Решение по дело №855/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 682
Дата: 1 април 2022 г. (в сила от 30 юли 2022 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20225330200855
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 682
гр. П., 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20225330200855 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-010046 от
27.10.2021 г. на **** към ОДМВР гр. П., с-р Пътна Полиция с което на АНТ.
П. Д. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 104А
ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 6
точки.
Жалбоподателката обжалва Д. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и
незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна. Твърди, че е било
неясно описание на извършеното нарушението, доколкото никъде в чл. 104А
ЗДвП не се споменавал изразът ,,свободни ръце‘‘. Отрича да е използвала
мобилен телефон по време на управление на процесното МПС, както и че
полицейските служители не биха могли да видят това, тъй като са се
намирали на разстояние от нея, а телефонът й се намирал в чантата. Твърди,
че не било посочено в АУАН ЕГН-то на свидетеля по акта.
Въззиваемата странам редовно призована, не изпраща представител
1
депозира становище по делото с което оспорва подадената жалба, намира
същата за неоснователна и поиска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и
в тяхната съвкупност прие за установено следното:
Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на 30.09.2021 г. около
16:25 часа в гр. П., ул. ,,Г.С.‘‘ № 3 управлява собствения си лек автомобил
,,Ауди‘‘ с рег. № **** и извършва следното нарушение, а именно използва
мобилен телефон без устройство свободни ръце.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани **** К.П., който
потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че това е улицата при МОЛ-
П., водачката била говорила по мобилния телефон, спряна е и е съставен акта,
като не знаел дали е излизала от Мола и щом я е видял, че е използвала
мобилен телефон значи е било така, както и че е спряна на момента
Съдът намира, че следва да се кредитират изцяло показанията на
разпитания полицейски служители, доколкото същите са ясни, логични и
последователни и си кореспондират с останалия събран по делото
доказателствен материал, както и с редовно съставения АУАН с бл. №
493339, който по силата на разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има
доказателствена сила до доказване на противното.
Съдът кредитира приобщените по делото писмени доказателства, тъй
като същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се
отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
съставени от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателката е
правоспособен водач, като до преди настоящия няма издадени наказателни
нарушения по ЗДвП, като са налице две санкционирани нарушения с
електронен фиш.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок
2
от лице, което има правен интерес от това.
Разгледана по същество, жалбата се преценя като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
При така изяснената фактическа обстановка и с оглед на приложените
по делото доказателства съдът намира, че от страна на жалбоподателката не
са представени доказателства, които да оборват презумптивната
доказателствена сила на редовно съставения АУАН, като нарушението се
установява и от свидетелските показания на актосъставителя който беше
категоричен, че щом е написал отразеното в акта, това отговаря на
действителността.
Неоснователно наведеното възражение в насока, че било неточно
описание на нарушението, доколкото в АУАН и НП бил употребен изразът
,,свободни ръце‘‘. В действителност в последните трябва да се съдържа
коректно описание на нарушение за да може деецът да разбере за какво е
санкциониран. В конкретния случай употребеният израз ,,свободни ръце‘‘
отговаря на изискванията на закона и нарушителката е в състояние да разбере
защо е била наказана. Следва да се отбележи, че е налице произнасяне и на
Административен съд гр. П. по сходен случай за извършено нарушение по чл.
104А ЗДвП, където отново в обстоятелствената част на АУАН и НП е
употребен изразът ,,свободни ръце‘‘, а именно по Решение № 2117 от
10.11.2021 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. № 2343/2021 г.
Неоснователно се явява наведеното възражение в насока, че не е било
посочено ЕГН на свидетеля по акта, доколкото са посочени неговите три
имена, както и адрес за призоваване, като същият е в достатъчна степен
индивидуализиран.
Санкционната норма е правилно определена и съответна на
извършеното нарушение. Относно размерът на наложеното наказание съдът
прие, че същите съответстват на закона, тъй като е определен в твърд размер в
закона и наказващия орган няма възможност за индивидуализация на размера
му.
При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати
процесуални нарушения водещи до отмяна на издаденото НП. Спазени са
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Издадения акт и въз основа на него НП,
отговарят на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от ЗАНН.
По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 от
3
17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни
точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение
за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият
момент, в чл. 6, ал.1, т.8 от същата, за използване на мобилен телефон по
време на управление на превозното средство освен при наличие на
устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете
му (чл. 183, ал. 4, т. 6 ЗДвП) се предвижда отнемане на 6 контролни точки.
Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП.
Според чл. 3, ал.2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в
Наредбата /чл. 6/ в НП, се отбелязва броят на отнетите контролни точки.
Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона
т.е екс леге и същото има контролно - отчетен характер. Съгласно практиката
на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото
не представлява нито административно наказание, нито принудителна
административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която
настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на
контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция.
Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от
страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част -
относно броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване
съобразно чл. 189, ал.6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка
доколко направеното от наказващият орган отбелязване е в съответствие с
Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на
контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на
наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение. И
тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила
наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат
изискванията на ЗАНН- чл. 57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че
и в тази част НП се явява правилно.
Съдебният състав счита, че в конкретния случай не са налице и
основания за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението не може
да се определи като такова със значително по-ниска степен на обществена
4
опасност в сравнение с нарушения от същия вид, а и следва да се вземе
предвид, че преди процесния случай от жалбоподателя има извършени
множество нарушения по ЗДвП.
С оглед изложените съображения обжалваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-010046 от
27.10.2021 г. на **** към ОДМВР гр. П., с-р Пътна Полиция с което на АНТ.
П. Д. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение по чл. 104А
ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз – 2539 на МВР са отнети общо 6
точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.П. по реда на
АПК
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5