Р Е Ш Е Н И Е
Номер
291 21.02.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, дванадесети
състав, на двадесет и втори януари две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при
секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело
номер 1689 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 215, ал. 1 от ЗУТ,
във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано
е по жалба на „Ейч Джи – Ен Груп“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, район „Централен“, ул.“Драва“
№10а,представлявано от Е. Х., против
Решение №1272 от 26.08.2015 г. на Общински съвет - Несебър, с което е
одобрен ПУП - парцеларен план за обект „Северен
околовръстен път от о.т.11 до о.т. 559 с.Равда“, в частта му по отношение на
имоти с идентификатори 61056.68.117 и 61056.68.118 по КККР на с.Равда,
общ.Несебър. В жалбата е заявено твърдение, че оспореното решение е нищожно, в
подкрепа на което твърдение са изложени подробни аргументи. В съдебно
заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си представител – адвокат Д.С. ***
поддържа жалбата по изложените доводи. Ангажира допълнителни доказателства, в
т.ч. и съдебно-техническа експертиза. Формулира искане за прогласяване
нищожността на оспорения акт и присъждане на разноски.
Ответната
страна – Общински съвет Несебър, чрез
процесуалния си представител –адв. Т.Д., оспорва
жалбата. Ангажира доказателства. Пледира жалбата да бъде отхвърлена, а
оспореното решение оставено в сила. Претендира за присъждане на сумата от 100
лв.-възнаграждение на вещото лице.
След
като прецени твърденията на страните, събрания по делото доказателствен
материал и съобрази закона, Бургаският административен съд намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена от дружество, легитимиращо се като собственик на поземлените имоти,
предмет на оспореното решение, поради което у същото е налице правен интерес от
оспорването. В жалбата е формулирано искане за прогласяване на нищожност на
оспорения административен акт, поради което и в съответствие с нормата на чл.
149, ал. 5 от АПК, оспорването не е ограничено във времето. В този смисъл, съда
приема, че жалбата е подадена в срок от надлежна страна и в съответствие с
изискванията по чл. 150, ал. 1 от АПК за форма и съдържание, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
По
делото не се спори, че дружеството –жалбоподател е собственик на имоти с
идентификатори 61056.68.117 и
61056.68.118 по КККР на с.Равда, общ.Несебър.
Със Заповед
№63/01.04.1988г. на Председателя на ОбНС (л.120) е
одобрен кадастрален и регулационен план на с.Равда.
Във
връзка с постъпило заявление от „Ейч Джи – Ен Груп“
ООД и въз основа на становище на главния архитект на общината е издадена
Заповед №376/16.11.2012г. (л.122), с която е одобрено изменение на подробния устройствен план, в частта му план за застрояване за имот с
идентификатор по КК 61056.68.117,
находящ се в местността „Хендек тарла“ с.Равда.
С последваща Заповед № 92/31.03.2014г. (л.125), отново във
връзка с постъпило заявление от „Ейч Джи – Ен Груп“
ООД, е одобрено изменение на подробния устройствен
план, в частта му план за застрояване за имот с идентификатор по КК 61056.68.118, находящ се в местността
„Хендек тарла“ с.Равда.
С
Решение №445/05.04.2013г., обективирано в Протокол №
14 от същата дата по т.42 от дневния ред (л.144), Общински съвет Несебър е дал съгласие за процедиране на ПУП -
ПП за линеен обект Северен околовръстен път на с.Равда от о.т.11 до о.т.559
през имоти, подробно описани в регистър. В решението е посочено,че следва да се
разгласи по предвидения в чл.124б, ал.2 от ЗУТ ред, като това е сторено.
С
Решение №810, обективирано в Протокол №23/02.06.2014
г. Общински съвет - Несебър е приел/съгласувал преработения проект за ПУП –ПП
за обект „Северен околовръстен път от
о.т.11 до о.т. 559 с.Равда“. Видно от докладната записка от 17.08.2015г.
