Определение по дело №261/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 295
Дата: 25 юни 2020 г.
Съдия: Михаела Христова Буюклиева
Дело: 20205000600261
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

П Р О Т О К О Л  № 295

 

гр. Пловдив, 25 юни 2020 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на  двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в следния състав:

                                                     Председател: МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА

                                                                                   Членове: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА

                                                                                            ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

 

при участието на секретаря Стефка Тошева и прокурора Добринка Калчева, сложи за разглеждане докладваното от Председателя ВЧНД № 261 по описа за 2020 година.

           

          На именното повикване в 10:19  часа се явиха:

 

          С разпореждане № 570 от 23.06.2020 г. на съдията-докладчик на основание Заповед РД 55 от 14.05.2020 г. на Председателя на Пловдивския апелативен съд относно разглеждане на наказателни дела със задържани лица, с оглед въведените противоепидемични мерки за предпазване и ограничаване разпространение на заразата от коронавирус COVID-19 и установеното наличие на техническа възможност за осъществяване на видеоконферетна връзка чрез Skype е разпоредено на Началника на ареста в гр. *да осъществи такава и обвиняемият да не бъде конвоиран, а да бъде осигурен в съответно помещение за видеоконферетна връзка.

          Осъществена е видеоконферетна връзка с Ареста в гр. *с добър звук и картина с помощта на системен администратор на съда В. Н., която присъства в съдебната зала.

 

На именното повикване на линията се намира жалбоподателят (обвиняем) Г.Н.А..

В съдебната зала се явява защитникът на обвиняемия А. - адв. Р. Д., упълномощена на досъдебното производство.

 

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

 

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

 

Обвиняемият А.: Да се гледа делото.

 

Съдът след съвещание намира, че са налице основанията за даване ход на делото, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

 

Докладва се делото с прочитане на частната жалба на адв. Р. Д. – защитник на Г.Н.А., против протоколно определение № 637 от 17.06.2020 г., постановено по ЧНД № 1071/2020 г. по описа на * окръжен съд, с което е оставено без  уважение искането на адв. Д., в качеството й на защитник на обвиняемия Г.А.,  за изменение на взетата спрямо същия по ДП № 546/2019 г. по описа на * РУ на МВР - *мярка за неотклонение отзадържане под стража“ в по-лека. Съдебният акт се атакува като необоснован и незаконосъобразен. Иска се неговата отмяна и да се измени мярката за неотклонение „задържане под стража“ на А. в по-лека такава.

 

Адв. Д.: Поддържаме жалбата.

 

Обвиняемият А.: Също поддържам жалбата на адвоката ми.

 

На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.   

 

ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи и за други доказателства.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Адв. Д.: Нямаме искания за отводи към състава и такива за други доказателства по делото.

Да се даде ход на съдебните прения.

 

Обвиняемият А.: Нямам възражения този състав да гледа делото за мярката ми за неотклонение, както и други искания.

 

С  оглед изявленията на страните, съдът, след съвещание,  намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения по същото, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

          ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.

         

ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение жалбата на адв. Д., като намирам същата за неоснователна за нуждите на воденото досъдебно производство.

Считам, че първоинстанционният съд е дал правилен отговор на въпроса за липса на релевантна промяна на обстоятелствата, довели до вземане на най-тежката мярка за неотклонение за нуждите на воденото разследване, като е обсъдил всеки един от доводите на страните. Правилно е било отбелязано, че и понастоящем А. продължава да е обвиняем по 5 отделни престъпления, между между които има такива, които са тежки умишлени по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а всички те са наказуеми и с лишаване от свобода. За същите тези 5 отделни престъпления продължава да е налице обосновано предположение, че А. е извършител, като това обосновано предположение се явява с висок интензитет при напредване на разследването, като то дори се е стабилизирало и се е надградило. Това не се оспорва всъщност и от обвиняемия. Налице са и самопризнания в тази насока, така че няма да обсъждам подробно доказателствата. Правилно съдът е преценил, че продължава да е налице реална опасност той да извърши престъпление. Същият е с обременено съдено минало, като двукратно е изтърпял наказание лишаване от свобода, което очевидно не е допринесло за неговото поправяне. Това престъпление е извършил в един непродължителен период от време след като е изтърпял едно от наложените му ефективни наказания. Това определено формира извод за съществуваща реална, а не  хипотетична опасност той да извърши друго престъпление. Неоснователни са твърденията за неоправдано дълго продължаващо разследване. Още по-малко основателен е коментара за извършени ненужни действия по разследването,  тъй като обвиняемият признавал сам. Считам, че продължителността на разследването е разумна, както с оглед критериите на националното законодателство, така и тези на европейското такова, както и в съзвучие с практиката на ЕСПЧОС. Ритмично е водено разследването, поради което считам, че са неоснователни в тази насока възраженията, поради което още веднъж ви моля да потвърдите определението на * окръжен съд.

 

Адв. Д.: От името на подзащитния ми моля да отмените определението на * окръжен съд, с което той отказа да измени мярката за неотклонение на подзащитния ми от „задържане под стража“ в по-лека такава.

Основните доводи, които изложихме пред първоинстанционния съд и на които пред вас ще се спра накратко не са във връзка с оспорване обоснованото предположение за извършено престъпление. Не оспорваме, че е налице обосновано предположение, че подзащитният ми А. е извършил част от престъпленията, за които е привлечен като обвиняем, като за самото престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК няма как да има такова при коректно привличане, тъй като самата химическа експертиза установява, че той не е управлявал МПС при наличие на употреба на наркотични вещества.

Доводите, които сме правили и които моля и вие да имате предвид са свързани с това, че се правят едни безкрайни, нецелесъобразни действия от страна на разследването, въпреки процесуалното поведение на обвиняемия.

Ще видите, че подзащитният ми с молба (нар. жалба) моли да бъде разпитан в следствения арест, където не е бил посещаван нито веднъж от разследващия полицай. С безкрайни молби и телефонни разговори той иска да може да даде обяснения, в които да каже, че признава вината си. Чак след 6-месечен престой в следствения арест и разследване органът по разследване и отчасти прокурорът назначават събирането на едни безумни доказателства.  Той признава вината си, извършени са експертизи и в един момент след 6-месечен престой в ареста се назначава техническа експертиза, която първо е назначена да бъде извършена от * в *, после се приема, че не може да се извърши тук и трябва да се изпрати в *. Според мен всичко това означава само едно – че се бави ненужно производството само с една единствена цел – той да бъде в следствения арест. Не оспорваме факта, че той ще бъде осъден. Нека да бъде осъден, но защо трябва да бъде държан толкова дълго в ареста. Досега можеха да бъдат извършени всички процесуални следствени действия, които се извършват в 6-месечния срок от започването на производството. Искат се справки от НАП за това имал ли е той трудови договори, иска се да се разпитват свидетели дали е употребявал наркотични вещества. Виждате колко неестествено е воден разпита от разследващия полицай, който му е задавал въпрос „Ти сега мен лъжеш ли ме?“ За мен цялото поведение на разследващия орган сочи, че умишлено се бави разследването, за да може обвиняемият да е с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Досега можеше да е приключило наказателното производство, той да е осъден и да е в условията на затвора. Говорили сме с прокурора за сключване на споразумение. За мен продължаването на тази мярка за неотклонение е нецелесъобразна, да не кажа незаконосъобразна заради продължителния й период от време. Виждате, че е разпитван като свидетел управителя на „Т. Д.Б.“, който отговаря на въпрос  дали е възможно да възникнат грешки в дрегера. Всичко, което в момента се извършва по това производство, на мен ми се струва безпредметно, нецелесъобразно и ненужно и е насочено единствено към това да бъде продължавана мярката за неотклонение в ДП, при положение, че можеше да е приключило това производство, той да е с присъда или определение за одобряване на споразумение и у него да не остава горчивия привкус, а и у мен като негов защитник, че производството се бави нецелесъобразно. В тази връзка единствено това са ни доводите да подадем молба за изменение на мярката за неотклонение и жалба срещу първоинстанционното определение.

С оглед изложеното, моля да измените мярката за неотклонение на подзащитния ми Г.Н.А..

 

          Съдът даде дума за лична защита на обвиняемия.

 

          Обвиняемият Г.Н.А.: Съгласен съм с това, което каза адвокатът ми. Няма какво да добавя.

 

          Съдът

        О П Р Е Д Е Л И  :

 

Дава последна дума на обвиняемия.

 

          Обвиняемият Г.Н.А.: Искам да ми се смени мярката за неотклонение „задържане под стража“ с по-лека такава. Искам да се вземе предвид семейното ми положение.

          От години живея на един и същ адрес. Нямам нито едно наказание.

В ареста съм толкова време, колкото бях в затвора по предишната ми ефективна присъда.

Моля да имате предвид семейното ми положение. Имам дете, което не съм докоснал още, буквално. Не го познавам още.

Моля още веднъж да измените мярката ми за неотклонение.

                  

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След съвещание, видеоконферентната връзка се възстанови.         

Съдът, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.65, ал.8 от НПК.

