№ 447
гр. П., 01.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20215220103963 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба срещу И. Ф. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Л. Я.“№58
ищецът т „Е. М.“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., район В.,
ж.к.“М. д.“, ул.“Р. П. - К.“№4-6, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., чрез
пълномощника си адв.Д.П. твърди, че на 06.08.2007г е сключен договор за потребителски
кредит№FL282120/1013 между „Юробанк и Еф Джи България“АД / с настоящо
наименование „Българска пощенска банка“АД/ с ЕИК ********* в качеството на кредитор и
ответника в качеството на кредитополучател, по силата на който банката е предоставила на
ответника кредит в размер на 5 300лв. за текущи нужди. Разрешеният кредит е преведен по
сметка на банката на името на кредитополучателя. Същият се е задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени в
договора. В чл.3, ал.1 е уговорено, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва в размер на сбора от базовия лихвен процент на банката за
потребителски кредити/ наричан БЛП/ за съответния период на начисляване на лихвата
плюс договорна надбавка в размер на 6.70 пункта.Дължимите лихви се начисляват на датата
на усвояване на кредита по договора . Годишният процент на разходите по кредита е
16.26%. Погасителните вноски за издължаване на кредита , включително дължимите
възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 6-то число на месеца като крайният срок
на погасяване на кредита е до 06.08.2017г. Общата сума, която кредитополучателят се е
задължил да върне в уговорения срок е в размера, посочен в погасителния план, като
ответникът се е задължил да погасява задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от
които 119 вноски по 83.73лв. и една изравнителна вноска в размер на 84.14лв.Вземането на
1
кредитора е станало изискуемо с изтичане на крайния срок на договора 06.08.2017г. Твърди
се, че след усвояване на кредита ответникът е погасил част от месечните си вноски, след
което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията непогасената
главница е в размер на 4 990.96лв. и дължими лихви. Твърди се, че на основание договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 18.01.2016г. „Юробанк България“АД / с предишно
наименование „Българска пощенска банка“ и „Юробан и Еф Джи България“АД / с ЕИК
********* е прехвърлило на „ЕОС Матриск“ЕООД с ЕИК ***** задължението на
ответника, произтичащо от договор за потребителски кредит №FL282120/1013 от
06.08.2007г.Твърди се, че длъжникът е уведомен за цесията. Съгласно т.5.1.1 от договора за
цесия и изрични пълномощни цесионерът „Е. М.“ЕООД е упълномощен от цедента
„Юробанк България“АД да извърши уведомяване от името и за сметка на цедента. Твърди
се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от
ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.д.№1858/2021г по описа на РС-П..
Издадена е заповед за изпълнение за сумата от 3797.49лв., от които главница в размер на
3 000лв. частично от общо дължимата главница от 4 990.96лв. и лихва за забава в размер на
797.49 лв. за периода от 01.05.2018г до датата на подаване на заявлението . Срещу заповедта
за изпълнение длъжникът е подал възражение, поради което за ищеца е налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се съда да постанови решение, с което да се
приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува вземане за
сумата от 3 797.49лв., от които главница -3000лв. частично от общо дължимата главница от
4 990.96лв. и лихва за забава в размер на 797.49лв. за периода от 01.05.2018г до датата на
подаване на заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда -01.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски. В подкрепа на
твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез пълномощника му, е подаден писмен
отговор, с който се оспорва иска както по основание, така и по размер. Ищецът не е
посочил колко вноски са платени от ответника нито кога е направено последното плащане
от негова страна.Единствено се твърди, че крайният срок на договора е 06.08.2017г.
Ответникът твърди, че предсрочната изискуемост е настъпила много преди крайния срок на
договора, поради което претендираните суми по главница , възнаградителна и мораторна
лихва са погасени по давност. Моли се искът като неоснователен да бъде отхвърлен.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. От същото е
постъпило писмено становище, с което поддържа предявения иск и счита за неоснователно
възражението на ответника, че вземането е погасено по давност.
В съдебно заседания ответникът не се явява. Същият се представлява от
пълномощник, който поддържа направеното с писмения отговор оспорване.
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като съобрази доводите на страните и след като анализира
2
събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа страна:
Видно е от приложеното като доказателство по делото ч.гр.д.№1858/2021г. по описа
на РС-гр.П., че със заявление, депозирано на 01.06.2021г.ищецът в настоящото производство
е отправил искане до съда за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Издадена
е Заповед №1058 от 08.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено длъжникът И. Ф. А. с ЕГН **********/ ответник по делото/ да заплати
на „Е. М.“ЕООД / ищец по делото/ главница в размер на 3 000лв. лихва за забава в размер
на 797.49лв. за периода 01.05.2018г до 01.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението-01.06.20121г до окончателното
изплащане на сумата. В заповедта за изпълнение е посочено , че вземането произтича от
следните обстоятелства: неизпълнение на парично задължение по договор за потребителски
кредит №FL282120 от 06.08.2007г, сключен между „Българска пощенска банка“ с настоящо
наименование „Юробанк България“АД/ и ответника . В т.12 от заявлението за издаване на
заповед по чл.410 от ГПК изрично е посочено, че на 18.01.2016г. е сключен договор за цесия
между банката и ищеца , по силата на който задължението на ответника , произтичащо от
горния договор за потребителски кредит е прехвърлено на „Е. М.“ЕООД.Срещу така
издадената заповед за изпълнение длъжникът е депозирал възражение в
законовоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК. С разпореждане №5712 от 15.10.20218г.на
заявителя/ ищеца по делото/ е указано на основание чл.415 от ГПК да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок.Това разпореждане е връчено на
заявителя на 25.10.2021г и на 16.11.2021 в законовоустановения едномесечен срок ищецът е
предявил настоящия иск.
При това положение съдът счита, че така предявеният специален положителен
установителен иск с правно основание чл.422 във вр. чл.415, ал.1 от ГПК е процесуално
допустим. Предявен е от легитимирана страна – заявителя в заповедното производство, след
подадено в срок от длъжника по заповедта за изпълнение възражение. Налице е развило се
заповедно производство с предмет, който е идентичен с предмета на настоящото исково
производство.
По същество съдът намира следното :
От представените с исковата молба писмени доказателства, неоспорени от ответника
се установява, че на 06.08.2007г. между „Българска пощенска банка/ с настоящо
наименование „Юробанк България“АД/ с ЕИК ********* в качеството на кредитор и
ответника И. Ф. А. в качеството на кредитополучател е сключен договор за потребителски
кредит №FL282120/1013, по силата на който кредиторът е предоставил в заем на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5 300лв. за текущи нужди.
Ответникът се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви в
сроковете и при условията, уговорени в договора. В чл.3, ал.1 е уговорено, че за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора от базовия
лихвен процент на банката за потребителски кредити/ наричан БЛП/ за съответния период
3
на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 6.70 пункта.Дължимите
лихви се начисляват на датата на усвояване на кредита по договора . Годишният процент на
разходите по кредита е 16.26%. Погасителните вноски за издължаване на кредита ,
включително дължимите възнаградителни лихви, се заплащат ежемесечно на 6-то число на
съответния месец. Общата сума, която кредитополучателят се е задължил да върне в
уговорения срок е в размера, посочен в погасителния план, като ответникът се е задължил да
погасява задължението си общо на 120 анюитетни вноски, от които 119 вноски по 83.73лв. и
една изравнителна вноска в размер на 84.14лв. съгласно приложен към договора
погасителен план, представляващ неразделна част от него и подписан от двете страни по
правоотношението- факт, който не бе спорен. В чл.6 от договора е уговорен краен срок на
договора, а именно -06.08.2017г.Отпуснатият кредит в размер на 5300лв. е усвоен от
ответника на 06.08.2007г., приложеното по делото банково бордеро, а този факт не бе
спорен между страните.
Установява се от представените от ищеца писмени доказателства/ лист 14-72 от
делото/, че на 18.01.2016г между „Юробанк България“АД и „Е. М.“ЕООД е сключен
договор за прехвърляне на вземания с предмет цесия съгласно чл.2.1.1 прехвърляне на
вземания , които вземания са индивидуализирани в Приложение №1 към договора, в което
приложение подробно са посочени както следва: номер да договора, вид на отпуснатия
кредит, дата на договора, има на длъжника, ЕГН на длъжника, обща дължима сума в лева
към 31.12.2015г, в т.число главница, лихва и разноски. Видно от приложението/ лист 47 от
делото/ в същото фигурира вземането по коментирания по-горе договор за потребителски
кредит, като в приложението е посочени, че общия размер на прехвърленото вземане е
6 123.25 лв., от които главница в размер на 4 990 лв. и договорни лихви в размер на
1 132.29лв.
