Р E Ш Е Н И Е
№ 274
гр.Плевен, 25.05. 2023 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди двадесет
и трета година, в състав:
Председател:Даниела
Дилова
Членове:
Цветелина Кънева
Габриела Христова-Декова
При секретаря М. Кръстева и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 277 по описа за 2023 г.
на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 94 от 28.02.2023 г., постановено по НАХД №
139 по описа за 2023 г., Районен съд- Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № Р-000051/28.04.2022г. на Директора на РД за областите Габрово,
Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на
пазара” към КЗП, с което на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО“ КД, със седалище и
адрес на управление с.Равно поле, общ.Елин Пелин, обл.София, представлявано от
управителите Л.М.Х.и М.Е.Д.-Д., на основание чл.210в от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/, е наложено административно наказание имуществена санкция в
размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, за нарушение по чл.210в от ЗЗП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „ЛИДЛ
БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО“ КД, чрез юрисконсулт П., в която са наведени доводи, че
съдебният акт е неправилен, като постановено в нарушение на материалния закон и
при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че решението е лишено
от всякакви мотиви, като нито едно от изложените в жалбата възражения не са
обсъдени, както и липсва всякакъв анализ на фактическата обстановка, която е
специфична. Твърди се още, че е налице нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН, тъй
като в НП не е посочена норма от материалния закон, която се счита за нарушена,
което възражение не е обсъдено от районния съд. Счита се, че нормата на чл.210в
от ЗЗП съдържа само правомощието на председателя на КЗП да издава заповеди за
забрана на нелоялна търговска практика, но не съдържа самостоятелни състави на
нелоялни търговски практики. В тази връзка се сочи, че дружеството е лишено от
възможността да разбере какво нарушение е извършило. На следващо място се
твърди, че като аргумент за налагане на санкция по чл.210в от ЗЗП е посочена
забрана за прилагане на търговска практика наложена със Заповед
№226/23.02.2016г. на председателя на КЗП, потвърдена от ВАС, като се счита, че
тази заповед не може да обоснове прилагането на санкционната норма. Посочва се,
че деянието, за което е издадено НП е извършено на 06 и 07.09.2021г. в магазин
Лидл гр.Плевен, а цитираната заповед на председателя на КЗП е от 23.06.2016г.,
т.е. издадена пет години преди обжалваното наказателно постановление. Посочва
се още, че фактическият състав на нормата на чл.210в от ЗЗП изисква нарушителят
да не се е съобразил с издадена заповед по чл.68л ал.1 или 3 от ЗЗП, като по
безспорен начин се установява, че описаната фактическа обстановка в
наказателното постановление и тази, за която е издадена заповедта на
председателя на КЗП нямат никаква връзка. Предвид последното се счита, че е
извършена погрешна правна квалификация, което е самостоятелно основание за
отмяна на НП. Твърди се също, че не е налице хипотезата на чл.68ж т.5 от ЗЗП,
нито на някой друг от съставите на раздел „Нелоялни търговски практики“, като
се посочва, че подобна промоция се провежда за първи път в Лидл, поради което
планирането на количествата продукти и централното им разпространение по обекти
е извършвано на база анализ на историческите продажби на съответните включени в
промоцията артикули и повишаването на тяхното търсене през различни периоди на
ценови намаления, които са различни от „1+1 безплатно“. Счита се също, че
районният съд абсолютно бланкетно е отхвърлил искането за намаляване размера на
наложената имуществена санкция, респ. прилагане на чл.28 от ЗАНН. В заключение
се моли за отмяна на решението и отмяна на обжалваното наказателно
постановление, алтернативно да се приложи чл.28 от ЗАНН или да се намали
размера на имуществената санкция до минимално предвидения в чл.210в от ЗЗП.
Претендират се разноски.
От ответника е подаден отговор по касационната
жалба с наведени доводи за нейната неоснователност. Претендира се присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лева и се прави възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар.
В съдебно заседание касаторът не се представлява.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния
съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана административно-наказателната
отговорност на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО“ КД за това, че на 06.09.2021г.
дружеството не е изпълнило Заповед №226/23.02.2016г. на председателя на КЗП,
влязла в законна сила с решение №9839/24.07.2017г. на ВАС, с която е забранено
да прилага нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68ж т.5 вр. чл.68г ал.4
вр. чл.68в от ЗЗП, а именно да отправя покана за покупка на стоки /артикул
72056465 Бяло сирене -2х400гр. на продажна цена 4,49лв./, като не се посочват
разумни основания, поради които няма да може да достави или да осигури
доставянето от друг търговец на стоките или на равностойни стоки на обявената
цена за определения период от време и в разумно количество съобразно стоката,
обема на направената реклама за стоката и предложената цена. Нарушението е
квалифицирано по чл.210в от ЗЗП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаната в акта и НП фактическа обстановка се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства. Посочил е, че производството
е проведено без нарушаване на процесуалните правила, като фактическата
обстановка и правна квалификация са еднакво отразено в акта и постановлението.
Цитирал е разпоредбите на §13 т.23 от ДР на ЗЗП, както и нормите на чл.68в,
чл.68г ал.4 и чл.68ж т.5 от ЗЗП, и е направил извод, че по делото са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от дружеството нарушение на
чл.210в от ЗЗП. Счел е, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както и че размерът на наложената имуществена санкция е правилно
определен.
Решението е неправилно. Възраженията в касационната
жалба са основателни. Районният съд подробно е преписал фактическата обстановка
в АУАН и НП и е цитирал относимите правни разпоредби, но въз основа на кратки и лаконични мотиви бланкетно е приел,
че АУАН и НП са изготвени от компетентни органи и съдържат необходимите
реквизити, като фактическата обстановка и правна квалификация са еднакво
отразени в тях. Посочил е, че са налице категорични доказателства за
извършеното от дружеството нарушение на чл.210в от ЗЗП, като нарушението не е
маловажен случай. Съдът, обаче, не е изложил каквито и да е било конкретни
мотиви относно възраженията в жалбата за липса на посочена норма от материалния
закон, която се счита за нарушена; за това дали заповедта на председателя на
КЗП може да обоснове прилагането на санкционната норма на чл.210в от ЗЗП за
конкретния случай, както и по възражението за липса на нарушение на материалния
закон, поради липса на нелоялна търговска практика. По този начин остава
неизяснен въпроса на какви основания се приема, че жалбата е неоснователна.
Съдът е следвало да обсъди всички представени по делото доказателства и на база
на тях да установи фактическата
обстановка при извършване на нарушението, като направи съответните правни
изводи и отговори на всички възражения на жалбоподателя. Решението на районния
съд не отговаря на тези процесуални изисквания, включително в него липсват
мотиви свързани с основни въпроси за деянието. Последното обосновава извод за
постановяване на съдебен акт при допуснати нарушения на съдопроизводствените
правила, а излагането на бланкетни мотиви за наличие
на извършено нарушение следва да бъде приравнено на липса на мотиви. Освен
това, съдът се е произнесъл, без по делото да е приобщена Заповед
№226/23.02.2016г. на председателя на КЗП, която именно е вменено, че не е
изпълнена. Изложеното е основание за отмяна на
обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
районния съд, тъй като предвид въведената забрана за нови фактически
установявания в касационната инстанция, не е налице законова възможност за
произнасяне по съществото на спора. При новото разглеждане районният съд следва
да изиска Заповед №226/23.02.2016г. на председателя на КЗП, да установи пълно и ясно действителната фактическа
обстановка и да отговори подробно и
мотивирано на всички възражения в жалбата. При новото разглеждане на делото районният
съд следва да се произнесе и за разноските в настоящето производство на
основание чл.226 ал.3 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 94 от 28.02.2023 г., постановено по
НАХД № 139 по описа за 2023 г. на Районен съд- Плевен.
ВРЪЩА делото на друг състав на Районен съд Плевен за
ново разглеждане и произнасяне съобразно дадените указания в мотивите на
настоящето решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /П/
2. /П/