Решение по дело №1707/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Делото е образувано е във връзка с Решение № 1288/05.07.2023г., постановено по КАНД № 1033/2023г., по описа на Административен съд Пловдив, с което е обезсилено Решение № 327/17.02.2023г. по адм. дело № 2613/2022г., по описа на Административен съд Пловдив, ХХVІІІ състав и делото е върнато за ново разглеждане, в обжалваната част, от друг състав на съда. С оглед задължителните указания, дадени от касационната инстанция, настоящия състав на съда с разпореждане от 06.07.2023 г. е указал на ищеца да конкретизира с начална и крайна дата периода/периодите, през които се претендира обезщетение за неимуществени вреди по настоящото дело при престоя си в Затвора – гр. Пловдив.

С молба уточнение вх. № 16014/02.08.2023 г. на Административен съд – Пловдив ищецът Р.Х.Б., ЕГН **********, чрез процесуалния си представител – адв. С. е уточнил, че искът му е срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София към министъра на правосъдието на Република България за заплащане на сумата от 50 000 лева, изразяващи се в негативни емоционални преживявания, психически дискомфорт, душевни болки и страдания с висок интензитет и голяма трайност, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в периода от 08.04.2021 г. до 04.05.2023 г. в Затвора гр. Пловдив, поради:

- правото му на минимална жилищна площ и на необходими хигиенно-битови условия - липса на достатъчно светлина, свеж въздух, отопление, санитарен възел и течаща топла вода в стаите, имало хлебарки, дървеници, било студено, имало влага и мухъл, неработещи кранчета на умивалника в тоалетната и липса на течаща студена вода, освен това не можел да ползва душ и топла вода в банята, поради липса на топла вода (не винаги имало такава) и неработещи душове;

- правото му на престой на открито;

- правото му на медицинско обслужване –посочва различни заболявания, за които твърди, че е лекуван неадекватно.

- правото му на достатъчна и качествена безплатна храна - храната била еднообразна и често в нея можело да се намерят насекоми и други твари;

- правото му на подходяща работа - ищецът нямал право да избира какво да работи и бил принуден да работи каквото има, заради възможността да намали присъдата си;

- правото му на творчески и културни дейности и развитие на физическа култура;

- правото му на молби и жалби - можел да пише молби и жалби, но не получавал копие от тях с входящ номер;

- правото му на свиждане - не се спазвали правилата за свиждане;

- налагане на дисциплинарни наказания – ищецът бил наказан без да има никаква вина, което сега щяло да се отрази на смяната на режима му и правото му за условно предсрочно освобождаване (УПО) по чл. 72 от НК, с което се твърди нарушаване на правата му по чл. 3 от ЗИНЗС.

Претендира се присъждане на законната лихва върху уважената цена на иска от момента на увреждането до окончателно им изплащане, на основание чл. 86 от ЗЗД. Претендира се и присъждане на направените разноски за държавни такси и адвокатски хонорари.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции по основание и размер.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив изразява становище за недоказаност и неоснователност на иска, алтернативно - в случай на уважаването му, моли съда да определи обезщетение в по-нисък размер от претендирания.

ІІ. За фактите:

5. От данните по делото: Становища от 25.08.2023 г. (л. 64) ИСДВР – Г. А. и от 28.08.2023 г. (л. 66) на ИСДВР П. У., Справка от 31.08.2023 г. (л. 72) на ИСДВР С. П., Становище от 29.08.2023 г. (л. 75) на инспектор психолог Н. Г., Становище от 11.09.2023 г. (л. 76) на ИСДВР П. В., както и от представените доказателства при първоначалното му разглеждане се установява, че:

6.Р.Х.Б. изтърпява наказание лишаване от свобода от 2 години като в Затвора – Пловдив е постъпил на 08.04.2021 г. (справка от Началника на Затвора Пловдив от 02.11.2022 г. – лист 32 по адм. д. 2613/2022 г.)

6.1. През разглеждания период от 08.04.2021 г. до 04.05.2023 г., л.св. Р.Х.Б. е бил настанен в следните спални помещения:

В периода от 08.04.2021 г. до 12.04.2021 г. вкл. Б. е бил настанен в стая ОП - 1 на Приемно отделение. Размерите на спалното помещение е 11,63 кв.м. (с капацитет за 2 човека) без площта на санитарен възел с един отваряем прозорец с размери 1,19 м. х 0,99 м. Санитарният възел е 3 кв.м. и разполага с отдушник Ф-100. През целия период на престой ищецът пребивавал съвместно с още трима лишени от свобода. Стаята в приемно отделение разполагала с обособен санитарен възел с отделна врата, с течаща студена вода, в който санитарен възел също имало прозорец, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Самата стая била снабдена с едно осветително тяло и с достатъчно проникваща дневна светлина. Отоплява се с „централно“ парно отопление.За периода му на престой в Приемно отделение ищецът Б. не бил подавал молби и жалби свързани с лоши битови условия или други форми на причиняван му дискомфорт. От 13.04.2021 г. до 17.06.2021 г. (вкл.) Б. пребивавал в помещение № 59 на V-ти пост, което е с площ от 26,64 кв. м., без площта на санитарния възел, с два отваряеми прозореца с размери 0,45х1,15 м. и 0.98х1,15 м. и самостоятелен санитарен възел с площ от 2,56 кв. м. с един отваряем прозорец с размери 0,35х1,15 м. За посоченото време Б. пребивавал заедно с още най-много шестима лишени от свобода. От 18.06.2021 г. до 18.10.2021 г. (вкл.) ищецът е преместен в помещение № 74 на II-ри пост, с площ от 27,25 кв. м. с два отваряеми прозореца с размери от 0,95х1,12 м и 0,50х1,17 м. В спалното помещение имало изграден санитарен възел също с отваряем прозорец, като за всеки лишен от свобода имало осигурено легло и шкаф. В тази стая Б. пребивавал за посоченото време заедно с още най-много осем лишени от свобода. От 19.10.2021 г. до 22.11.2021 г. (вкл.) ищецът е настанен в стая № 82 на II-ри пост, с площ от 56,09 кв. м. с два отваряеми прозореца с размери от 0,65х1,15 м и 1,20х1,20 м. В спалното помещение имало изграден санитарен възел, с площ 2,71 кв.м., също с отваряем прозорец 0,40х1,17 кв.м. През целия период на престой ищецът пребивавал съвместно с четиринадесет лишени от свобода. От 23.11.2021 г. Б. е настанен в спално помещение № 73 на II-ри пост, с площ от 27,20 кв. м. с два отваряеми прозореца с размери от 0,55х1,17 м. и 1,00х1,17 м. В спалното помещение имало изграден санитарен възел, с площ 4,81 кв.м., също с отваряем прозорец 0,30х1,17 кв.м. Пребивавал е там до 16.06.2022 г., с най-много още седем л. св., когато е преместен в стая № 72, на същия пост. където пребивавал до 20.09.2022 г. вкл. Помещението е с площ от 25,73 кв. м. с два отваряеми прозореца с размери от 1,00х1,17 м и 0,45х1,17 м. В спалното помещение имало изграден санитарен възел, с площ 3,91 кв.м., също с отваряем прозорец 0,30х0,50 кв.м. В тази стая Б. пребивавал за посоченото време заедно с още най-много седем лишени от свобода. От 21.09.2022 г. до 13.10.2022 г. вкл., Б. е върнат в стая № 82 на II-ри пост, където се помещавал с най-много още деветима л.св. От 14.10.2022 г. ищецът е върнат обратно в стая № 73, където пребивавал до 04.05.2023 г., когато е освободен. За периода на престой в конкретното спално помещение заедно с ищеца били настанени най-много още петима л.св.

6.2 В приложените по делото справки е посочено, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки от л.св. Във всяко помещение има санитарен възел и течаща студена вода. Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява също от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупуват от лавката на затвора Пловдив или да им бъдат донасяни от близките им съгласно списък на разрешените вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си (зап. ЛС-04-746/08.12.2021 г. на Министъра на правосъдието). На л.св. се полагат миещи и перилни препарати. Ежемесечно получават по 2 бр. сапуни и 400 гр. прах за пране, съгласно утвърдена таблица № 6 /л.78/ Проветряването на стаята е по желание, чрез отваряне на прозорците. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а работещите имат достъп /баня/ всеки работен ден. Като работещ Р.Б. е ползвал баня всеки работен ден. Посочено е, че през 2017г. в Затвора-Пловдив е извършено боядисване на общите помещения, извършено е боядисване на спалните помещения на пост №5, дограмата е подменена с нова и е поставен гранитогрес в общите умивални. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, при желание от страна на лишените от свобода домакинът им осигурява допълнително колкото са необходими. Лишените от свобода имат право да ползват и лично спално бельо. Изпирането на личното и постелъчно бельо, и ползването на пералня е по усмотрение на лишения от свобода. Дрехите се сушат в сушилна машина, а когато се перат от лиш.св. се сушат на пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. Във всяка стая в Затвора-Пловдив има достъп до денонощно течаща вода. Водата в Затвор – Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качеството, от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот.

7. По време на пребиваването му в пенитенциарното заведение Б. е устройван на работа като работник по дезинфекцията на пети пост от 11.05.2021г., на 6-дневна работна седмица и като ръчник в „Обособено производство“ 6-дневна работна седмица от 05.07.2021г. до 20.02.2023 г. и от 20.04.2023 г. до 04.05.2023 г. Трудовата дейност, с която е бил ангажиран в Затвора Пловдив ищецът Б. е била на осем часов работен ден при шест дневна работна седмица с един почивен ден. И за двете работни позиции е подавал молба и е потвърждавал желанието си за работа пред разпределителната комисия. Ищецът е участвал и в корекционни програми: специализирана групова програма „Умение за мислене“ в периода 10.08.2022 г. – 23.08.2022 г., специализирана групова програма „Истината за наркотиците“ в периода от 23.02.2022 г. – 18.03.2022 г., културно-информационно творческо ателие за изработване на мартеници и образователна програма „Как да преодоляваме тревогата и стреса“ в периода 15.04.2021 г. - 27.04.2021 г. В становището се посочва, че корекционната дейност е доброволна и няма задължителен характер. Корпусът на затвора Пловдив не разполагал с класическа фитнес зала, но за всяка група имало обособена спортна зала, оборудвана със спортни уреди и принадлежности, отворена за достъп през целия ден, като посещаването ѝ ставало всеки ден, включително събота и неделя, по утвърден график, изготвен и удобен за всеки лишен от свобода.

8.От страна на администрацията е представена справка /л. 86 – 89 по адм. дело 2613/2022/, съдържаща информация за подаваните от Б. и регистрирани молби, жалби и сигнали. Приложени са и копия от същите. Посочено е още, че за всички свои молби и жалби Б. е получавал съответните регистрационни и/или изходящи номера, както и отговор.

9. Както в настоящото производство, така и при предходното разглеждане на делото, от страна на ГДИН са представени и дневни листове за получените и вложени продукти за приготовлението на храна за лишените от свобода в Затвора-Пловдив, за техния грамаж и калориен състав. Изхранването на л.св. е съобразено по калории и състав. Има изготвени основно и диетично меню, свързано със заболявания от диабет, чернодробни заболявания, язвени болести, а също така меню за вегетарианци и мюсюлмани. В менюто пет пъти седмично е включено месо, в събота всеки получава по две консерви риба, два пъти седмично на л. св. се предоставя прясна салата, три пъти седмично се предоставя млечен продукт и един път седмично – прясно мляко.Три пъти в седмицата е предвидено предоставянето на сезонен плод. Посочва се и че л. св. имат право да получават до 5 кг. хранителни продукти и до 5кг. плодове и зеленчуци. Отделно магазина в корпуса на Затвора-Пловдив е отлично зареден с месни и млечни продукти, както и плодове и зеленчуци.

10. Според становище 8279/25.10.2022г. /приложено на л.64 по адм.д. 2613/2022 г./ е посочено, че в Затвора-Пловдив никога не е липсвало медицинско лице. През м.март 2022г. д-р Р. Д. е освободена като служител на Затвора-Пловдив, като нейните функции са поети от д-р П. С. и фелдшер К. Ш., които са посещавали лиш.св. в затвора по предварително изготвен график.От м.септември 2022г. Затвора-Пловдив се обслужва от общо практикуващи лекари. Б. е преглеждан неколокократно. Както в настоящото производство, така и при първоначалното разглеждане на делото е представена медицинска документация свързана с ищеца, а именно: епикриза, резултати от извършени амбулаторни изследвания, амбулаторни листи, листи за преглед на пациент и др.

11. Във връзка с твърдението за наличие на инсекти в Затвора гр. Пловдив са представени протоколи за извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация (ДДД), както следва: м.02.2021г., м.05.2021г., м.06.2021г., м.08.2021г., м.11.2021г., м.12.2021г., м.02.2022г., м.03.2022г., м.05.2022г., м.06.2022г., м.08.2022г., м.09.2022г., м.11.2022г., м.01.2023г., м.02.2023г., м.03.2023г. В цитираните протоколи са описани освен размера и вида на третираната площ и препаратът, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената и/или подпис на лицето извършил описаните в протокола дейности и имената и/или подпис на лицето приемащо протокола.

Представен е също така и Договор от 20.01.2021 г. сключен между ГСИН гр. София и ДЗЗД „ФАВОРИТ МЕНИДЖЪНТ“ с предмет извършване на услуги по дезинсекция и дератизация на сградите на ГДИН и териториалните ѝ служби.

12. При предходното разглеждане на делото по делото в съдебно заседание, проведено на 19.12.2022г., чрез видеоконферентна връзка е разпитан свидетеля С. К. Г..

12.1. Свидетелят Г. заявява, че от месец октомври 2021 г. е в затвора, където се запознал с Б., но не са в една килия. Работят на едно и също място. В килия № 73, в която е ищецът са 5 човека, а тя е 4 метра на 3.50. Има тоалетна, леглата са на един ред, не е много угледно, не е боядисвано скоро. Условията не са много хубави за живеене. Въздухът не е много свеж. Има един прозорец. Осветлението е сравнително добро. Мазилката е разрушена, стените на места са изронени, не е боядисвано от доста време. Има дървеници и хлебарки. Двамата работят заедно, обработват пластмасови изделия. Работното им място е много запрашено, не може да се диша. Когато поискат им дават маски. Ръкавици имат. Мястото може да се каже, че не е много лошо. Най-лошото е, че се отделя пластмасов прах, който дишат. Твърди, че престоя на открито не се спазва. Могат да излязат на каре само един час и това е за цялата седмица. През другото време са на работа. Топлата вода е достатъчна. Много продължително време нямало лекар. От Б. чул, че си е счупил ръката и възстановяването му е било много трудно и че не е получил достатъчно помощ. Свидетелят твърди, че храната като количество е достатъчно, но не като качество. Постоянно се готвят едни и същи манджи. Цените в павилиона са високи. Молбите и жалбите се пускат в кутия, но се придвижват доста трудно. Отговор се получава след доста време. Свижданията са много трудни, не повече от 20 минути са. Кашкавал, домати, сготвени храни не можеш да си вкараш. Има само един салон, в който фитнес да упражняваш, но там също е пренаселено. Това е една стая с щанги, гири. Не се провеждат културни мероприятия. Чул от Б. че през последните месеци има наказание и че е отстранен от работа. В спалните си чистят сами. Твърди, че само веднъж са пръскали за хлебарки и дървеници. Сочи, че условията се отразяват на Б. доста депресиращо. Затворя се в себе си, не разговаря с хората.

12.2 В хода на настоящото производство, в съдебно заседание от 28.02.2024 г., са депозирани показанията на свидетеля Й.З.Д. – познат на ищеца от затвора. Съгласно показанията на свидетеля, същият бил в една стая с ищеца в периода 2023г. Посочва, че условията в стаите са различни. Стая № 82 няма клекало в тоалетната, има студена течаща вода, леглата са на вишки-т.е. са на два етажа. В стаята има мухъл. Стая 73 е по –зле има повече мухъл, подът е изкъртен, няма балатум, има дупки по стените. Има перално помещение, но не се полза от затворниците. Дрехите се перат в тоалетната, в легени. Топлят си вода с бързовари. Купуват ги от лавката и си топлят вода с тях, простират в стаята. В помещението за сушене се крадат дрехите и затова не сушат там. Нямало отопление през зимата. Работили заедно с Б. в обособеното производство.То нямало условия за работа, вентилация нямало, било мръсотия, прахоляк. В стаите имало дървеници и хлебарки, свидетелят не е виждал да се пръска срещу тях. Посочва, че пръскали докато е на работа. Заявява, че в затвора няма график за прегледи. Не знае ищецът да има дете. Каре след работно време трябвало да имат, но нямало. Къпели се в тоалетната с бързовар, имало обща баня, но тя била мизерия, мръсна. Не е запознат да има график за общата баня, не се е и интересувал, тъй като там било много мръсно. Много време отнемало къпането, не могли всички да се изкъпят в банята. Три душа били в банята, за половин час трябвало да се изкъпят работещите, те са на един душ 12-13 човека. Имало кутия в коридора, където пускали жалбите, от затвора ги вземали, не им давали входящ номер. Ицещът се оплаквал от киста на гърба – извели го след 3-4 месеца за лечение. За чистотата отговарял определен затворник. Той миел коридорите, а стаите се почиствали от живущите в стаите.

Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетелите, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

В хода на производството от страна на ищеца са представени като доказателства и фотоси, на които с химикал е посочено, че са от „стая № 73 – Затвор Пловдив 30.12.2022 г.“ Същите не се кредитират от настоящия състав на съда. Посочените доказателства не са събрани по предвидения за това ред, за да могат да се ползват за нуждите на делото, нито пък от същите може да се установи авторът, или действителната дата на съставянето им, за да се извърши евентуално съотнасяне на информацията, която носят фотосите към изложените в исковата молба факти и период.

ІII. За правото:

13. Според чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министъра на правосъдието със седалище София, като съответно затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“.

Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявените главни искови претенции за сочения период именно Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, София.

14. Каза се, главната искова претенция на ищеца е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на администрацията на Затвора гр. Пловдив към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“. Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража, обемаща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество.

15. На следващо място, следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

При това положение, установяването на кой да е от фактите, посочени в хипотезите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС, обосновава извод, че е налице нарушение на забраната осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Това разбира се очевидно налага, преди всичко да се установи, че ищецът действително, фактически е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под стража" или пък наказание "лишаване от свобода" в някое от специализираните за това места.

Както вече бе казано, от данните по делото се установява, че Р.Х.Б. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ през процесния период от 08.04.2021 г. до 04.05.2023 г. /когато е освободен/ в Затвора гр. Пловдив.

16. Според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите - за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

На лишените от свобода се осигуряват условия за къпане - по възможност всеки ден, но най-малко два пъти седмично съгласно чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС.

17. Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме следното:

17.1. Помещенията, които е обитавал Б. при изтърпяване на наложената му наказание „лишаване от свобода“ през процесния период в Затвора гр. Пловдив, са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив.

Изложеното налага да се приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на Б. са били осигурени пряк достъп на дневна светлина и възможност за естествено проветряване, постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.

Ползването на баня се осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода. Отделно от това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден.

17.2. Що се отнася до хигиената в Затвора – Пловдив, от приетите по делото справки и становища се установява, че хигиената в спалните помещения се осъществява от лицата, настанени в тях, поради което няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищеца.

17.3. Напълно недоказани останаха твърденията в исковата молба за това, че не винаги имало топла вода в банята, и съответно за липса на условия за ползване банята при Затвора Пловдив, доколкото се установява, че е бил въведен график за използването ѝ, което е направено именно с оглед съобразяване факта на ползването ѝ от значителен брой лица. Сиреч, налице са били активни действия по въвеждане на съответна организация при ползването на банята, което да не позволява едновременно струпване на лишени от свобода от различните отделения и групи. Отделно, от показанията на свидетелите става ясно, че лишените от свобода реално са можели да ползват банята именно по предназначение и не се установява да не е имало вода в банята, или тя да не е била годна за ползване именно с оглед хигиенните нужди на лишените от свобода – за къпане

17.4. Що се касае до оплакването за лоша хигиена, обусловено и от твърдението за наличие на дървеници и бълхи в помещенията по настаняване на ищеца, от доказателствата по делото се установява, че за времето на престоя му са били създадени условия за поддържане на елементарна хигиена в стаите, като отговорността за това обаче е била на самите лишени от свобода, на които се предоставят и препарати и пособия за почистване, конкретно и на назначените лишени от свобода, отговарящи за хигиената. Установява се от представените и приети писмени доказателства, че ежегодно по няколко пъти са се извършвали дейности по дезинсекция и дератизация на помещенията на Затвора Пловдив, включително и спалните такива, което е доказано от приложените протоколи, в част от които включително с отразяване и че след извършване на обработката, е установено наличието на вредители. Очевидно, предвид показанията и на свидетелите, въпреки положените в тази насока усилия, паразитни насекоми, дървеници и хлебарки не са изчезнали. Това обаче, не се дължи на незаконосъобразно бездействие на специализираната администрация в местата за лишаване от свобода, доколкото се установява да е била положена необходимата и дължима грижа за справяне с този проблем, който е трудно и бавно отстраним и извън условията на затвора. Недоказани останаха и твърденията, за влага и мухъл в „стаята“, доколкото от една страна не се уточнява за коя точно стая става въпрос, а от друга, липсват ангажирани каквито и да било доказателства в тази връзка. Според постъпилите по делото доказателства големината и разположението на прозорците в килиите са достатъчни за извършване на проветряване на помещенията. Сушенето на дрехите става или в сушилни машини, когато се перат в пералното на затвора или на пригодени простори в общото помещение на поста или на карето, когато се перат от лиш.св. Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят конкретния период на престой на лицето в затвора. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т. ч. и за наличието на инсекти и гризачи.

17.5. Недоказано е твърдението на ищеца Б. за лошо качество и понижено количество на храната, предоставяна в Затвора Пловдив. Напротив, установява се от приложените от ответника дневни листи за получени и вложени в храната продукти, че практически храната, предоставяна в Затвора Пловдив, е била изцяло съответна на утвърдените за това таблици досежно нейното количество и калориен състав. Нещо повече, през по-голямата част от случаите, дневният обем на калории в предоставената храна е надхвърлял установените калории в състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода възрастен, утвърден с Таблица № 1 и заменителна таблица на Министър на правосъдието, съгласувана с министъра на здравеопазването и този на финансите, от 2622 калории дневно. Правото на лишените от свобода да получават безплатна храна е уредено в чл. 84, ал. 2, т. 1 от ЗИНЗС. В посочената разпоредба ясно е посочено, че лишените от свобода имат право на безплатна храна, достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите. Така цитираната разпоредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на безплатна храна на лишените от свобода, трябва да се докаже или отказът да бъде предоставена безплатна храна, или предоставената такава да не отговаря по химически и калориен състав на утвърдените таблици. Съдът намира, че в настоящото производство не се доказват такива хипотези. Видно е от представената таблица №1, че в същата е предвидено влагането на разнообразни хранителни продукти – зърнени, млечни, месни, както и зеленчуци и плодове с необходимия за здравето на възрастен човек калориен състав, като при това дневната дажба се явява разнообразна, добре балансирана и съответстваща като химически и калориен състав на нуждите на човека. По делото не са събрани доказателства, включително и от показанията на свидетелите, относно това, че посоченото като състав относно дневната дажба и полагаеми се хранителни продукти на един лишен от свобода в утвърдените таблици, не е било предоставяно на лишените от свобода. Точно обратното, от страна на затворническата администрация се представиха безспорни доказателства, че в Затвора-Пловдив изхранването на л.св. е съобразено по калории и състав с посочените нормативни документи. Има изготвени основно и диетично меню, свързано със заболявания от диабет, чернодробни заболявания и язвени болести. В менюто пет пъти седмично е включено месо, в събота всеки получава по две консерви риба, два пъти седмично на л.св. се предоставя прясна салата, три пъти седмично се предоставя млечен продукт и един път седмично-прясно мляко. Три пъти в седмицата е предвидено предоставянето на сезонен плод. Л.св. имат право да получават до 5 кг. хранителни продукти и до 5кг. плодове и зеленчуци. Магазинът в корпуса на Затвора-Пловдив е зареден с месни и млечни продукти, както и плодове и зеленчуци. В този смисъл са и представените по делото дневни листове за получените и вложени продукти за приготовлението на храна за лишените от свобода в Затвора-Пловдив, за техния грамаж и калориен състав. В обсъжданата насока наведените от страна на Б. твърдения относно недобро качество на предлаганата в затвора Пловдив храна, при извършване на съпоставка с вида и обема на влаганите в нея продукти, не може да доведе до извод относно доказаност на тези оплакванията, доколкото се касае до субективни оценки за вкусовите качества на храната, което не може да обуслови нарушение по чл.84, ал.2, т.1 от ЗИНЗС.

17.6. По отношение на следващите твърдения на ищеца, а именно, че през целия коментиран период не му е осигуряван престой на открито (т.нар. „каре“), както и че е бил назначен на работа през същия период, без да е имал влязла в сила присъда, е необходимо да се съобрази следното:

Участието в трудова дейност на лишените от свобода има изрична регламентация в ЗИНЗС и ППЗИНЗС, като продължителността на работния ден на лишените от свобода, минималната междудневна и междуседмична почивка, полагането на извънреден труд, условията за работа, се определят съобразно разпоредбите на трудовото законодателство (чл. 79, чл. 175 ал. 2 ЗИНЗС, чл. 59-61, чл. 172, чл. 174 ППЗИНЗС). Това налага да се приеме, че дневният режим на работещите лишени от свобода е различен от този на неработещите. Според чл. 169а, т. 1 от ППЗИНЗС, по време на работа на лишените от свобода не е разрешено да напускат определените от администрацията работни места, което изключва възможността им да присъстват с останалите лишени от свобода (неработещите) на т.нар. в исковата молба „разходка на каре“ или престой на открито. За сметка на това пък на работещите лишени от свобода се осигурява почивка през работния ден, същите получават възнаграждение за положения труд, а последният се зачита за намаляване срока на наказанието, като два работни дни се считат за три дни лишаване от свобода (чл. 41, ал. 3 НК). При това положение, не може да се приеме, че с назначаването на работа (от която ищецът е можел да се откаже по всяко време), ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, още повече, че започването на работа е по желание на съответния лишен от свобода (чл. 164, ал. 5 от ППЗИНЗС).