(л.27-30), с която Общински съвет Несебър е сезиран и двата имота на
дружеството-жалбоподател са засегнати.
По
искане на страните в хода на съдебното производство е допусната и назначена
съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице Д. ПУП Парцеларен
план за обект Северен околовръстен път от о.т. 11 до о.т. 559 с. Равда обхваща територия
северно от урбанизираната територия на с.Равда. С парцеларния
план се предвижда разширение по посока север на съществуващият път-именуван
бул. „България“, като северната граница
на стария път съвпада с околовръсния полигон на
населеното място. Кадастралният, застроителен и
регулационен план на с. Равда е одобрен със Заповед № 63 от 01.04.1988 год. на Председателя на ИК на ОбНС Несебър, посочена по-горе. Северният граница на
уличното платно представлява краят на регулацията на с. Равда или т.н.
строителен полигон. Съгласно заключението на вещото лице процесният
ПУП парцеларен план засяга ПИ с №61056.68.117 и 61056.68.118 като същият
предвижда отнемане на част от площта за разширение на околовръстен път от о.т. 11 до о.т. 559 на с. Равда. Площта, която се
отнема от имотите е 415 кв.м.реално
обособени части от ПИ 61056.68.117 и 220 кв.м. реално обособени части от
ПИ 61056.68.118. Предвид
процедирания ПУП ПП за разширение на пътя оста на
пътя се измества на север и се прокарва по северната граница на стария път,
съвпадаща с околовръсния полигон на с. Равда. Трасето
на процедирания ПУП Парцеларен
план засяга съществуваща ул. „България“ на с. Равда до толкова, до колкото се
предвижда нейното разширение. Вещото лице сочи, че самият Парцеларен
план обхваща и е процедиран само за територията извън
регулацията на селото. Това изрично е упоменато и подробно изредено в
обяснителната записка на плана, а и в Решение № 1272 от 26.08.2015 год.на Общински съвет - Несебър. Съгласно
заключението на вещото лице цитираните планове представляват планове за
застрояване, а не планове за регулация, т.е. независимо, че са със сменен
статут имотите на попадат в регулационните граници на населеното място.
Недоволни
от решението на Общински съвет - Несебър в частта му засягаща имоти с идентиификатори 61056.68.117 и 61056.68.118 по КККР на
с.Равда собствениците на двата поземлени имота, чрез процесуалния си
представител адв. С. ***, са оспорили същото пред
Административен съд - Бургас, по повод което оспорване е образувано и
настоящото производство. В сезиращата съда жалба е заявено, че така приетото
решение в оспорената част е нищожно от гледна точка на предмет, вид, цели и
задачи.
Нормата
на чл. 168, ал. 1 от АПК определя, че съдът не се ограничава само с обсъждане
на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените
от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания за оспорване на административните
актове по смисъла на чл. 146 от АПК.
Настоящият
съдебен състав приема, че решението на Общински съвет- Несебър в обжалваната му
част не е нищожно, като съображенията за
това са следните:
Нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт. С оглед степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Тъй
като в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но
тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е
толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е този акт, който е
засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на
неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци
на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един
порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
1) Всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта;
2)
Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен,
че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице необходимо и да е предписана от закона. Волеизявлението може да
бъде изразено писмено, устно или чрез конклудентни
действия. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на
административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост)
се определя от степента на порока;
3)Съществените
нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност
също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на
волеизявление (например - поради липсва на кворум).Според правната теория
нарушението на административно-производствените правила е съществено, когато е
повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато, ако не беше
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос ("Административно право", издание 2009
г., проф. Кино Лазаров);
4)Нарушенията
на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата
валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт,
който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито
една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само
пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е
основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да издаде акт с това
съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание. Т. е. - нищожност
на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице,
когато напълно липсват материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата
на приложимата материалноправна норма; когато актът е
лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да
бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Иначе казано -
административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава,
когато разпоредените правни последици са
противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма
така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните
случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на
административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост;
5)Превратното
упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт,
посоченият порок води до нищожност.
Съобразно тези критерии съдът приема, че наведените
доводи от жалбоподателя за нищожност, са неоснователни. Решението в оспорената
му част е издадено от компетентен орган, в рамките на правомощията,
предоставени му със закон. По делото не се установиха факти, които да
обосновават материална незаконосъобразност на административния акт или такива,
които да водят до толкова тежък порок. Общинският съвет е издал оспореното
решение, с което се постига целта на закона – одобряване на градоустройствена
основа за разширение на път върху територия извън границите на населеното
място. Обстоятелството, че се касае за територия извън населеното място се
потвърждава и от заключението на вещото лице, съгласно което независимо, че са
със сменен статут имотите не попадат в регулационните граници на населеното
място и частите от ПИ ПИ 61056.68.117
и 61056.68.118 предвидени за разширение на околовръстен път
от о.т. 11 до
о.т. 559 на с. Равда не попадат
в околовръсния полигон на селото. Съгласно
заключението на вещото лице, което съдът цени като обективно и безпристрастно, и
двата поземлени имота се намират в землището на с.Равда извън границите на
населеното място. Застрояването е предвидено съгласно одобрени ПУП ПЗ. Съгласно
чл. 47 от Наредба № 7
за ПНУОВТУЗ изграждането на
обектите по чл. 45 ал.3
и 4 от същата, между които
попадат и тези по одобрените ПУП-ве, се извършва по
правилата на чл. 35 ал.2
от ЗУТ, а именно на не по - малко
от три метра от вътрешните регулационни линии. Нормативната уредба не предвижда
норми за отстояния на сградите спрямо уличната регулация,
съществуват такива за разстояния между сгради през улица и то в границите на
населените места. С отнемането на площи от имотите собственост на жалбоподателя
и приближаване на застроителната линия до границата
на околовръстен път от о.т. 11 до о.т. 559 на
с. Равда не се нарушават нормативно определени разстояния. В случая е одобрен
само план за застрояване на двата имота без регулационна част и без с това да
се е стигнало до промяна на границите на населеното място, водеща до включване
на имотите в тези граници. По аналогичен начин стои въпросът и с последвалите
промени в плановете за тези два имота, които отново се отнасят само до застроителната част на плана, без наличие на регулационна
такава. Този извод на съда не се променя и от представените в последното по
делото съдебно заседание от адв.С. два броя скици.
Същите представляват извадка от кадастралната карта и отбелязването, което е
направено в тях, а именно за улица, не е основание за обявяване на нищожността
на решението в оспорената му част.
С оглед изложеното решението в оспорената му част не е
нищожно от гледна точка на предмет, вид, цели и задачи на устройствено
планиране. Жалбата против оспорения административен акт с искане обявяване на
нищожността му, се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
При този
изход на делото искането на представителя на ответника за присъждане на
направените по делото разноски сумата от 100 лв. - възнаграждение на вещото
лице се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл. 143 от АПК и чл. 78, ал. 8 от ГПК
във връзка с чл. 144 от АПК и
следва да бъде уважено.
Водим от
горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,
Бургаският административен съд, дванадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Ейч Джи – Ен Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, район „Централен“, ул.“Драва“ №10а, представлявано
от Е. Х. против Решение №1272 от
26.08.2015 г. на Общински съвет - Несебър, с което е одобрен ПУП - парцеларен план за обект „Северен околовръстен път от
о.т.11 до о.т. 559 с.Равда", в частта му по отношение на имоти с идентиификатори 61056.68.117 и 61056.68.118 по КККР на
с.Равда, общ.Несебър.
ОСЪЖДА „Ейч Джи – Ен Груп“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, район „Централен“, ул.“Драва“ №10а, представлявано
от Е. Х. да заплати на Общински съвет Несебър направените по делото разноски за
възнаграждение на вещо лице в размер на 100. 00 /сто/ лева.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: