РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 26.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 17.03.2022 г. в състав:
Председател:
Мариана Г.
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното
от съдията-докладчик Димитър Ковачев въззивно гражданско дело № 5013 по описа за 2021г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е
по въззивна жалба от „Т.С.“ЕАД срещу Решение № 8350/11.01.2020, постановено по
гр. д. № 38833/2018г. по описа на Софийски районен съд, 58 с-в, с което са
отхвърлени предявените от жалбоподателя в условия на разделност искове по чл.
59 ЗЗД срещу К.Г., Александра Г., С.Г. и Д.Г., за осъждането им в качеството им
на наследници на А.Н.Г. да заплатят на дружеството суми, представляващи цена на
доставена топлинна енергия за имот; офис партер ул. „Козлодуй“72 в гр. София,
ползван за стопански нужди, за лихва и цена на услуга дялово разпределение и
лихва върху нея.
Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС, че
ответниците не са собственици и потребители за стопански нужди; мотивите на СРС
които представлявали свободна и недопустима собствена интерпретация на съда
били недопустимо действие. Не било сериозно и процесуално допустимо твърдение
на съда, че той не намирал ответниците за потребители за стопански нужди. Нямало
значение кой реално е ползвал енергията-законът не изисквал доказване на
фактическо ползване. Позовава се на чл. 153 ЗЕ и ТР /2017г на ОСГК на ВКС.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо, а като краен
резултат е правилно макар и по различни мотиви. Съображенията затова са
следните:
Исковата
молба е насочена срещу наследници на А.Н.Г., за когото е твърдяно, че е бил
собственик на описания в исковата молба имот, като е ползвал ТЕ за стопански
нужди в имота без изискуемият се писмен договор за продажбата на ТЕ за
стопански нужди.
След оставяне на производството без движение и
представяне на удостоверение за наследници искът е насочен срещу четиримата
ответници.
С отговора на исковата молба са представени и (не са
оспорени от ищеца, който не е изпратил представител в първо заседание) съдебни
удостоверения, издадени от СРС, от които се установява, че още преди депозиране
на исковата молба всички ответници надлежно са се отказали от наследството на А.Г..
Няма възражения за действителността на отказите от наследство.
СРС е счел извършените откази от наследство за
ирелевантни защото искът бил на извъндоговорно основание, а те били относими
само ако претенцията била заявена на договорен източник и е отхвърлил исковете
поради недоказано фактическо ползване на имота и съответно на ТЕ, обосновано с
представените по делото от ТЛП документи за отчет и изравнителни сметки, в
които е посочено, че имота е необитаем и всички суми са само за енергия
отдадена от сградната инсталация, каквото е и заключението по комплексната
техническа и счетоводна експертиза.
От представените документи от ТЛП се установява, че
има извършен реален отчет на уредите за дялово разпределение в имота, като има
и подпис за потребител, като по делото не е оспорвано, че подписа върху документите
за отчет е на А.Г., който впоследствие е починал на 01.07.2016г.
При тези данни изводът на СРС, че не било доказано
фактическо ползване от ответниците е напълно несъотносим към делото, защото
ищецът не е твърдял, че ответниците са ползвали ТЕ без основание, а че техният
наследодател е ползвал и те като негови наследници отговарят за неговите
задължения.
Крайно несъстоятелен от правна страна е и изводът на
СРС, че представените откази от наследство са ирелевантни, защото искът бил
предявен на извъндоговорно основание, а не на договорно, когато те щели да имат
значение.
Наследяването по закон води до универсално
правоприемство в правата и задълженията, включени в наследството и е без
всякакво значение дали те са с договорен или извъндоговорен източник.
От друга страна отказът от наследство има материалноправни
последици, настъпващи с ретроактивно действие - счита се, че съответното лице
никога не е било наследник на починалия. Това води до липса на пасивна
материалноправна легитимация на ответниците, тъй като те не са наследници, съответно
до неоснователност на исковете, но именно на това основание - липса на
наследствено правоприемство, което да води до отговорност за задълженията на
наследството, а не поради недоказване на фактическо ползване на имота от страна
на ответниците, каквото ползване не е и твърдяно от ищеца (твърдението е, че
наследодателя е ползвал).
Ето защо като правилно по краен резултат решението
следва да се потвърди.
По разноските. При този изход на делото право на
разноски за въззивното производство има само адвоката на въззиваемите-ответници,
който е осъществил защита по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Техният адвокат е заявил, че
води производството безплатно, както е отразено и в представените пред СРС
пълномощни за всички инстанции. Следва в полза на адвокат Ч. да се присъди
минималния хонорар по Наредба 1/2004. На Висшия адвокатски съвет от 300,00 лева
за безплатното представителство на въззиваемите. При липсата на подаден отговор
на въззивната жалба от страна на адвокат Ч. и еднаквостта на осъществяваната
защита спрямо всеки въззиваем не следва да се присъжда минималния хонорар за
всеки въззиваем поотделно. (Определение № 486 от 17.12.2020 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 3349/2020 г., IV г. о., ГК) Такова присъждане би нарушило изискването на
закона за адвокатурата за справедливост и обснованост на възнаграждението с
оглед извършената работа и материалния интерес.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8350/11.01.2020, постановено по
гр. д. № 38833/2018г. по описа на Софийски районен съд, 58 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ЕАД с ЕИК ******* да заплати на адвокат А.А.Ч.
от САК с адрес *** сумата от 300,00 лева- възнаграждение за процесуално
представителство на въззиваемите ответници пред въззивния съд при условията на
чл. 38, ал. 1 вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.