В тази връзка следва да се констатира, че по делото са приложени две молби и една декларация (л. 52 и сл.), с които Б. е заявил изричното си желанието да работи на шестдневна работна седмица, което от своя страна изключва възможността да е претърпял неимуществени вреди от факта, че това негово желание е удовлетворено, независимо, че през целия му престой в Затвора Пловдив не е бил осъден с влязла в сила присъда.

Тези съображения обосновават извод за неоснователност на коментираните твърдения на ищеца.

17.7. Що се касае до оплакването на ищеца относно това, че не е имал възможност за творчески, културни дейности и за физическа активност, то същото не се установява от доказателствата по делото, включително и от свидетелските показания. Както става ясно, ищецът Б. в значителна част от времето си е бил устроен на работа. Нещо повече, противно на твърденията му, ищецът е бил включван в специализирана програма, като е участвал и в културно-социални и спортни дейности – специализирана групова програма „Умение за мислене“ в периода 10.08.2022 г. – 23.08.2022 г., специализирана групова програма „Истината за наркотиците“ в периода от 23.02.2022 г. – 18.03.2022 г., културно-информационно творческо ателие за изработване на мартеници и образователна програма „Как да преодоляваме тревогата и стреса“ в периода 15.04.2021 г. - 27.04.2021 г. Установено е, че макар и при стара материална база, в затвора има помещение със спортни уреди, както и че на мястото за престой на открито в неделя се провеждат спортни игри.

17.8. Неоснователни се явяват и оплакванията по отношение твърдяната липса на медицинско обслужване. Правото на гражданите, включително и на лишените от свобода, на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон, е регламентирано в чл. 52, ал. 1 от Конституцията на РБ. Според чл. 128, ал. 2 от ЗИНЗС за всички лишени от свобода се внасят здравноосигурителни вноски от момента на задържането им и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права, като вноските са за сметка на държавния бюджет и се превеждат чрез Министерството на правосъдието.

Според чл. 81, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗ) всеки български гражданин (в т.ч. и всеки лишени от свобода) има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване. Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи: 1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; 2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година; 3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; 4. зачитане правата на пациента (чл. 81, ал. 2 ЗЗ).

Медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода е уредено в глава десета на ЗИНЗС и в глава трета от ППЗИНЗС, както и в Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода. Според чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние. Медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (чл. 129, ал. 1 от ЗИНЗС).

В чл. 115, ал. 1 от ППЗИНЗС е предвидено, че лишените от свобода се преместват за лечение в специализираните болници за активно лечение в местата за лишаване от свобода със заповед на главния директор на ГДИН по предложение на началника на затвора и лекарско предписание.

В ал. 2 на същия член от правилника е предвидена и възможност лишените от свобода да се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода.

Така цитираната законова уредба налага да се приеме, че за да е налице незаконосъобразно действие или бездействие, свързано с осигуряването на достъпна медицинска помощ, трябва да се докаже или отказ от страна на ответника да бъде осигурен достъп до медицинска помощ на съответния лишен от свобода, или отказ да бъде предоставена медицинска помощ (чрез медицинските центрове и специализираните болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода), или предоставената такава (отново в медицинските центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода) да е осъществена в нарушение на принципите възведени в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ.

Съдът намира, че в настоящото производство не се доказаха подобни хипотези.

От приложените по делото писмени доказателства, описани в т. 10., се установява, че в рамките на процесния период на Б. са извършвани редица прегледи, било в медицинския център към затвора, или пък същият е бил извеждан за преглед/манипулация в лечебни заведения. В тази връзка, каза се, е представено цялото медицинско досие на ищеца. Липсват каквито и да било данни от страна на ищеца да са подавани молби за посещение при лекар и/или зъболекар, на които да му е било отказано. Ето защо и твърденията за ненавременно медицинско обслужване, съдът намира за недоказани. Друг е въпросът дали и колко са били ефикасни тези лечения, за чийто отговор са необходими специални знания, с каквито съдът не разполага. Ищецът, обаче, комуто е доказателствената тежест да установи твърдяните от него нарушения на чл. 3 ЗИНЗС не ангажира доказателства в тази насока, поради което и ще следва да се приеме, че твърденията за липса на оказана медицинска помощ, са недоказани. Или, не се установява ищецът да е имал конкретни здравословни оплаквания през обсъждания тук период, на които да не е получил полагащата се медицинска помощ. Изложеното до тук, дава основание да са приеме че медицинската помощ осигурена от ответника и оказана на ищеца през процесния период е осъществена в съответствие с принципите залегнали в чл. 81, ал. 2 от ЗЗ на своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, на равнопоставеност при оказване на медицинската помощ, на сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения и на зачитане правата на пациента.

17.9. Що се касае до оплакването, свързано с непредоставяне на подходяща работа то съдът намира и него за неоснователно. В случая, съдът намира, че липсват каквито и да е доказателства от страна на затворническата администрацията да са извършени каквито и да било действия и/или бездействия, с които по какъвто и да било начин да е засегнато правото на ищеца на участие в трудова дейност. Показателен в тази насока е фактът, че същият е бил назначен като работник по дезинфекцията на 5-ти пост и като „ръчник“ в „Обособено производство“ към ДП ФЗД ТП – Пловдив, където е работил през значителен период на пребиваването си в затвора. По делото не се твърди и не се установява Б. да е бил принуждаван да полага труд на посочените длъжности, като следва да се има предвид, че полагането на труд и в условията на затвора е доброволно и по желание на лишения от свобода. Законът предвижда съобразяване на работата с възрастта, здравословното състояние и по възможност предпочитанията на лишения от свобода. В случая от доказателствата по делото, включително и медицинската документация, не се установява да са били налице противопоказания от медицински характер за полагане на посочения вид труд, а ищецът е бил пълнолетен и работоспособен. Следва да се има предвид и че според чл.172, ал.2 от ЗИНЗС работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като не са налице доказателства в случая да е била налична възможност за избор между различни позиции или места за работа и ищецът да е бил лишен от такъв избор. Не се доказва от събраните по делото доказателства, включително и свидетелските показания, възложената на ищеца работа да е била несъобразена с възрастта му, както и със здравословното му състояние, като е видно, че същият е продължил да работи до края на исковия период.

17.10. По отношение на твърдението на ищеца за нарушаване на правото на лишените от свобода да подават жалби и молби, следва да се посочи, че за всички свои молби и жалби Б. е получавал съответните регистрационни и/или изходящи номера, както и отговор. В тази връзка от предоставените писмени доказателства, както и досието на ищеца Б., става ясно, че отправените молби и жалби са завеждани, като почти всички са получили положителни резолюции, т.е разрешавано му е получаването на бельо, храни, дрехи и др., като редовно са му правени справки за изтърпяното наказание, назначаван е на работа и др. Поради това и твърденията, че молбите и жалбите му не са приемани и е отказвано завеждането им остават изцяло недоказани. Неоснователни са оплакванията за нарушаване на правата на л.св., в частност неспазване на реда за налагане на дисциплинарни наказания. Това е така, тъй като по делото липсват данни на ищецът да са налагани дисциплинарни наказания, още по-малко с цел да бъде спрян от работа. Следва да се посочи, че в исковата молба изрично се твърди, че Б. изобщо не е получавал заповед за налагане на наказание. За м.09.2022г., когато ищецът твърди, че е бил наказан, в приложената по делото таблица, съдържаща информация за подаваните от Б. и регистрирани молби, жалби и сигнали е посочена една заповед за наказание, като в пояснението от страни е отбелязано „чернова“, което е и вероятната причина на Б. да не бъде връчен екземпляр. Съдът счита, че няма достатъчно данни, от които да се направи извод, че ищецът е наказан при неспазване на реда за налагане на дисциплинарни наказания.

17.11. При това положение и доколкото възведената в закона презумпция в чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, както вече бе казано, е само за настъпването на неимуществените вреди, но не и за фактите, обосноваващи наличието на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС (които подлежат на установяване от ищеца), следва да се приеме, че условията обсъдени до тук, в които Б. е изтърпявал наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив не могат да се квалифицира като неблагоприятни по смисъл на чл. 3, ал. 2 от закона, нито могат да се приемат като такива подлагащи го на жестоко, нечовешко или унизително отношение.

Само за пълнота следва да се посочи, че според практиката на Европейския съд по правата на човека разликата между понятието "изтезание" и понятието "нечовешко или унизително отнасяне или наказание" се състои в "различната интензивност на причиненото страдание" (в този смисъл - решение от 18.01.1978 г., по делото Ireland v. the United Kingdom). Приема се, че не всяко действие, което има определени емоционални последици, съставлява "нечовешко или унизително отнасяне", а само действията, които причиняват "тежко физическо или душевно страдание на едно лице", каквито не се доказаха в настоящото съдебно производство. Причинените страдание и унижение трябва да надхвърлят онзи неизбежен елемент на страдание или унижение, който е свързан с дадена форма на легитимно третиране или наказание. Мерките, лишаващи определено лице от свободата му, често могат да съдържат такъв елемент. При все това не може да се каже, че лишаването от свобода само по себе си поставя въпроси свързани с нечовешко или унизително отнасяне.

18. Установява се обаче, че през исковия период, а именно от 08.04.2021 г. до 12.04.2021 г. вкл.; от 15.04.2021 г. до 20.04.2021 г.; от 18.06.2021 г. до 24.08.2021 г. вкл.; от 27.08.2021 г. до 17.09.2021 г.; от 02.10.2021 г. до 08.10.2021 г. вкл.; от 19.10.2021 г. до 20.06.2022 г., вкл.; от 23.06.2022 г. до 18.07.2022 г., вкл. или общо през 381 дни, ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив, в посочените по-горе в изложението спални помещения, в които не му е била осигурена жилищна площ от минимум 4 кв.м. което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (т. 6 по-горе). Този факт (на обитаване на пренаселени килии) е достатъчен, за да се приеме, че в рамките на исковия период, администрацията е поставила изтърпяващия наказание „лишаване от свобода“ Б. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

19. Съдът счита за основателни и твърденията досежно оплакването на ищеца, за това, че в цеха, в който работи е силно запрашено в периода от 05.07.2021 г. до 20.02.2023 г. и от 20.04.2023 до 04.05.2023 г., както и твърденията по отношение на липсата на свиждане в Затвора – Пловдив за целия исков период.

По същество в случая ищецът твърди наличието на отрицателни факти – неосъществяване на задължително изискуеми действия от страна на затворническата администрация, изрично регламентирани в ЗИНЗС и ППЗИНЗС.

С оглед обстоятелството, че отрицателните факти не подлежат на доказване, то в тежест на ответника е да обори така заявените твърдения (досежно условията на труд и липсата на свиждане).

В случая, Началникът на Затвора Пловдив бе задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни, касаещи тезиобстоятелства. Такава информация обаче, не бе представена.

В тази връзка следва да се посочи, че според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Приложението на тази процесуална презумпция предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

Отказът да се предостави каквато и да било информация относно условията на труд в Обособеното производство и редът и начина на свиждане, според настоящия съдебен състав е основание да се приеме, че поведението на ответника следва да се квалифицира като неизпълнение на задължение по смисъл на чл. 285 ал. 3 от ЗИНЗС. Това обстоятелство от своя страна, преценено наред с останалите събрани по делото доказателства, налага извода, че поради липсата на здравословни и безопасни условия на труд, за периода от 05.07.2021 г. до 20.02.2023 г. и от 20.04.2023 до 04.05.2023 г., както и за периода от 08.04.2021 г. до 04.05.2023 г., досежно предоставяне възможността за свиждане, на ищецът са нанесени твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Изложеното до тук следва да се квалифицира като незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата администрация, което води до накърнява човешкото достойнство на ищеца и само по себе си представлява унизително третиране.

20. В този контекст, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да се приеме, че ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния. Тези неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица от неизпълнението от страна на администрациите на Затвора гр. Пловдив на нормативно установени задължения да осигурят на изтърпяващия наказание „лишаване от свобода“ Б. минимално необходима жилищна площ, здравословни и безопасни условия на труд както и право на свиждане.

21. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периодите подробно описани в т. 18. - т. 19.на настоящото решение, за престоя му в Затвора Пловдив, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 3000 лв., който най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от Б. неимуществени вреди като искът до пълния му размер от 50 000 лв. ще следва да бъде отхвърлен.

По отношение претенцията за присъждане на лихви от момента на увреждането и до окончателното изплащане на обезщетението, съдът намира същата за частично основателна. В тази насока, като се съобрази нормата на чл. 86 от ЗЗД и като се има предвид, че по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК е прието, че началният момент на забавата и съответно дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението при незаконни действия и бездействия на администрацията е моментът на преустановяването им, което в случая с оглед заявения краен период на оплакването на ищеца следва да се счете, че е 04.05.2023 г. /датата на освобождаването му/ доколкото до тогава се твърди същият да е бил подложен на неблагоприятните условия, причинили му вреди, то предвид уважаването отчасти на главната претенция за обезщетение, ще следва да се уважи и акцесорната такава за присъждане на законна лихва върху обезщетението, а именно от посочената дата 04.05.2023 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

ІV. За разноските:

22. При този изход от производството и съобразно разпоредбата на чл.286, ал. 3 от ЗИНЗС, ответникът принципно следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за държавната такса за образуване на производството, както и възнаграждение за един адвокат, съразмерно с уважената част от исковите претенции. Ищецът претендира разходи за заплатената действително държавна такса и за адвокатско възнаграждение, което да се присъди по реда на чл. 38 от ЗА. От приложения договор за правна защита и съдействие се установява, че адвокатът С., упълномощена от ищеца за представителство по делото, е следвало да представлява последния при договорен размер на възнаграждение от 5 000 лева, но при условията на чл. 38 /сиреч безвъзмездно/, вр. с чл. 36 от ЗА. Поради това и според съда са налице основанията на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. В.С. да се присъди от съда адвокатско възнаграждение в размер, определен съгласно Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и в случая, съобразно с нормата на чл. 8, ал. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата. С оглед на това, че възнаграждението следва да се присъди съразмерно на уважената част на иска, така изчислено, адвокатското възнаграждение възлиза на 300 лева.

По отношение на претендираното от ГДИН възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХІІ състав,

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати на Р.Х.Б., с ЕГН **********,***, сумата в размер на 3000 /три хиляди/ лв. съставляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди в рамките на периода му на престой в Затвора Пловдив от 08.04.2021 г. до 04.05.2023 г., в резултат от нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, свързани с липса на достатъчно жилищна площ, липсата на здравословни и безопасни условия на труд, както и на възможност за свиждане, ведно със законната лихва върху размера на обезщетението, считано от 04.05.2023 г. до окончателното му изплащане.

ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на Р.Х.Б., с ЕГН **********,*** срещу Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, за обезщетение за неимуществени вреди за разликата до пълния ѝ предявен размер от 50 000 лева, както и за останалите оплаквания за нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, а също и за присъждане на законна лихва за периода, от датата на увреждането, до датата на неговото прекратяване, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати в полза на Р.Х.Б., с ЕГН **********,***, сумата от 10 /десет/ лв., представляваща сторените в производството разноски за заплащане на държавна такса.

ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” към Министъра на правосъдието, гр. София, да заплати в полза на В.Л.С., ЕГН **********, адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ж.к. „Тракия“, бл. 110, вх. Е, ап. 20, сумата от 300 /триста/ лв., представляваща адвокатско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

Съдия: