О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 94
гр. Перник, 27.02.2023г.
Административен
съд – Перник, в закрито заседание проведено на двадесет и седми февруари две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
К. ЧАКЪРОВ
Като разгледа докладваното от съдията докладчик К. Чакъров АД № 393/2022 г. по описа на
Административен съд Перник, установи:
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Образувано е по молба вх. № 372 от 03.02.2023
година на Кмета
на община К., чрез
адв. М.Ш. ***, съдебен адрес: с. К., п.к. ***, общ. К., област Перник, с искане
за допълване на Определение № 51 от 30.01.2023г., постановено по делото,
в частта за разноските. Иска се допълване на
съдебния акт с осъдителен диспозитив, по отношение на жалбоподателя, който
следва да бъде осъден да понесе сторените от ответника разноски, представляващи
адвокатско възнаграждение в размер на 1250 лева.
Насрещната страна – К.К.К.,
ЕГН **********, чрез адв. М. – ПАК, адрес: ***, ***, редовно уведомена за исканото допълване на
13.02.2023 година, съгласно чл. 248, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК,
не ангажира становище по молбата.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд – Перник, като разгледа постъпилата молба, намира следното:
Искането за допълване на съдебното
определение е допустимо за разглеждане, като подадено в срока по чл. 248, ал. 1
от ГПК и от надлежна страна.
Разгледано по същество искането е
основателно.
Разпоредбата на
чл. 248, ал. 1 ГПК, приложима субсидиарно и
в административния процес, предвижда възможност в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните да допълни или да измени постановеното решение в частта му
за разноските.
Отговорността
за деловодните разноски произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен
спор и съгласно чл.
78, ал. 2 ГПК се носи от страната, чието правно твърдение е отречено със
съдебния акт. Тя има санкционен характер срещу субектът, предизвикал спора и
може да бъде осъществена само по висящия процес
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3
от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или
прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с
поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско
възнаграждение, определено съгласно чл. 37
от Закона за правната помощ.
В настоящият случай, с Определение № 51 от
30.01.2023г. административно дело № 393 по описа за 2022 година на
Административен съд – Перник е прекратено на основание чл. 159, т. 1 от АПК,
поради липса на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по
смисъла на чл. 21 от АПК, годен за самостоятелен контрол за законосъобразност
по реда на АПК. В хода на съдебното производство, от страна на ответника са претендирани
разноски в последното по делото заседание, възлизащи на 1250 лева за адвокатско
възнаграждение, които се доказват с договор за правна защита и съдействие (лист 19), приложен списък по чл. по
чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК (лист 43) и преводно нареждане за
платено по банков път адвокатско възнаграждение (лист 44). Не на последно
място, образуването и воденето на съдебното производство не е опосредено от
поведението на ответника, а е изцяло по инициатива на жалбоподателя.
От изложеното следва, че претендираните
пред Административен
съд – Перник разноски са
своевременно поискани и доказани по основание и размер, но не са присъдени от съдебната инстанция,
поради което, предвид изхода на спора, се дължат на ответника и следва да
бъдат възложени в тежест на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК,
във връзка с чл. 144 от АПК, настоящия съдебен състав на Административен съд –
Перник
О П Р Е Д Е
Л И :
ДОПЪЛВА Определение № 51 от 30.01.2023г. постановено
по административно дело № 393 по описа за 2022 година на Административен съд –
Перник, в частта за
разноските, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.К.К.,
ЕГН **********, адрес: *** да заплати на Община К. сторените по делото разноски в размер на 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на
Република България в 7 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от
настоящото определение да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ:/п/