Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 23.07.2015 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на осемнадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Г. ХРИСТОВ
при участието на секретаря Т.Г., като разгледа
докладваното от съдията НАХ дело № 340 по описа за 2015 година, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 14-0906-000547/16.06.2014
г. на Началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч са наложени на И.П.Н.
***, административни наказания на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в
размер на 300 лева и на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на
10 лева, за извършени нарушения на чл.21, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от наказателното
постановление останал жалбоподателят И.Н., който го е обжалвал в срок. Моли да
се провери законосъобразността на издаденото НП, като сочи, че не са му били
приспаднати 3 % допустима техническа грешка при измерването на скоростта.
В съдебно заседание, редовно
призован, жалбоподателят не се явява. Не е изтъкнал други съображения, освен
наведените с жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено,
в съпроводителното писмо, молят жалбата да бъде оставена без уважение и се
потвърди издаденото наказателно постановление.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, от показанията на свидетелите Г.А.Г. и П.С.С., както
и от изложеното в жалбата, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
В полицейски автомобил от парка
на ОД на МВР Ловеч имало монтирана мобилна система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение тип TFR1 – M, с фабричен № 608. Системата
засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които настигали
полицейския автомобил, така и тези, които идвали срещу него.
На 07.05.2014 г. свидетелите Г.Г.
и П.С. – служители в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч били дежурни по
осъществяване контрол на пътното движение. Намирали се в с.Соколово, област
Ловеч, на ул.”България”, пред дом № 21. Работели по контрол на скоростта в
населено място с мобилната система за видеоконтрол. В 17:29:57 часа, системата
за контрол на скоростта засякла и заснела движещ се със скорост от 91 км/ч лек
автомобил. Тъй като участъка от пътя се намирал в населено място, където
максимално разрешената скорост била 50 км/ч, то свидетелите спрели за проверка
засечения автомобил. Същият бил марка „Хюндай РД Купе” с рег.№ ОВ 89-96 АТ и се
управлявал от И.П.Н. ***. Свидетелите му показали клип № 10740 от системата за
видеоконтрол, на който бил заснет управлявания от него автомобил, както и
засечената скорост на движение. При проверката на документите свидетелите
констатирали, че Н. не носи контролния талон към СУМПС. Поради това, свидетелят
Г. съставил на жалбоподателя И.Н. АУАН бланков № 306168, в който посочил, че с
действията си по управление на автомобила Н. нарушил разпоредбите на чл.21,
ал.1 и чл.100, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят вписал,
че няма възражения и подписал акта.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН И.Н.
не е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение
било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта
фактическа обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган
преценил, че с действията си жалбоподателят Н. нарушил разпоредбите на чл.21,
ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и му наложил предвидените в чл.182, ал.1, т.5 и
чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП санкции. Относно нарушението на чл.21,
ал.1 от ЗДвП наказващият орган приел, че жалбоподателят е превишил максимално
разрешената скорост за населено място с 41 км/час.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежно легитимирано лице и е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № Із-1745/28.08.2012 г. на
Министъра на вътрешните работи /л.21-22/.
При цялостната проверка на
обжалваното наказателно постановление обаче, съдът констатира, че вмененото на
жалбоподателя Н. нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП не е доказано
от обективна страна, тъй като липсват категорични доказателства за стойността
на скоростта с която е бил засечен да се движи автомобила, респективно за размера
на превишението над максимално разрешената скорост от 50 км/час за населено
място. Съгласно техническото описание и инструкцията за експлоатация на
мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1 – M /л.11-20/,
в Раздел ІІІ „Технически характеристики”, т.1.4.2., при измерване на скоростта
в полеви условия, допустимата техническа грешка е +/- 3 %. При тези технически
особености на системата, наказващият орган е следвало да приспадне 3 % от
засечената скорост на управлявания от жалбоподателя автомобил (в случая 91
км/ч), за да бъдат избегнати всякакви съмнения относно точните й стойности. Защото,
за да е законосъобразно издаденото НП в тази му част, то вмененото на
жалбоподателя нарушение следва да е категорично и безспорно установено, както
от обективна, така и от субективна страна. Безспорно размера на скоростта с
която се е движел автомобила в конкретния участък от пътя, е елемент от състава
на нарушението по чл.21, ал.1 от ЗДвП и като такъв следва да е безусловно и
категорично установен. Освен, че това е законово изискване касаещо правото на
защита на наказаното лице, то е и изискване без което съдът не може да прецени
приложена ли е правилно съответната санкционна норма. Защото в случая
наказанието „глоба”е определено в хипотезата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП,
която предвижда санкция от 300 лева, когато превишаването на разрешената в
населено място скорост е над 40 км/час. В разглеждания случай наказващият орган
е определил превишаването на 41 км/ч (математическата разлика между засечената
и разрешената скорост), което е само с 1 км/ч повече от горната граница по
предходната хипотеза в т.4 на чл.182, ал.1 от ЗДвП (превишаване от 31 до 40
км/ч), която обаче е по-леко наказуема – глоба в размер на 200 лева. Ако е бил
приспаднал 3 –те % допустима техническа грешка, то наказуемата скорост е щяла
да бъде в размер на 88,27 км/ч (3 % от 91 км/ч = 2,73 км/ч) и съответно
превишаването на разрешената скорост е щяло да бъде с 38,27 км/ч (88,27 – 50),
при което приложимата санкционна норма е щяла да бъде тази по чл.182, ал.1, т.4
от ЗДвП. Като не е сторил това, наказващия орган е издал едно недоказано и
необосновано НП в обсъжданата му част.
С оглед на тези съображения,
настоящият състав намира, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде отменено като незаконосъобразно в частта му по т.1.
По отношение на вмененото на
жалбоподателя нарушение по т.2 от постановлението, то съдът намира, че в тази
му част същото е законосъобразно издадено, при спазване на материалния и
процесуален закон и при категорична установеност от обективна и субективна
страна.
Описаната фактическа обстановка
по отношение на това деяние, извършено при форма на изпълнителното деяние
бездействие (неносене на контролния талон към СУМПС), изцяло се доказва от
писмените доказателства по делото и показанията на разпитаните свидетели, които
са последователни, непротиворечиви и логични. Съдът няма основания да не ги
кредитира, още повече, че жалбоподателят не ги оспорва и не ангажира
доказателства, които да ги оборват. Нещо повече – И.Н. не оспорва фактическите
констатации по акта и наказателното постановление във връзка с нарушението на
разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и още при съставянето на АУАН е
вписал, че няма възражения. Разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП е
категорична, че водача на МПС, при управлението му, е длъжен винаги да носи в
себе си контролния талон към СУМПС.
С оглед на тези съображения,
настоящият състав счита, че нарушението на нормата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП
е категорично установено от обективна страна.
От субективна страна това нарушение
е извършено виновно, при пряк умисъл. Жалбоподателят е правоспособен водач и е бил
наясно, че по всяко време докато управлява автомобила е длъжен да носи в себе
си освен свидетелството за управление на МПС, също и контролния талон към него.
Ето защо, при тези данни, съдът
намира, че по безспорен начин е доказано извършеното от жалбоподателя И.Н. нарушение
на разпоредбата на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, поради което наказателното
постановление в тази му част следва да се потвърди, като законосъобразно.
Правилно наказващият орган е приложил
за това нарушение санкционната норма на чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП и
е наложил глоба в предвидения размер, който е точно определен и не може да бъде
намаляван.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 14-0906-000547 от 16.05.2014 г. на Началника
на сектор „ПП” към ОД на МВР – Ловеч в частта, с която е наложено на И. ПЕТРОВ Н. ***, ЕГН : **********,
административно наказание на основание чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП – глоба в
размер на 300 лева, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№ 14-0906-000547 от 16.05.2014 г. на Началника на сектор „ПП” към ОД на МВР – Ловеч
в частта, с която
на И. ПЕТРОВ Н. ***, с горните данни, е наложено административно наказание на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2-ро от ЗДвП – глоба в размер на 10 лева, за
извършено нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението
до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :