Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 50 15.07.2020 год. град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в открито заседание
на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ДАМЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА
МАРИН МАРИНОВ
при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора В. Якимов
разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
касационно АНД № 44 по описа за 2020 год. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 ал. 1 изр. ІІ – ро
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на В. Н. С. от гр.
В., чрез адв. Р. К. от АК Варна, срещу Решение № 14 от 11.02.2020 год. ,
постановено от Районен съд Разград по
АНД № 821/2019 год. С него съдът е потвърдил НП № 17-046 от 24.09.2019 год.
Началника на отдел „Рибарство и контрол- Централен Дунав” гр. Русе, към Главна
дирекция „РК” в ИАРА, с което на жалбоподателя е наложена глоба от
400 лв. на основание чл. 66, ал.
3 от Закона за рибарство и аквакултури за нарушение на чл. 24, ал. 5 от същия
закон. Жалбоподателят твърди, че
решението е незаконосъобразно. Излага доводи, че по делото не е безспорно установено, че е
извършвал риболов по смисъла на § 1, т. 26 от ДР на ЗРА , тъй като не е
доказано по безспорен начин, че въдиците
му са били потопени във водата. На
следващо място излага доводи, че след
изменението на чл. 24 от ЗРА с ДВ бр. 98/2019 год. и издаване на заповед № 09-332 от 01.04.2020 год. на Министъра на земеделието, храните и горите е
налице по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, противно на
приетото от съда. Твърди, че мястото,
където е проверен от контролните органи и се твърди, че е извършвал риболов
попада в разрешената с цитираната заповед
площ на язовир „Бели Лом”. И на последно място твърди, че дори да има
нарушение, то е маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, като излага подробни доводи в тази насока.
Касационният жалбоподател иска от съда да постанови решение, с което да отмени
решението на районния съд и потвърденото с него НП.
Ответникът по касационната жалба – Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, в писмено становище чрез процесуалния си
представител – юрисконсулт С. Г., оспорва жалбата като неоснователна и иска от съда да потвърди решението на
районния съд.
Прокурорът от Окръжна прокуратура Разград дава
становище, че жалбата е неоснователна и
предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.
В хода на касационното производство съдът е приел като
доказателство Заповед № РД 09-332 от
01.04.2020 год. на Министъра на
земеделието, храните и горите, издадена на основание чл. 24, ал. 6 и ал. 9 от
ЗРА, в която са посочени водностопанските обекти, в които се разрешава
любителски риболов в тъмната част на денонощието през всичките дни на седмицата
в периода от 01.04. до 01.11.2020 год., извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА. В област Разград е посочен язовир „Бели Лом” от точка с координати 43.408357N, 26.685055Е, до края на Пресяшкия ръкав, точка с
географски координати 43.3932143N,
26.691750Е.
Административен съд Разград, като обсъди посочените в
жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка,
съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице в
законоустановения 14-дневен срок и
насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е
процесуално допустима.
От фактическа страна районният съд е приел, че НП е издадено въз основа
на АУАН в който е посочено, че на 05.09.2019 г. около 00,24 часа, при проверка,
извършена от контролните органи на ИАРА в акваторията на яз. «Бели Лом» в
землището на с. Бели Лом е установено, че
жалбоподателят извършва любителски риболов във водите на яз.
«Бели Лом» с три броя въдици с монтирана по един бр. кука през тъмната част на
денонощието. Риболовните уреди били в работно положение, потопени във водите на
язовира и под негов контрол. В момента на проверката нямало уловена риба.
При така установената фактическа
обстановка районният съд приел от правна страна, че при издаване на АУАН и НП
не са допуснати процесуални нарушения, които да се приемат за съществени и да
налагат отмяната на НП. Счел е, че от обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение - извършвал
риболов през нощта – малко след полунощ, с което е нарушил чл.24,
ал.5 от ЗРА, който принципно забранява този вид риболов в тъмната част на
денонощието. Районният съд е приел, че
изменението на чл. 24, ал. 6 от ЗРА със ЗИД на ЗРА / ДВ бр. 98/2019 год./
не се явява по-благоприятен закон.
Разградският административен съд намира решението на
районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка,
след като е събрал относимите към правния спор гласни и писмени доказателства.
Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на
закона. Съдът е изложил непротиворечиви, и
ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата
на формалната логика, опитните правила и научното знание.
Нарушението, за което е наказан жалбоподателят, е
безспорно доказано. Безспорно е
установено, че на посочената в НП дата, място, около 00 24 часа във водите на яз. Бели лом, три въдици на
жалбоподателя с по една кука, са били
потопени във водата. С оглед на легалното определение на понятието „риболов”,
дадено в т. 26 на § 1 от ДР на ЗРА, към която препраща т. 27 на § 1 от ДР на
ЗРА, в която е дадено легално определение на понятието „любителски риболов”, за
да е налице любителски риболов е достатъчно поставянето на разрешени уреди и
средства във водата за улов на риба и други водни организми. Не е необходимо
лицето, извършващо риболов да държи в ръцете си
или да контролира непрекъснато
разрешения риболовен уред.