По делото е приложено пълномощно, по силата на което банката- цедент
упълномощава цесионера „Е. М.“ЕООД да уведоми съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД всички
длъжници –физически лица по договори за потребителски кредити за извършеното
прехвърляне към дружеството на вземанията на банката срещу физическите лица –
длъжници, произтичащи от договорите за кредит- предмет на договора за прехвърляне на
вземанията. Ищцовото дружество в качеството на пълномощник е изпратило на ответника
уведомление изх.№6265/25.09.2020г. за извършеното прехвърляне на вземанията на банката
по договора за потребителски кредит от 06.08.2007г.Това уведомление е изпратено на
длъжника на адреса по договора с обратна разписка и видно от известието за доставка от
16.10.2020г. пратката е върната като непотърсена.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бе изслушана съдебно-
счетоводна експертиза, чието заключение съдът кредитира като компетентно и обосновано
изготвено. Вещото лице заключава, че процесният кредит е усвоен на 06.08.2007г като това
е станало чрез превеждане на сумата от 5300 лв. по разплащателната сметка на ответника
IBAN BG71BPBI 79301030931401 в „Юробанк България“АД. Вещото лице установява, че
по процесния договор ответникът е внесъл за периода от 15.08.2007 до 08.12.2008г. общо
4
сумата от 1 298лв С тази сума са погасени както следва : главница в размер на 309.04лв. и
договорна лихва в размер на 988.96лв.Вещото лице обобщава ,че непогасената главница към
01.06.2021г. е в размер на 4990лв.Според вещото лице лихвата за забава върху главницата от
3 000лв. за периода от 01.05.2018г до 31.05.2021г / денят предхождащ датата на подаване на
заявлението, подадено на 01.06.2021г. е в размер на 939.17лв.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи :
При така изложените факти както се посочи и по-горе съдът приема, че е сезиран с
иск с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.124 ,ал.1 предл.второ от ГПК –
специален положителен установителен иск за съществуване на вземането , предмет на
ч.гр.д.№1858/2021г по описа на РС-П. за което е издадена заповед №1058 от 08.06.2021г за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите , на които основава своите искания и възражения. В производството по чл.422 от
ГПК в тежест на ищеца е да докаже наличието на правен интерес от предявяване на иска и
фактите, от които произтича вземането му. Правният интерес, който е свързан с
допустимостта на иска, е доказан, по развитите от съда по-горе съображения.
Правопораждащият факт, от който ищецът черпи правата си , е договор за
продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 18.01.2016г между него в качеството му
на цесионер и „Юробанк България“АД с ЕИК ********* в качеството му на цедент.
Безспорно се установи след съвкупния анализ на доказателствените материали , че такъв
договор е сключен, а и този факт не бе спорен. По своята правна природа цесията е способ
за прехвърляне на вземания, по силата на която настъпва промяна в субектите на
облигационното правоотношение , като вземането преминава в патримониума на цесионера
в обема , в който го е притежавал цедента с всички привилегии, обезпечения и изтекли
лихви. Цесията предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание.
В тази връзка безспорно се установи, наличие валидно договорно отношение
между„Юробанк България“АД с ЕИК ********* в качеството на заемодател и ответника
по делото в качеството му на заемополучател по договор за потребителски кредит
№FL282120, сключен на 06.08.2007г, по който банката е кредитор и по който към момента
на цесията вземания на банката спрямо длъжника и настоящ ответник са били в общ
размер от 6 123.25 лв., от които главница в размер на 4 990 лв. и договорни лихви в размер
на 1 132.29лв. Установи се, че тези вземания са в предметния обхват на сключения на
18.01.2016г договор за цесия. Тук е момента да се посочи, че съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, за
да породи действие спрямо длъжника-ответника по делото, цесията следва да му бъде
съобщена с оглед защитата на длъжника срещу възможността да изпълни на кредитора,
който от своя страна вече се е разпоредил с вземането си. Уведомяването на длъжника не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия. Със сключването на такъв договор
вземането преминава от цедента към цесионера. До съобщаването на длъжника тази
последица от договора се отнася само до отношенията между страните по него-цедент и
5
цесионер. Целта на задължението на цедента на уведоми длъжника за прехвърленото
вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнението на неговото задължение да изпълни
задължението си точно като плати на надлежно легитимираното лице, което е актуалния
носител на вземането към момента на плащането. Следователно длъжникът може да
възразява успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомяването/ така Определение №978/18.07.2011г на ВКС по гр.д.№876/2011г. Такова
възражение не се инвокира от ответника с писмения отговор. Ето защо е безпредметно
обсъждането на въпроса дали връчването на уведомлението за извършена цесия от
цесионера като пълномощник на цедента в хипотезата на непотърсена пратка е надлежно / в
каквато насока са данните по делото/ . За пълнота на изложението съдът отбелязва, че
такова уведомление е надлежно. Съгласно трайно установената и последователна практика
на ВКС разпоредбата на чл.99, ал.3 от ЗЗД е осъществена доколкото реализирането и чрез
пълномощник, не опорочава изпълнението, тъй като съобщаването на цесията не е лично ,
незаместимо действие и освен от цедента може да се извърши от упълномощено от него
лице / в случая цесионера/ Решение №137/02.06.2015г. на ВКС по гр.д.№5759/2014г.На
следващо място лицето, извършващо уведомяването за цесия не е ограничено досежно
способите за връчване на писменото изявление до длъжника/ с писмо с обратна разписка,
каквото в случая е предприето, чрез нотариална покана или чрез възлагане на частен
съдебен изпълнител. Избраният способ е от значение за удостоверяване на връчването по
предвидените в него правила , включващи и приравнено на фактическо връчване.
