№ 295
гр. Плевен , 26.04.***21 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести март, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
**************** по описа за ****** година
за да се произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл. 414 от ГПК.
Исковата молба е подадена от *** представлявано от изпълнителния
директор ***, против С. Н. К. и И. Н. И., с предявени искове по чл. 415, ал. 1
от ГПК за установяване на дължимост РАЗДЕЛНО, както следва:
С. Н. К. на сумите: сумата *** – главница за периода от *** *** - лихва
от *** и законна лихва от *** до изплащане на вземането,
И. Н. И. на сумите: сумата *** – главница, за периода от *** *** -
лихва от *** и законна лихва от *** до изплащане на вземането,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение *** по ч.гр.д. ***.
Ищецът твърди, че е подал заявление по чл. 410 от ГПК, по което съдът е
издал заповед за изпълнение, възразена от двамата длъжника. Твърди, че на
основание чл. 153 от ЗЕ, ответниците са ползватели на топлинна енергия,
като същата не е заплатена. Това обстоятелство и възраженията, според
ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на настоящия иск, с
който се иска признаване дължимостта на вземането за ползвана и
1
незаплатена топлоенергия на адрес ***, ***, и лихва върху главницата.
Претендират се разноски. В изрично изявление по повод плащане от страна
на ответницата И. Н. И., преди насрочване на делото ищецът е заявил, че
действително сумите за главница, лихва и разноски в заповедното
производство са заплатени, но не е заплатена сумата от *** разноски за ДТ в
исковото производство. В последното съдебно заседание по делото, след
представяне на вносна бележка за сумата от *** ищецът заявява, че тази
ответница е погасила дължимото спрямо него и поддържа иска само спрямо
отв. К..
Ответникът И. Н. И., в хода на делото заявява, че е заплатила всички
суми, представя писмени доказателства в тази насока - както в отговора, така
и в последното съдебно заседание, счита, че по отношение на нея делото
следва да бъде прекратено.
Ответникът С. Н. К., в хода на цялото производство твърди, че
претенциите са неоснователни, заявила е, че няма доходи, че единственото
което може да заплати са *** но когато продаде със *** си апартамента, за
който се претендират сумите. Твърди, че жилището не е топлофицирано, не е
топлоснабдено, нейно лично е, и не желае да се приема за етажна
собственост. Заявява, че е заставена да плаща за място, което не се отоплява,
защото всичко е демонтирано. Твърди, че е установила на *** че тръбите в
банята са студени. Заявява, че не са имали желание в имота им да има
отопление, но въпреки това, при първа възможност, ще заплати сумите, които
*** й е заплатила.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна
следното: От приложеното ч.гр.д. *** по описа на ***, се установява, че
ищецът е депозирал на *** пред *** заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответниците С. Н. К. и И. Н. И. за
заплащане при условията на разделност на сумите общо от: ***– главница,
представляваща доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода *** и
*** - лихва върху главницата за периода от *** Установява се също така, че
за претендираните вземания е била издадена Заповед за изпълнение ***
възразена в срок от длъжниците. С Разпореждане на съда, получено на *** е
2
указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си, на
основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпилите възражения. Искът е
предявен в законоустановения едномесечен срок – на *** поради което съдът
го приема за допустим.
От изявленията на ответниците и от приложените съобщения за
дължими *** – л. 24 за отв. К. и л. 25 – за отв. И., се установява, че те
притежават равни части от правото на собственост върху жилище в ***. По
делото е приложен *** между етажната собственост на адрес ***, и
топлоснабдителна агенция - ***, за монтиране на индивидуални топлинни
разпределители и термостатни вентили и дялово разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сградата, етажна собственост, съгласно
Закона за енергетиката, и за индивидуално отчитане на разходите за
отопление и разходите за топла вода /лист 26-27 от делото/, както и
споразумителен протокол между доставчика *** и изпълнител на топлинно
счетоводство ***, от които е видно, че до сградата - етажна собственост на
***, се доставя топлоенергия от ищеца и същата се отчита от определен от
самата етажна собственост изпълнител. Жилището, собственост на
ответниците, е с абонатен № при ищеца ***, и всички доказателства –препис-
извлечение от сметка, подробна справка за периода *** фактури, издавани от
ищеца за имота за процесния период/л. 10-23/, сочат безпротиворечиво, че
жилището е топлоснабдено. Представената подробна справка сочи, че общата
претендирана сума за топлоенергия от *** се състои от сума за отопление в
баня – *** сума за топлоенергия, отдадена от сградна инсталация – *** и сума
за дялово разпределение – *** Въпреки оспорването на отв. К., че жилището
е топлоснабдено, тя не оспорва обстоятелството, че в сградата има жилища,
които ползват парно, и че в банята на процесното жилище има тънка тръба.
Отв. И. не е оспорила фактическите твърдения на ищеца, същата е
представила доказателства за заплащане на исковите суми след предявяване
на исковете по чл. 415 от ГПК, като на *** е заплатила сумите от *** и *** а
на *** – *** Пълното заплащане на претенциите от този ответник се признава
от ищеца в съдебното заседание на ***
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
3
От събраните доказателства по делото следва извод, че ответниците
през процесния период са били клиенти на ищеца за топлинна енергия,
доставена до имот в ***, с ***, в качеството им на собственици на имота. Не е
било необходимо сключването на договор между страните и представянето на
такова доказателство по делото, т.к. отношенията между ищеца и
физическите лица се уреждат от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Разпоредбата на
чл. 153 ал. 1 от ЗЕ сочи, че всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
По делото не е спорно, че в сградата има изградена абонатна станция и
топлопреносна мрежа, и поради това процесния имот се явява топлоснабден
по смисъла на ЗЕ, а ответниците, като физически лица, собственици на
топлоснабден имот, са лица, ползващи ТЕ за битови нужди в процесното
жилище и имат качеството на клиенти на ТЕ. Същевременно по делото се
доказа, че в жилището има уред, който топлоотдава – има щранг-лира в
банята на жилището, което бе признато и от отв. К.. Именно наличието на
този уред дава на жилището качеството топлоснабдено, независимо, че няма
други уреди, които да отдават топлоенергия и да са снабдени с индивидуални
разпределители. Установи се по делото и обстоятелството, че сградата има
топлинен счетоводител за процесния период, и това е *** въз основа на които
данни за разпределение е изчислен делът на съответното жилище от
отоплението на банята и на сградната инсталация. Жилището е лична
собственост на двете ответници и това не е спорно по делото, напротив –
именно на това основание съдът приема, че те са клиенти на ищеца, но
въпреки несъгласието на отв. К. относно израза „етажна собственост“, то
независимо от нейното желание, сградата, в която се намира процесния
апартамент, се намира в режим на етажна собственост и за всички
задължения на общите части, отговарят собствениците на самостоятелните
обекти на собственост, които се намират в тази сграда, съобразно идеалните
си части. Именно по тази причина, дължими се явяват и сумите за
топлоенергия, отдадена от сградната инсталация на сградата, както и за
услугата дялово разпределение. Следва да се посочи по отношение на
4
претендираната ТЕ, отдадена за сградна инсталация, че в мотивите на КС, в
Решение № 5 от 22.04.***10 г. по конституционно дело № 15/09 г., с което е
отхвърлено искането за противоконституционност на чл. 153, ал.1 и ал.6 от
ЗЕ, е посочено, че разпоредбите изпълняват конституционните изисквания да
защитават правата на потребителите за ползване на топлинна енергия.
Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ, ЗС и ЗУЕС, и всички
собственици и носители на вещни права, следва да поемат ползите и
тежестите, свързани с употребата на общата вещ.
Поради изложеното, съдът приема за доказано, че за ответниците, в
качеството им на собственици на недвижим имот, находящ се в сграда –
етажна собственост, е възникнало задължение да заплатят месечните
дължими суми от *** Началната дата *** от периода на главницата е посочен
от ищеца в качеството му на заявител в производството по ч.гр.д. *** по
описа на ***, за периода ***-*** е издадена възразената заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, и при предявена искова претенция за
периода *** съдът намира, че предмет на делото на предявеното основание
чл. 415 ГПК, може да бъде само периода *** /по заявление и заповед за
изпълнение/ - *** /по искова претенция/. От представеното по делото
доказателство – препис-извлечение от сметка, съдът прави изводи, че за
периода ***, дължима е сума за главница в размер на *** и именно в такъв
размер искът за главница е основателен, като ответниците дължат при
условията на разделност равни суми от посочената - по *** За периода ***
претенция на осн. чл. 415 от ГПК е недопустима, като необхваната от
заповедното производство, и производството по делото в тази част следва да
се прекрати, а за претенцията за остатъка от общо *** до претендираните
общо *** /разлика *** а за всяка от ответниците – ***./, претенцията за
главница следва да бъде отхвърлена.
Неизпълнението на задължението в предвидения в чл.***, ал.1 от ОУ
срок за плащане на задължения - едномесечен, мотивира съда да приеме за
безспорно доказано, че ответниците дължат и суми за лихви, които с оглед
приетата за доказана дължима сума за главница и нейния период, се явяват
дължими само в размер на *** за периода *** – ***, или по *** за всяка от
ответниците. Поради изложеното, предявените искове за лихви са
основателни само в този размер, а за остатъка до *** общо и за периода *** –
5
***, претнециите следва да бъдат отхвърлени.
Налице е самостоятелно основание за отхвърляне на двата иска изцяло
спрямо ответницата И. Н. И., и това е наличието на плащане в хода на
исковото производство на сумите за главница, лихви и разноски в
производствата, което обстоятелство е признато от ищеца. По отношение на
ответницата С.К., следва да бъде призната дължимостта на половината от
посочените общо задължения за главница - *** за периода *** и лихви - ***
за периода *** – ***
При този изход на делото, и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът
намира, че следва да се произнесе по въпроса за разноските и в двете
производства, като съобрази отхвърлените/прекратени части от исковете и
уважената част от претенциите на ищеца /съгласно т.12 от ТР №4/***13г. по
т.д. №4/***13г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да присъди разноските
направени от ищеца и в заповедното производство/. Съдът намира, че с оглед
изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК, и липсата на сложност на исковото
производство, размерът на претендираното възнаграждение за юрисконсулт
следва да се намали на 100.00 лв., а в заповедното той е бил определен в
минимален размер – 50.00лв. При това положение, разноските на ищеца в
исковото производство възлизат на 175.00лв. /100лв. юрисконсултско
възнаграждение и 75лв. държавна такса/, от които дължима от ответниците е
сумата от 162.19лв. или по ***лв. за всяка от тях, като само ответницата К.
следва да бъде осъдена да заплати припадащата й се част от тези разноски.
Разноските на ищеца в заповедното производство са в размер на 75.00лв., но
съобразно изхода на спора по същество, дължимата част от всяка от
ответниците е ***лв., като за такава сума, с оглед плащането от отв. И.И.,
следва да бъде осъдена само отв. К..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА поради недопустимост, производството по гр.д.
4080/******г. на *** с ищец *** с ***, със седалище и адрес на управление
*** и ответници С. Н. К., с ЕГН ********** от *** и И. Н. И., с ЕГН
**********,от ***, за признаване установена дължимост на главница за
6
потребена топлоенергия на адрес ***, за периода *** - *********г., като
предявена на осн. чл. 415 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 79 ал.1 от ЗЗД, че С. Н. К., с ЕГН ********** от ***,
ДЪЛЖИ на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, главница в
размер на ***лв., за потребена топлинна енергия на адрес ***, за периода
***, ведно със законната лихва от *** до изплащане на вземането, които суми
са включени в Заповед за изпълнение *********г. по ч.гр.д. ***, като
претенцията за главница за разликата до размер на ***, ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от
ГПК, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, че С. Н. К., с ЕГН ********** от ***, ДЪЛЖИ
на *** с ***, със седалище и адрес на управление ***, лихви в размер на ***
/върху главницата от ***/, за периода *** – ***, която сума е включена в
Заповед за изпълнение *********г. по ч.гр.д. ***, като претенцията за лихви
за разликата до размер на ***.***лв. и за периода *** – ***, ОТХВЪРЛЯ,
като неоснователна.
ОТХВЪРЛЯ, като ПОГАСЕНИ ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ, предявените искове
на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, за признаване за установено, ЧЕ И. Н.
И., с ЕГН **********,от ***, ДЪЛЖИ на „ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” АД
с ***, със седалище и адрес на управление ***, следните суми: сумата *** –
главница, за периода от ***, *** - лихва от *** законна лихва от *** до
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение *********г. по ч.гр.д. ***, както и претенциите за
присъждане на разноски.
ОСЪЖДА С. Н. К., с ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с
***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по гр.д. 4080/******г.
7
на *** в размер на ***лв., и по ч.гр.д. *** - в размер на ***лв.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8