по съображения, че молителите не се легитимират като
собственици на УПИ XIV-289,288 в кв. 33. Прието е, че собственици на този
парцел са собствениците на имот 288 и имот 289, за които са отредени УПИ III и
УПИ IV.
Приложеното
гр.д.№642/2001 г. по описа на
Луковитския районен съд е образувано по иска за разпределяне на ползването с
правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС,
предявен на 15.01.2001 г. от ищците по гр.д.№1066/1994 г. Ц.С.Т., Ц.П.Ц. и С.П.Ц. срещу същите ответници - Н.Ц., Н.Ц., В.Ц. и
М.Ц. (починал и заместен в хода на процеса от наследниците си В.Ц., В.В. и П.В.).
С Решение №190/14.10.2002 г., в което е допусната поправка на явна фактическа
грешка с Решение №217/02.12.2002 г., е разпределено ползването на спорния УПИ
XIV – 288, 289 в кв. 33 по РП на с. Пещерна във вариант – 527 кв.м., граничещи на
север с УПИ VI-289 и УПИ III-288 да се ползват от ответниците, а другите 628
кв.м., разположени в южната част на спорния имот – да се ползват от ищците.
Решението е влязло в сила като необжалвано.
Разпределението
на ползването е представено графично от вещото лице инж. К. в допуснатата за
нуждите на настоящото производство експертиза в комбинирана скица №2.
Приложеното
гр.д.№233/2009 г. по описа на
Тетевенския районен съд се установява, че същото е образувано по повод
негаторния иск с правно основание чл.
109 ЗС, предявен на 09.09.2008 г. (първоначално пред РС Луковит) от
настоящия ищец В.Л.С. срещу
сегашните ответници - Н.Ц., Н.Ц., В.Ц., В.В. и П.В.. В исковата си молба В.Л.С.
твърди, че е собственик на 628/1155 идеални части от спорния УПИ XIV-288, 289,
като владението му върху тях било установено на 21.12.2005 г., когато придобил
собствеността върху идеалните части по силата на дарение, и било нарушено от
ответниците на 09.12.2007 г.
В
отговора на исковата молба петимата ответници (л. 20-23), действащи чрез адв. Н.Х.,
са оспорили твърдението на ищеца, че владее идеалните части от имота, съобразно
разпределеното ползване, а така също и твърдението, че те са премахнали знаци
от трасиране.
С
отговора на исковата молба ответниците са предявили насрещен отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК, с който да бъде установено,
че ищецът В.С. не е собственик на 628/1155 идеални части от процесния УПИ.
С
окончателно Решение №44/15.02.2010 г. по в.гр.д.№633/2009 г. на Окръжен съд
Ловеч е потвърдено Решение №310/08.10.2009 г. на Районен съд Тетевен, с което
предявеният иск по чл. 109 ЗС е отхвърлен, а производството по насрещния иск с
правно основание чл. 124 ГПК е прекратено като недопустимо, поради липсата на
правен интерес. В мотивите на въззивния съд са направени фактически изводи, че
ищецът В.С. е придобил собственост върху спорните 628/1155 идеални части по
силата на давностно владение, но поради това, че не се е позовал на това
придобивно основание, а само на дарението от несобственици, искът му е
отхвърлен.
Относно упражняваната фактическата
власт
От
показанията на доведения от ищците свидетел – П.Ц.П. – низходящ роднина на
праводателите на ищеца, се установява, че когато е посещавал спорния имот
заедно с баща си след 1990 година, оградата с бетонни колове между заградените
части от ответниците (границата между оцветеното в розово и зелено на
комбинираната скица) и металния портал на южната граница са съществували. При
посещенията си е виждал ищеца в неговия УПИ II, където варял ракия, а така също
е виждал и кошери в спорния имот, но не знае чии са били. Виждал е ищеца В.С. в
частта от спорния имот, означена в зелено на комбинираната скица, където в
момента на огледа има преимуществено плодни дървета – джанки. Знае, че роднините
му „идваха по дела. Бяха с ищеца В..“
Другият
свидетел, доведен от ищците - Н.И.Н., който притежава имот в близост на
спорния, заяви, че влиза за първи път в спорния имот, но е виждал ищеца В. да
вади магазини от кошерите си, които знае, че държал в този имот, който преди
бил поляна. Знае също, че между 2006 г. и 2010 г- ответниците „го изгониха“.
Заявява още, че вътрешните огради „са опънати от 2008 – 2012 г.“, както и
оградата между спорния имот и този на ищеца била от същия период. Свидетелят не
може да отговори на въпроса за броя на кошерите.
Съдът
не се довери на показанията на този свидетел, защото същите разкриват белези на
недостоверност и услужливост, а така също и противоречат на други обективни
данни, събрани по делото. Свидетелят няма възприятия, които да са достатъчни за
нуждите на доказването – споделя единични случаи, в които виждал ищеца да
обслужва кошери, без обаче да може да детайлизира къде точно, колко и как е
наблюдавал този процес, след като признава, че за първи път влиза в спорния
имот. Едновременно с това твърдението му за времето на изграждане на оградите
противоречи на данните от заснемането при изрботването на регулационния и
кадастрален план, одобрен през 1989 г., когато са отразени с знак „триъгълник“,
което според стандартизираните условни топографски знаци - №229-230,
символизира ограда.
Вещото
лице инж. К. в съдебно заседание при разпита и защита на основното си
заключение разяснява, че при заснемането е имало изградена ограда, която е
обграждала общо УПИ III и УПИ IV на ответниците заедно със спорния УПИ XIV.
Това
съответства и на реалното състояние на оградите, възприето от съда по време на
огледа. Металната мрежа бе със следи от многогодишно излагане на атмосферни
условия, коловете – метални и бетонни, също. Твърдението на ответниците Н. и Н.
Ц., че заградената от тях част е била използвана като път за прекарване на
животните им, намира опора в наличието на селскостопанска сграда за животни, от
която единствената възможност за преминаване е през спорната част – южно от УПИ
IV-289.
Обстоятелството,
че към 2002 година на сателитната снимка, приложена към допълнителното
заключение на вещото лице, този път не се вижда, за разлика от следващите
сателитни изображения след 2014 г., се дължи на променена настилка – последващо
насипване с чакъл и пясък. Едновременно с това на нито едно от сателитните
изображения, направени след 2002 година не се виждат кошерите, за които
ищцовата страна и доведените от тях свидетели твърдят, че са били разположени в
спорния имот, за разлика от други кошери
извън спорния имот, които се виждат и според заключението на инж. К.
представляват „бели кутийки“, разположени в две редици на изток от имота на
ищеца.
Това съответства на показанията на М.Н.Д. –
дъщеря на ответниците Н. и Н. Ц., която след извършената проверка с контролни
доказателства, съдът прие, че изнася истината, а не изгодното за родителите й –
ответници.
Съдът
прие за достоверни и показанията на свидетеля М.В.Ц., доведен от ответниците Н.
и Н. Ц.. Свидетелят М.Ц. е роднина на ответниците – брат на Н.Ц. и на починалия
М.Ц.. Близката родствена връзка съдът прие, че не е дала повод свидетелят да
даде услужливи показания, защото заявеното от него намира опора в другите
данни. Свидетелят подробно описва фактическите действия в съседните имоти след
70-те години – от закупуването на имота на Т.М.от двамата му братя, разделянето
му впоследствие на УПИ XIV и УПИ III, заграждането им, както и запустяването на
спорната част под имота на М.Ц.след неговата смърт.
Това
съответства на заявеното от ответниците чрез същия процесуален представител
адв. Н.Х. в защитната им теза по гр.д.№233/2009 г. на РС Тетевен, че „имотът
целият е обрасъл в бурени с височина почти един човешки ръст! Ние също не сме
осъществявали действия по ползването на нашата съсобственост и въобще не сме
влизали в имота от почти 10 г.“. Отговорът
е депозиран по делото на 06.03.2009 г., а М.Ц.е починал на 27.03.1997 г.
Дърветата – джанки, бяха установени и по време на огледа.
Третият
свидетел, доведен от ищците - М.И.С., който е съсед с лятна къща от другата
страна на ищеца, също не може да даде ясни и категорични сведения за фактическите
действия на В.С. освен това, че се е занимавал с пчеларство и преди около 10 и
повече години имал кошери, които свидетелят виждал отдалече, защото бил
алергичен към пчели, като питал „бай В.“ къде са кошерите, той му отговарял „ей
там!“. Съдът прие, че тези показания не са достатъчно информативни и
достоверни, след като свидетелят заяви, че не е забелязвал огради, нито
металния портал, за които съдът вече изложи съображения защо приема, че са
съществували към исковия период.
