№ 711
гр. София , 09.06.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ в закрито заседание на девети
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Частно
гражданско дело № 20211110130434 по описа за 2021 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 28.05.2021 г., подадено от името на
„к.и“ АД против П. ГР. ИВ., ЕГН ********** за следните суми: 1/ сумата от
500,02 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 93536/12.11.2019 г., сключен между к.и ООД /понастоящем к.и
АД/, в качеството на заемодател и П. ГР. ИВ., в качеството на заематевл,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 28.05.2021
г. /датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК/ до окончателното изплащане; 2/ сумата от 150,00 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 12.06.2020 г. до 12.11.2020 г.;
3/ сумата от 319,83 лв., представляваща договрна такса „Гарант“; 4/ сумата от
55,18 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 13.06.2020 г.
до 26.05.202 г. За претендираните от заявителя главница, договорна лихва и
лихва за забава, съдът е приел, че искането е основателно и е издал заповед
за изпълнение.
Съдът приема, че заявлението, в частта за сумата от 319,83 лв.,
представляваща договрна такса „Гарант“, следва да се отхвърли по следните
съображения:
Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът
дължи и такса „Гарант“, разсрочена и дължима към месечните му вноски,
съгласно погасителния план, за ангажиране от страна на заемодателя по
договора на дружество-гарант, което да гарантира връщане на вноските по
кредита от страна на кредитополучателя, е нищожна и не поражда права и
задължения за страните.
Съгласно чл. 4 от договор за потребителски кредит „Екстра“ №
93536/12.11.2019 г., кредитополучателят е избрал кредитодателя да ангажира
дружество гарант, за гарантиране заплащането на дължимите погасителни
вноски, уговорени с договора, за която кредитополучателя се съгласява да
заплати в полза на кредитодателя такса „Гарант“, разсрочена към месечните
му вноски, съгласно изготвен погасителен план.
Съдът намира, че сключването на договор за поръчителство /какъвто
1
характер има уговорката, съдържаща се в чл. 4 от процесния договор за
потребителски кредит/ с юридическо лице, което е предварително одобрено
от кредитора, води до извод, че на длъжника не е предоставено право на избор
и възможност за индивидуално договаряне, респективно че сключването на
въпросният договор не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца.
Договорът за поръчителство има за цел да обезщети вредите от фактическа
неплатежоспособност на длъжника, които кредиторът би могъл да претърпи,
при неплатежоспособност и липса на обезпечение, което влиза в
противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към доставчика на
финансова услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване на заетите средства, съответна на
получените гаранции. Освен това обвързването на възможността за отпускане
на кредит с възмезден договор за поръчителство със свързано с кредитора
лице, на практика прехвърля върху кредитополучателя финансовата тежест за
изпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, за което на
кредитора не се дължат такси по силата на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК.
Поради така изложените съображения тези клаузи не пораждат права и
задължения за страните, респективно в частта, с която са претендирани
произтичащите от тях вземания заявлението по чл. 410 от ГПК следва да се
отхвърли.
Следва на основание чл. 415, ал. 3, вр. с ал. 1, т. 3 ГПК да се укаже на
заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за които е
отхвърлено заявлението. Срокът, установен в посочената разпоредба е
едномесечен от връчване на разпореждането, но доколкото настоящото
разпореждане подлежи на обжалване с частна жалба, следва да се укаже на
заявителя, че може да предяви иск за вземането в едномесечен срок, който
започва да тече от датата на влизане в сила на настоящото разпореждане.
Мотивиран от горното, съдът приема, че заявлението „к.и“ АД, следва да
се отхвърли в посочената част.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх.№ 8080 от 28.05.2021 г. на „к.и“ АД, ЕИК
********* за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу П.
ГР. ИВ., ЕГН **********, в частта за сумата от 319,83 лв., представляваща
договорна такса „Гарант“, както и в частта за разноските, съразмерно на
отхвърлената част от заявлението.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно
вземанията, за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждането, като довнесе дължимата
държавна такса. Ако искът не бъде предявен в посочения едномесечен срок
страната губи възможността да приспадне внесената по настоящото дело
2
държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването
му на заявителя пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, което
обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъка от съобщението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3