№ 1380
гр. Пловдив, 03.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина Ал. Борисова
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330206448 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от К.С.Д., ЕГН: **********, с адрес: *** против
Електронен фиш серия К № 4091541 за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система, издаден от
ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 3, т. 4
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и за
необоснованост на атакувания електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателят
поддържа, че при използването на мобилни технически средства редът за
санкциониране на деянието чрез издаване на електронен фиш е неприложим.
Твърди, че на мястото на извършване на нарушението няма монтирано
устройство за видеозаснемане, нито то е обозначено със знак за осъществяван
видеоконтрол за спазването на правилата за движение. Моли електронният
фиш да бъде отменен. В съдебно заседание, редовно уведомен,
жалбоподателят не се явява, представлява се от адв. С.П., с пълномощно по
делото, който поддържа жалбата. Взема становище участъкът от пътя, на
който техническото средство е заснело движението на процесния автомобил,
да не е бил въведен в експлоатация към датата на извършване на деянието.
Пледира, че движението по такъв път попада извън приложното поле на
ЗДвП, поради което на водачите да не може да се търси отговорност за
неспазването на правилата за движение, регламентирани с този закон. Твърди
1
деянието да е несъставомерно и недоказано. Претендира сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 2 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди при
издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от К.С.Д., спрямо когото е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Екземпляр от електронния фиш е връчен на жалбоподателя на
09.09.2021 г., установено от справката от АИС АНД на лист 19 от делото, а
жалбата е подадена на 17.09.2021 г. пред Районен съд – Пловдив и е
препратена за окомплектоване на административнонаказващия орган, поради
което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а жалбата е допустима.
Фактът, че в срока за обжалване наложеното административно наказание
глоба е заплатено, не променя извода за допустимост на жалбата и не е
основание да се приложат последиците по чл. 79б, ал. 2, изр. 2-ро от ЗАНН.
Посочената разпоредба е в сила от 23.12.2021 г., а плащането на глобата е
извършено на 13.09.2021 г. Не е предвидено правната норма да поражда
обратно действие, тя е процесуална и действа занапред. Следователно към
момента на образуване на съдебното производство и подаване на жалбата тя е
допустима. В хипотезата на чл. 79б, ал. 2 от ЗАНН попадат случаите на
плащане на наказанието глоба след влизането в сила на разпоредбата, но тя не
преурежда заварените случаи. Към момента на извършване на плащането
законът не е придавал на това действие за последица недопустимост на
съдебното обжалване на ЕФ, поради което жалбоподателят е действал
добросъвестно. По тези съображения настоящият състав приема, че
процесният случай не попада в хипотезата на нормата по чл. 79б, ал. 2 от
ЗАНН, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя е частично
основателна, поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде
изменен по следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
2
На 07.10.2020 г. в 16:27 часа в гр. Пловдив, на бул. „Северен“ № 77 в
посока север жалбоподателят К.С.Д. управлявал собствения си лек автомобил
за таксиметров превоз на пътници „Рено Меган“ с рег. № *** със скорост на
движение от 79 км/ч при разрешена максимална скорост за населено място от
50 км/ч. Движението на автомобила с посочената скорост било заснето и
установено с преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабр. номер 11743CA. Стойността на измерената скорост от
техническото средство била 82 км/ч, като след приспадната максимално
допустима грешка от „минус“ 3 км/ч била установена стойност на скоростта
на движение от 79 км/ч, с което жалбоподателят превишил разрешената
скорост с 29 км/ч.
За това деяние против жалбоподателя Д. в качеството му собственик на
автомобила бил издаден обжалваният Електронен фиш серия К № 4091541, с
който му било наложено административно наказание глоба в размер на 500
лева. В електронния фиш било прието, че на процесния пътен участък е
действало ограничение на скоростта от 40 км/ч, което да е сигнализирано с
пътен знак В26, както и че това е разрешената стойност на скоростта, поради
което наказанието глоба било наложено на основание чл. 182, ал. 3, т. 4 от
ЗДвП.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 се
установява, че процесното техническо средство тип ARH CAM S1 е от
одобрен тип и е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване под № 5126, със срок на валидност до 07.09.2027 г.
От Протокол от проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип ARH CAM S1 с фабр. № 11743CA е
преминало последваща метрологична проверка на дата 28.09.2020 г. със
заключение, че съответства на одобрения тип, както и че са налични всички
необходими надписи и означения върху средството за измерване. Изяснява се
и че максимално допустимата грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч
при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-32073/08.10.2020 г. се установява, че на дата
07.10.2020 г. преносима система за контрол на скоростта тип ARH CAM S1 с
фабр. № 11743CA е заснела статични изображения с начален час на работа
15:00 ч. и краен час на работа 18:00 ч. и с място на контрол гр. Пловдив, бул.
„Северен“ № 77 в посока от юг към север.
От снимка № 0367482 от радар с № 11743CA се изяснява, че е измерена
скоростта на движение на лек автомобил с рег. № ***, че стойността на
измерената скорост е 82 км/ч, а заснемането е извършено на 07.10.2020 г. в
3
16:27 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на жалбоподателя К.С.Д..
От разрешение за таксиметров превоз на територията на община Пловдив
(лист 47 от делото) се изяснява, че за лек автомобил с рег. № *** има
издадена разрешение за таксиметров превоз № 01920 за периода от 01.10.2020
г. до 31.12.2020 г.
От писмо от директор на дирекция СИ при Община Пловдив (лист 32 от
делото) се установява, че обектът „реконструкция на бул. „Северен“ в
участъка от моста на Адата до бул. „Карловско шосе“ е приет с акт образец 15
на 10.04.2020 г. Установява се още, че Община Пловдив е подала документи в
ДНСК за приемателна комисия, като обектът не е въведен в експлоатация.
От писмо с вх. № 7384/28.01.2022 г. от заместник-кмет СИ при Община
Пловдив (лист 41 от делото) се изяснява, че на 10.04.2020 г. с подписване на
констативен акт за установяване годността за приемане на строежа е прието
изпълнението на организация на движението съгласно одобрен проект.
От писмо с вх. № 44004/01.06.2022 г. от заместник-кмет СИ при Община
Пловдив (лист 59 от делото) се установява, че за бул. „Северен“ в гр. Пловдив
има подписан акт образец 16 от 02.12.2021 г.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – гр. Пловдив, бул.
„Северен“ № 77 в посока север; датата – 07.10.2020 г.; точният час на
извършване на нарушението – 16:27 часа; регистрационният номер на МПС –
***; собственикът, на когото е регистрирано превозното средство –
жалбоподателят К.С.Д.; описание на нарушението – управление на лек
автомобил за обществен превоз на пътници с превишена скорост в населено
място при максимално разрешена скорост от 40 км/ч; нарушените разпоредби
– чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на глобата – 500 лева; срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане – четиринадесет дневен
срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
ARH CAM S1 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът установи, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
4
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между обжалвания ЕФ и изготвеното статично
изображение с № 0367482 от радар № 11743CA. От протокола за използване
на АТСС се установява, че видеоконтролът е извършван в град Пловдив, на
бул. „Северен“ № 77, с посока на движение на контролираните МПС от юг
към север и посока на задействане на радара при приближаване на превозните
средства към него, като работата с техническото средство е започнала на
07.10.2020 г. в 15:00 часа и е приключила в 18:00 часа на същата дата. През
този времеви интервал и на посоченото място е заснето и процесното
статично изображение от АТСС тип ARH CAM S1 с № 11743CA.
Основното възражение на жалбоподателя е за неприложимост на
правилата на ЗДвП спрямо движението на процесния автомобил към момента
на заснемането му от техническото средство, като аргументите си защитата
черпи от обстоятелството, че пътният участък от бул. „Северен“ не е бил
въведен в експлоатация, за което по делото се събраха писмени
доказателства. Възражението е неоснователно. Въвеждането в експлоатация
на бул. „Северен“ в участъка между ул. „Брезовско шосе“ и бул. „България“ в
град Пловдив няма пряко отношение към законосъобразността на
осъществяваната контролна дейност по спазването на правилата за движение.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП законът урежда правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване, включително правомощията на
съответните служби и длъжностни лица, а съгласно чл. 2 от ЗДвП отворен за
обществено ползване е всеки път, условията за използване на който са
еднакви за всички участници в движението. Според чл. 2, ал. 3 от ЗДвП
компетентността на органите за контрол по закона не се разпростира
единствено върху пътищата, които не са отворени за обществено ползване. С
оглед дефиницията на понятието „път, отворен за обществено ползване“ се
установява, че не е налице съвпадение на това понятие с понятието път,
въведен в експлоатация, за да се счете на това основание, че не е приложимо
осъществяването на контрол върху него и че водачите нямат задължение да
спазват правилата за движение по ЗДвП, както твърди жалбоподателят.
Напротив, с оглед характера му на общински път интересуващият делото
участък от бул. „Северен“ в гр. Пловдив представлява именно път, отворен за
обществено ползване, за разлика от частните пътища, посочени в чл. 9 от ЗП
и съобразно съдържанието на понятието „обществено ползване на пътищата“
по § 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗП в отлика от ползването за
специални цели. По делото не се установява и участъкът от булеварда, на
който е извършено процесното деяние, да е обозначен като път, който не е
5
отворен за обществено ползване съгласно чл. 2 ал. 1, изр. 2 от ЗДвП. По тези
съображения съдът приема, че деянието на жалбоподателя е осъществено на
път, който е отворен за обществено ползване, и следователно
осъществяваната от ОДМВР – Пловдив контролна дейност по спазването на
правилата за движение е в рамките на техните правомощия по чл.165, ал.2, т.6
от ЗДвП. В този смисъл е и последователната съдебна практика при
разглеждане на идентични по съдържанието си възражения относно
осъществяваната контролна дейност на същия пътен участък: Решение №
2172/15.11.2021 г. по к.а.н.д. № 1748/2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 343 от 24.02.2022 г. по к.а.н.д.
№ 168/2022 г. на XXIII състав на Административен съд – Пловдив.
Неоснователни са и възраженията за незаконосъобразност на обжалвания
електронен фиш, поддържани в жалбата:
На първо място възражението, че на мястото на извършване на
нарушението не е установено наличие на поставен пътен знак, който да указва
осъществяването на видеоконтрол по спазването на правилата за движение, се
явява неотносимо и не е годно да обоснове основание за отмяна на
електронния фиш. С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за
движението по пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165,
ал. 2, т. 8 от ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението –
07.10.2020 г., не съществува правно задължение мястото за контрол с АТСС
да бъде обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация да се
оповестява чрез средствата за масово осведомяване или в интернет
страницата на МВР. Следователно липсата на тези обстоятелства не
представлява нарушение на процедурата и не засяга нейната
законосъобразност.
Неоснователно е и възражението по жалбата, че реализирането на
административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш
е допустимо само за нарушения, установени и заснети със стационарно
автоматизирано техническо средство или система. Макар с Тълкувателно
решение № 1/2014 г. на ВАС да се прие, че електронни фишове могат да се
издават само ако нарушението е установено със стационарно АТСС, то това
тълкуване е направено с оглед законовата регламентация към момента на
приемане на тълкувателното решение. След постановяването му е налице
изменение в чл. 189 от ЗДвП с ДВ бр. 19 от 2015 г. Отделно от това с ал. 3 на
чл. 165 от ЗДвП, приета със същото изменение – обн. ДВ бр. 19 от 2015 г., в
съответствие именно с мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014
г. на ВАС (съгласно мотивите към проекта на Закона за изменение и
допълнение на Закона за движението по пътищата № 454-01-62 от 11.12.2014
г., 43-то НС) на министъра на вътрешните работи е вменено задължение да
приеме Наредба за реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. В
изпълнение на законовата разпоредба е издадена Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. на министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от
6
19.05.2015 г.), с която са уредени условията и редът за използване на
автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на
правилата за движение по пътищата, като тези условия и ред обхващат както
стационарните, така и мобилните АТСС. Съгласно чл. 2 от Наредбата
стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за
установените нарушения на правилата за движение, а по силата на чл. 3 от
Наредбата за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система. Следователно с изменението на ЗДвП и приемането
на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. са приети ясни правила за използване
на мобилни технически средства и за обстоятелствата, при които контролните
органи имат право да ги използват, с което на практика е преодоляна
констатираната в мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на
ВАС празнота, която е в основата на даденото със същото решение тълкуване
на материалния закон. Към датата на извършване на процесното деяние
/07.10.2020 г./ е налице детайлна нормативна уредба за използването на
мобилни технически средства, както и процедура, регулираща действията на
контролните органи при използването на мобилни технически средства,
поради което нарушенията от този вид могат да се установяват и
санкционират с издаване на електронен фиш не само чрез използване на
стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и
системи за контрол. В този смисъл е и трайната практика на касационната
инстанция по аналогични казуси – така Решение № 2394 от 07.12.2021 г. по
к.а.н.д. № 2646/2021 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 1222 от 27.06.2022 г. по к.а.н.д. № 834/2022 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2293 от 24.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2221/2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 565 от 16.03.2016 г. по к.а.н.д. № 55/2016 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 2250 от 25.11.2016 г. по к.а.н.д. № 2049/2016 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение № 493 от 07.03.2016 г. по к.а.н.д.
№ 60/2016 г. на Административен съд – Пловдив. Обратното становище,
застъпено от жалбоподателя в жалбата му, не се споделя от съда. То е
преодоляно от години в съдебната практика и почива на разрешения,
постановени при действието на различна нормативна уредба.
Характерно за статичните и мобилни АТСС (временно разположени на
участък от пътя или позиционирани в служебно МПС) е, че осъществяваният
от тях контрол винаги е автоматизиран, без значение дали се извършва в
присъствие или отсъствие на контролен орган. Контролният орган не участва
в процеса на установяване на нарушението чрез преки действия и субективни
възприятия и поради това неговото присъствие или отсъствие е ирелевантно
за факта на установяване и заснемане на нарушението. След установяване и
заснемане на нарушението електронен фиш за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
7
орган и на нарушител. Смисълът на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, вложен в израза: „в
отсъствието на контролен орган и на нарушител“, се отнася именно до
действието по издаване на електронния фиш, а не до процеса на установяване
на нарушението, който без съмнение винаги изисква присъствие на
нарушител – водач на заснетото моторни превозно средство - така Решение №
510 от 09.03.2021 г. по к.а.н.д. № 3291/2020 г. на XXI състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 2186 от 16.11.2021 г. по к.а.н.д.
№ 2039/2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 2160 от 12.11.2021 г. по к.а.н.д. № 2286/2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив.
По приложението на материалния закон съдът намира, че с електронния
фиш жалбоподателят е наказан за това при управление на МПС за обществен
превоз на пътници да е превишил с 39 км/ч разрешената скорост, чиято
стойност да е 40 км/ч и да е сигнализирана с пътен знак В26. От събраните по
делото доказателства за организацията на движението по бул. „Северен“
съгласно приложен чертеж се установява, че действително има поставени
пътни знаци В26 в посоката север, сигнализиращи разрешена максимална
скорост от 40 км/ч. Същевременно обаче въпреки отправените запитвания до
Община Пловдив точното местоположение по протежението на булеварда на
административния адрес, посочен в ЕФ като място на извършване на
нарушението, не беше еднозначно определено. По тези съображения съдът
приема, че по делото остава недоказано, че на мястото на установяване на
нарушението от АТСС е действало ограничение на скоростта от 40 км/ч,
въведено с пътен знак. Доказателствата по делото не оборват по категоричен
начин такъв извод, но от тях не се и установява несъмнено и безспорно
фактическата обстановка, описана в електронния фиш. Това налага с оглед
охраняване в пълнота на правото на защита на жалбоподателя да се приеме
най-благоприятният за него вариант относно режима на разрешената
максимална скорост, а именно че приложимо е общото ограничение на
скоростта за движение на МПС в населено място по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
което в случая с оглед категорията на превозното средство е 50 км/ч. От
събраните по делото доказателства, включително чертеж за организация на
движението се установява, че с пътен знак не е била сигнализирана като
разрешена по-висока скорост от 50 км/ч за движение по булеварда, поради
което така приетата фактическа обстановка доказано се явява най-
благоприятния възможен вариант за жалбоподателя.
И в този случай обаче движението на процесния лек автомобил за
обществен превоз на пътници „Рено Меган“ с рег. № *** все пак е
осъществено в нарушение на правилата за движение. Извършено е виновно
нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразило се в превишаване с 29 км/ч на
разрешената максимална скорост в населено място от 50 км/ч при
управлението на МПС за обществен превоз на пътници. Това деяние е
наказуемо на основание чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП с административно
наказание глоба в размер на 150 лева.
8
Съгласно чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН съдът изменя акта по чл. 58д от
ЗАНН, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 8 от 09.16.2021 г.
на ОСС от I и II колегия на ВАС, в което се прие, че в производството по реда
на раздел пети, глава трета на ЗАНН районният съд има правомощие да
преквалифицира описаното в наказателното постановление изпълнително
деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението. В случая съдът намира, че са налице законовите предпоставки
да упражни правомощието си да преквалифицира деянието, за което е наказан
жалбоподателят Д., като приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. Както се посочи,
деянието на жалбоподателя осъществява състава на нарушението по чл. 182,
ал. 3, т. 3 от ЗДвП, за което е предвидено административно наказание глоба в
размер на 150 лева. С обжалвания електронен фиш жалбоподателят е
санкциониран на основание чл. 182, ал. 3, т. 4 от ЗДвП с наказание глоба от
500 лева. Съгласно Тълкувателно решение № 57/1984 г. на ОСНК на ВС: „кое
престъпление е по-тежко наказуемо се определя от вида и размера на
предвиденото за него наказание“. Изведените указания по приложението на
закона следва да намерят съответно приложение в производството по ЗАНН,
като доколкото и за двете нарушения са предвидени едни и същи по вид
наказания, то по-леко наказуемо е нарушението по чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП,
тъй като наказанието глоба е определено в по-нисък размер.
Не е налице и съществено изменение на обстоятелствата на нарушението,
тоест на обстоятелствата, които описват обективната страна – време, място,
начин на извършване и автор, и субективната страна на нарушението. Не се
променят фактите, по които жалбоподателят се е защитавал в хода на
административнонаказателния процес, а именно че нарушението е извършено
на 07.10.2020 г. в 16:27 часа в гр. Пловдив, на бул. „Северен“ № 77 в посока
север. Не се променят и фактите, че нарушението е осъществено при
управлението на лек автомобил „Рено Меган“ с рег. № ***, с който е
осъществяван обществен превоз на пътници и е собственост на
жалбоподателя Д.. Не се променя и стойността на установената скорост на
движение от 79 км/ч, както и че тя е установена с техническо средство тип
ARH CAM S1 с № 11743CA, след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч от
стойността на измерената скорост. В случая от обективна страна не се
прибавя никакъв нов факт, а единствено отпада факт от първоначалното
обвинение – действащо ограничение на скоростта от 40 км/ч, което да е
сигнализирано с пътен знак В26. След като режимът на допустимата скорост
не е определен с пътен знак, то приложимо се явява общото ограничение от
50 км/ч за движение в населено място и за съответния вид ППС, която
стойност е нормативно определена и в този смисъл отнапред известна за
всички водачи. Този фактически извод е изцяло в полза на жалбоподателя,
9
тъй като предвижда, че на пътя е действало по-високо ограничение на
скоростта. Съгласно ПВС № 7 от 1976 г. съществено изменение на
обвинението има, когато подсъдимият с оглед на обстоятелствата на
обвинението е бил изненадан и не е могъл да се защитава. В случая правото
на защита по никакъв начин не е ограничено, нито жалбоподателят е поставен
в положение да се брани по нови, отегчаващи положението му факти.
Различната правна квалификация не само не е пречка за упражняване на
правомощието на съда за преквалификация на нарушението, но дори е
условие за това. Ако е налице надлежна правна квалификация, то се явява
безпредметно съдът да преквалифицира фактите по делото. Обстоятелството,
че жалбоподателят се наказва за по-леко наказуемо нарушение по чл. 21, ал. 1
вр. чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП вместо за по-тежко наказуемото по чл. 21, ал. 2
вр. ал. 1 вр. чл. 182, ал. 3, т. 4 от ЗДвП е напълно допустимо и не ограничава
правото на защита, тъй като деецът се е защитавал по релевантните факти.
По тези съображения съдът приема, че следва да упражни правомощието
си по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН, като преквалифицира извършеното деяние от
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП в такова по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП
и изменени основанието за налагане на наказанието от чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 3, т. 4 от ЗДвП в чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 от ЗДвП.
Съгласно последната разпоредба водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на пътници, който превиши разрешената скорост, се
наказва за превишаване от 21 до 30 км/ч с глоба 150 лева. Видът и размерът
на приложимото наказание са определени от законодателя във фиксиран
размер. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от ЗАНН в случая липсва процесуална
възможност за определяне на наказанието под предвидения най-нисък размер.
Правилно е установена и стойността на скоростта на движение на
автомобила, а именно 79 км/ч. В електронния фиш изрично е посочено, че в
него е вписана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта,
както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3
км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава като от
измерената скорост, за която в случая се изясни да е 82 км/ч, се извадят 3 км/ч
максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава установената стойност
на скоростта от 79 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния фиш.
Тъй като по делото се изясни, че стойността на разрешената скорост е 50
км/ч, то превишаването й е с 29 км/ч.
От обективна страна от събраните и проверени по делото писмени
доказателства по категоричен начин се установяват времето, мястото, начина
на извършване на нарушението и неговия автор, а именно на 07.10.2020 г. в
16:27 часа в гр. Пловдив, на бул. „Северен“ № 77 в посока север лек
автомобил за таксиметров превоз на пътници „Рено Меган“ с рег. № ***,
собственост на жалбоподателя Д., се е движил със скорост от 79 км/ч при
разрешена максимална скорост за населено място от 50 км/ч. Доказа се и
наличието на квалифициращото отговорността на жалбоподателя
10
обстоятелство по чл. 182, ал. 3 от ЗДвП, тъй като лекият автомобил, с който е
извършено нарушението, е предназначен за извършването на обществен
превоз на пътници. От постъпилата справка от Общинско предприятие
„Организация и контрол на транспорта“, приложена на лист 47 от делото, се
доказа, че процесният лек автомобил с рег. № *** притежава издадено
разрешение за извършване на таксиметров превоз, валидно към датата на
нарушението. От снимковия материал се установява, че конкретно в момента
на деянието автомобилът се е придвижвал при осъществяването на обществен
превоз на пътници, тъй като знакът „ТАКСИ“ не е свален или закрит с калъф,
както следва да се процедира при преустановяване на работа съгласно чл. 46,
ал. 1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Правилно жалбоподателят Д. е определен като субект на
административнонаказателната отговорност, тъй като същият е санкциониран
в качеството си на собственик на лекия автомобил, с който е извършено
нарушението, и който не е посочил друго лице като фактическия водач
съгласно предоставеното му от закона право. В съдържанието на електронния
фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото изначално се
съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило
нарушението, както и срокът за това действие. По този начин правото на
защита на жалбоподателя е охранено в пълнота. Съгласно чл. 188 от ЗДвП
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно
средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи
на кого е предоставил моторното превозно средство. Чрез възможността за
подаване на писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за лицето,
извършило нарушението, е създаден механизъм, по който собственикът може
да отблъсне понасянето на отговорността за чуждо поведение. По делото нито
се твърди, нито се установява жалбоподателят Д. да е подавал писмена
декларация в ОД на МВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е
извършило нарушението. Следователно законосъобразно е ангажирана
неговата отговорност. С безрезултатното изтичане на срока за подаване на
писмена декларация от собственика с данни за друго лице, което да е
извършило нарушението, предметът на доказване по делото се концентрира
около обстоятелството кой е бил собственик на автомобила към датата на
деянието, а не кой е бил негов водач.
От субективна страна деянието е извършено виновно и при форма на
вината пряк умисъл. Към момента на извършването му жалбоподателят е
формирал съзнание за проявлението на всички признаци от състава на
нарушението – съзнавал е, че управлява моторно превозно средство, че то е
автомобил за обществен превоз на пътници, съзнавал е с каква скорост се
движи, както и какво е действащото ограничение при движение в населено
място и на посочения пътен участък, следователно в съзнанието му се е
отразил и фактът на извършеното превишаване в съответен размер на
разрешената максимална скорост на движение, но въпреки това е осъществил
11
деянието си. Жалбоподателят е формирал представа и за това, че е собственик
на процесния автомобил.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че обжалваният електронен фиш
трябва да бъде изменен, като размерът на административното наказание глоба
бъде намален от 500 на 150 лева при приложението на закон за по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Присъждането на такива са поискали и двете страни. В АПК въпросът
за възлагането на разноските е уреден в чл. 143, в който е посочено, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на
делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт. Когато
съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата,
страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли
жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото
разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат,
определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако
другата страна е ползвала такъв.
Ако искането за отмяна на административния акт е частично уважено и
частично отхвърлено, съгласно препращащата норма на чл. 144 от АПК
приложение намират общите правила на чл. 78 от ГПК, които провеждат
принципа, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената,
респективно с отхвърлената част от искането. Тези правила за присъждането
на разноски при обжалването на административен акт намират съответно
приложение и в производството по ЗАНН при обжалването на актовете по
чл.58д от закона. В този смисъл е и съдебната практика: Решение № 1947 от
22.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1813/2021 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив; Решение № 930 от 10.05.2021 г. по к.а.н.д. № 721/2021 г. на
XXIV състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 854 от
26.04.2021 г. по к.а.н.д. № 769/2021 г. на XXIII състав на Административен
съд – Пловдив; Определение № 2105 от 14.12.2020 г. по к.ч.а.н.д. № 2307/2020
г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив.
12
Съгласно правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне
на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д,
ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е
единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението
по справедливост и в рамките на посочената горна граница. В настоящото
съдебно производство административнонаказващият орган е защитаван от
юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът намира, че с
оглед извършените следствени действия и конкретната фактическа и правна
сложност на делото справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с правилата за неговото
определяне. Следователно по съразмерност и на основание чл. 63д, ал. 4 от
ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 24 лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с потвърдената част от електронния фиш.
Разноски се претендират и от жалбоподателя, като в случая съгласно
договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 9 от делото,
адвокатското възнаграждение не е реално заплатено, а е предоставена
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение.
Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда другата страна да го заплати.
В случаи като процесния по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА легитимиран да
получи присъдената сума за адвокатско възнаграждение е не защитаваната
страна, а самият адвокат - така Определение № 5326 от 05.05.2020 г. по адм.
дело № 2563/2020 на Върховния административен съд; Решение № 202 от
01.02.2021 г. по адм. дело № 3051/2020 г. на XXIX състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 950 от 08.06.2020 г. по адм.
дело № 304/2020 г. на X състав на Административен съд – Пловдив.
Съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение
следва да бъде справедлив и обоснован. За определяне на конкретно
дължимия в случая размер на възнаграждението съдът съобрази:
действителната фактическа и правна сложност на делото; имуществения
интерес от водене на делото и вида на осъществените адвокатска защита и
13
съдействие. При тези факти настоящият съдебен състав приема, че
адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300 лева.
Той се явява справедлив и обоснован и е определен при спазване на
правилата на чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Следователно по
съразмерност и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК
във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от ЗА въззиваемата страна
ОДМВР – Пловдив следва да бъде осъдена да заплати на адвоката сумата в
размер на 210 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, съразмерно с основателната част на жалбата.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К № 4091541 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – ПЛОВДИВ, с който на К.С.Д., ЕГН: **********, адрес:
*** на основание чл. 189, ал. 4 вр. с чл. 182, ал. 3, т. 4 от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА извършеното деяние от нарушение по чл.21, ал.2
вр. с ал.1 от ЗДвП в нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и
ИЗМЕНЯ основанието за налагане на наказанието от чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 3, т. 4 от ЗДвП в чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 3, т. 3 от
ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание глоба от
500 на 150 (сто и петдесет) лева и
ПОТВЪРЖДАВА Електронния фиш в останалата му част.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ПЛОВДИВ на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от
ЗА да заплати на адвокат С.Ж. П., ***, със служебен адрес: ***, сумата от
210 (двеста и десет) лева , представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА К.С.Д., ЕГН: **********, адрес: *** на основание чл. 63д, ал.
4 от ЗАНН във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК да заплати
на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 24 (двадесет и четири) лева,
представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
14
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
15