Ищецът
В.С., конкретизирайки в съдебно заседание на 23.04.2019 г. обстоятелствата, на
които основава иска си, заявява, че „ние
владяхме, но ни изгониха, когато даде линия Т.. Тогава съм го ползвал, владял
съм го имота от ТКЗС и нотариален акт вземах и Т. ми даде линия и все съм го
ползвал този имот. След 2007 г., когато докарах инж. Т. да ми даде линия, тогава
ни изгониха…Преди 2007 г. все съм го ползвал, още от ТКЗС-арско време…“
На
поставения въпрос към ищеца защо е поставил ограда между собствения му УПИ II и
спорния УПИ XIV, ищецът уточнява: „има
ограда между имота, за който споря, и моя собствен, който ви казах, че е на
изток, защото аз притежавам моя имот от 1972 г., а другият ми е дарен 2005 г.“.
Това изявление е вътрешно противоречиво и нелогично – от една страна
действително оградата между имота на ищеца и спорния имот съществува със
сигурност от 1989 г., когато е одобрен регулационния план, на който тази ограда
е отразена, а от друга страна в исковата молба ищецът твърди, че владее тази
част от спорния имот още от 1987 година до 2007 г., което прави нелогично да
има изградена ограда без врата или друг начин за директен достъп между двата
съседни имота и прави неясно как е достигал до спорния имот, за да обслужва
кошерите в него.
Съдът съобрази и писменото изявление
на ищеца В.С., направено в исковата му молба по гр.д.№233/2009 г. по описа на
РС Тетевен, в която на стр. 2 е заявил „което
мое владение датира от 21.12.2005 г.,
когато с нот.акт.№80, том VIII, р.№5187, д.№784/05 год. Придобих собствеността
на тези идеални части.“
Горните
изявления на ищеца В.С. в настоящото производство и в другите приложени
производства представляват признание на факти, които са доказателства, защото
са неизгодни за страната, която прави изявлението. Неизгодния факт, който съдът
приема за установен, е отрицателния факт – че в исковия период от 1987 г. до 21.12.2005 г. (датата на
дарението) ищецът В.С. не е владял никаква част от спорния УПИ XIV.
На
10.01.2007 г. Й.Т. – геодезист, е съставил по възлагане на ищеца В.С.
приложения към исковата молба Протокол за откриване на строителна площадка за трасиране на УПИ XIV – 289,288 в кв. 33 на
с. Пещерна.
Според
признанията на ищеца В.С. след този момент той не е имал фактическа власт върху
спорния имот, защото е бил изгонен от ответниците, в какъвто смисъл са и
показанията на доведения от него свидетел Н.Н..
Горната фактическа обстановка съдът
установи въз основа на коментираните писмени доказателства, представени в
настоящото производство и в приложените към него гр.д.№1066/1994 г. на РС
Луковит, гр.д.№642/2001 г. на РС Луковит и гр.д.№233/2009 г. на РС Тетевен,
експертните заключение на инж. К., приети от страните и съда, както и от
преките възприятия на съда при извършването на съдебен оглед на имота.
Извън коментираните писмените са
представени и други такива, които съдът прие за неотносими и не ги подложи на
самостоятелен анализ.
Въз
основа на така установената обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По иска, предявен от В.С. и Н.С.
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК основан на придобивна давност
За
уважаването на този положителен установителен иск ищците следва да докажат при
условията на пълно и главно доказване, че са собственици на 628/1155 идеални
части от спорния УПИ XIV-289,288 в кв. 33 на с. Пещерна на оригинерно
придобивно основание – изтичането на придобивна давност, което означава, да са
владели имота за срок 10 години в рамките на заявения период от 1987 г. до
10.01.2007 г.
Съгласно
определението на владението, съдържащо се в чл. 68, ал. 1 ЗС, е необходимо да
се установи, че ищците са упражнявали фактическа власт върху идеалните части от
имота, които са държали лично или чрез другиго като свои.
Владението
следва да отговоря на следните условия: да е непрекъснато, спокойно, явно,
несъмнено и с намерение за своене. Спрямо недвижимите имоти фактическата власт
може да се осъществява чрез периодични посещения и действия спрямо имота, които
несъмнено да сочат на намерение за своене.
В
част от исковия период от 1987 до 21.12.2005 г. съдът прие категорично, че
ищците не са владели претендираните от тях идеални части от УПИ XIV-289, 288,
което се установи от признанието на В.С. на този неизгоден за него факт.
За
периода от 21-12-2005 г., което е датата на сделката, от която се черпи
основанието на втория иск, предявен в условията на евентуалност, до края на
исковия период 10.01.2007 г. ищците също не успяха да докажат, че са владели
части от имота.
Доказването
следва да бъде пълно – това означава чрез ангажираните доказателства ищците да
убедят съда, че единственият верен фактически извод, който се налага, е те да
са владели части от имота. От ангажираните доказателства – доведените трима
свидетели, съдът по изложените подробни съображения при анализа на показанията
им, прие, че не може да се направи извод за упражнено владение, което да
отговоря на посочените условия.
Приложените
съдебни актове от коментираните подробно съдебни производства не могат да
доведат до различен извод, макар и в мотивите на въззивното решение на Окръжен съд Ловеч по
гр.д.№233/2009 г. съдът да е направил извод, че В.С. е бил владелец в
продължение на изискуемия от закона 10 годишен срок. Това е така, защото
съдебните актове са задължителни само в частта, формираща сила на пресъдено
нещо, а това е диспозитива на съдебния акт, с който е признават или отхвърлят
претендирани права. Мотивите на съдебните актове могат да бъдат задължителни
само в случаите на участие на трети лица в отношенията им с главните страни.
Поради това настоящият съдебен състав следва да изгради своите фактически и
правни изводи на база допуснатите и събрани от него доказателства и въз основа
на които бе изложена по-горе фактическа обстановка.
Липсата
на доказано владение е основание за отхвърляне на предявения иск от двамата
ищци, основан на придобивна давност.
Едновременно
с това ответниците представиха достатъчно убедителни доказателства при
условията на насрещно доказване, с които да разколебаят дори и вероятността
спорната част от имота да е била във владение на ищците през твърдяния период
от време.
Ответниците
представиха доказателства, навеждащи на извод, че по силата на Договор за
продажба от 1976 г., който няма вещно – прехвърлителен ефект, им е било
предадено владението върху 527 кв.м. от имот извън регулацията на селото към
онзи момент. В писмените доказателства от тогава – разписни листи, описание на
съседи в нотариалния акт от 1972 г. и разрешението за строеж, се съдържат
достатъчно данни, че продавачът Т.М.е бил собственик на имота извън регулация,
чиято реална площ след компютърните изчисления на експерта е значително
по-голяма. Именно въз основа на това основание за предаване на владението,
ответниците са заградили почти целия УПИ XIV – 289, 288 още преди изработване
на новия регулационен план от 1989 г. В подкрепа на това е обстоятелството, че
при изработване на регулационния план, с който е предвиден самостоятелен парцел
XIV като кадастрална основа за същия са посочени имот 289 и имот 288, които са
записани на ответниците. В същия смисъл са изложените правни аргументи в
Решение на ВКС, с което е оставена без уважение молбата за преглед по реда на
надзора на решенията, постановени по гр.д.№1066/1994 г., които се споделят
изцяло от настоящия състав на съда.
Всичко
гореизложено навежда на крайния извод, че ищците не са собственици на основание
придобивна давност и предявения от тях иск е изцяло неоснователен.
По иска, предявен от В.С. с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК основан на сделка - ДАРЕНИЕ
Крайният
извод на съда, че основния иск на двамата ищци срещу ответниците е
неоснователен, налага да се пристъпи към разглеждане на евентуалния иск,
предявен само от ищеца В.С. срещу същите ответници.
За
уважаване на този иск е необходимо ищецът да докаже, че в негова полза е
извършено дарение, както и че това дарение е породило вещно-прехвърлителен
ефект. С оглед оспорването от ответниците и разпределената доказателствена тежест,
ищецът трябва да докаже, че дарителите му са били собственици на 628/1155
идеални части от спорния имот.
Ищецът
доказа с представения нотариален акт №80/2005 г., че в негова полза на
21.12.2005 г. Ц.П.Ц. и С.П.Ц. са извършили дарение на 628/1155 идеални части от
спорния имот. Тази сделка обаче не да прехвърли вещни права в полза на В.С.,
защото прехвърлителите по сделката не са притежавали правото на собственост
върху посочените идеални части.
Изводът,
че прехвърлителите не са притежавали към 21.12.2005 г. право на собственост
настоящият съд формира, като съобрази следното.
В
нотариалното производство, по което е издаден Нотариалния акт за дарение от
2005 г., са били представени приложените към исковата молба документи, според
които дарителите се легитимират като собственици – констативен нотариален акт
№91/1994 г. по чл. 483 ГПК (отм.) и съдебните актове по гр.д.№642/2001 г.
