№ 123
гр. Враца , 23.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
в закрито заседание на двадесет и трети август, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Членове:Агнеса Б. Ставарова-Заркова
Лидия Кр. Нецовска-Кътова
Камелия Пл. Колева
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Въззивно частно
наказателно дело № 20211400600421 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХII вр. с чл.249, ал.3 НПК и е образувано
по частна жалба от подсъдимия Ц.. Я.. Д., против определение на РС Козлодуй от
04.08.2021год., постановено в РЗ по НОХД № 190/21год. на КРС в частта, с която е
оставено без уважение искането на адв. М. и подсъдимия Д. да бъде прекратено
съдебното производство по делото поради допуснати съществени процесуални
нарушения и делото да бъде върнато на прокурора за тяхното отстраняване.
С атакуваното определение РС-Козлодуй е приел, че неприлагането по ДП на
ВД - оригиналния документ, за който е повдигнато обвинението, касае делото по
същество и не представлява съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.
249, ал.4, т.1 НПК, поради което е оставил без уважение искането за прекратяване на
образуваното съдебно производство и връщане делото на прокурора.
В частната жалба се поддържа, че определението на РС Враца в обжалваната
му част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, тъй като с неприлагане на
неистинския официален документ, за който е повдигнато обвинението, същото е
неясно и за подсъдимия е невъзможно да разбере за какви документи му е повдигнато
това обвинение. В тази връзка се прави искане атакуваното определение да бъде
отменено като незаконосъобразно, а съдебното производство по НОХД № 190/21год.
да бъде прекратено и делото върнато на прокурора от РП-Козлодуй.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в частната жалба съображения и
изложените в атакуваното определение мотиви, приема следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения 7-дневен срок, от надлежна
1
страна и против подлежащ на атакуване по реда на глава ХХII от НПК съдебен акт,
което обуславя процесуалната й допустимост.
Разгледана по същество на изложените в нея оплаквания, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Атакуваното определение е постановено в РЗ, по реда на чл. 248, ал.1, т.3 НПК,
във връзка с внесен обвинителен акт от РП-Козлодуй против обвиняемия Ц.. Я.. Д. за
престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 НК.
За да остави без уважение искането на подсъдимия Ц.Д. и неговият договорен
защитник адв. Р. М. за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокурора, съдът е приел, че възражението на същите касае производството по
същество на делото и сочените нарушения не представляват СПН по смисъла на чл.
249, ал.4, т.1 НПК. Безспорно е, че този извод на съда като краен резултат е правилен,
макар и твърде лаконичен. Това е така, тъй като съдебната фаза е централна такава и
именно в нея се събират и проверяват всички доказателства – както тези, в подкрепа
на обвинението, така и оневиняващите такива.
В разпоредбата на чл. 249, ал.4, т.1 НПК са изброени нарушенията, които биха
довели до ограничаване процесуалните правила на подсъдимото лице и които
представляват СПН, налагащи прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора. Безспорно е, че соченото от подсъдимия и неговия договорен
защитник нарушение, неприлагане на ВД – оригинала на инкриминирания документ не
е между тези нарушения, тъй като това неприлагане с нищо не ограничава
процесуалните права на обвиняемото лице – подсъдим по делото. Ако в обвинителния
акт не беше конкретизиран този документ, тогава това би ограничило правото на
защита на подсъдимия, тъй като същият няма да е наясно за какъв документ се
защитава. В случая обаче инкриминирания документ е подробно описан както в
обстоятелствената, така и в диспозитивната част на ОА, приложено е копие от този
документ на ДП, което прави обвинението конкретизирано и разбираемо. Подсъдимият
е наясно за какъв документ е обвинението срещу него и няма пречка да организира
своята защита. Неприлагането на оригинала на този документ е въпрос по
доказателствата и по същество на делото и правилно районния съд е отхвърлил
искането за прекратяване на съдебното производство и връщането му на прокурора на
това основание. В тази връзка абсолютно неоснователни са оплакванията и
твърденията в жалбата, че неприлагането на оригиналния инкриминиран документ
ограничава процесуалните права и в конкретност – правото на защита на подсъдимото
лице.
2
Всичко това първостепенният съд, макар и твърде пестеливо, е съобразил при
своето произнасяне, поради което е отказал да прекрати съдебното производство и да
върне делото на прокурора.
Изложеното по-горе дава основание на контролиращия съд да приеме, че
определението на РС-Козлодуй в атакуваната му част се явява обосновано и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено, а жалбата против него
следва да остане без уважение.
При горните съображения и на основание чл. 345, вр. чл.249, ал.3 НПК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Протоколно определение на РС Козлодуй от 04.08.2021год.,
постановено в Разпоредително заседание по НОХД № 190/2021год. по описа на същия
съд в частта, с която е отказано да бъде прекратено образуваното срещу подсъдимия
Ц.. Я.. Д. съдебно производство за престъпления по чл. 316, вр. чл. 308, ал.2 НК и по
чл. 343в, ал.2 НК и делото да бъде върнато на прокурора поради допуснати на ДП
съществени процесуални нарушения.
ВРЪЩА делото на РС Враца за продължаване на процесуалните действия.
НАСТОЯЩЕТО определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
3