Решение по дело №1215/2022 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1192
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Диана Радева
Дело: 20224110101215
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1192
гр. Велико Търново, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИАНА РАДЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело №
20224110101215 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът "ЮБЦ" ЕООД, гр.София , сега « Угренова естейт» ЕООД,
гр.София представляван от адв.Г. от САК твърди, че по ч.гр.д.№ 3322/21 г. на
ВТРС е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу
длъжника, връчена по реда на чл.47,ал.5 от ГПК. Заявява, че на основание
сключен Договор за предоставяне на мобилни услуги с индивидуален
кл.номер 12222567001/1.10.2013 г. и допълнително споразумение между
"БТК"АД и ответника на последния са предоставяни услуги, за което са
издавани фактури за период на потребление 2.12.2018 г.- 31.03.2019 г.
Поради неплащането на услугите на основание ОУ операторът е прекратил
едностранно договора и е издадена крайна фактура от 1.05.2019 г.
Претендира да се приеме за установено между страните дължимост на сумата
от 111,68 лева, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода 2.12.2018 г.- 31.03.2019 г. по договор и допълнителни споразумения
към него, за което са издадени фактури от 2.01.2019 г., 1.02.2019 г. , 1.03.2019
г. и 1.04.2019 г. Заявява, че по силата на договор за цесия от 24.02.2020 г.
«С.Г.Груп» ООД е придобил вземанията от « БТК» АД, а впоследствие «
ЮБЦ» ЕООД е придобило вземанията от «С.Г.Груп» ЕАД с Анекс от
10.03.2020 г. към договор за цесия от 1.10.2019 г. Твърди, че ответникът е
1
уведомен за цесиите, вкл. чрез връчване на приложенията към исковата
молба. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът Т. Ц. Л. не е депозирал
отговор на исковата молба. В съдебно заседание се явява лично. Заявява, че
сумата е платена.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
представените по делото писмени доказателства намира за установена
следната фактическа обстановка:
По ч.гр.д. № 3322/21 г. на ВТРС е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК в полза на „ЮБЦ“ ЕООД срещу Т. Ц. Л. за сумата от
111,68 лева главница, представляваща незаплатена сума по договори за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с кл.номер
12225967001/30.09.2013 г. ,1.10.2013 г., 3.10.2013 г., 20.08.2015 г. и 20.08.2015
г., сключени между „БТК“ ЕАД и длъжника, по повод което е издадена
фактура № **********/2.01.2019 г.; фактура № **********/1.02.2019 г.;
фактура № **********/1.03. 2019 г. и № **********/1.04.2019 г.; както и за
сумата от 29,25 лева лихва за забава за периода 17.04.2019 г. – 15.11.2021 г. и
разноски. С Определение от 16.05.2022 г. заповедта за изпълнение е частично
обезсилена за сумата от 29,25 лева лихва за забава за периода 17.04.2019 г. –
15.11.2021 г. поради отказ от тази претенция при заведения иск по чл. 422 от
ГПК. От приложените към делото договори и допълнителни споразумения се
установява, че между „БТК“ ЕАД и Т. Ц. Л. са съществували облигационни
правоотношения, по силата на които операторът на мобилни услуги е
предоставял на клиента услуги- Vivacom Тv Standart и телефонен пост при
избрани пакети и планове със срок от 24 месеца. Услугите са фактурирани по
кл.№ 12225967001 . Като доказателства по делото са приети фактури за
месечни сметки № **********/2.01.2019 г. на стойност 27,92 лева; фактура
№ **********/1.02.2019 г. на стойност 55,84 лева; фактура №
**********/1.03.2019 г. на стойност 83,76 лева; № **********/1.04.2019 г. на
стойност 111,68 лева ; №**********/1.05.2019 г. на стойност 245,79 лева с
включен баланс от предходни периоди от 111,68 лева. Приложени са Общи
условия на договора между " БТК" ЕАД и абонатите на услуги предоставяни
чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа на
дружеството, с които, подписвайки индивидуалния си договор абонатът е
2
декларирал, че е запознат. Приети като доказателства са договор за
прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.10.2018 г. сключен между "БТК" ЕАД,
гр.София и " С.Г.Груп" ООД, гр.Монтана според който цедентът прехвърля
на цесионера вземания срещу длъжници, посочени в Приложение № 1,
ведно с привилегиите, обезпеченията и другите им принадлежности. От своя
страна "С.Г.Груп" ООД е продало придобитите по този договор вземания на
" ЮБЦ" ЕООД по силата на договор за прехвърляне на вземания/ /цесия/ от
1.10.2019 г. В чл. 1 от него е посочено , че вземанията са индивидуализирани
подробно по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 - "Списък на
вземанията", неразделна част от договора. С Анекс от 10.03.2020 г. по
договора за цесия от 1.10.2019 г. „С.Г.Груп“ ЕАД прехвърля на цесионера „
ЮБЦ „ ЕООД свои вземания в размер /..не се чете/ , придобито по силата на
Уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от дата 16.10.2018 г. сключен
между „ БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ЕАД-правоприемник на „С.Г.Груп“ ООД,
подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към Анекса. Приложено е
уведомление по т. 1.1.1. от договор за цесия от 16.01.2018 г. При първата
цесия цедентът "БТК" ЕАД е упълномощил цесионера "С.Г.Груп" ООД да
изпрати уведомления от негово име до длъжниците по реда на чл. 99,ал.3 от
ЗЗД, за което е прието пълномощно. Представено е извлечение от
Приложение № 1 към Анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от
1.10.2019 г. издадено от управителя на „С.Г.Груп“ ЕАД , видно от което по
силата на договора от 1.10.2019 г. вземането на „ЮБЦ“ ЕООД / така е
отразено в документа/ спрямо ответника в размер на 111,68 лева
произтичащо от договор с кл.номер ********** е прехвърлено на цесионера
„ЮБЦ“ ЕООД . Представено е извлечение от Приложение № 1 към
уведомление по т.1.1.1 от 24.02.2020 г. към договор за цесия от 1.10.2019 г., с
което „БТК“ АД потвърждава на основание чл.99,ал.3 от ЗЗД, че вземанията
са прехвърлени от „БТК“ ЕАД на „С.Г.Груп“ ЕАД /законен правоприемник на
„С.Г.Груп“ ООД/ по силата на уведомление по т.1.1.1 от 24.02.2020 г. към
договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018 г., като информацията за
конкретното вземане, описано по-долу представлява извлечение от
Приложение № 1 – посочени са имената на ответника и общ размер на
прехвърленото вземане- 111,68 лева. Прието е уведомление за цесиите
адресирано до длъжника, за което няма данни да е стигнало до получателя.
Приета е вносна бележка от 29.09.2022 г. за сумата от 111,68 лева, преведена
3
по посочената банкова сметка в исковата молба от Т. Ц. Л. с основание гр.д.
№ 1215/22 г. на ВТРС.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
Предявеният установителен иск е процесуално допустим, депозиран от
процесуално легитимирано лице в законоустановения срок. Съобразно вида
на търсената защита, за да постанови положителен за ищеца резултат
последния следваше да установи пълно и главно основанията и размера на
претенциите си, основани на качеството му на кредитор, придобил изискуемо
вземане срещу ответника по силата на описаните договори за продажба на
вземания / цесия/, както и свързаните с това задължения. Приобщените по
делото писмени доказателства безспорно установяват наличието на валидни
облигационни правоотношения между ответника и " БТК " ЕАД относно
предоставяни от оператора на мобилната мрежа услуги на клиента,
фактурирани по клиентски номер 12225967001. Представените фактури
съдържат начислени задължения срещу ответника за вземания основани на
потребени от него услуги за телефонен пост и телевизия за посочените
периоди. Ищецът твърди, че задълженията не са платени и иска от съда да
приеме за установена тяхната дължимост. Ищецът основава качеството си на
кредитор по силата на Анекс от 10.03.2020 г. към договор за цесия от
1.10.2019 г., сключен между него и "С.Г.Груп" ЕАД . Това дружество от своя
страна е придобило вземанията от "БТК" ЕАД на 24.02.2020 г. според
Уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018 г. В процесния
договор за цесия от 16.10.2018 г. в т.1.1.1 от него е посочено, че вземанията,
предмет на прехвърляне са посочени в Приложение № 1. В Анекс от
10.03.2020 г. към договор за цесия от 1.10.2019 г. е посочено, че цедентът
„С.Г.Груп“ ЕАД прехвърля на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД свои вземания по
силата на Уведомление по т.1.1.1 от договор за цесия от 16.10.2018 г.
подробно индивидуализирани в Приложение № 1 към анекса, представляващ
според чл.4,ал.4 списък/таблица в електронна форма на компактдиск ,
съдържащ информация за вземанията по договорите за далекосъобщителни
услуги, представляващо неразделна част от договора, при индивидуализирано
по характер, длъжник, период, падеж и стойност. Цедентът се задължава за
целите на събиране на прехвърлените вземания да предоставя документ,
удостоверяващ , че вземането е включено в предмета на договора за цесия.
4
Посочено е още, че документът представлява извадка на хартиен носител на
съответното Приложение, съдържащ индивидуализация на конкретно
вземане. По делото няма доказателства нито относно изпращането, нито
относно получаването на приложеното по делото уведомление по чл. 99,ал.3
от ЗЗД досежно прехвърлянето на вземането по двата договора за цесия.
Въпреки това длъжникът следва да се счита за уведомен за извършените
цесии с получаване на исковата молба и приложенията към нея, едно от които
е именно уведомлението до длъжника за извършените цесии. Представените
извлечения от Приложение № 1 към Анекс от 10.03.2020 г. към договор за
цесия от 1.10.2019 г. , издадено от „ С.Г.Груп“ ЕАД на „ЮБЦ“ ЕООД и
извлечение от Приложение № 1 към уведомление по т.1.1.1 от 24.02.2020 г.
към договор за цесия от 1.10.2019 г., издадено от „БТК“ АД обаче не могат да
удостоверят категорично, че "С.Г.Груп" ООД е придобил вземането срещу
ответника от "БТК " ЕАД. За удостоверяване на това обстоятелство ищецът е
приложил извлечение от Приложение № 1 към уведомление по т.1.1.1 от
24.02.2020 г. към договор за цесия от 1.10.2019 г., издадено от „БТК“ АД, в
което цедентът декларира, че вземане в общ размер от 111,68 лева срещу Т.
Ц. Л. е прехвърлено на „ С.Г.Груп“ ООД, но с това не може да се докаже, че
конкретното вземане, произтичащо от облигационното правоотношение
между ответника и "БТК" ЕАД е продадено първо на „С.Г.Груп ООД , после
на "ЮБЦ" ЕООД. Тези приложения обективиращи волята на страните за вида
и размера на отделните подлежащи на прехвърляне вземания не са
представени по делото, като съдържащата се в тях информация не може да
бъде заместена от едностранните изявления на цедентите по договорите от
16.10.2018 г. и от 01.10.2019 г. за тяхното съдържание. Отделно от това в
приложения документ издаден от „БТК“ АД са посочени единствено
имената на длъжника и общия размер на прехвърленото вземане, при липса на
индивидуализация на вземането по неговото основание. Не може да се
установи по кои договори, сключени между оператора и клиента вземанията
са прехвърлени, съответно не може да се докаже, че са прехвърлени именно
тези по описаните в исковата молба фактури, тъй като не се твърди
категорично, че между цедента и конкретния длъжник няма и други
правоотношения - в чл. 3.5 от договора от 16.10.2018 г. цедентът декларира,
че „…доколкото му е известно, между него и длъжниците по вземанията
описани в Приложение № 1 не съществуват други правоотношения…“. Прави
5
впечатление също, че в издадения документ от „С.Г.Груп“ ЕАД на „ЮБЦ“
ЕООД се съдържа информация, каквато липсва в издадения документ от
цедента по първия договор за цесия. Посочено е, че вземането срещу
длъжника произтича от договор с кл.номер ********** подписан преди
датата на сключения анекс. Буди недоумение как, ако вземането не е
подробно индивидуализирано при първата цесия от цедента- страна по
договорното правоотношение, се индивидуализира с посочване на договор с
кл.номер при втората продажба от цесионера „С.Г.Груп“ ООД. При тези
съображения на съда плащането по сметка на ищеца на 29.09.2022 г. на
сумата от 111,68 лева е направено от ответника без основание. Мотивиран
от изложеното съдът намира, че ищецът не установи пълно и главно
качеството си на кредитор произтичащо от представените договори за
продажба на вземания срещу ответника. Иска с правно основание чл. 422,ал.1
от ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.
При този изход на делото на ищеца не се дължат разноски както в
исковото, така и в заповедното производство.
Воден от горното съдът
РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422,ал.1 от ГПК, за приемане
на установено, че Т. Ц. Л. с ЕГН ********** от с.*** дължи на " ЮБЦ"
ЕООД, сега «УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ» ЕООД с ЕИК ********* , седалище и
адрес на управление гр.София, бул. "България" № 81,вх.В, ет.8 в качеството
му на цесионер по договор за цесия от 1.10.2019 г. и Анекс от 10.03.2020 г.
сумата от 111,68 / сто и единадесет лева и 68 ст./ главница, представляваща
неплатени суми по договори сключени между ответника и «БТК» ЕАД, за
което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№
3322/2021 г. по описа на ВТРС , като неоснователен.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен
срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез
Великотърновски районен съд.
6
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
7