№ 183
гр. Враца, 23.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Христо Н. Христов
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело №
20231400500581 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Пред ОС-Враца е депозирана въззивна жалба вх.№ 3162/11.10.2023г. от П. Б. Б., ЕГН
**********, чрез упълномощения му адвокат Н. Г. Н. от АК – Враца против Решение №
139/17.09.2023 г. на Районен съд-Оряхово, постановено по гр.дело № 715/2022г., в частта
му, в която е отхвърлен иска на жалбоподателя за претърпени неимуществени вреди за
разликата над уважения размер от 30 000,00 лв. до пълния предявен размер до 55 000,00 лв.,
като неправилно поради необоснованост на правните и фактически изводи на съда.
Желае съдът вместо него да постанови друго съдебно решение, с което да уважи в
цялост претенциите на жалбоподателя.
Според въззивника първоинстанционният съд е следвало по-задълбочено да изследва и
да съобрази не само начина на получаване на травмите, техния вид, интензитет, но и
факторите от личността на пострадалия като възраст, социално положение, семейно
положение и здравословно състояние имайки предвид, че към момента на настъпване на
трудовата злополука, Б. е бил 60-годишен мъж, живеещ сам и съвестно изпълнявал
служебните си задължения. Претърпеният инцидент го стресирал допълнително, като Б. още
повече се затворил и спрял да комуникира с хората. Наложило се синът му от гр.София да
полага грижи за него.
Излагат се съображения във въззивната жалба, че първоинстанционен съд не е отчел
специфична социално-икономическа обстановка в страната, а именно кризисно високите
нива на инфлация и тревожните нива на безработица, които следвало да бъдат съобразени
1
при определяне на справедливото обезщетение. Счита, че по делото обаче са събрани
достатъчно данни за промяна в начина му на живот, изводимо от показанията на св. П. и Б. и
от заключението на вещите лица по изготвената съдебно психолого-психиатрична
експертиза.
С въззивната жалба не се сочат доказателства и не се правят доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 3369/26.10.2023г.
от въззиваемия "***" АД с ЕИК *** *** със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от В. Г. В. - прокурист чрез адв. Ц. Н. С. от АК гр. Враца с адрес за
призоваване и връчване на съобщения: ***, Адвокатско дружество „***”, с който оспорва
жалбата и счита, че същата е неоснователна и не следва да бъде уважена.
В отговора се излагат доводи, че претендираното обезщетение в размер на 55000,00 лв.
е прекомерно за обезщетяване на евентуално понесените от Б. неимуществени вреди. При
този вид обезщетение съизмерими са емоционалните и психологически аспекти на
страданието, които не са изводими еднозначно от наличието на определена възраст към деня
на трудовата злополука, а от конкретната психика, емоционалната устойчивост, житейската
мотивираност и възприемчивост на отделния индивид. Посочва се, че Б. прекратил
трудовото си правоотношение по собствено желание, което е прието от работодателя.
Въззиваемата страна изразява становище, че при определяне на справедлив размер на
обезщетение по чл. 52 от ЗЗД не намират място нито нивата на инфлация, нито нивото на
безработица предвид, че Б. сам е отправил предложение до работодателя за прекратяване на
ТПО, което показвало, че той не се е съобразявал с нивото на инфлацията и безработицата,
като взел решение да прекрати ТПО с работодателя представляващо източник на финансови
средства за препитание.
Въззиваемата страна посочва в писменият отговор, че заключението на вещите лица по
допуснатата и приета от съда съдебно психолого-психиатрична експертиза е оспорено в
срок, но първоинстанционния съд го приел въпреки, че същото е необосновано и възниква
съмнение за неговата правилност, предвид липсата на медицинска документация, която да
показва, че от 2022 г. Б. има диагноза остра стресова реакция и посттравматичен стрес.
От свидетелските показания не се установило, че ищецът е приемал медикаменти
свързани с поставените диагнози.
Счита, че въззивната жалба на П. Б. Б. против Решение № 139/17.09.2023г. по гр.д. №
715/2022г. на PC - Оряхово е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като му
се присъдят направените разноски по съразмерност за въззивното и за първоинстанционното
производство, за които е приложил доказателства.
Своевременно в законоустановеният срок е постъпила въззивна жалба вх.№
3270/18.10.2023г. от "***" АД с ЕИК *** *** със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от В. Г. В. - прокурист чрез адв. Ц. Н. С. от АК гр. Враца с адрес за
призоваване и връчване на съобщения: ***, Адвокатско дружество „***”, против Решение
№ 139/17.09.2023г. по гр.д. 715/2022г. на PC - Оряхово в частта, с която дружеството е
осъдено да заплати на П. Б. Б., ЕГН:**********, чрез процесуалния си представител адв. Н.
Г. Н. от АК - Враца, сумата от 30000,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени
2
неимуществени вреди вследствие трудова злополука, настъпила на 20.03.2022 г., ведно със
законната лихва от 20.03.2022 г. до изплащането й.
Със същото решение дружеството е осъдено на основание чл.78, ал.6 ГПК да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на PC-Оряхово дължимата държавна такса в
размер на 1200.00 лева, както и на основание чл.38, ал.2 ЗА, да заплати на адв. Н. Г. Н. от
АК-Враца, със служебен адрес *** адвокатско възнаграждение в първата инстанция в размер
на 2754.54 лева.
Във въззивната жалба се излагат доводи, че първоинстанционния съд неправилно и
незаконосъобразно приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди
по чл. 52 ЗЗД от 30000,00 лв. до който размер предявеният иск е уважен.
Съдът не е изложил мотиви относно твърдяното съобразяване на присъденото
обезщетение със социално - икономическите условия в страната към релевантния момент и
какви са били те. Счита, че присъденото от PC - Оряхово обезщетение от 30000,00 лв. за
неимуществени вреди на Б. води до неоснователното му обогатяване с оглед, че
вредоносния резултат е поради допусната от пострадалия груба небрежност в причинна
връзка с неговото поведение, допринесло основно за настъпването на вредоносния резултат.
Прави искане Окръжен съд Враца при разглеждането делото във въззивната инстанция
да съобрази преди всичко определянето на справедлив размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди от пострадалия при трудовата злополука, както и че
същият допринесъл за увреждането си, за да бъде приложен чл. 51, ал.2 от ЗЗД, като се
намали размера на дължимото обезщетение.
Жалбоподателят счита, че следва да му бъдат уважени направените пред първата
инстанция възражения по чл.201, ал.1 от КТ, че работодателят не отговаря за вредите от
трудова злополука, ако пострадалият умишлено е причинил увреждането, алтернативно
съгласно нормата на чл. 201, ал. 2 от КТ да се намали отговорността на работодателя ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
В законоустановеният срок е оспорил съдържанието на приложеното Разпореждане №
7 от 06.04.2022г. на ТП на НОИ - Враца относно причините за станала с П. Б. Б. злополука
на 20.03.2022г. с мотиви, че Комисията подписала протокола и извършила разследването
към онзи момент не е разполагала с всички установени по образувано ДП № 75/2022г. по
описа на РУ- Оряхово, което било спряно, а към обявяването на делото за решаване не са
събрани служебно доказателства за неговото движение, поради което се предполага, че е на
същия етап, а именно спряно.
На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК жалбоподателя прави искане да бъде допуснато
изготвянето на повторно заключение с други вещи лица от друг съдебен район, които да
отговорят на поставените задачи, предмет на първоинстанционното производство.
Прави искане ОС - Враца да спре образуваното пред него въззивно гражданско дело по
обжалването на Решение № 139/17.09.2023г. по гр.д. № 715/2022г. на PC - Оряхово поради
преюдициална връзка между образуваното досъдебно производство №75/2022г. по описа на
РУ- Оряхово и настоящия процес, тъй като ДП е за обстоятелства релевантни към гр.д. №
715/2022г. по описа на PC - Оряхово, поради което е необходимо да се изчака произнасянето
3
по ДП.
Също така прави искане да се спре производството по делото до постановяване и
обявяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2023 г. по описа на ВКС -
Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по следния въпрос, поставен в
определение № 50049 от 07.03.2023 г. по гр. д. № 2618/2022 г. на ВКС, IV гр. о., на
основание чл. 292 ГПК:„ При определяне размера на дължимата от работодателя разлика
съгласно чл. 200, ал. 3 КТ, следва ли и обезщетението за неимуществените вреди от
трудовата злополука или професионалното заболяване да се намали с обезщетението и/или
пенсията по общественото осигуряване“.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло в обжалваните му части
Решение № 139/17.09.2023г. по гр.д. № 715/2022г. на PC - Оряхово, като неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на съдопроизводствените
правила, както и да му се присъдят направените разноски пред двете инстанции,
включително изплатени адвокатски възнаграждения.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор вх.№ 3556/08.11.2023г. от
П. Б. Б., чрез упълномощения си адвокат Н. Г. Н. от АК – Враца, с който счита, че
постановеното решение, в частта в която се обжалва от ответника е правилно, валидно и
допустимо. Въпреки това от негова страна е подадена въззивна жалба срещу отхвърлената
част от иска.
Счита, че PC - Оряхово много пространно е отчел редица фактори: начина на
получаване на травмите, техния вид и характер, възрастта на ищеца, който е 60 годишен,
интензитета н продължителността на търпението болки и страдания, данните за промяна в
начина му на живот, социално-икономическите условия в страната към релевантния момент.
Жалбоподателя-ответник е отделил голямо внимание на хипотезата на чл. 201 от КТ, а
именно умишлено увреждане или съпричиняване от страна на пострадалото лице, като
както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба не е посочил доказателства в
подкрепа на подобно твърдение. Единствените твърдения в тази посока са, че работникът не
е положил елементарно старание и внимание и е пренебрегнал основни правила за
безопасност, без да ги конкретизира. Цитира съдебна практика в тази връзка. Счита за
несъстоятелни твърденията на въззивника, че PC - Оряхово неправилно не е кредитирал
показанията на св. Т. и св. Т.а, в частите касаещи наличие или липса на промяна в начина на
живот на пострадалия, като съдът е отчел факта, че тези свидетели са служители на
работодателя/ответник по делото/ и е вероятната зависимост от техният работодател.
Относно искането на жалбоподоталя за допускане на повторна експертиза от други
вещи лица от друг съдебен район, счита, че същото е неоснователно и несъотносимо към
спора, тъй като недопускането й от първоинстанционния съд не представлява процесуално
нарушение по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК. Експертното заключение на вещите лица е
правилно, обосновано, подробно, логично и последователно, като вещите лица са провели
различни беседи и тестове с пострадалото лице.
Счита молбата на въззивника за спиране на производството поради преюдициалната
връзка между образуваното ДП № 75/2022 г. по описа на РУ - Оряхово и настоящето гр.д. №
4
715/2022 г., по описа на PC - Оряхово е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, тъй като изясняването на точния извършител не би следвало да има никаква
връзка с безвиновната отговорност на работодателя по смисъла на КТ.
Счита молбата на въззивника за спиране на производството поради образувано
Тълкувателно дело, решението по което евентуално би имало значение за правилното
решаване на настоящия трудов спор, също следва да бъде оставена без уважение. В т. 1 от
ТР № 8/07.05.2014 г. по т. д. № 8/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че при образуване на
тълк. дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос, производството по висящо дело може да
се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и
първата инстанция.
В отговора моли да се отхвърли изцяло подадената въззивна жалба от "***" АД гр.
Мизия, срещу Решение № 139/17.09.2023 г. на PC - Оряхово, като неоснователна.
Моли въззивната инстанция да отмени цитираното Решение на PC — Оряхово в
обжалваната от П. Б. Б. част, като вместо него постанови друго съдебно решение с което да
уважи в цялост претенциите му, както и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.1,т.3 от ЗА.
С определението по чл.267 от ГПК въззивния съд е оставил без уважение искането на
жалбоподателя "***" АД гр. Мизия за допускане на съдебно психолого-психиатрична
експертиза с други вещи лица от друг съдебен район, искането му за спиране на въззивното
гражданско дело по обжалването на Решение № 139/17.09.2023г. по гр. дело гр.д. 715/2022г.
на PC – Оряхово, поради преюдициална връзка между образуваното ДП № 2335/2022г. по
описа на РП-Враца, ТО-Оряхово и ДП №75/2022г. по описа на РУ- Оряхово, както и
искането му за спиране на въззивното гражданско дело до постановяване и обявяване на
тълкувателно решение по тълкувателно дело № 1/2023 г. по описа на ВКС - Гражданска
колегия, като неоснователно, излагайки подробни мотиви.
В съдебно заседание страните са редовно призовани, а техните пълномощници
поддържат становищата изложени във въззивните жалби и отговорите по тях.
Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от надлежни
страни, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем
съдебен акт.
При констатирана редовност на въззивната жалба съгл. чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната
му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен
състав взе предвид следното:
Районен съд-Оряхово е сезиран с искова молба на П. Б. Б., ЕГН:**********, чрез
процесуалния си представител адв. Н. Г. Н. от АК – Враца, с която е предявен осъдителен
иск с правно основание чл.200 от КТ против „***“ АД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от О. П. П. за сумата в размер на 55000.00 лева /петдесет и
пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки
5
и страдания/ вследствие на трудова злополука, претърпяна на 20.03.2022г. /нападение и
нанесен побой от неустановено лице при изпълнение на трудовите задължения на ищеца/,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на злополуката – 20.03.2022г. до
окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът твърди, че е служител на ответното дружество по силата на
трудов договор № 26/27.08.2018г., а съгласно допълнително споразумение № 5/01.01.2021г.
заемал длъжността „***“ с месторабота „***“. Същият извършвал проверки на
температурата и вентилацията в халетата на дружеството и осъществявал охрана на цялата
база на предприятието.
Твърди, че на 20.03.2022г. около 22.30 часа, при изпълнение на служебните си
задължения в ответното дружество, бил нападнат от маскирано лице, което му нанесло
множество удари с дървен предмет в областта на главата, тялото, ръцете и краката,
вследствие на което получил счупване на лявата лакътна кост, счупване на втора
предкиткова кост, разкъсно – контузна рана на главата, видими отоци и кръвонасядания по
главата, цялото тяло, ръцете и бедрата. Повече от 10 дни след инцидента, ищецът не спирал
да повръща и да се оплаква от силно и непоносимо главоболие, световъртеж и замаяност. В
продължение на повече от седем месеца след нанесения побой, той не могъл да използва
пълноценно лявата си ръка, изпитвал силни болки и се нуждаел от съдействието на своите
близки.
Ищецът твърди, че преди инцидента бил освидетелстван с 50% ТРУ (ТЕЛК) поради
очни заболявания и глаукома, като ударите, които му били нанесени по време на процесния
побой в областта на главата, допълнително усложнили здравословното му състояние. Освен
физически, психически също бил нестабилен, страдал от постоянно напрежение и чувство за
несигурност, хронично безсъние, съпроводено с кошмари, силна тревожност и страх да
излиза по тъмно или да среща непознати. Бил се влошил социалния му живот и контактите
му с други хора.
С Разпореждане № 7/06.04.2022г. на ТП на НОИ – Враца(влязло в законна сила на
26.04.2022г.) процесният случай бил квалифициран и приет за трудова злополука по чл.55
от КСО. По повод на инцидента било образувано досъдебно производство № 2335/2022г. по
описа на РП-Враца, ТО-Оряхово, ДП № 75/2022г. по описа на РУ – Оряхово, което е спряно
с постановление на наблюдаващия прокурор от 09.06.2022г., поради неизвестен извършител.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
процесуалния му представител адв. Ц. С. от АК – Враца, с който оспорва предявените
искове, като неоснователни и недоказани.
Оспорва изцяло изложената в исковата молба фактическа обстановка; оспорва
съдържанието на приложеното към исковата молба Разпореждане №7/06.04.2022г. на ТП на
НОИ – Враца като доказателство, относно причините за станалата с ищеца на 20.03.2022г.
злополука, поради това, че комисията при подписване на протокола, не е разполагала с
всички установени по образуваното ДП доказателства. Твърди, че основната причина за
настъпването на инцидента, описан в исковата молба с ищеца е неговото лично поведение,
като допуснал груба небрежност, не е положил елементарно старание и внимание,
6
пренебрегнал основни правила за безопасност на труда, както и че е налице хипотезата на
умишлено увреждане от пострадалия по смисъла на чл.201, ал.1 от КТ, при която хипотеза
работодателят не носел отговорност. На основание чл.201, ал.2 от КТ следва да се прецени
степента на съпричиняване от страна на ищеца, която е в размер на 100%.
Сочи се, че присъждане на ищеца на обезщетение в размер на 55000.00 лева за
неимуществени вреди, би довело до неоснователното му обогатяване за сметка на
дружеството работодател.
В отговора ответника сочи, че на основание чл.112, ал.2 от ЗЗ обжалвал издадените на
ищеца болничен лист № Е20230551572, изд.от ГП СМПОТ „Ортомед“ ООД и Решение на
ЛКК№ 264/13.02.2023г. пред регионалния съвет при РЗИ – гр.Враца.
Желае съдът да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани и да
му се присъдят направените по делото разноски.
В първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства.
Допуснато е изслушано заключението на съдебно психолого-психиатрична експертиза.
След като обсъди доказателствата, поотделно и в тяхната пълнота,
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Безспорно е, че ищеца и ответното дружество „***“ АД гр. Мизия, били в трудово-
правни отношения по силата на приложения към и.м. трудов договор № 26/27.08.2018 г.,
като ищеца изпълнявал длъжност „***“, видно и от приложената длъжностна
характеристика, с място на работа *** с изпитателен срок от шест месеца. С допълнителни
споразумения срокът на договора е променен от срочен в безсрочен, както е променено и
основното му месечно трудово възнаграждение. Впоследствие ТПО между страните е
прекратено по молба на ищеца на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ със Заповед № 21 от
23.05.2023г. на ответника „***“ АД гр. Мизия.
От приетият по делото „чек - лист“ и „график-охрана“ за м.март 2022г. на процесната
дата 20.03.2022г. дежурен бил ищеца Б., който извършвал проверка на температурата и
вентилацията в подови халета на основно стадо Мизия в ответното дружество.
С Разпореждане № 7/06.04.2022г. на НОИ-ТП гр. Враца е декларираната злополука вх.
№ 5101-06-7/29.03.2022 г. на ТП – Враца от осигурителя – „***“ АД, станала с П. Б. Б. на
20.03.2022 г., която е приета за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Пострадалият бил нападнат от неизвестно лице с маска и качулка, което му нанесло
побой, причинило му временна неработоспособност – „разкъсноконтузна рана в областта на
главата, счупване на горния край на лъчевата кост на лявата ръка“.
От приетото по делото съдебно-медицинско удостоверение № 57/23.03.2022 г., изд. от
съдебния лекар д-р Федя Тодоров при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца, е констатирано
при извършения на Б. преглед и от медицинската му документация, че същият получил
„счупване на лява лакътна кост и открито счупване на втора предкиткова кост, които
увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на горен ляв крайник за
срок повече от един месец“, „разкъсноконтузна рана в областта на главата; оток и
кръвонасядания на гърба на дясна ръка; кръвонасядания в областта на кръсцовата кост и
7
долните крайници, които увреждания са му причинили временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“. По механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от
действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и по начин,
посочени от пострадалия, тоест при побой./л.77 от делото/.
От приложените по делото Епикризи № ИЗ № 3133, № ИЗ № 4645 и № ИЗ №
1127/145е видно, че П. Б. Б. е постъпвал няколко пъти на стационарно лечение в ортопедо-
травматологично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца в периода от
21.03.2022г. до 23.03.2022г. и на 26.04.2022г., както и в отделение по физикална и
рехабилитационна медицина към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Козлодуй ООД в периода от
07.06.2022 г. до 14.06.2022г.
С Експертно решение № 91219/19.07.2022 г. на МБАЛ „Св. Иван Рилски Козлодуй“
ЕООД гр. Козлодуй на П. Б. Б. е определена 50% трайна неработоспособност за срок от 3
години, с общо заболяване „наличие на интраокуларни лещи, вторична глаукома, дължаща
се на други болести на окото, флебит и тромбофлебит на други дълбоки съдове на долните
крайници“. С Експертни решения № 0532/19.09.2022 г., № 0577/16.11.2022 г. на ТЕЛК към
МБАЛ „Св. Иван Рилски Козлодуй“ ЕООД гр. Козлодуй и № 0273/29.03.2023 г. на ТЕЛК
към МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца на ищеца П. Б. Б. е определена временна
неработоспособност, без определен срок и процент на неработоспособност, с водеща
диагноза „съчетано счупване на диафизите на лакътната и лъчевата кост.
Образувано е ДП № 2335/2022 г. по описа на РП-Враца, ТО-Оряхово, № 75/2022 г. по
описа на РУ-Оряхово, като с Постановление на наблюдаващия прокурор от 09.06.2022г.
същото е спряно, поради неразкриване на извършителя.
Пред въззивната инстанция е изискана информация за движението на ДП № 2335/2022
г. по описа на РП-Враца, ТО-Оряхово, като с писмо вх.№ 7889/11.12.2023г./л.42 от делото/ е
отговорено, че ДП е образувано на 13.04.2022г. за престъпление по чл.129,ал.1 от НК за
това, че на 20.03.2022г. в землището на гр.Мизия е причинена средна телесна повреда на П.
Б. Б. на 60 години от същия град, изразяваща се в счупване на лява лакътна кост и открито
счупване на втора предкиткова кост, довело до трайно затруднение на движенията на горен
ляв крайник.
С постановление на наблюдаващия прокурор от 09.06.2022г. ДП № 2335/2022 г. по
описа на РП-Враца, ТО-Оряхово е спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК и към
настоящия момент.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателства и на двете страни по
делото.
Свидетелят Б. Б. Б.(брат на ищеца П. Б. Б.) живущ в гр.София, след като разбрал за
инцидента, който станал в двора на птицекомбината с брат му, тръгнал веднага за гр.Мизия
и при пристигането си видял, че същия имал следи от кръв по главата и счупена ръка. След
инцидента за ищеца грижи полагал неговият син. Свидетелят посочил, че след случая брат
му станал по-затворен и ограничил социалния си живот. След побоя приемал медикаменти,
изписани му от лекар.
Свидетелят В. С. П.(съсед на ищеца П. Б. Б.) установил, че Б. не е конфликтна личност.
8
За инцидента с ищеца узнал от хората в гр. Мизия и знае, че е бил на стационарно лечение в
болница в гр. Враца. Лично го прибрал след изписването му от болницата и установил, че
имал превръзки по главата и едната ръка. Бил стресиран, тъй като поставил нощно
осветление в двора на къщата си. За П. грижи полагал един от синовете му. Свидетелят
посочил, че П. не употребява алкохол и преди инцидента постоянно се придвижвал с колело,
а след това го видял само един път.
Свидетелката Г. Т. Т.а(колежка на ищеца П. Б.) служителка в ответното дружество
посочила, че не забелязала промяна в П. след инцидента. Не е забелязала допълнително
осветление в двора му след нападението, нито е виждала синовете му да се грижат за него
след нападението. Т.а твърди, че е съседка с Б., с когото поддържат добросъседски
отношения и си помагат взаимно.
От показанията на св. В. Т. Т.(съсед на ищеца П. Б.) и изпълняващ длъжността
„шофьор“ в ответното дружество се установява, че двамата са познати повече от 30 години и
поддържат приятелски отношения. Узнал за инцидента на работното си място, като посочил,
че режимът на П. не се е променил след нападението, същият ходил до магазина, до
бензиностанцията. Твърди, че и преди и след инцидента П. се придвижва в гр. Мизия с
колело. Не е виждал някои от синовете на ищеца да се грижи за него.Не е видял и не знае
дали П. е сложил допълнително осветление в двора си. Определя го като не много
разговорлив човек, като не го е виждал да пие алкохол. За първи път го е видял два месеца
след инцидента.
Въззивният съд възприема изцяло показанията на тези свидетели като достоверни,
логични и последователни, тъй като същите имат непосредствени впечатления относно
обстоятелствата, за които са разпитвани, и показанията им кореспондират с останалите
събрани по делото доказателства - писмени и експертни заключения, като съобразява
възможната заинтересованост на свидетелите Г. и В. Т.и, съобразно разпоредбата на чл.172
ГПК, с оглед качеството им на служители в ответното дружество.
Във връзка с претърпените неимуществени вреди от ищеца е приета по делото
съдебно-психолого-психиатрична експертиза, от която се установило, че в
освидетелстваният П. Б. Б. е настъпило психично разстройство „Остра стресова реакция“,
което има причинно-следствена връзка с побоя над него от 20.03.2022г. Поради нейната
продължителност, тя преминала в „Разстройство на адаптацията“, за това, че са последвали
операции, изпитвал болка и не е било възможно да се върне към предишния си начин на
живот. Разстройството на адаптацията е било до 6 /шест/ месеца след преживяната
психотравма, т.е. докато Б. бил в отпуск по болест. Експертите посочили, че разстройството
на адаптацията при ищеца не е отзвучало, а е протрахирало в „Посттравматичен стрес“,
което е в причинно-следствена връзка с побоя над него на 20.03.2022г.
Състоянието на Б. се доказва от събраната по делото медицинска документация, като
няма основание да се счита, че той симулира емоционалното си състояние, който говорил
истинни съждения и преживявания по време на освидетелстването.
При освидетелстването на П. Б. със самооценъчен въпросник, развит за определяне на
интензивни тревожни и депресивни състояния – HADS /Snaith i Zigmond/ се установило, че
9
скалата на тревожност при него е завишена, което свидетелства за наличие на тревожно
разстройство, което не е отзвучало напълно, но не е така силно, както в началото предвид
отдалечаването във времето.
Б. не страда от душевно заболяване и може да участва в съдебно производство. Според
експертите преживяното от инцидента в Б. останал само лошият спомен за тежката травма,
като периодът на възстановяване е бил около една година и два месеца.
Инцидентът не се е отразил на заболяванията, които Б. има. Вещите лица заключили,
че към настоящия момент той е здрав и от побоя не са останали травми, няма да останат
трайни последици за неговото здраве.
Съдът кредитира заключението на вещите лица, като обективно и кореспондиращо на
останалите, събрани по делото доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства
първоинстанционният съд с Решение № 139/17.09.2023 г. по гр.дело № 715/2022 г. Районен
съд Оряхово осъдил „***“ АД, гр. Мизия, да заплати на П. Б. Б., сумата от 30000 лв.
/тридесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие трудова злополука, настъпила на 20.03.2022 г., ведно със законната лихва от
20.03.2022 г. до изплащането й, като отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 55000,00 лв., като неоснователен и недоказан.
Със същия съдебен акт районният съд се е произнесъл по разноските, както следва:
осъдил на основание чл.38, ал.2 ЗА, „***“ АД, да заплати на адв. Н. Г. Н. от АК-Враца, със
служебен адрес *** адвокатско възнаграждение в размер на 2754.54 лева, осъдил на
основание чл.78, ал.3 ГПК П. Б. Б. да заплати на „***“ АД, ЕИК:***, съдебни разноски в
размер на 3872.72 лева, осъдил на основание чл.78,ал.6 от ГПК „***“ АД, ЕИК:***, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Оряхово дължимата
държавна такса в размер на 1200.00 лева.
Въззивната инстанция споделя крайните фактически и правни изводи на първата и
намира, че решението й е постановено при правилно приложение на материални закон и
доказателствата по делото.
Предявеният иск е с правно основание чл.200, ал.1 КТ вр. чл.52 ЗЗД и с него се
претендира от ищеца заплащане от работодателя му на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие трудова злополука настъпила на 20.03.2022 г. За да се
ангажира отговорността на работодателя следва да се установи наличието на установените в
чл. 200 от КТ общи предпоставки - вреда (увреждане здравето на работника),
неблагоприятен резултат (настъпила неработоспособност при това през време и във връзка
или по повод на извършваната работа) и причинна връзка между увреждането и резултата
(резултатът трябва да е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не от други
обстоятелства). За да е основателен иска следва кумулативно да са налице изброените
предпоставки (Решение № 282 от 28.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 622/2009 г., III г. о., ГК,
постановено в производство по чл. 290 от ГПК).
Безспорно е по делото, че към датата на настъпване на злополуката 20.03.2022 г.,
страните се намирали в трудово правоотношение. В конкретният случай при анализ на
10
събраните по делото доказателства и приложено Разпореждане № 7/06.04.2022г. на НОИ-
ТП гр. Враца, се налага извода, че на 20.03.2022г. около 22.30 часа, ищецът претърпял
трудова злополука по смисъла на чл.55,ал.1 от КСО изразяваща се в това, че при изпълнение
на служебните си задължения в ответното дружество, получил „внезапно и травматично
увреждане на здравето, станало по време на извършената работа по график – охрана март
2022 г. „***“ АД гр. Мизия“, вследствие при осъществяването на контрол и записване на
показателите на климатичната система на халетата, населени с птици. Пострадалият е
нападнат от неизвестно лице с маска и качулка, което му е нанесло побой, причинил
временна неработоспособност – „разкъсноконтузна рана в областта на главата, счупване на
горния край на лъчевата кост на лявата ръка“.
Спазен е административният ред за установяване на процесната трудова злополука
настъпила на 20.03.2022г. с ищеца, която по надлежния ред с Разпореждане №
7/06.04.2022г. на НОИ-ТП гр. Враца (влязло в законна сила на 26.04.2022г.) е призната за
трудова по чл.55, ал.1 КСО. В константната съдебна практика на ВКС се приема, че
влязлото в сила разпореждане, с което злополуката е призната за трудова, има
доказателствена сила за гражданския съд, разглеждащ спора по чл. 200 от КТ и е
недопустимо да се преразглежда въпросът доколко уврежданията са в причинна връзка с
извършваната работа по трудовото правоотношение./Опр.№ 371/20.04.2018г. по гр.д.№
276/2018г. на ВКС, 4-то г.о., Опр.№ 409/26.05.2020г. по гр.д.№ 1151/2020г. на ВКС, 4-то
г.о./.
По тези съображения въззивният съд приема, че в случая е доказано настъпилата
трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО с ищеца Б.,
като механизмът на същата е описан в Разпореждане № 7/06.04.2022г. на НОИ-ТП гр. Враца,
поради което е неоснователно възражението на ответника в тази връзка, поддържано и в
писмената му защита.
Причинно-следствената връзка между злополуката и причинените на ищеца
неимуществени вреди - претърпените болки и страдания, се установяват от събраните в
първоинстанционното производство медицински документи и гласни доказателства.
Установено е също, както от заключенията на експертите по СППЕ, така и от показанията
на свидетелите Б. Б. Б. и В. С. П., че злополуката е причинила на ищеца болки, както към
момента на травмата, така и в следващ период, и че се е отразила негативно върху
психическото му състояние в продължение на няколко месеца.
С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че е налице основание
за ангажиране на имуществената отговорност на работодателя по реда на чл.200, ал.1 КТ за
обезщетяване на причинени вследствие на настъпила трудова злополука неимуществени
вреди, тъй като се установява кумулативното наличие на всички елементи на този институт:
трудова злополука; вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания и
причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, поради което
правилно първоинстанционният съд е приел, че предявеният иск е доказан в своето
основание.
В отговор на изложените във въззивните жалби оплаквания, настоящият съдебен
11
състав намира следното:
По въззивна жалба вх.№ 3162/11.10.2023г. на П. Б. Б., чрез пълномощника му адв.Н.
от АК – Враца против Решение № 139/17.09.2023 г. на Районен съд-Оряхово, постановено
по гр.дело № 715/2022 г., в частта му, в която е отхвърлен иска му за претърпени
неимуществени вреди за разликата над уважения размер на 30000,00 лв. до пълния предявен
размер до 55 000,00 лв.
Първоинстанционният съд е удовлетворил ищцовата претенция частично, до размер от
30 000 лв., като е отхвърлил иска за разликата до предявения му размер от 55 000 лв.,
приемайки, че уваженият от него размер удовлетворява по справедливост претърпените от
ищеца болки и страдания.
Решението е обжалвано от П. Б. в отхвърлителната му част, като повдигнатият пред
въззивния съд спорен въпрос касае единствено характера и интензитета на причинените на
ищеца вреди и размера на обезщетението, което по справедливост да ги репарира.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 вр. с чл. 51 и чл. 52 от ЗЗД на обезщетение подлежат
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В случаите на
увреждане пострадалият понася страдания, които пораждат за него правото да търси
обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението следва да репарира претърпените
болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към момента на възникването на
правото, но и съобразявайки новонастъпили обстоятелства - следва да се прецени
обществено-икономическата конюнктура към увреждането, за да съответства това
обезщетение на социалната справедливост, за да може размерът на обезщетението да е
еквивалент на претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира. Обезщетението за
неимуществени вреди се присъжда не за абстрактни, а за конкретно претърпени физически и
психически болки и страдания, неудобства и всякакви други негативи, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането (В този смисъл Постановление № 4/23.12.1968 г.
на Пленума на ВС; Решение № 136/01.03.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 414/2010 г., III г. о., ГК;
Решение № 85/29.04.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 7182/2013 г., ІІІ г.о., ГК, Решение №
28/09.04.2014 г. по т. д. № 1948/2013 г., ІІ-ро Т. О.и др.)
Окръжният съд споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви, че ищецът П.
Б. Б. е претърпял телесни увреждания, от нанесения му на работното място побой,
изразяващи се в „счупване на лява лакътна кост и открито счупване на втора предкиткова
кост, които увреждания са му причинили трайно затруднение на движенията на горен ляв
крайник…“, както и „разкъсноконтузна рана в областта на главата; оток и кръвонасядания
на гърба на дясна ръка; кръвонасядания в областта на кръсцовата кост и долните
крайници…“, които наранявания са предизвикали промяна в нормалния начин на живот на
пострадалия, като освен разстройството на здравето, болките, страданията и
неразположенията са довели до ограничение на движенията му, което е осуетило
извършването на нормалните ежедневни дейности за период от около 5-6 месеца. По
механизъм уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на твърди тъпи
предмети и могат да бъдат получени по време и по начин, посочени от пострадалия, тоест
при побой.
12
Пострадалият П. Б. Б. е постъпвал няколко пъти на стационарно лечение в ортопедо-
травматологично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца в периода от
21.03.2022г. до 23.03.2022г. и на 26.04.2022г., както и в отделение по физикална и
рехабилитационна медицина към МБАЛ „Св. Иван Рилски“ гр. Козлодуй ООД в периода от
07.06.2022 г. до 14.06.2022г., видно от приложените Епикризи № ИЗ № 3133, № ИЗ № 4645
и № ИЗ № 1127/145.
От медицински протокол на ЛКК № 1335/22.08.2022 г. на ГПСМПОТ „Ортомет“ ООД,
издаден на ищеца П. Б. Б. от гр. Мизия е видно, че му е предписано продължаване на
временната нетрудоспособност в отпуск по болест до 16.09.2022 г. включително.
От свидетелските показания на разпитаните пред първата инстанция свидетели се
установява, че ищеца претърпял трудова злополука на работното си място в ответното
дружество. Бил на стационарно лечение в болница с наранявания по главата и със счупена
ръка, като приемал медикаменти. След инцидента станал по-затворен и ограничил
социалния си живот.
От заключението на СППЕ се установява, че ищецът е преживял злополуката като
травмиращо и стресиращо събитие, вследствие на което е развил психично разстройство
„Остра стресова реакция“, което било продължително и преминало в „Разстройство на
адаптацията“ с възстановителен период до 6 месеца.
Настоящият съдебен състав при определяне на обезщетението отчита характера и
степента на полученото увреждане, интензивността и продължителността на търпените от
ищеца болки и страдания, фактът, че увреждането е съпроводено със силни болки и
страдания и с ограничаване възможността за движение на ръката, като следва да се отчетат
две отделни счупвания на кости на лявата ръка, което е довело до трайно нарушаване на
обичайния начин на живот на ищеца, тъй като оздравителният период е бил в продължение
на една година и два месеца, ищеца следвало да търпи неудобствата да бъде подпомаган в
ежедневието си от свои близки, полифрагментозния характер на увреждането/счупването/,
обуславящ по-трудно зарастване и по-дълъг възстановителен период предвид неговата
напреднала възраст, наложилите се хирургични интервенции, продължителния оздравителен
период и отраженията му върху начина на живот на ищеца, както е отразено в писменият
отговор и в писмената му защита.
Физическите наранявания не са довели до допълнително влошаване здравословното
състояние на ищеца, осакатявания, загрозявания и др., тъй като към настоящият момент
ищеца е напълно възстановен.
Същите обаче са причина за психологически травми у Б. за появата на психично
разстройство „Остра стресова реакция“, което преминало в „Разстройство на адаптацията“
за период до 6 /шест/ месеца след преживяната психотравма. От заключението на експертите
по СППЕ се установило, че разстройството на адаптацията при ищеца не е отзвучало, а е
протрахирало в „Посттравматичен стрес“, което е в причинно-следствена връзка с побоя над
него на 20.03.2022г.
От друга страна обаче съдът отчита и обстоятелството, че според заключението на
СППЕ към настоящия момент ищецът е здрав и от побоя не са останали травми, както и не
13
са налице остатъчни последици за неговото здраве, а негативните емоционални и
психически изживявания на ищеца са търпени до една година и два месеца – времето на
нетрудоспособността му.
При определяне на дължимото обезщетение за вредите, настоящата инстанция взе
предвид напредналата възраст на ищеца /60 годишен мъж/, официалните данни за стандарта
на живот в страната и покупателните възможности на гражданите към датата на деликта, а
още разрешението на аналогични случаи, намира, че претърпените от ищеца неимуществени
вреди и отчитайки техния характер, обем и интензитет, продължителността на болките и
страданията и цялостното им отражение върху личността на пострадалия, в пари се равняват
на 30 000,00 лв. определени по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД, в който размер са
определени и от първоинстанционния съд./Опр.№ 2839/04.10.2023г. по КГД № 246/2023г. на
ВКС, 4-то г.о., Решение № 50001/02.04.2024г. по гр.д. 2487/2022г. на ВКС 4-то г.о./.
По-нисък размер на обезщетението не би могъл да постигне като крайна цел реална
репарация на причинената вреда.
От друга страна по-висок размер на обезщетението в случая би довел до нарушаване
на принципа на неоснователното обогатяване, като се има предвид липсата на трайни
травматични увреждания у ищеца, които да доведат до влошаване на здравословното му
състояние, предвид и факта, че към настоящият момент той е напълно възстановен.
Претендираният размер на обезщетението от ищеца в размер на 55 000,00 лв. далеч
надхвърля разумния и справедлив размер на обезщетението за подобен род деяние, при
установените факти.
По отношение на претенцията за лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени вреди от датата на увреждането, съдът намира, че същата е основателна, тъй
като съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане, длъжникът се
смята в забава и без покана, т.е. той дължи законната лихва от деня на увреждането.
Лихвите върху обезщетението за непозволено увреждане са компенсаторни по своя
характер, а не мораторни. Те се дължат от деня на събитието -20.03.2022г. до окончателното
изплащане.
С оглед изложеното въззивната жалба на въззивника П. Банишки се явява
неоснователна. Като такава следва да се остави без уважение, а първоинстанционното
решение да се потвърди в обжалваната част.
По въззивна жалба вх.№ 3270/18.10.2023г. от "***" АД гр. Мизия.
Настоящият съдебен състав намира, че не могат да бъдат възприети наведените във
въззивната жалба на „***“ АД доводи, че следва да бъде изцяло освободен от отговорност,
тъй като инцидентът е настъпил поради изключителна вина на ищеца, които доводи се
поддържат и в писмената му защита.
Съгласно установената съдебна практика, имуществената отговорност на работодателя
по чл. 200 от КТ за обезщетяване на работника за вреди от трудова злополука има обективен
характер. Работодателят носи риска от травматично увреждане на работника дори и при
липса на причинна връзка между условията на труда и злополуката – арг. чл. 200, ал. 2 КТ,
предвиждащ, че работодателят отговаря имуществено и когато злополуката е причинена от
14
непреодолима сила, както и когато е настъпила по време на почивка на работника. Затова
работодателят не може да бъде изцяло освободен от задължението за обезвреда, освен
когато пострадалият е причинил умишлено увреждането – чл. 201, ал. 1 КТ.
Направеното от въззивамета страна възражение за изключване отговорността му на
основание чл. 201, ал. 1 КТ е голословно, недоказано и неоснователно. В случая липсват
доказателства, въз основа на които може да бъде направен извод, че пострадалият П.Б. е
причинил умишлено увреждането, да е предвиждал последиците на действията си и да е
целял именно тяхното настъпване, поради което не са налице законовите предпоставки за
пълното освобождаване на работодателя от отговорност.
Това възражение е неоснователно и поради влязло в сила Разпореждане №
7/06.04.2022г. издадено от длъжностно лице в ТП на НОИ – гр. Враца, травматичното
увреждането на Б. е квалифицирано като трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от
КСО, което изключва умисъла в поведението на работника.
По второто алтернативно възражение на жалбоподоталя „***“ АД, за намаляване
отговорността му за причинените вреди на основание чл. 201, ал. 2 от КТ поради
съпричиняване от страна на ищеца при допусната от него груба небрежност, настоящият
състав намира също за неоснователно.
Понятието груба небрежност е дефинирано от съдебната практика като липса на
елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и
правила за безопасност (решение № 510/30.11.2011 г., постановено от ВКС по гр. д. №
1923/2011 г., ІV ГО и решение № 291/2012 г., постановено от ВКС по гр. д. № 951/2011 г. ІV
ГО). Признаците за отличаване на грубата небрежност от общата такава, са посочени в
решение № 348/11.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 387/2010 г., ІV ГО, решение №
291/11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 951/2011 г., ІV ГО и решение № 62/2015 г.,
постановено от ВКС по гр. д. № 2798/2014 г., ІV ГО, решение № 94 от 29.05.2019 г. по гр. д.
№ 2649/2018 г. на IV ГО на ВКС и др. Съгласно цитираната задължителната съдебна
практика, грубата небрежност в гражданското право не може да бъде съотнесена към
съзнаваната небрежност (самонадеяност) в наказателното право. Тя се дефинира като
неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица (добрия стопанин) с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност в гражданското право не се отличава по форма, според
субективното отношение на пострадалия към увреждането, а по степен – според грижата,
която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия. Поради това, не всяка небрежност на пострадалия при трудова злополука води до
намаляване на отговорността на работодателя, а само грубата небрежност, т.е. тази, при
която липсва елементарно старание и внимание и при която са пренебрегнати основни
технологични правила и правила за безопасност.
Съгласно горецитираната съдебна практика при грубата небрежност работникът
съзнава, че може да настъпят вредоносни последици, предвиждал ги е, но е смятал да ги
предотврати. В отговора на исковата молба и в хода на делото ответникът поддържа, че при
определяне размера на обезщетението следва да бъде отчетен факта на съпричиняването на
15
вредите от ищеца, като конкретизира, че причината за настъпване на инцидента с Б. е
неговото лично поведение, което било в разрез не само с правилата на безопасност на труда,
но и с нормалните и житейски правила. Подобни действия, извършени от ищеца към
момента на злополуката не са установени по делото.
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в
конкретния случай не се установи, че при настъпване на процесната злополука ищецът е
действал при условията на груба небрежност, т.е. не е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна пострадалия по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. По делото са
събрани писмени и гласни доказателства относно обстоятелствата, при които е настъпила
процесната злополука, а именно нанесения побой в гръб върху Б. от неизвестно маскирано
лице, изразяващ се в нанасяне на множество удари върху него с дървен предмет в областта
на главата, тялото, ръцете и краката, като му е причинена временна неработоспособност –
разкъсноконтузна рана в областта на главата, счупване на горния край на лъчевата кост на
лявата ръка, счупване на втора предкиткова кост, видими отоци и кръвонасядания по
главата, цялото тяло, ръцете и бедрата. Тази злополука е приета за трудова с влязло в сила
Разпореждане № 7/06.04.2022г. на ТП на НОИ-Враца
Нападението и побоя са извършени в тъмната част на деня около 22:30 часа на
20.03.2022г. докато Б. изпълнявал възложените му от работодателя/ответника по делото/
задължения по извършване на нощна смяна проверка на температурата и вентилацията в
подови халета № 1,2,3 и 4 на основно стадо Мизия.
От приложения по делото авариен план за действие при извънредни ситуации и
производствени аварии в птицеферма 1,2BG*** гр.Мизия, собственост на „***“ АД
утвърден от изпълнителния директор на 24.06.2021г./л.37 от делото/ е записано, че
работникът или служителят забелязал външни лица на територията на фермата незабавно да
сигнализира на организатор производство, както и позвъняване на тел.112. В случая ищеца
веднага след нападението позвънил на тел. 112, като на място пристигнала линейка и го
откарали в болница
Не се установи нарушение на каквито и да е правила за безопасност на труда, а и
извършеното от ищеца действие /нощна проверка на температурата и вентилацията в подови
халета № 1,2,3 и 4 на основно стадо Мизия/ не може да бъде квалифицирано като груба
небрежност, т.е. ищецът не е съзнавал, че може да претърпи злополука, респ. да се е надявал
да я предотврати.
Поради изложеното и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези
на първоинстанционния съд въззивната жалба на „***" АД гр. Мизия следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на РС –Оряхово
потвърдено.
Предвид всичко изложено до тук въззивният съд приема, че и двете въззивни жалби са
неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение, а атакуваното Решение №
139/17.09.2023 г. по гр.дело № 715/2022 г. Районен съд Оряхово да бъде потвърдено, като
правилно, законосъобразно и обосновано.
РАЗНОСКИ:
16
И двете страни претендират разноски пред първата и въззивната инстанция.
Когато и двете страни по спора са обжалвали първоинстанционното решение и същото
е потвърдено изцяло от въззивната инстанция, направените от тях разноски за собствените
им въззивни жалби не се възлагат върху другата страна, а остават за тяхна сметка./Опр.№
336/07.05.2013г. на ВКС по ч.т.д.№ № 638/2012г., 2-ро т.о./.
Предвид неоснователността на двете въззивни жалби, разноски не им се следват.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139/17.09.2023 г. по гр.дело № 715/2022 г. Районен съд
Оряхово.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщението на
страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17