Предвид установените по делото факти съдът намира за
безспорно доказано, противно на твърденията на касатора, че жалбоподателят е
извършвал любителски риболов в язовир „Бели Лом” през тъмната част на
денонощието на посочената в НП дата. Разпитаният по делото свидетел, поискан от
жалбоподателя, не опровергава този извод. В показанията си св. М. посочва, че жалбоподателят С. е бил проверен първи, а
след това той се е събудил. Бил сънен и не разбрал какво са говорили
проверяващите и жалбоподателят.
По отношение твърдението на касационния жалбоподател,
че в случая за него е налице хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН, съгласно който
ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни
нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя, съдът намира следното.
Спрямо жалбоподателя е приложена санкционната норма на
чл. 66, ал. 3 от ЗРА, която в редакцията преди изменението ѝ с § 3 от ЗИД
на ЗРА /ДВ.бр. 98/2019 год. в сила от 13.12.2019 год./ гласи: „Който извършва
любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 5, се наказва с глоба от 400 до
650 лв.” След изменението същата
разпоредба гласи „Който извършва любителски риболов в нарушение на чл. 24, ал. 5, 6 и 9, се наказва с глоба от 400 до 650 лв.
Разпоредбата на чл. 24, ал. 5, преди изменението и с §
2 от ЗИД на ЗРА в сила от 13.12.2019 год. е гласяла: Любителският риболов се
разрешава само през светлата част на денонощието през всички дни на седмицата,
извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1, а ал. 6 е гласяла „ Редът,
условията и водните обекти, в които се разрешава любителски риболов през
тъмната част на денонощието, се определят със заповед на министъра на земеделието,
храните и горите.
След изменението тези
разпоредби гласят както следва: ал. 5
„Любителският риболов през светлата част на денонощието се разрешава
през всички дни на седмицата, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1.”, а ал. 6 „Любителският риболов през тъмната
част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на седмицата в
периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на ал. 9.” Създадената нова ал. 9
на чл. 24, от ЗРА в сила от 12.12.2019
год. гласи: Редът, условията и обектите
по ал. 6, в които се разрешава любителският риболов през тъмната част на
денонощието, се определят ежегодно със заповед на Министъра на земеделието,
храните и горите по предложение на изпълнителния директор на ИАРА. За 2019 год.
не е имало издадена заповед, в която да е бил разреше любителски риболов през
тъмната част на денонощието.
От анализа на
цитираните правни норми е видно, че нощният любителски риболов се
разрешава при определени условия, но в конкретния случай за касационният
жалбоподател не е налице по-благоприятен закон. След изменението на закона, неговото деяние съставлява нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА,
за което разпоредбата на чл. 66, ал. 3 от ЗРА предвижда същото по вид и размер
наказание, тъй като е извършвал нощен риболов във воден обект, който не е
определен със заповед на Министъра на земеделието, храните и горите.
Неоснователно жалбоподателят се позовава на Заповед №
РД-09-332 от 01.04.2020 год., тъй като тази заповед е общ административен акт,
който се отнася само за 2020 год. и е неотносима към деяния, извършени през
2019 год. Разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН има предвид изменение на
нормативни разпоредби, т.е. на разпоредби от нормативни актове, а не на
разпоредби от индивидуални или общи административни актове.
Твърдението на оспорващия, че деянието му съставлява
маловажен случай на административно нарушение по чл. 28 от ЗАНН също е
неоснователно. За да е налице маловажен случай на административно нарушение е
необходимо деянието да се отличава със значително по-ниска степен на обществена
опасност от другите случаи на обичайно извършване на нарушения от същия вид. От
събраните по делото доказателства не се установява случаят да е такъв.
Изложените от жалбоподателя обстоятелства
- нарушението е първо, липсват вредни последици – липсва уловена риба,
нарушителят притежава риболовен билет и е съдействал на проверяващите, не
обосновават значително по-ниска степен на обществена опасност. Това са
смекчаващи вината обстоятелства, които са взети предвид от АНО, който е наложил
минималния размер на предвидената глоба. Отделен е въпросът, че като притежаващ
риболовен билет нарушителят е организиран риболовец и следва стриктно да спазва
предвидените в ЗРА ограничения. Ненапразно законодателят е предвидил такъв
висок минимум на предвидената в закона глоба за този вид нарушения, отчитайки
високата степен на обществената им опасност и значимостта на защитаваните от
тези норми обществени отношения.
Ето защо твърденията на жалбоподателя, че решението на
районния съд противоречи на материалния закон е неоснователно и недоказано.
По
изложените мотиви настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и е в съответствие с материалния закон. Не са налице посочените в
жалбата касационни основания, предполагащи отмяна на решението и то следва да
бъде оставено в сила като правилно.
Водим от горното, Разградският административен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 14 от 11.02.2020 год. ,
постановено по АНД № 821/2019 год. по
описа на Районен съд Разград
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:1./п/ 2./п/