№ 946
гр. Перник, 22.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно
гражданско дело № 20231700500716 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 618/15.06.2023 г. по гр.д. № 2097/2022 г. на Районен съд –
П., допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 881/19.09.2023 г., е
прекратен брака между М. Г. М. – М.а и М. Г. М., като е определил, че вина за
дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и двамата съпрузи;
след прекратяване на брака М. Г. М. - М.а да продължи да носи брачното си
име /М. – М.а/, с което съпругът М. Г. М. е съгласен; семейното жилище –
етаж 2 от къща с адрес: гр. П., ул. Максим Горки № 42, ет. 2 /собственост на
родителите на съпруга/ е предоставено за ползване на съпруга М. Г. М., като
съпругата М. Г. М. – М.а го е напуснала и няма претенции спрямо имота; след
прекратяване на брака съпрузите не си дължат един на друг издръжка;
упражняването на родителските права върху малолетно дете В. М. М., с ЕГН:
********** е предоставено на неговата майка М. Г. М. - М.а и е определено
местоживеенето на малолетния В. М. при същата; определен е режим на
лични отношения между малолетния В. М. М., с ЕГН: ********** и неговия
баща М. Г. М.. М. е осъден да заплаща на сина си В. М., със съгласието на
неговата майка М. Г. М. - М.а, ежемесечна издръжка в размер на 250 лева,
платим до 5-то число на месеца, считано от влизане в сила на решението до
възникване на основание за изменение или отпадане на това му задължение,
1
ведно със законната лихва от датата на просрочието до окончателното
изплащане на сумата. Искът е отхвърлен до пълния претендиран размер от
300 лева. С решението съдът е задължил родителите М. Г. М. и М. Г. М. - М.а
след навършване на четири годишна възраст на детето да осигурят контакт
между детето и другия родител чрез технически средства, осигуряващи
звукова и по възможност зрителна връзка свободно и по своя преценка в
рамките на свободното си време съобразно дневния режим на детето. М. Г. М.
е осъден да заплати издръжка на малолетния си син В. М. М., чрез неговата
майка М. Г. М. - М.а за минал период – от 13.04.2022 г. до 20.05.2022 г. в
размер на сумата от 247 лева за целия период, ведно със законната лихва от
влизане в сила на решението до окончателно плащане на сумата. Искът за
минал период е отхвърлен до пълния претендиран размер от 300 лева
месечно. М. М.а се задължава да представя писмено информация за банковата
си сметка или за промяна на адреса си на бащата в двуседмичен срок от
промяната на обстоятелствата.
Съдът е дал разрешение, заместващо липсващото съгласие на М. Г. М.,
като баща на малолетния В. М. М., майката на детето самостоятелно да
подаде необходимите документи и да извърши всички други необходими
действия пред Министерство на вътрешните работи, дирекция „Български
документи за самоличност“ за издаване на паспорт на детето й В. М. М.
еднократно след навършване на четири годишна възраст на детето /при срок
на валидност на документа от пет години/ като е отхвърлил искането да се
даде разрешение до навършване пълнолетие на детето. Съдът е дал
разрешение, заместващо липсващото съгласие на М. Г. М., като баща на
малолетния В. М. М., детето В. М. М. след навършване на четиригодишна
възраст и до навършване на пълнолетие, да има право да пътува, придружено
от майката М. Г. М. - М.а извън пределите на Република България до всички
държави членки на ЕС, до Обединеното кралство и до Република Сърбия, с
цел почивка за период: до два пъти по най-много до 10 дни /или общо 20 дни
за цялата ваканция/ през лятната ваканция във време, което да не съвпада с
режима на лични контакти на бащата, както и веднъж през пролетната
ваканция за период до 5 дни по време, което да не съвпада с режима на лични
контакти на бащата, като е отхвърлил като неоснователно искането за даване
на разрешение детето да пътува, придружено до държавите: Турция и
Република Северна Македония. На осн. чл. 78 от ГПК съдът се е произнесъл
2
и относно разноските.
В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от М. Г. М. -
М.а, чрез адв. Д. Б.. В жалбата се твърди, че атакуваният съдебен акт е
постановен при нарушение на материалния и процесуалния закон, неправилен
и необоснован. Излагат се подробни възражения срещу преценката от
първоинстанционния съд на доказателствата по делото, въз основа на които е
направен извод, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака
е на двамата съпрузи. Твърди, че същите не кореспондират по нито един
критерий с наличния по делото доказателствен материал. М.а е категорична,
че с нищо не е допринесла за разстройството на брака, а дори напротив –
многократно се е опитвала да го съхрани. С жалбата се възразява относно
постановения от районен съд режим на контакти, като намира същия за
неприложим и негарантиращ здравето и безопасността на детето. Допълва, че
при определяне на режима съдът не се е съобразил с интересите на детето и
направените от нея възражения. Излагат се съображения за неправилност на
атакуваното решение и в частта, с която е определен размера на дължимата
издръжка. Намира решението за неправилно и в частта, с която е дадено
еднократно разрешение за издаване на документи за пътуване като излага
доводи в обратна насока. Въз основа на изложените аргументи се моли съда
да отмени първоинстанционното решение като постанови ново, с което да
бъдат уважени изцяло предявените в насрещната искова молба искове, а
именно: бракът между страните да бъде прекратен по изключителна и
безпрецедентна вина на М. М., като дълбоко и непоправимо разстроен в
следствие на неговото поведение, което дълбоко е разрушило техния брачен
съюз. Моли да бъде постановено М. Г. М. - М.а да продължи да носи
брачното си фамилно име: М.- М.а. Заявява, че няма претенции по отношение
на ползването на семейното жилище, тъй като е напуснала същото след
принуда още на 13.04.2022 г. Моли упражняването на родителските права по
отношение на малолетния В. М. М., роден на 18.07.2021 г. да бъдат
предоставени на неговата майка М. Г. М. - М.а, а на бащата да бъде определен
режим на контакти, като посочва конкретен такъв: до навършване на 3
годишна възраст на детето /всяка втора седмица от месеца, в сряда за 2 часа
до 3 часа, в присъствието на майката, трето упълномощено от нея лице или
социален служител, в сградата на ДСП П. или Детски контактен център/, след
навършване на 3 годишна възраст и до навършване на 7 годишна възраст
3
/всяка втора и четвърта седмица от месеца, в събота за 2 часа до 3 часа, в
присъствието на майката, трето упълномощено от нея лице или социален
служител/, след навършване на 7 годишна възраст на детето /всяка втора и
четвърта седмица от месеца, в събота от 10:00 часа до 16:00 часа, в
присъствието на майката, трето упълномощено от нея лице или социален
служител/ и след навършване на 10 годишна възраст на детето /всяка втора и
четвърта седмица от месеца, в събота и неделя от 10: 00 часа до 19:00 часа в
същия ден и в неделя от 10:00 часа до 19:00 часа, без преспиване/. Моли
ответника по насрещната искова молба да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 300,00 лева, както и за минал период назад, считано от
деня на раздялата - 13.04.2022 г., на детето В. М. М., чрез неговата майка и
законен представител М. Г. М. - М.а, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена сума, до изменение или отпадане на обстоятелствата поради,
които се дължи издръжката. Моли, с решението си настоящата инстанция да
разреши МВР - П., отдел „ Български документи за самоличност“, да издаде
международен паспорт за задгранично пътуване на детето В. М. М., със
съгласието на неговата майка и законен представител М. Г. М. – М.а, без да е
необходимо за целта съгласието на бащата М. Г. М.. Моли съда да разреши на
детето В. М. М. да напуска територията на Република България с майка си М.
Г. М. - М.а, без да е необходимо за целта съгласието на бащата М. Г. М., като
осъществява следните пътувания от Република България до страните от
Европейския съюз, Обединено кралство Великобритания, Република Сърбия,
Турция и Република Северна Македония с цел туризъм и екскурзии, до
навършване на детето пълнолетие, както следва: през лятната ваканция за
период от 30 дни общо, през зимната ваканция за период ненадвишаващ 10
дни и през пролетната ваканция за период ненадвишаващ 5 дни. В условията
на алтернативност, ако настоящият състав на съда не допусне така
предявеното искане, моли да се разреши пътуване на детето през летния
период, на всяка календарна година до страните от Европейския съюз,
Обединено кралство Великобритания, Република Сърбия, Турция и
Република Северна Македония с цел туризъм и екскурзии, до навършване на
детето пълнолетие, придружено от мен - неговата майка, за период от по 30
дни общо, във времето несъвпадащо с режима на контакти на бащата. Прави
искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски. С
въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането
4
на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от М. Г. М., чрез адв.
М. Г., с който се изразява становище, че въззивната жалба е частично
недопустима, а именно в частта относно допускането на развода, относно
предоставянето на родителските права, относно фамилното име, както и
относно ползването на фамилното жилище, като твърди, че в тези аспекти
няма спор между страните. Наведени са твърдения, че в останалата си част
жалбата е допустима, но неоснователна, като намира, че постановеното от
първата инстанция решение е валидно, правилно и допустимо. Сочи, че
доводите, изложени във въззивнат жалба преповтарят тези изложени пред
първата инстанция, но същите не намират опора в събраните по делото
доказателства. Счита, че решаващият съд е постановил акта си, като е
изложил подробни и задълбочени правни изводи, до които е достигнал при
обсъждане на всички налични по делото доказателства, както и на
направените искания и възражения на всяка от страните. По изложените
съображения се моли, съда да постанови решение с което изцяло да бъде
потвърден акта на първата инстанция във всичките му обжалвани части. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че жалбата е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С жалбата и отговора страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3
ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе
служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира,
че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК, извън вече
обсъдените по-горе възражения, и правилността на фактическите и правни
изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право
факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция
следва да даде с решението си.
На осн. чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето за съдебното заседание следва да се
уведоми съответната дирекция „СП”, Отдел „Закрила на детето“ като изпрати
5
представител, който да изрази становище и предостави актуален соц. доклад.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на определението.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото определение имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
ДА СЕ УВЕДОМИ Дирекция “Социално подпомагане” - гр. Перник,
Отдел „Закрила на детето“ за съдебното заседание да изпрати представител, а
при невъзможност да предостави доклад относно детето В. М. М., с ЕГН:
**********, съгласно чл. 15, ал. 6 ЗЗДетето.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 20.12.2023 г.
от 10,10 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от
настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на
въззиваемия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6