№ 883
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20211000503644 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 265497 от 20.08.2021 год., постановено по гр.д. № 255/2020 год. по описа на
Софийския градски съд, ГО, 15-ти състав, ЗД „Евро Инс“ АД е осъдено на правно основание
чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Ч. П. сумата от 3 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортно произшествие,
станало на 11.12.2017 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.01.2020 год. до окончателното изплащане, като е отхвърлен до пълния размер от 30 000
лева, като са разпределени и разноските в производството.
Решението е обжалвано от ищеца Ч. П., чрез процесуален представител, в отхвърлителната
част, като излага доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, тъй като определеният
размер е занижен с оглед получените тежки увреди и търпените болки и страдания. Оспорва
изводите на съда с които е приел наличие на съпричинавяне от страна на пострадалия. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и постанови ново, с което искът за
причинените вреди бъде уважен изцяло до размер на сумата от 30 000 лева. Претендира
разноски.
Решението е обжалвано и от ответника ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, като се
излагат доводи езинствено за неправилно възприети изводи от съда, за наличието на нисък
процент на съпричиняване от страна на пострадалия. Твърди, че правилно съдът е определил
размерът на обецзщетение, а съпричиняването на вредоносния резултат от страна на
1
пострадалия, смита, че е в размер на 25 %. Моли съда да отмени решението и постанови
ново, с което иска да бъде отхвърлен. Претендират се разноските по делото.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Налице са елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца вреди и наличието или не на принос от
страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно изражение спрямо
този на прекия причинител на увреждането.
От изслушаното пред първоинстанционният съд заключение на съдебно-медицинска
експертиза, които съдът кредитира като обективно дадено и неоспорено от страните се
установява, че в резултат на произшествието ищеца е получил фрактура на дясната фибула
/малък пищял/, довела до реализирането на медико - биологичния квалифициращ признак
„трайно затруднение в движенията на десния долен крайник“ за период по-голям от 30 дни
от датата на получаване на травмата. Тази фрактура експертът определя като класически
пример за счупване, получено при пътно-транспортно произшествие по механизма на
директния удар между бронята или калника на лекия автомобил и подбедрицата на
пешеходеца. Фрактурата е лекувана консервативно с гипсова имобилизация тип „ботуш“.
Установява се, че фрактурата на фибулата би трябвало да зарасне за период от около 35-45
дни при срок на имобилизация от четири седмици, като този период би трябвало да се
последва задължително от провеждането на един или няколко курса на рехабилитация,
които имат за цел да възстановят обема на движение в съседните колянна и глезенна стави,
както и силата на мускулите на подбедрицата. Целият период на възстановяване обикновено
е от порядъка на 2,5-3 месеца в зависимост от силата на проява на изброените по-горе
фактори, оказващи влияние на процеса на зарастване на фрактурата. Експертът посочва, че
не може да даде отговор дали здравето на ищеца е възстановено, тъй като за целта е
необходим личен преглед на ищеца, но такъв не е бил осъществен, поради факта, че към
момента на изготвяне на експертизата ищецът не се намира на територията на Република
България, а документи, касаещи актуалното му състояние, не са предоставени.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
2
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства,
продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на
пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП –
декември 2017 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи,
води до извод, сумата от 20 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца
неимуществени вреди.
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбите относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото от приетата съдебно-автотехническа експертиза се установи,
че причината за настъпване на произшествието е в действията на водача на лекия автомобил,
който при наличие на спрени навсякъде според самия него автомобили, не е бил достатъчно
внимателен и не е гледал постоянно пред автомобила си, в резултат на което е допуснал да
настъпи удар в гръб на движещия се пред него пешеходец. Втората причина за създаване на
опасността е движението на пешеходеца надлъжно върху платното, бутащ натоварена ръчна
количка. Няма данни дали пешеходецът е бил със светлоотразителна жилетка, нито данни
количката да е имала светлоотразителни елементи. Освен това пешеходецът се движил
3
попътно на автомобилите в дясната пътна лента, а не в лента срещу движението на
автомобилите, за да ги вижда отдалече и да може да предприеме мерки за да избегне удара.
Съгласно чл.108 от ЗДвП пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на
пътното платно, а при невъзможност или при пренасяне или тласкане на обемисти предмети,
когато с това се затруднява движението на другите пешеходци – да се движат по платното за
движение, противоположно на посоката на движението на пътните превозни средства, по
възможност най-близо до лявата му граница. Безспорно е в настоящия случай, че ищецът се
е движел от дясната страна на пътното платно, попътно на посоката на движение на лекия
автомобил. В случай, че беше се движел срещу движещите се превозни средства, то същият
би имал възмогността да има поглед върху тях и да избегне настъпване на произшествието.
С това се поведение пострадалия съзнателно се е поставил в риск и е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, като и настоящия състав приема 10 % съпричиняване
от страна на пострадалия.
С оглед на така възприетия принос за настъпване на вредите в размер на 10 % ще следва да
се редуцира определеното обезщетение от 20 000 лева на 18 000 лева. От тази сума също
така следва да бъде приспаднато изплатеното извънсъдебно обезщетение в размер на 15 000
лева и следователно исковата претенция на ищеца е основателна за сумата от 3 000 лева.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете инстанции решението на Софийския градски
съд следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред настоящия съд, страните не си дължат разноски и такива не
следва да бъдат присъждани.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 265497 от 20.08.2021 год., постановено по гр.д. № 255/2020
год. по описа на Софийския градски съд, ГО, 15-ти състав.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4