№ 2466
гр. София, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20231110140059 по описа за 2023 година
Ищецът „Т.........“ ЕООД, ЕИК ..........., моли да се осъди ответникът Агенция „П.....“, ЕИК
............., със седалище и адрес на управление гр. София, ..........., да върне платена от ищеца
без основание компенсаторна такса в размер на 450 лева. Ищецът сочи, че на 10.06.2021 г.
бил издаден електронен фиш № ............ за установено нарушение на ППС с рег. № ............, за
движение по път А-6, км 50+427, включен в обхвата на платената пътна мрежа, тъй като за
посочения автомобил не била платена дължимата пътна такса. След получаване на фиша
през 2023 г., ищецът го заплатил, тъй като предвид предмета на дейност, дружеството
заплащало дължимите пътни такси авансово. При извършена проверка ищецът установил,
че път А-6 следвало да бъде автомагистрала Европа, свързваща ГПП Калотина и София,
като такъв изграден участък, въведен в експлоатация, не бил налице нито към днешна дата,
нито към 2021 г. С оглед липсата на този участък, ищецът счита, че платената сума от 450
лева е платена без основание. Поддържа, че в конкретния случай вземането му е с
частноправен характер. Ето защо моли да се осъди ответникът да му върне платената без
основание сума, ведно със законната лихва от 18.07.2023 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноските по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор с твърдения за
недопустимост и неоснователност на иска. Счита, че спорът не е подсъден на гражданския
съд, тъй като дейността по събиране на процесната такса се реализира от орган с
властнически правомощия, т.е. налице е административна дейност. Не оспорва извършеното
от ищеца плащане в размер на 450 лева, представляващо компенсаторна такса съгласно чл.
10, ал. 2 от ЗП. Сочи, че процесният участък /път А-6 Европа/ бил част от републиканските
пътища в Република България, за които се събира винетна такса, поради което е било налице
1
основание за плащането. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, предвид изложените в
исковата молба фактически твърдения и търсена защита за възстановяване на платена без
основание сума. Доколкото не се касае до погрешно платена такса, не е приложим редът по
чл. 55, ал.2 от Закона за пътищата /така Решение № 3547 от 3.07.2023 г. на СГС по в. гр. д.
№ 11518/2022 г./.
Според нормата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, този, който е получил нещо без основание, е длъжен да
го върне. Предпоставките на фактическия състав на посочената норма включват
установяване на извършена от ищеца имуществена престация в полза на ответника и
получаването й от него, а в тежест на ответника е да установи осъществяване на
основанието за имущественото разместване и задържане на плащането.
По делото е безспорен между страните фактът на извършено плащане от ищеца в размер на
450 лева - компенсаторна такса, за която е издаден електронен фиш № ............. Електронният
фиш е издаден за движение на ППС Мерцедес ........... Аксор рег.№ ..........., собственост на
ищеца, на 10.6.21 г., по път А-6 км.50+427 без платена пътна такса, установено с устройство
№ 10181, с посока нарастващ километър.
Безспорно е по делото, че за движението на ППС в процесния участък не е била заплатена
пътна такса.
Според писма от Агенция „П.....“ път А-6 е автомагистрала Европа и в обхвата на трасето са
направлението от границата със Сърбия до гр. София включително и Северната скоростна
тангента. Към 31.12.2021 г. няма участък от автомагистралата, въведен в експлоатация.
Според доклад от АПИ, ОПУ-София, устройство № 1018 се намира на АМ Тракия, А6 -
Северна скоростна тангента при км 1+050. Съгласно Решение № 127/28.2.2020 г. на МС,
Северна скоростна тангента от км 0+000 до км 16+540 се припокрива с АМ Европа от км
49+500 до км 65+900. Т.е. устройство № 1018 на км. 1+050 на Северна скоростна тангента
съответства приблизително на км 50+427 от път А-6 Европа. Северната скоростна тангента е
част от платената пътна мрежа и за движение по този път се събира винетна такса, с
изключение на участъка от км 49+500 до 65+900 съгласно Решение № 127 от 28.2.2020 г. на
МС. Т.е. за движението по процесния участък - км 1+050, се е дължала пътна такса.
Според чл. 10, ал.1 ЗП, за преминаване по платената пътна мрежа се заплаща пътна такса
/винетна или тол такса/. Съгласно чл. 10, ал. 2 ЗП, при установено движение по платената
пътна мрежа, когато за съответното пътно превозно средство не е заплатена съответната
такса по ал. 1, водачът на пътното превозно средство, неговият собственик или трето лице
може да заплати компенсаторна такса, в който случай същият се освобождава от
административнонаказателна отговорност. В този случай се освобождават от
административнонаказателна отговорност и всички други лица, които могат да носят такава
във връзка с конкретното пътно превозно средство.
В конкретния случай ищецът е заплатил компенсаторна такса за движение по пътната мрежа
без предварително платена пътна такса. Неговото основно възражение е, че пътят, където се
2
твърди, че е извършил нарушението, не съществува. Това възражение се установи, че е
неоснователно, тъй като движението е извършено на Северната Скоростна тангента, която е
функциониращ път и е част от платената пътна мрежа. Ето защо за движението по този път
се е дължала пътна такса и при липсата на предварително платена такава, ищецът с
основание е заплатил компенсаторната такса в установения законов размер. Т.е. за
ответника е съществувало правото да получи компенсаторна такса с оглед установеното
движение на процесното пътно превозно по платената пътна мрежа.
Възраженията на ответника за липса на уведомяване за извършени нарушения на едно и
също място са неоснователни, тъй като първо, това задължение, с информативен характер, е
предвидено едва през 2023 г., и второ то няма за последица освобождаване от отговорност
при неплатена такса.
Искът, като неоснователен, следва да се отхвърли в цялост.
По разноските:
С оглед изхода на делото, ищецът няма право на разноски. На основание чл. 78, ал.3 ГПК, на
ответника се следват разноски за представителството му от юрисконсулт в размер на 100 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.........“ ЕООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление
гр. София, пл. Ручей, Бизнес център България, иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД за
осъждане на Агенция ,,П.....“, БУЛСТАТ ............., с адрес: гр. София, ..............., да заплати
сумата от 450 лв. получена без основание компенсаторна такса.
ОСЪЖДА „Т.........“ ЕООД, ЕИК ..........., седалище и адрес на управление гр. София, пл.
Ручей, Бизнес център България, да заплати на Агенция ,,П.....“, БУЛСТАТ ............., с адрес:
гр. София, ..............., на основание чл. 78, ал.3 ГПК, сумата от 100.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3