Нотариалният
акт за признаване на дарителите (и тяхната впоследствие починала майка Ц.Т.) са собственици на имота не може да
легитимира прехвърлителите като собственици, след като с влязло в сила съдебно
решение по гр.д.№1066/1994 г. на РС Луковит, собсвеническият им иск по чл. 108
ЗС срещу ответниците е бил отхвърлен, отричайки да притежават правото, признато
с този нотариален акт.
На
основание чл. 297 ГПК това решение е задължително за страните по него, за
техните наследници и правоприемници, като и за съдилищата в Република България.
Това означава и решаващия съд да зачете силата на пресъдено нещо, според която
претендираното право на собственост от дарителите Ц.и тяхната наследодателка
Танчева, ползващи се от Нотариалния акт №91/1994 г. е било съдебно отречено.
Другият
документ, от който ищците черпят права, е съдебното решение по гр.д.№642/2001
г. за разпределение на ползването на основание чл. 32, ал. 2 ЗС между
праводателите на ищеца и ответниците, при права – 628/1155 идеални части за
праводателите Ц.и С.и 527/1155 идеални части за ответниците общо. Това решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по
отношение принадлежността на правото на собственост и по отношение правата в
съсобствеността, защото това производство има характер на съдебна
администрация.
При
това положение настоящият съд приема, че ищецът В.С. не е придобил права върху
спорния имот по силата на валидната дарствена сделка, защото праводателите му
не са били собственици и сделката не е породила желания вещно-прехвърлителен
ефект.
Затова
крайният решаващ извод на съда е, че и евентуалният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските
Разноските
по делото следва да бъдат поставени в тежест на ищците, които неоснователно са
предявили иск срещу ответниците. Разноските следва да бъдат понесени солидарно
независимо от това, че по втория евентуален иск ищец е само В.С., тъй като
двамата са предявили исковата молба съвместно, основата претенциите на едни и
същи обстоятелства и няма някакви самостоятелни разходи, които да са свързани
само с евентуалния иск, които да бъдат поставени в тежест само на В.С..
В
полза на ответниците Н. и Н. Ц. следва да бъдат присъдени общо 655.00 лева,
съгласно списъка – 500.00 лева адвокатски хонорар и пропорционална част от
разходите за експертизи, а в полза на останалите ответници В.Ц., В.В. и П.В. –
875.00 лева, от които адвокатски хонорар 700.00 лева и 175.00 лева за
експертизи.
При
тези съображения Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от В.Л.С. с ЕГН ********** и Н.Р.С. с
ЕГН **********, двамата с адрес *** иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответниците Н.В.Ц. с ЕГН **********, Н.Д.Ц. с ЕГН **********,
двамата с адрес ***, В.А.Ц. с ЕГН **********, В.М.В. с ЕГН **********, двете с
адрес *** и П.М.В. с ЕГН ********** *** за установяване, че по силата на давностно владение продължило в
периода от 1985г. до 10.01.2007г. двамата ищци са придобили правото на
собственост върху 628/1155 идеални части от УПИ ХІV-289,288 кв. 33 по
Регулационния план на с. Пещерна
ОТХВЪРЛЯ
предявения
от В.Л.С. с ЕГН ********** с адрес *** иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу ответниците Н.В.Ц. с ЕГН **********,
Н.Д.Ц. с ЕГН **********, двамата с адрес ***, В.А.Ц. с ЕГН **********, В.М.В. с
ЕГН **********, двете с адрес *** и П.М.В. с ЕГН ********** *** за
установяване, че по силата на дарение,
обективирано в Нотариален акт №80 том VІІІ рег. №5187 по н.д.№784/2005г., е
придобил правото на собственост върху 628/1155 идеални части от от УПИ
ХІV-289,288 кв. 33 по Регулационния план на с. Пещерна
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците В.Л.С. и Н.Р.С.
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ответниците Н.В.Ц. с и Н.Д.Ц. сумата от 655.00 лева
(шестстотин петдесет и пет лева), представляващи разноски в производството
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците В.Л.С. и Н.Р.С.
ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на ответниците В.А.Ц., В.М.В. и П.М.В. сумата
от 875.00 лева (осемстотин седемдесет и пет лева), представляващи
разноски в производството
РЕШЕНИЕТО може да
бъде обжалвано пред Ловешки окръжен съд в 2 – седмичен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
…………………………………….