РЕШЕНИЕ
№ 1892
гр. Варна, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20233110114191 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Б. Г. Б., ЕГН
**********, с настоящ адрес: *** срещу ***, със седалище и адрес на
управление: гр. ***
Предявени са следните искове от Б. Г. Б., ЕГН **********, с настоящ
адрес: *** срещу *** със седалище и адрес на управление: ***:
- Установителен иск за прогласяване за нищожен на сключения
Договор за потребителски кредит ***, сключен между Б. Г. Б. и "***" ЕООД,
на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
- В условията на евентуалност, установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. чл.10, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК за
прогласяване за нищожна на клаузата на чл.6 от Договор за потребителски
кредит***, сключен между страните в частта и относно таксите „***“ и „***“.
- В условията на евентуалност установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата
на чл.6 от Договор за потребителски кредит ***№ ***, сключен между
страните.
- Осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
1
осъждане на "***" ЕООД да заплати на Б. Г. Б. 342,58 лв. (допуснато
увеличение в размер на иска в осз на 13.05.2024г.) платени без основание по
нищожен Договор за потребителски кредит *** сключен между страните.
В исковата молба ищецът излага, че страните на 15.01.2022 г. са
сключили Договор за потребителски кредит *** № ***
Съгласно чл. VI от договора, параметрите на договора са както следва:
1) сума на кредита: 1 200.00 лв.;
2) срок на кредита 36 месеца;
3) размер на вноската по кредита: 58.34 лв. (изрично трябва да се
посочи, че това не е целият размер на вноската, понеже в тази сума не се
включва лихвата и таксите по кредита);
4) ГПР: 48.70 %;
5) годишен лихвен процент: 41.00 %;
6) лихвен процент на ден: 0,11%;
7) дължима сума по кредита: 2 103.78 лв. (в тази сума не се включват
таксите „Фаст“ и „Флекси“);
8) възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 300.00
лв.;
9) възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“:
552.00 лв.;
Общото задължение по кредита е: Общо задължение: 2 955.78 лева;
2. Общ размер на вноска: 82.09 лв.; Дата на погасяване: 15 ден от
месеца.
Ищцата е заплатила общо сума в размер от 1 252,58 лева по процесния
Договор.
Ищцата имала качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 от
ЗПК.
Твърди се, че процесния договор е недействителен на основание чл. 22
във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като Таксите „Фаст“ и „Флекси“ не са
включени в ГПР. След включването на тези такси ГПР надвишава
максимално определения в чл.19, ал.4 от ЗПК размер от 50 %.
Таксите „Фаст“ и „Флекси“ се явяват скрито възнаграждение за
2
кредитодателя, поради което е следвало да се включат в ГПР.
Не е упоменато кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход
какъв процент от ГПР формира, което поставя потребителя в неравностойно
положени да разбере последиците от поетото задължение.
Разпоредбата на чл.6 от договора по отношение на таксите „Фаст“ и
„Флекси“ е нищожна. Предвидените такси в чл. 10а, ал. 1 от ЗПК нямат пряко
отношение към насрещните задължения на страните по договора, а именно
предоставяне на паричната сума и нейното връщане, ведно с договорената
възнаградителна лихва, докато посочените в споразумението допълнителни
услуги, по своята същност касаят изпълнението на задълженията на
потребителя по договора и на кредитодателя относно приоритетното
разглеждане и изплащане на потребителския кредит, респ. евентуалната
възможност за неговото отсрочване и разсрочване, което по своята същност
са действия по усвояването и управлението на кредита, за които разпоредбата
на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от
кредитора.
Разпоредбата на чл.6 от договора е нищожна и поради прекомерно
висок размер на уговорената възнаградителна лихва, което противоречи на
добрите нрави. Според трайно установена практика на ВКС и други съдилища
( Решение № 906/30.12.2004 г. по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, ГК; Решение
№378/18.05.2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, ГК; Решение
№1270/09.01.2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, ГК; Определение
901/10.07.2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, ГК и Решение № 3432 от
28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г.), според която съглашение за
плащане на възнаградителна лихва е действително, ако тя не надвишава
тройния размер на законната лихва. След справка в електронната страница на
БНБ се установява, че към датата на сключване на договора - 15.01.2022 г.,
основният лихвен процент е 0. 00 %, от което следва, че размерът на
законната лихва е 10. 00 %, т. е. уговореният в договора за кредит годишен
лихвен процент надвишава четири пъти законната лихва. В настоящия случай
договорената между страните лихва в размер на 41 % годишно надхвърля
повече от 4 пъти законната, което е в нарушение на добрите нрави, тъй като
надвишава трикратния размер на законната лихва.
Твърди се, че предвид нищожността на процесния договор и
3
разпоредбата на чл.23 от ЗПК ищцата следвало да върне по кредита само
чистата му стойност, която била 1200 лева. Ищцата заплатила по кредита
1252,58 лева, поради което сумата от 52.58 лева се явявало платена без
основание и следвало да й бъде върната от ответника.
Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
В срока по чл.131 ГПК не е депозиран отговор от ответника.
В проведеното по делото открито съдебно заседание представител на
ищецът не се явява. В писмена молба поддържа предявените искове и моли за
уважаването им.
Представител на ответника не се явява в насроченото съдебно
заседание, в писмена молба моли за отхвърляне на предявените искове.
Заявява, че ищцата сама е избрала да ползва допълнителните услуги по
договора. Тяхното ползване не е условие за сключване на договора.
Допълнителните услуги не противоречат на добрите нрави. Техния размер не
следва да се включва в ГПР.
Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства,
поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна,
следното:
От приетите по делото доказателства: погасителен план към договор за
потребителски кредит № *** със закупена допълнителна услуга от
06.01.2022г., договор за потребителски кредит № ***със закупена
допълнителна услуга, погасителен план към анекс № 1 към договор за
потребителски кредит № ***г., извлечение по сметка към договор за
потребителски кредит № *** от 12.09.2023г се установява, че на 15.01.2022
г. страните са сключили Договор за потребителски кредит *** № ***
Съгласно чл. VI от договора, параметрите на договора са както следва:
сума на кредита: 1 200.00 лв.; срок на кредита 36 месеца; размер на вноската
по кредита: 58.34 лв.; ГПР: 48.70 %; годишен лихвен процент: 41.00 %;
лихвен процент на ден: 0,11%; дължима сума по кредита: 2 103.78 лв.;
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“: 300.00 лв.;
възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“: 552.00 лв.
Общото задължение по кредита заедно със закупените допълнителни услуги е
4
в размер на 2 955.78 лева. Общ размер на вноска: 82.09 лв. с
допълнителните услуги. Дата на погасяване: 15 ден от месеца.
Ищцата е заплатила общо сума в размер от 1 542,58 лева по процесния
Договор.
С 600 лева от отпуснатия кредит е рефинансирано задължение на
ищцата по договор за кредит с „***“ ООД.
Преди сключването на договора на длъжника е представен стандартен
европейки формуляр, в който е посочена сумата по кредита 1200, срока му 36
месечни вноски, размерът на вноската 58,43 лева, общата сума, която следва
да се заплати 2103,78 лева.
Към договорът е представен погасителен план, в който е посочен
падежа на всяка месечна вноска, размерът на вноската с включени главница,
лихва, размер на допълнителните услуги.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявени са следните искове:
- Установителен иск за прогласяване за нищожен на сключения
Договор за потребителски кредит *** № ***, сключен между Б. Г. Б. и "***"
ЕООД, на основание чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл.22 вр. с чл.11, ал.1, т.10
ЗПК.
- В условията на евентуалност, установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.1 ЗЗД вр. чл. чл.10, ал.2 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК за
прогласяване за нищожна на клаузата на чл.6 от Договор за потребителски
кредит *** № ***, сключен между страните в частта и относно таксите
„Фаст“ и „Флекси“.
- В условията на евентуалност установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.1, пр. 2 от ЗЗД за прогласяване за нищожна на клаузата
на чл.6 от Договор за потребителски кредит *** № ***, сключен между
страните.
- Осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за
осъждане на "***" ЕООД да заплати на Б. Г. Б. сума в размер на 342,58 лв.
платени без основание по нищожен Договор за потребителски кредит ***
№***, сключен между страните.
5
В тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответникът е бил
сключен процесният договор за кредит, с описания предмет, цена и срок, че
договорът е нищожен на твърдените основания, в евентуалност, че чл.6 от
договора е нищожен на твърдените основания, че е заплатила по договора
сума в размер на 1542,58 лева.
Ответникът няма факти, които да са в негова доказателствена тежест.
Между страните не се спори, че на 15.01.2022 г. са сключили договор
за кредит при ОУ, по силата на който ответното дружество е предоставило на
ищцата сумата от 1200 срещу насрещното негово задължение да върне
предоставените му средства заедно с възнаградителна лихва при ГЛП от 41 %
и ГПР от 48,70 %, както и услуги фаст в размер на 300 лева и услуга флекси в
размер на 525 лева, платими на 36 погасителни вноски, всяка от които в
размер на 82,09 и падеж 15-то число на съответния месец.
Ищцата доказа, че е заплатила про процесния кредит сума в общ
размер на 1542,58 лева.
Спорът между страните е по отношение на действителността на
процесния договор. Настоящият договор за кредит е сключен при действието
на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в
редакцията му ДВ, бр. 17 от 26.02.2019г.). От коментирания договор за
предоставяне на паричен заем се установи, че същият е сключен в
предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, на хартиен носител, по ясен
и разбираем начин, като всички елементи на договора са представени с
еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който позволява нормалното
възприятие на всички клаузи на договора. Посочен е общия размер на кредита
и условията за усвояването му (чл. 11, ал. 1, т. 7 ЗПК). Лихвеният процент е
фиксиран, оповестен е план с посочване на остатъчна главница при всяка
вноска, което е достатъчно да се прецени каква част от нея е вече погасена с
текущата вноска над включената в нея текуща фиксирана лихва (чл. 11, ал. 1,
т. 11 ЗПК). Оповестен е ГПР.
Съдът намира, че е нарушено изискването на чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК за
дължимото съдържание относно определяне размера на годишния процент на
разходите по кредита, в който не са включени възнагражденията по
закупените от заемателя услуги „Фаст“ и Флекси“ . Съгласно чл. 19, ал.1 и ал.
2 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи
6
или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит, а изчисляването му става по специална
формула.
Със закупуване на услугата „Фаст“ кредитополучателят получава
приоритетно разглеждане и становище на искането за отпускане на кредит, а
при закупване на услугата „Флекси“ получава правото едностранно да
променя погасителния план.
Съгласно решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело С-714/2022
разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за
потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител
приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при
предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се
отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер,
попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по
смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“, когато
закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването
на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да
прикрие действителните разходи по този кредит.
В случая при липсата на включени на предвидени от закона
компонентни, а именно размера на предоставените услуги Фаст и Флекси е
налице неправилно посочен ГПР, което съдебната практика приравнява на
липсващ ГПР.
С решението на СЕС по дело С-714/2022 е отговорено, че когато в
договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички
предвидени разходи, този договор се счита за освободен от лихви и разноски,
така че обявяването на неговата нищожност води единствено до връщане от
страна на съответния потребител на предоставената в заем главница,
откъдето се извлича и твърдяната от ищеца нищожност на целия договор за
кредит на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 от
ЗПК.
Предвид всичко изложено предявеният главен иск по чл.26,ал.1, пр.1
ЗЗД вр. чл.22 ЗПК във вр. с чл.11 т.10 от ЗПК е основателен и следва да се
уважи.
7
Основателен се явява и кумулативно съединения осъдителен иск по
чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД. Съобразно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при
нищожност на договора за потребителски кредит потребителят следва да
върне само чистата стойност на кредита. В случая ищцата следва да върне на
ответника сума в размер на 1200 лева, което тя е сторила. Заплатеното от
ищцата над тази сума, в случая 342,58 лева се явява платено без основание по
нищожен договор за кредит. Поради това на основание чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на
342,58 лева.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ВРС държавна такса по делото в размер
на 118,23 лева по главния установителен иск и в размер на 50 лева по
осъдителния иск или сума в размер на168,23 лева.
Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение в полза на
адв.А. Д. на основание чл.38,ал.2 ЗАдв. Съобразно цената на уважения главен
установителен иск в полза на адв.А. Д. следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 714 лева с ДДС, а по осъдителния иск следва да
му бъде заплатено 480 лева с ДДС или възнаграждение в общ размер на 1194
лева. За заявените в евентуалност искове не са налице основания за
присъждане на адвокатско възнаграждение, тъй като не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за тяхното разглеждане с оглед уважения
главен иск.
Воден от гореизложеното Варненският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Договор за потребителски кредит
*** № *** от 15.01.2022г., сключен между „***“ ЕООД, ЕИК: *** със
седалище и адрес на управление гр.***и Б. Г. Б., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. *** на основание чл.26,ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.22 ЗПК вр. чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД „***“ ЕООД , ЕИК:
8
*** със седалище и адрес на управление гр.*** да заплати на и Б. Г. Б., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. *** сумата от 342,58 лв. платени без
основание по нищожен Договор за потребителски кредит *** № *** сключен
между „***“ ЕООД, ЕИК: ***и Б. Г. Б., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД , ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление гр.***да заплати на РС Варна държавна такса по делото в размер
на на 168,23 лева, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД , ЕИК: *** със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на адв.А. Д., член на САК, личен №*** с адрес
гр.***сумата от 1194 лева с включен ДДС, представляваща дължимо
адвокатско възнаграждение, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9