Образувано е по частна жалба на адв.Р.Д., защитник на Г.Н.А., обвиняем по досъдебно производство № 546/2019г. по описа на * РУ при ОД на МВР *, срещу протоколно определение № 637/17.06.2020г. на Окръжен съд гр.*, постановено  по ЧНД № 1071/2020г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на  мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета спрямо нейния подзащитен. Прави се искане за  отмяна на съдебния акт и определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо обвиняемия.

В съдебно заседание защитникът на последния поддържа горното искане. Излага доводи, че не са налице основанията за продължаване на тази мярка на процесуална принуда. Сочи, че целите на чл.57 от НПК могат да се постигнат и с друга мярка за неотклонение, различна от „задържане под стража” – „парична гаранция“.

Обвиняемият А. се присъединява към казаното от неговия защитник и иска мярката му за неотклонение да се измени в  по-лека.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.* намира, че жалбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение, а атакуваният съдебен, като законосъобразен и обоснован, да се потвърди. Счита, че не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат промяна на взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия.   

Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за установено следното: 

Частната  жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.

За да постанови определението си Окръжен съд гр.* е приел, че първоначално взетата мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо обвиняемия е законосъобразна и не са настъпили нови обстоятелства, които да налагат нейното изменение.

Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.

И към настоящия момент са налице всички предпоставки на чл.63 от НПК за определяне на мярка за неотклонение „задържане под стража”.

При преценка на събраните по делото доказателства - гласни,   писмени и веществени, заключенията на експертизите, Окръжен съд гр.* правилно е приел, че не може да се направи извод, различен от първоначално направения, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият А. е съпричастен към вменените му престъпления по чл.270, ал.2 вр. ал.1 от НК, чл.339, ал.1 от НК, чл.343в, ал.2 от НК, чл.354а, ал.1 от НК.

Касае се за умишлени престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода, както и глоба. Някои са и тежки умишлени престъпления по смисъла на чл.93, т.7 от НК.

Горните изводи не се и оспорват от защитата.

Настоящият съдебен състав споделя виждането на първоинстанционния съд, че не е отпаднала реалната опасност от извършване на престъпление. Обвиняемият е с обременено съдебно минало. Осъждан е три пъти за престъпления по чл.343в, ал.2 от НК. Наказван е по административен ред за нарушаване правилата за движение като водач на МПС с 22 наказателни постановления и два електронни фиша. Видно от приложената справка шофира из цялата страна, въпреки че не притежава свидетелство за правоуправление. Следователно касае се за лице с висока степен на обществена опасност, което грубо не зачита установените норми на поведение.

Налице е и реална опасност обвиняемият А. да се укрие. Тази опасност се извежда от цялостното му поведение при задържането - опитал се е да избяга с автомобила си и да осуети полицейската проверка, изхвърлил е държаните от него наркотични вещества, излязъл е от колата и е побягнал.

Доводите на защитата за постоянен адрес, семейно положение не водят до оборване на горните  изводи.

Срокът на задържане е в рамките на разумните срокове. Мярката за неотклонение не е придобила репресивен характер или такава на наказание лишаване от свобода. С нея не се нарушават международните и вътрешни нормативни атове, гарантиращи правата на личността. 

Разследването се провежда ритмично. Видът на извършваните процесуално-следствени и дали са необходими са извън компетентността на съда. Те са изцяло в правомощията на органите на досъдебното производство с цел разкриване на обективната истина по делото.   

С оглед на изложеното Пловдивският  апелативен съд  намира, че определението на първоинстанционния съд е законосъобразно и обосновано и като такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без уважение.

Поради  горното съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  протоколно определение № 637/17.06.2020 г. на Окръжен съд гр.*, постановено  по ЧНД № 1071/2020 г. по описа на същия съд, с което е оставено без уважение искането за изменение на  мярката за неотклонение „задържане под стража”, взета спрямо Г.Н.А., ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 546/2019 г. по описа на * РУ при ОД на МВР гр.*.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

Адв. Д.: Моля да ми се издаде препис от протокола от настоящето съдебно заседание, за да го представя пред Районен съд *, където отложих дело, по което съм процесуален представител.

 

Съдът

        О П Р Е Д Е Л И  :

 

          Да се издаде на адв. Р. Д. препис от протокола от настоящето съдебно заседание след изготвянето му.

 

            Протоколът изготвен в с. з.

        Заседанието се закри в 10:42 часа.

                                               

                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                         

                                                                            

         

 

                                                           ЧЛЕНОВЕ:                                                       

                                     

 

 

                                                         СЕКРЕТАР: