Р Е Ш
Е Н И Е
№ 176 26.06.2020
година град
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На седемнадесети юни Две хиляди и двадесета година
В открито заседание,в състав:
Председател:Милена Дечева
Членове:1.Жулиета Серафимова
2.Тодор
Хаджиев
Секретар:Д.Х.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.гр.д.№314 по описа на съда за 2020год.,за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №665/25.10.2019г.,постановено по гр.д.№225/2019г. Районен съд-Хасково: ОСЪЖДА г.И.И. да заплати на Д.Г.Д. сумата от 150лв.,представляваща неизплатена част от обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на ПТП на 10.10.2018г.,ведно с лихва за забава,считано от 10.10.2018г. до окончателното изплащане на сумата,като ОТХВЪРЛЯ иска над сумата от 150лв. до предявения размер от 250лв.,както и за сумата от 250лв.,представляваща обезщетение за вреди,причинени от същото ПТП във връзка с пътувания с обществен транспорт и автомобили на приятели,като недоказан и неоснователен.
Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д.Г.Д.,който чрез пълномощника си адв.Д.О.-*** го обжалва,в частта,в която е отхвърлена исковата претенция.Твърди,че с ангажираните по делото доказателства бил установен по несъмнен начин фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и били налице доказателства за размера на иска,поради което счита,че този иск следвало да се уважи в пълния предявен размер.Поддържа,че неправилно съдът дал вяра на показанията на свидетеля посочен от ответника,който бил и негов син,поради което обективността на показанията му следвало да се преценя съгласно разпоредбата на чл.172 от ГПК.Прави искане въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Хасково,в частта,в която отхвърлен иска по чл.45 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП и да постанови ново по същество в тази част като уважи иска в пълния предявен размер.Претендира и присъждането на направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор от въззиваемия Г.И.И..В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.Н.М.-*** оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.Претендира от въззивната инстанция да потвърди решението на РС-Хасково,в обжалваната му част.Претендира и присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,предявен от ищеца Д.Г.Д. против ответника Г.И.И. за сума в размер от общо 500лв.,представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди от станало на 10.10.2018г. ПТП,ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.
По делото не се спори,че на 10.10.2018г. в гр.Хасково е станало ПТП,при което ответникът управлявайки собствения си автомобил при извършване на маневра за паркиране назад ударил автомобила собственост на ищеца.Няма спор,че между страните е бил съставен и подписан двустранен Протокол за ПТП.Не е спорно още,че ищецът подал искане до застрахователя при когото е бил застрахован автомобила на ответника „Дженерали застраховане“АД,който изпратил свой представител да изготви опис-заключение на щетите и да направи снимки.Не се спори също,че при огледа на автомобила на ищеца са били констатирани увреждания по предна лява врата,лайсна на предна лява врата и основа на предно ляво огледало.Установено е също,че за отстраняване на повредата по собствения си автомобил ищецът е изразходвал сумата от 250лв. ,за която по делото е била представена и фактура,която не е била оспорена.
Ответникът на практика на оспорва
основанието на исковата претенция,но оспорва нейния размер,като в тази насока е
ангажирал гласни доказателства-показанията на свидетеля Г.Г.И.,който е
установил по делото,че непосредствено след ПТП на ищеца са били предадени от
ответника на ръка 100лв.Посоченият свидетел в показанията си установява предаването на парите,както и становището на
застрахователя по повод отказа да
заплати застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявения иск в настоящето производство е с правно основание чл.45 от ЗЗД според твърденията в исковата молба и с него се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди,настъпили при станало на 10.10.2018г.ПТП .При наличието на този иск ищецът при условията на пълно и главно доказване следва да установи наличието на сложния фактически състав на непозволеното увреждане,което е основание за ангажирането на гражданската отговорност на ответника за това увреждане.Фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД изисква наличието на пет елемента-действие или бездействие;противоправност на това действие или бездействие;вина; причинна връзка между противоправното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат;вреда.По отношение на вината в чл.45 ал.2 от ЗЗД законодателят е предвидил презумпция за виновност.
Първата предпоставка за предявяването на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е наличието на някакво деяние/причинител на вреди/-действие или бездействие.Втората предпоставка е противоправност на деянието,т.е. да се нарушава закона.В резултат на противоправното деяние трябва да е причинена реална имуществена или неимуществена вреда/да е настъпила такава/,т.е. тя да е пряка и непосредствена негова последица/третата предпоставка за ангажиране отговорността от непозволеното увреждане/,като вредите подлежат на възстановяване,на репариране само ако са в причинна връзка с противоправното и виновно поведение.
Необходима предпоставка е и наличие на вина-причинителят на вредата трябва да е действал виновно/във всички форми на вината-пряк или евентуален умисъл или самонадеяност или небрежност/,т.е. той трябва да е целял да увреди другото лице или макар и да не е имал такава цел,да е допускал,че с действието или бездействието си ще му причини вреди,мислел е,че може да ги предотврати,но въпреки това вредата е настъпила.Възможна е и хипотеза,при която причинителят на вредата не е предвиждал,че вреда ще настъпи,но от обстоятелствата или по закон е бил длъжен да предвиди това и съответно-да не извършва вредоносното действие или бездействие.
В конкретния случай,както правилно е установил и първоинстанционният съд посочените елементи на фактическият състав на непозволеното увреждане са установени с ангажираните по делото доказателства,поради което и правилно е прието,че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинени имуществени вреди от процесното ПТП за вредите по автомобила.По отношение на размера на обезщетението за тези вреди вреди,настоящият съдебен състав счита,че изводите на първоинстанционния съд са правилни.По делото е установено по несъмнен начин,че общия размер на причинените на ищеца вреди е 250лв. и това е сумата,посочена в представената и неоспорена по делото фактура.За установено съдът намира и предаването на част от сумата по тази фактура в размер на 100лв. на ръка и в тази връзка кредитира показанията на разпитания по делото свидетел,който макар и да е син на ответника,установява действителните отношения между страните по повод станалото ПТП.Няма основание по делото показанията на този свидетел да не се кредитират,тъй като същите се подкрепят и от приетите писмени доказателства и ги доразвиват.От друга страна ищецът не е представил доказателства,които да дават основание на съда да не кредитира тези показания.В случая съдът не е допуснал нарушение на чл.172 от ГПК,тъй като показанията на разпитания свидетел са преценени с оглед на всички други данни по делото.Ето защо правилно претенцията на ищеца за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е била редуцирана до сумата от 150лв.,като е взета предвид платената сума от 100лв.
За правилни настоящият съдебен състав намира и изводите на районния съд,че на ищеца не следва да се присъжда сума в размер на 250лв.,представляващи направени разходи за пътуване с обществен транспорт и с автомобили на приятели,за които заплащал гориво,тъй като тази претенция е останала изцяло недоказана .
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е постановил валидно,допустимо и правилно решение,което ще следва да бъде потвърдено. Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 400лв.-платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №665/25.10.2019г.,постановено по гр.д.№225/2019г. на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА Д.Г.Д. , ЕГН********** *** да заплати на Г.И.И., ЕГН ********** *** направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 400лв.-платено адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1.
2.