Фингираното връчване е допустимо само в предвидените от закона случаи и по уговорка на
страните по наличие на съответните предпоставки за това като посредством него се цели
преодоляване на последиците от недобросъвестно поведение на получателя , препятстващо
връчването на книжа от значение за развитието на дадено процесуално или материално
правоотношение чрез укриване или отказ да ги получи. В конкретния случай Законът за
пощенските услуги, по реда на който е предприето връчването , не предвижда фикция
невръчена пратка да се счита доставена на получателя. С клаузата на чл.19 от договора за
потребителски кредит, страните по него са постигнали съгласие изпращаните помежду им
съобщения във връзка с правоотношението по същия да пораждат правни последици,
свързани с получаването им, когато те са изпратени по пощата с обратна разписка или с
препоръчана поща или с телеграма на посочения в договора адрес на страната, независимо
дали е било фактически получена или не, с което са уговорили приложимост на
фингираното връчване, приравнявайки и опита за доставяне на съобщението на адреса по
договора на фактическото му получаване. Настоящият решаващ съдебен състав намира, че
условията на такова връчване в случая са налице.Съобщението е изпратено по пощата с
обратна разписка на адреса на длъжника И.А., посочен в договора за потребителски
кредит.Същото е върнато на подателя с данни от пощенския служител пратката да не е
потърсена от получателя. Съгласно чл.5, ал.3 от Общите правил за условията за доставяне на
пощенски пратки и пощенски колети/ в сила от 15.06.2010г/ когато при посещение на адреса
поради отсъствие на получателя или пълнолетен член на домакинството му, пощенската
6
пратка не може да бъде доставена в пощенската кутия се оставя писмено служебно
известие с покана получателят да се яви за получаване на патката в пощенската служба в
срок , определен от пощенския оператор, но не по-кратък от 20 дни и не надхвърлящ 30 дни
от датата на получаване в пощенската служба за доставяне, след изтичането на който
пратката се връща на подателя , според чл.14. В настоящия случай е процедирано именно по
този начин, доколкото съобщението е изпратено на 25.09.2020г и е върнато на 16.10.2020г.
като непотърсено. Причината на невръчването не е некоректност на адреса или неговата
промяна, за да се приеме, че цесионера / в качеството на пълномощник на цедента / е
следвало да положи дължима грижа чрез предприемане на ново връчване след издирване на
допълнителни данни за адреса на длъжника. Предвид изложеното съдът намира, че
ответникът е бил надлежно уведомен за прехвърляне на процесното вземане срещу него.
Съдът разви горните съображения по повод уведомяването на длъжника за
извършената цесия с цел пълнота на изложението, независимо от това, че ответникът не е
въвел с отговора си възражения в тази насока.
По възражението на ответника за настъпила погасителна давност за цялото вземане –
главница и лихва за забава съдът намира следното:
Безспорно се установи от съвкупния анализ на доказателствените средства , че срокът
на договора е изтекъл на 06.08.2017г./ падежната дата на последната месечна погасителна
вноска/, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е подадено на
01.06.2021г. . Тук е момента да се посочи, че ищецът не се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост , претендира главница в размер на 3000лв. частично от дължимата
главница от 4990.96лв. с настъпил падеж, тъй като срокът на договора е изтекъл към датата
на подаване на заявлението.Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД с изтичането на
петгодишна давност се погасяват всички вземания , за които законът не е предвижда друг
срок. За претендираната главница давностният срок е петгодишен.Разпоредбата на чл.115,
ал.1б.“ж“ от ЗЗД предвижда , че давността спира да тече между страните докато трае
процесът относно вземането , а съгласно разпоредбата на чл.422, ал.1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение като в конкретния случай това е 01.06.2021г./ видно от
отбелязването върху заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1858/2021г по описа на ПРС.Процесното главно вземане в размер на 3 000лв. е
станало изискуемо на 06.08.2017г., от който момент е започнала да тече и петгодишната
погасителна давност, която изтича на 06.08.2022г., а искът е предявен на 01.06.2021г с
подаване на заявлението до заповедния съд, тоест предявен е в петгодишния давностен срок
изтича на 24.09.2020г. Процесното вземане за главница в размер на 3 000лв. произтича от
договор за потребителски кредит, който е разновидност на общата фигура на договора за
заем, а за вземания, произтичащи от договор за заем се прилага общата петгодишна давност
предвид разпоредбите на чл.110 и чл.111 от ЗЗД. В този смисъл е трайната и еднопосочна
съдебна практика като съгласно решение №28 от 05.04.2012г по гр.д.№523/2011г на трето
г.о. на ВКС при договора за заем е налице неделимо плащане и договореното връщане на
7
заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за периодични платежи, а
представлява частични плащания по договора, поради което е приложим общия петгодишен
давностен срок по чл.110 от ЗЗД. В същото решение е прието, че за разлика от периодичните
плащания, при които отделните задължения , въпреки своя общ правопораждащ факт, имат
характер на самостоятелни задължения, при договора за банков кредит с уговорени
анюитетни вноски отделните плащания са начин на разсрочено погасяване на едно общо
задължение на отделни части.Претендираното вземане за лихва за забава в размер на
797.49лв. върху главницата от 3000лв.се погасява с изтичане на тригодишен давностен
срок, арг. чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Предвид периода , за който се претендира тази лихва, а
именно считано от 01.05.2018г.до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
подадено на 01.06.2021г. съдът счита, че претенцията е предявена в кратката тригодишна
давност.Предвид изложеното възражението на ответника, направено с отговора на исковата
молба, че вземанията –предмет на настоящото производство са погасени по давност се явява
основателно.
От обсъденото и кредитирано с пълно доверие заключение на съдебно-
икономическата експертиза, което не бе оспорено от страните се установи, че дължимата от
ответника главница по процесния договор за кредит е в размер 4 990.96 лв, от която се
претендира сумата от 3000лв., Установи се също така, че лихвата за забава върху главницата
от 3000лв. е 939.17лв. за периода то 01.06.2018г до 31.05.2021г./ включително при подадено
на 01.06.2021г. заявление по чл.410 от ГПК, а се претендира лихва за забава в размер на
797.49лв.Ответникът, носещ доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че е
платил исковите суми.
Ето защо искът се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен
като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че за ищеца съществува
вземане за следните суми : главница в размер на 3000лв./ частично от общо дължимата
главница от 4 990.96лв./ по договор за потребителски кредит №FL282120/1013 от
06.08.2007г.лихва за забава в размер на 797.49лв., считано от 01.05.2018г до 01.06.2021г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
01.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед
№1058 от 08.06.2021г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№1858/2021г по описа на РС-П..
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 75.95лв. разноски за заповедното производство и
сумата от 334.05лв. разноски за исковото производство.
Така мотивиран Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на И.
8
Ф. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Л. Я.“№58, че СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ на „Е.
М.“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., район В., ж.к.“М. д.“,
ул.“Р. П. - К.“№4-6, представлявано от Р. И. М. - Т. за следните суми : главница в размер на
3000лв./ частично от общо дължимата главница от 4 990.96лв./ по договор за потребителски
кредит №FL282120/1013 от 06.08.2007г.лихва за забава в размер на 797.49лв., считано от
01.05.2018г до 01.06.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението -01.06.2021г. до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена заповед №1058 от 08.06.2021г.за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1858/2021г. по описа на РС-П..
ОСЪЖДА И. Ф. А. с ЕГН ********** от град П., ул.“Л. Я.“№58 да заплати на „Е.
М.“ ЕООД с ЕИК ***** със седалище и адрес на управление град С., район В., ж.к.“М. д.“,
ул.“Р. П. - К.“№4-6, представлявано от Р. И. М. - Т. сумата от 75.95лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 334.05лв. разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд-П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
9