Определение по дело №2565/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1340
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Радостина Ангелова Стефанова
Дело: 20215300502565
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1340
гр. Пловдив, 12.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Светлана Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20215300502565 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.78 и чл.414 от
ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК –
*********, чрез адв. П.С., САК, против Определение № 5506/25.07.2021г.,
постановено по ч.гр.д.№ 1470/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, I
бр.с., с което по Молба с вх.№ 34571/25.06.2021г. е изменено Определение №
2966/13.05.2021г., постановено по същото дело, като е осъдено дружеството
да заплати на „Атик“ ООД, ЕИК – *********, сумата 300 лв.,
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за
подадено възражение по чл.414 от ГПК. Моли да бъде отменено и вместо
това да сe постанови друго, с което да бъде оставена изцяло без уважение
Молбата с вх.№ 34571/25.06.2021г. по чл.248 от ГПК за присъждане на
сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна „Атик“ ООД, ЕИК – *********, чрез
адв.Х.Р., депозира писмен отговор, че частната жалба е неоснователна.
Поддържа, че възражението по чл.414 от ГПК е подробно мотивирано и са
приложени доказателства, че няма задължения за плащане на суми.
Окръжен съд – Пловдив, намира, че частната жалба е процесуално
допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
1
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да
бъде разгледана.
За да постанови атакуваното определение, Районният съд е
изложил основни съображения, че производството е образувано по реда на
чл.410 от ГПК по заявление от кредитора „Мултипъл плюс“ ЕООД срещу
длъжника „Атик“ ЕООД. Издадена е заповед за изпълнение
№1241/05.02.2021г., с която са присъдени 300 лв. за адвокатско
възнаграждение - разноски, направени от кредитора. В законоустановения
срок дружеството – длъжник е подало възражение на осн.чл.414 от ГПК, в
което твърди, че не дължи плащане по заповедта, като са претендирани
разноски в размер на 300 лева. Тъй като кредиторът „Мултипъл плюс“ ЕООД
не е предявил иск по чл.422 от ГПК в едномесечен срок, затова с
Определение № 2966/ 13.05.2021г. заповедта по чл.410 от ГПК е била
обезсилена.
С молба от 25.06.21г. по реда на чл.248 ГПК от длъжника „Атик“
ЕООД е поискано допълването на определението от 13.05.2021г. за
присъждане на сумата 300 лв. за адвокатско възнаграждение за подадено
възражение по чл.414 от ГПК. С писмен отговор „Мултипъл плюс“ ЕООД е
изразил становище, че искането за присъждане на разноски в размер на 300
лв. за възражение по чл.414 от ГПК е неоснователно, а при условията на
евентуалност намира, че е прекомерно.
Районният съд е приел с Определение № 5506/25.07.2021г., че
следва да се допълни Определение №2966/ 13.05.2021г. на осн. чл.248 от ГПК
с осъдителен диспозитив за сумата 300 лв. и че не е налице основание да
бъде уважено искането за намаляване на претендираното адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Възнаграждението не било високо, а
производството не се характеризирало с правна сложност. Самият кредитор
също бил направил разноски в същия размер по същото производството.
Размерът бил обичаен за този тип производства.
Окръжният съд, в настоящия съдебен състав, намира, частната
жалба е частично основателна.
Попълването и подаването на възражение по чл. 414 ГПК е вид
адвокатска дейност, но макар за нея да се изисква учредяване на
представителна власт, тя не представлява процесуално представителство по
2
смисъла на чл. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /НМРАВ/.
В заповедното производство процесуалните действия на длъжника
са сведени само до подаване на възражение по чл.414 от ГПК против
заповедта за изпълнение, издадена на осн. чл.410 от ГПК. Възражението по
чл.414 от ГПК се подава в писмена форма и е достатъчно длъжникът само да
възрази срещу заповедта за изпълнение. Съгласно чл.414 пр.2 от ГПК
Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл.414а от
ГПК.
В конкретния случай, налице е подадено възражение по чл.414
пр.1 от ГПК, като е ирелевантно направеното обосноваване от длъжника.
Ето защо, адвокатското възнаграждение следва да се определи при
условията на §1 от ДР на Наредбата, тоест по аналогия. Аналогична хипотеза
на подаване на възражението по чл.414 пр.1 от ГПК е извършването на
писмена консултация от адвокат и съответно възнаграждението следва да се
определи на осн. чл. 6 т. 2 от Наредбата, а не и на осн. чл. 7, както претендира
длъжникът с молбата по чл.248 от ГПК.
В тази насока е Определение № 377/24.07.2017 г. по ч.т.д. №
601/2017 г., ТК, I т.о. на ВКС, с което макар да не е разрешен по същество
този правен въпрос, не е допуснато до касационно обжалвано определение на
въззивния съд, достигнал до същия правен извод.
По отношение на производствата по издаване на заповед за
изпълнение в заповедно производство са приложими разпоредбите на чл.7
ал.7 пр.3 във вр. с ал.2 и чл.2 ал.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, тоест по правилата на ал.2 на базата
на половината от претендираните стойности, поради което и не е налице
основание за съпоставяне на начина на определянето на размера на
възнаграждението за подаване на възражение по чл.414 от ГПК. На следващо
място, в конкретния случай по издадената заповед за изпълнение в
заповедното производство в полза на кредитора „Мултипъл плюс“ ЕООД са
присъдени 300 лв. за платено адвокатско възнаграждение. От страна на
длъжника „Атик“ ООД не е постъпила частна жалба по чл.413 ал.1 от ГПК
срещу заповедта в частта за разноските и затова определеният размер на
разноски е стабилизиран.
3
Ето защо, обжалваното определение ще бъде отменено в частта, с
която „Мултипъл плюс“ ЕООД е осъдено да заплати на „Атик“ ООД за
разликата над сумата 60 лв. до пълния присъден размер от 300 лв.,
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и
респективно ще бъде потвърдено в останалата част за сумата от 60 лв.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 5506/25.07.2021г., постановено по ч.гр.д.
№ 1470/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, I бр.с., с което е изменено
Определение № 2966/13.05.2021г., постановено по същото дело, в частта, с
която е осъдено „Мултипъл плюс“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на
„Атик“ ООД, ЕИК – *********, сумата за разликата над сумата 60 лв. до
пълния присъден размер от 300 лв., представляващи разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение и Потвърждава в останалата част за сумата в
размер на 60 лв.

Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4