Решение по дело №2643/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1624
Дата: 23 декември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Галя Илиева
Дело: 20194110102643
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 №…..

 

гр.В.Търново, 23.12.2019г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

          Великотърновски районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.

при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния съдия гр.д.№2643 по описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е образувано по предявен от Д.Б.Д. и С.Н.Д. ***.Търново против ***** установителен иск за собственост на недвижим имот, находящ се в землището на с.*****, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

          В исковата си молба ищците твърдят, че са собственици при равни права в режим на СИО на недвижим имот, намиращ се в землището на*******, представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №******* по КВС, с начин на ползване „друга сел.територия” с площ от 1378 кв.м, с построените в него къща, жилищна пристройка, гараж и стопански сгради, при посочени в исковата молба граници. Твърдят, че имота е придобит от ищеца Д.Д. по силата на договор за покупко-продажба, извършена с нотариален акт №173 т.3, н.д. №1143/19.07.1989г., по който прехвърлители са родителите на ищеца Д., а договорът е сключен по време на брака  му с ищцата Д.. Сочи се, че по действащата КВС имотът бил част от един голям имот ПИ********, включващ и други имоти. Излагат се твърдения, че процесния имот, въз основа на геодезично заснемане бил нанесен в КВС като самостоятелен имот и е отразен като ПИ*****. Излагат се твърдения,че имотът никога не е бил земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, не е отнеман от собствениците и за него не е било необходимо подаване на заявление за реституция, респ. няма извършена процедура по възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Сочи се, че поради липса на реституция, имотът е със статут на общинска собственост по реда на чл.19 ЗСПЗЗ, което е отразено в издадената скица и с това ищците обосновават правния си интерес от предявяване на установителен иск за собственост върху имота. Твърдят, че имотът е владян от тях и праводателите им повече от 60 години. Ищците отправят искане съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на*******, че ищците са  собственици на гореописания поземлен имот, находящ се в землището на с.***.

 Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който заявява, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен. Излага твърдения, че за претендирания имот не е съставян акт за общинска собственост, като същият, с приемането на регулационния план на с.Р през 1961г. оставя извън регулацията на населеното място и по този начин попада в картата на възстановената собственост и формално фигурира като „частна общинска собственост” на основание чл.19 от ЗСПЗЗ. Заявява, че спрямо процесния имот не е упражнявана фактическа власт и не са извършвани действия на управление и разпореждане от ******към минал и към настоящия момент. С отговора се прави изявление, че ответника признава предявения иск, което признание на иска се заявява и поддържа от процесуалния представител на ответника Община ***и в проведеното открито съдебно заседание

С оглед направеното от ответника признание на иска, процесуалният представител на ищците адв.****, в проведеното открито съдебно заседание на 29.11.2019г. е поискал съдът да се произнесе с решение при признание на иска на основание чл.237 ГПК, като приеме за установено по отношение на******, че ищците Д.Б.Д. и С.Н.Д. са собственици на процесния имот, а именно ПИ №******* в землището на с*********.

Съдът счита, че е допустимо да се произнесе с решение при признание на иска. Не са налице пречките, визирани в чл.237 ал.3 ГПК. В конкретния случай, съдът намира, че признатото право е такова, с което ответника може да се разпорежда, както и че признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави.

По делото не са претендирани разноски от страните, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Предвид гореизложеното и по реда на чл.237 ГПК  съдът

 

Р      Е     Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на********, че Д.Б.Д. с ЕГН ********** и С.Н.Д. с ЕГН **********-двамата с адрес ***.**** са СОБСТВЕНИЦИ на следния недвижим имот, находящ се в землището на с.Р, общ.****, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №***** по КВС, с начин на ползване „друга сел.територия” с площ от 1378 кв.м., с построените в него къща, жилищна пристройка, гараж и стопански сгради, при граници: улица, ПИ ******др.селска територия на земи по чл.19 от ЗСПЗЗ, ПИ №******пасище- мера на ******и ПИ №******-индив.застр. н-ци В К К.  

Решението може да бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните.

                                             

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: